Графема: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Етикети: Отменени липсва шаблон в раздел Източници Премахване на референтен списък Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 15: Ред 15:
* Москов, М., Бояджиев, Ж. ''Увод в езикознанието''. София, „Наука и изкуство“, 1977.
* Москов, М., Бояджиев, Ж. ''Увод в езикознанието''. София, „Наука и изкуство“, 1977.


== Източници ==
== ㄱㄴㄷㅇ ==
<references />

[[Категория:Писменост]]
[[Категория:Писменост]]
[[Категория:Символи]]
[[Категория:Символи]]

Версия от 21:03, 7 юни 2021

Графема (от гръцкия глагол γράφω, gráphōпиша) или писмено̀[1] е основният елемент на всяка писмена система. Графеми например са буква, китайски йероглиф, цифра, синтактични обозначения и други.

В различните видове писмености, графемата може да бъде обозначител на звук (какъвто е случая), сричка (при ) или цяла дума (както е при ). Класифицирането на дадена писменост към определен вид не ограничава вида на графемите в нея; например, в българската писменост се

Дори при звуковите писмености понятията графема и звук не се припокриват във всички случаи. Например в българската азбука се наблюдава явлението : една графема има за стойност фонемно съчетание - графемите щ, ю и я имат фонемни стойности съответно [шт], [йу] и [йа]. Явлението се е проявявало в стария български правопис - графемите ъ и ь не са имали звукова стойност в края на думите за българите от началото на миналия век. Когато една графема отговаря един звук от речта, това се нарича .

Ако съотношението между графема и звук се погледне от перспективата на последното, то тогава се говори за (един звук е представян от една графема), (един звук може дазвук).

Изобразяване на графемата

Графемата сама по себе си е абстрактно понятие, което съществува реално посредством своите варианти, наречени алографи. Например буквата я, напечатана в един шрифт, графически ще се различава от същата буква, напечатана в друг. И двете букви ще се различават от същата буква, написана на ръка от даден човек. Това, което ще обединява всички алографи, е абстрактното понятие за графемата я. Всяко конкретно изобразяване на графема се нарича глиф.

Понятията графема и не се покриват напълно: въпреки че обикновено графемата съвпада с буквата, това не винаги е вярно. Например в немската азбука последователността от три букви (триграмата) sch се считат за една графема, тъй като има фонетична стойност [ш], която е различна от фонетичните стойности на графемите на отделните съставляващи я букви. В зависимост от броя букви, посредством които се изобразява дадена графема, последната може да бъде определена като , или . Не е позната звукова писменост, която да използва повече от четири букви за пресъздаването на графема.

Библиография

  • Москов, М., Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София, „Наука и изкуство“, 1977.

ㄱㄴㄷㅇ

  1. В множествено числа е писмена̀.