Ютланд: Разлика между версии
м Северноютландският остров е другото название на Вендсюсел-Тю |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Остров |
|||
| ⚫ | |||
|Име = Ютланд |
|||
| ⚫ | '''Ютланд''' <ref>Енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.</ref><ref>Справочник „Страните в света 2007 – 2008“, А. Луканов, Н. Божинов, С. Димитров, София, 2008, София, ISSN 1313 – 2385</ref><ref>[[Нов правописен речник на българския език]], Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, „Хейзъл“, София, 2002.</ref>, или стара паралелна форма '''Ютландия''' <ref>Кратка Българска Енциклопедия, том 5, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1969, стр.539. </ref> ({{lang|da|Jylland}}, '''Юлан''', {{lang|de|Jütland}}, '''Ютланд''') е [[полуостров]] в [[Северна Европа]], разделен между [[Дания]] (по-голямата част) и [[Германия]]. Полуостровът е естествена природна граница между [[Балтийско море|Балтийско]] и [[Северно море]], които са свързани чрез |
||
|Име на местен език = ({{lang|da|Jylland}}, {{lang|de|Jütland}}) |
|||
|Карта = |
|||
|карта-описание = |
|||
|Разположение = |
|||
|Страна = Дания |
|||
|Субект на страната = |
|||
|Административна единица = |
|||
|UTC = |
|||
|Акватория = |
|||
|Позиционна карта = Дания |
|||
|позиционна карта-описание = Местоположение на п-ов Ютланд |
|||
|релеф=+ |
|||
|lat_dir = |lat_sec = 56°00′N |
|||
|lon_dir = |lon_sec = 9°30′E |
|||
|region = |
|||
|CoordScale = |
|||
|Площ = ок. 40 000 |
|||
|Площ на заливите = |
|||
|Най-висока точка = 173 |
|||
|Население = |
|||
|Година = |
|||
|Снимка = |
|||
|Коментар към снимката = |
|||
|Забележки = |
|||
}} |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | '''Ютланд''' <ref>Енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.</ref><ref>Справочник „Страните в света 2007 – 2008“, А. Луканов, Н. Божинов, С. Димитров, София, 2008, София, ISSN 1313 – 2385</ref><ref>[[Нов правописен речник на българския език]], Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, „Хейзъл“, София, 2002.</ref>, или стара паралелна форма '''Ютландия''' <ref>Кратка Българска Енциклопедия, том 5, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1969, стр.539. </ref> ({{lang|da|Jylland}}, '''Юлан''', {{lang|de|Jütland}}, '''Ютланд''') е [[полуостров]] в [[Северна Европа]], разделен между [[Дания]] (по-голямата част) и [[Германия]]. Полуостровът е естествена природна граница между [[Балтийско море|Балтийско]] и [[Северно море]], които са свързани чрез протока [[Скагерак]], разположен на [[север]] от полуострова. На Ютланд е по-голямата част от територията на Дания, както и частта на [[Шлезвиг]] от германската провинция [[Шлезвиг-Холщайн]] в [[юг|южните]] му части. |
||
Площ около 40 000 km². Бреговете към [[Северно море]] са плоски, равнинни, с широк пояс от морски коси (вати). По крайбрежието има множество [[дюна|дюни]], образуващи понякога пясъчни [[остров]]и, зад които са разполжени плитки лагуни. [[изток|Източните]] (балтийски) [[бряг|брегове]] на Ютланд са силно разчленени от множество [[залив]]и. Полуостровът е изграден предимно от варовици и глини, препокрити от ледникови и водно-ледникови наслаги. На запад преобладават зандровите равнини и хълмисти моренни възвишения, а на изток – предимно хълмисто моренен релеф с максимална височина връх Вдинг Сновхой 173 m. [[Климат]]ът е [[умерен климат|умерен]], [[морски климат|морски]]. Средната [[температура]] през [[януари]] е около 0 [[градус Целзий|°С]], а през [[юли]] – 15 °С, годишна сума на валежите 600 – 800 [[Милиметър|mm]]. На полуострова е развита гъста речна мрежа от малки, но пълноводни реки (най-голяма Гудено). През „шийката“ на полуострова, на германска територия е прокопан [[Килски канал|Килския канал]]. [[гора|Горите]] заемат около 9% от територията му и са съставени предимно от бук, дъб и иглолистни. Развива се интензивно [[селско стопанство]], като се отглеждат треви са кърма на животните, зърнени култури, захарно цвекло, картофи. Силно представено е млечното животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и [[Риболов]]а.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article119174.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ютландия, т. 30, стр. 423]</ref> |
|||
Най-северната част на полуострова, Вендсюсел-Тю, се отделя като самостоятелен остров — Северноютландският остров — в резултат на наводнението през [[1825]] г., но традиционно продължава да се разглежда като част от него. |
Най-северната част на полуострова, Вендсюсел-Тю, се отделя като самостоятелен остров — Северноютландският остров — в резултат на наводнението през [[1825]] г., но традиционно продължава да се разглежда като част от него. |
||
Северните две третини на полуострова принадлежат на [[Дания]], а южната третина – на [[Германия]]. |
|||
Ютланд е една от най-гъсто населените части на Дания, а и една от икономически най-добре развитите, с най-голяма финансова и промишлена мощ в датската страна съсредоточена в големите градове Орхус и Олбор, като и „триъгълната зона“ (trekantsområdet) с градовете Фредериция, [[Хорсенс]] и [[Вайле]]. [[Скаген]] е най-северното населено място на полуострова. |
Ютланд е една от най-гъсто населените части на Дания, а и една от икономически най-добре развитите, с най-голяма финансова и промишлена мощ в датската страна съсредоточена в големите градове Орхус и Олбор, като и „триъгълната зона“ (trekantsområdet) с градовете Фредериция, [[Хорсенс]] и [[Вайле]]. [[Скаген]] е най-северното населено място на полуострова. |
||
Версия от 12:25, 8 юни 2021
| Ютланд | |
 | |
| Страна |  Дания |
|---|---|
| Площ | ок. 40 000 km² |
| Най-висока точка | 173 m н.в. |
  Местоположение на п-ов Ютланд | |
| Ютланд в Общомедия | |
Ютланд [1][2][3], или стара паралелна форма Ютландия [4] (на датски: Jylland, Юлан, на немски: Jütland, Ютланд) е полуостров в Северна Европа, разделен между Дания (по-голямата част) и Германия. Полуостровът е естествена природна граница между Балтийско и Северно море, които са свързани чрез протока Скагерак, разположен на север от полуострова. На Ютланд е по-голямата част от територията на Дания, както и частта на Шлезвиг от германската провинция Шлезвиг-Холщайн в южните му части.
Площ около 40 000 km². Бреговете към Северно море са плоски, равнинни, с широк пояс от морски коси (вати). По крайбрежието има множество дюни, образуващи понякога пясъчни острови, зад които са разполжени плитки лагуни. Източните (балтийски) брегове на Ютланд са силно разчленени от множество заливи. Полуостровът е изграден предимно от варовици и глини, препокрити от ледникови и водно-ледникови наслаги. На запад преобладават зандровите равнини и хълмисти моренни възвишения, а на изток – предимно хълмисто моренен релеф с максимална височина връх Вдинг Сновхой 173 m. Климатът е умерен, морски. Средната температура през януари е около 0 °С, а през юли – 15 °С, годишна сума на валежите 600 – 800 mm. На полуострова е развита гъста речна мрежа от малки, но пълноводни реки (най-голяма Гудено). През „шийката“ на полуострова, на германска територия е прокопан Килския канал. Горите заемат около 9% от територията му и са съставени предимно от бук, дъб и иглолистни. Развива се интензивно селско стопанство, като се отглеждат треви са кърма на животните, зърнени култури, захарно цвекло, картофи. Силно представено е млечното животновъдство, свиневъдство, птицевъдство и Риболова.[5]
Най-северната част на полуострова, Вендсюсел-Тю, се отделя като самостоятелен остров — Северноютландският остров — в резултат на наводнението през 1825 г., но традиционно продължава да се разглежда като част от него.
Ютланд е една от най-гъсто населените части на Дания, а и една от икономически най-добре развитите, с най-голяма финансова и промишлена мощ в датската страна съсредоточена в големите градове Орхус и Олбор, като и „триъгълната зона“ (trekantsområdet) с градовете Фредериция, Хорсенс и Вайле. Скаген е най-северното населено място на полуострова.
Най-големи градове (Дания)
Най-големите датски градове, намиращи се на полуостров Ютланд, са Орхус, Олбор, Есбьерг, Ранерс, Хорсенс, Колин, Вайле, Хернинг и Сьонербор.
Най-големи градове (Германия)
Най-големите немски градове, намиращи се на полуострова, са Кил, Фленсбург, Алтона, Любек, и Ноймюнстер.
Източници
- ↑ Енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.
- ↑ Справочник „Страните в света 2007 – 2008“, А. Луканов, Н. Божинов, С. Димитров, София, 2008, София, ISSN 1313 – 2385
- ↑ Нов правописен речник на българския език, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, „Хейзъл“, София, 2002.
- ↑ Кратка Българска Енциклопедия, том 5, Издателство на Българската Академия на Науките, София, 1969, стр.539.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ютландия, т. 30, стр. 423
