Владимир Алекно: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 47: Ред 47:
[[Категория:Съветски волейболисти]]
[[Категория:Съветски волейболисти]]
[[Категория:Беларуски спортисти]]
[[Категория:Беларуски спортисти]]
[[Категория:Спортисти на ЦСКА Москва]]
[[Категория:Руснаци в България]]
[[Категория:Руснаци в България]]
[[Категория:Почетни граждани на Казан]]
[[Категория:Почетни граждани на Казан]]

Версия от 09:45, 20 май 2021

Владимир Алекно
Персонална информация
Цяло име Владимир Алекно
Дата на раждане4 декември 1966 г. (1966-12-04) (57 г.)
Място на ражданеПолоцк, СССР
Височина196 см
Постцентрален блокировач
Професионални отбори
1984
1984 – 1987
1988 – 1991
1991
1992 – 1993
1993 – 1994
1994 – 1996
1996 – 1999
СКА Минск
ЦСКА Москва
СКА Минск
Левски Сиконко
Асти
Сполето
Кан
Тур
[[:commons:Category:Vladimir Alekno| Владимир Алекно]] в Общомедия

Владимир Алекно е руски, беларуски и съветски волейболист и руски треньор. Старши треньор на ВК ВК Зенит (Казан) и иранския национален отбор. Заслужил треньор на Русия (2012).

Кариера

Започва кариерата си в СКА, Минск. През 1984 г. преминава в ВК ЦСКА, Москва. В състава на „армейците“ печели 2 титли на СССР, купата на страната и купата на европейските шампиони. През 1988 г. се връща в родния си отбор ЦСКА.

През 1991 г. преминава във ВК „Левски-Сиконко“ и става шампион на България. След това се състезава по сезон за италианските „Асти“ и „Сполето“. През 1994 г. преминава в „Кан“, където печели титлата и купата на Франция. От 1996 до 1999 г. играе в „Тур“. В последния си сезон като играч става играещ треньор на „Тур“. Под ръководството му отборът се нарежда сред водещите клубове във Франция и през 2004 г. печели първата си титла в цялата история.

След като договорът му с французите изтича, става треньор на „Луч“, Москва, а на следващата година поема ВК „Динамо“, Москва. През 2006 г. става шампион на Русия, като това е първата титла за „Динамо“ от 1951 година насам. В състава на „синьо-белите“ по онова време личат имената на Матей Казийски, Юри Бережко, Семьон Полтавски и Александър Волков.

На 1 март 2007 г. Алекно е назначен за тренор на националния отбор на Русия. Под негово ръководство „Сборная“ печелят сребърните медали от световната волейболна лига, световната купа и европейското първенство. На олимпиадата в Пекин завършват на трето място. На 1 юли 2008 г. става треньор на „Динамо-Татрансгаз“. В края на 2008 г. напуска националния отбор на Русия. През сезон 2008/09 извежда отбора, носещ вече името „Зенит“, до шампионската титла, ставайки първия треньор шампион на Русия с 2 различни отбора.

На 22 декември 2010 г. отново става треньор на Русия. Под ръководството на Алекно печели турнирите на световната волейболна лига и за световната купа. През сезон 2011/12 печели турнира на шампионската лига по волейбол с отбора на „Зенит“, Казан. Извежда Русия до първа олимпийска титла от 1980 г. насам. През декември 2012 г. напуска поста на национален селекционер. В периода 2015 – 2016 отново поема националния отбор и на Олимпиадата в Рио де Жанейто „Сборная“ завършва на 4-то място.

Между 2014 и 2018 г. печели 4 поредни титли на Русия, национални купи и Шампионска лига по волейбол начело на Зенит. През 2017 г. става победител в Световното клубно първенство.

На 23 ноември 2020 г. поема националния отбор на Иран.[1]

Източници

Външни препратки