Съждение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{без източници}}
Съждението е мисъл, утвърждаваща или отричаща [[признак]] на предмет.
'''Съждението''' е мисъл, утвърждаваща или отричаща [[признак]] на предмет.
В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е [[изречение]]то.
В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е [[изречение]]то.


Ред 8: Ред 8:
== Прости съждения ==
== Прости съждения ==
* '''Аналитични''' – анализ чрез зрението
* '''Аналитични''' – анализ чрез зрението
* '''Синтактични''' – анализ чрез опит /напр. докосване, вкусване, помирисване/
* '''Синтактични''' – анализ чрез опит (напр. докосване, вкусване, помирисване)
* '''Утвърдителни''' – утвърждаване на признак на даден предмет
* '''Утвърдителни''' – утвърждаване на признак на даден предмет
* '''Отрицателни''' – отричане на признак на даден предмет
* '''Отрицателни''' – отричане на признак на даден предмет

Версия от 13:00, 2 юни 2021

Съждението е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет. В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е изречението.

Структура

Съждението е свързване най-малко на две понятия. Понятието, на което се приписва признак, се нарича субект, а понятието, което се приписва като признак, се нарича предикат и се бележи с P.

Прости съждения

  • Аналитични – анализ чрез зрението
  • Синтактични – анализ чрез опит (напр. докосване, вкусване, помирисване)
  • Утвърдителни – утвърждаване на признак на даден предмет
  • Отрицателни – отричане на признак на даден предмет
  • Единични – съждение за един обект
  • Общи – съждение за цял клас от обекти
  • Частни

Общите, частните, утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени, а се използват в следните четири комбинации:

  • Общоутвърждаващи (A)
  • Общоотрицателни (E)
  • Частноутвърждаващи (I)
  • Частноотрицателни (O)

Взаимоотношенията по истинност между тези съждения се изучават от византийския логик Псел, който разполага съжденията в ъглите на квадрат, в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А, общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I, а частноотрицателното с О.