Дряновски манастир: Разлика между версии
м без излишни редове |
Редакция без резюме |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. |
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. |
||
в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник костница през 1897 г. на загиналите въстаници. Костницата е изработена по проект на италианеца [[Джовани Мосути]]. Проектът е бил готов още през 1890 г. като статуята е изработена в Рим от Лука Ардити.<ref>Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. София, 1987</ref> |
в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник костница през 1897 г. на загиналите въстаници. Костницата е изработена по проект на италианеца [[Джовани Мосути]]. Проектът е бил готов още през 1890 г. като статуята е изработена в Рим от Лука Ардити.<ref>Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. София, 1987</ref> |
||
През 1946 г. габровският индустриалец, общественик, дарител и немски вицеконсул [[Кольо Карагьозов]] внася в касата на манастира дарение от 50000 лева за изработване на нов иконостас в църквата. |
През 1946 г. габровският индустриалец, общественик, дарител и немски вицеконсул [[Кольо Карагьозов]] внася в касата на манастира дарение от 50000 лева за изработване на нов иконостас в църквата. |
||
| Ред 49: | Ред 50: | ||
== Игумени на манастира == |
== Игумени на манастира == |
||
* архимандрит Рафаил (-), игумен на Дряновски манастир (1840 |
* архимандрит Рафаил (-), игумен на Дряновски манастир (1840 – 1850) |
||
* архимандрит Пахомий Стоянов (1836 |
* архимандрит Пахомий Стоянов (1836 – 1892) – игумен на Дряновския манастир (1859 до 1892) |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 04:37, 25 май 2021
| Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
.JPG) | |
 | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Дряново |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Великотърновска |
| Архиерейско наместничество | Дряновско |
| Изграждане | XIII век |
| Статут | Действащ манастир, паметник на културата |
| Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български, мъжки манастир.
Местоположение
Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово. До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел[1], на железопътната линия Русе-Момчилград.
История
Манастирската клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера Бачо Киро, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. Хр.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите „Боруна“ и „Града“, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител „св. Арахангел Михаил“ е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на свети Михаил Воин от Потука (неизвестно селище в Тракия) в Търновград около 1206 г. Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османско владичество. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев – Левски, отец Матей Преображенски – Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г.
в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник костница през 1897 г. на загиналите въстаници. Костницата е изработена по проект на италианеца Джовани Мосути. Проектът е бил готов още през 1890 г. като статуята е изработена в Рим от Лука Ардити.[2] През 1946 г. габровският индустриалец, общественик, дарител и немски вицеконсул Кольо Карагьозов внася в касата на манастира дарение от 50000 лева за изработване на нов иконостас в църквата.
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
Игумени на манастира
- архимандрит Рафаил (-), игумен на Дряновски манастир (1840 – 1850)
- архимандрит Пахомий Стоянов (1836 – 1892) – игумен на Дряновския манастир (1859 до 1892)
Източници
Външни препратки
- Дряновски манастир – bulgariamonasteries.com Архив на оригинала от 2014-10-09 в Wayback Machine.
- Дряновски манастир – pravoslavieto.com
- Дряновски манастир – Снимки
| |||||
