Георги Арианит: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа [[Евгений IV]], [[Алфонсо V Арагонски]] и император [[Сигизмунд Люксембургски]], които му обещават помощ.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река [[Шкумба]], където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.
На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа [[Евгений IV]], [[Алфонсо V Арагонски]] и император [[Сигизмунд Люксембургски]], които му обещават помощ.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref> На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река [[Шкумба]], където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.


През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз [[Фружин]], който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] от рода [[Срацимировци]].<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.
През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз [[Фружин]], който по това време е на служба при император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]]. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот [[Иван Комнин]], сина на деспот [[Срацимир (деспот)|Срацимир]] от рода [[Срацимировци]].<ref>{{cite book |title= Османските завоевания и „Държавата на духа“ |last= Павлов|first=Пламен, Иван Тютюнджиев |authorlink= |coauthors= |year=2017 |publisher=Абагар |location= |isbn= |pages=159 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>.


През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на [[Елбасан]] и [[Тепелена]]. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref>
През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на [[Елбасан]] и [[Тепелена]]. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.<ref> Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6. </ref>

Версия от 20:22, 26 май 2021

Георги Арианит
Gjergj Arianiti
Роден
1383 г.
Починал
1461 г. (78 г.)
Семейство
РодАрианити
БащаДинастия Комнини Арианити
ДецаДоника Кастриоти
Ангелина Сръбска
Константин Комнин Арианит[1]

Георги Арианит (на албански: Gjergj Arianiti) (1383 – ок. 1462) е албански благородник, който ръководи успешни кампании срещу Османската империя. Един от основателите на Лежката лига. През 1450 г. след поражението при Берат се отказва от съюза със Скендербег.

Георги Арианит е най-големият син на Комнин Арианити, чиито владения се намирали близо до Драч. Той има двама братя – Моисей Голем Комнин Арианит и Владан.[2]

Тъй като баща му е принуден да сключи мир с османците, Георги е изпратен като заложник в Одрин, откъдето той се завръща през 1427 г. През 1432 г. заедно с Андре Топия успешно побеждава османците в битка.[3]

На следващата 1433 година отново разбива османската войска в Курвелеш в днешна южна Албания. За тази победа е поздравен от папа Евгений IV, Алфонсо V Арагонски и император Сигизмунд Люксембургски, които му обещават помощ.[4] На следващата година друга османска войска, водена от Исак бей, управител на Скопие, навлиза по долината на река Шкумба, където е смазана от Арианит и неговите съюзници. Победни сражения води и през 1438 г., но по-късно е подчинен.

През май-юни 1435 г. при Арианит идва на дипломатическа мисия българският княз Фружин, който по това време е на служба при император Сигизмунд. На Фружин му е поверена ролята на посланик поради факта, че преговорите се водят на „славянски“ т.е. на български език, който е официалният език в албанската владетелска канцелария, а също така и понеже по онова време все още тези владения се управляват от потомците на валонския деспот Иван Комнин, сина на деспот Срацимир от рода Срацимировци.[5].

През август 1443 г. Арианит въстава отново срещу османците, най-вероятно подбуден от папа Евгений IV или провокиран след поражението на Шехабедин паша в районите на Елбасан и Тепелена. През 1444 г., когато призовава за кръстоносния поход на християнските сили срещу османците, папа Евгений IV нарича Георги Арианит "най-важен и надежден съюзник", въпреки че той е православен.[6]

Семейство

Георги Арианит има два брака. Първата му съпруга е Мария Музаки от аристократичния род Музаки. След нейната смърт се жени за италианката Пиетрина Франконе, дъщеря на барон Оливиеро Франконе от Тауризано.

От първия си брак има 8 деца:

От брака си с Пиетрина вероятно има още поне две деца. Според архивите на фамилията Музаки Георги Арианит има общо десет деца от двата си брака, три от които са синове.[9] Един от синовете му от Пиетрина е:

Бележки

  1. books.google.fr
  2. Shuteriqi, Dhimitër (2012). Zana Prela (red.). Aranitët: Historia- Gjenealogjia -Zotërimet. Toena, p. 97. ISBN 978-99943-1-729-5
  3. Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 92-93. ISBN 978-99943-56-83-6.
  4. Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
  5. Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 159.
  6. Eqrem bej Vlora, Von Godin, Amelie (2010), Ndihmesë për historinë e sundimit turk në Shqipëri v. I., pp. 94-95. ISBN 978-99943-56-83-6.
  7. Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
  8. Slijepčević 1983, p. 40: "Комнина за Гојка.Балшића"
  9. Brief Chronicle on the Descendants of our Musachi Dynasty by John Musachi (1515)
  10. [Pipa, Arshi (2013). Trilogia Albanica III: Albanian Literature: Social Perspectives [Trilogjia Albanika III: Letërsia shqipe: Perspektiva shoqërore]. Tiranë: Princi. f. 47, p. 43. ISBN 978-9928-4090-9-6.]