Киселец

Киселец

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Покритосеменни (Angiospermae) (без ранг): Еудикоти (eudicots) разред: Карамфилоцветни (Caryophyllales) семейство: Лападови (Polygonaceae) триб: Rumiceae род: Лапад (Rumex) вид: Киселец (R. acetosa)

Научно наименование

Rumex acetosa Linnaeus, 1753

Киселец в Общомедия

[ редактиране ]

Киселецът (Rumex acetosa) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Лападови, растящо в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа и отглеждано като листен зеленчук.

Киселецът е стройно растение, високо около 60 cm, със сочни стъбла и листa. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени цветове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7-15 cm, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени.

С увеличаването на размера на цветовете, те придобиват червеникав цвят. Тичинките и пестиците са на различни растения. Семената, когато узреят, са кафяви и лъскави. Многогодишните корени навлизат дълбоко в земята.

Листата са кисели и служат за храна на ларвите на няколко вида пеперуди.

Киселецът е отглеждан културно в продължение на векове, въпреки че с времето популярността му е намаляла. Годните за ядене листа имат вкус, много близък до този на кивито или на кисели ягоди. Поради слабокиселия си вкус, се твърди, че гаси жаждата и се смята за полезен за повишаване на апетита. Листата могат да се добавят в салати за подсилване на вкуса. Често се пюрират в супи и сосове и са основна съставка в супа от киселец. Растението съдържа оксалова киселина, която допринася за характерния му вкус. Поради това растението е противопоказно за хора с ревматоидни оплаквания, камъни в бъбреците или пикочния мехур и др. подобни. Киселецът е също разслабително средство.

Химически състав

Листата и стъблото са богати на протеини, съдържат около 2% липиди, флавоноиди, дъбилни вещества, витамини C, B и К, каротин, желязни соли, а също ябълчена киселина и оксалова киселина.

Разпространение

Растението е разпространено в много части на света: Северна Африка, Азия, Европа и Западна Австралия. В планините се среща до алпийския пояс.

Повсеместно се използва като хранително или лекарствено растение.

Предпочита влажни и богати почви със слабокисела или нутрална реакция.