Петър Пондев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка на мъртъв линк |
|||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
Умира на [[12 ноември]] [[1984]] г.<ref name="calendar.dir.bg"/> |
Умира на [[12 ноември]] [[1984]] г.<ref name="calendar.dir.bg"/> |
||
Пондев е женен за [[Милка Пондева|Милка Молерова]].<ref name="Стари родове">{{Стари родове|227}}</ref> |
|||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Версия от 15:04, 13 юни 2021
| Петър Пондев | |
| български литературен критик и историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 ноември 1984 г. (на 70 г.)
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Семейство | |
| Съпруга | Милка Пондева |
Петър Станев Пондев е български литературен критик и историк.
Биография
Роден е на 11 юни 1914 г. в Бургас.[1] Завършва гимназия в София (1934) и право в Софийския университет (1938).[2][3]
Работи като адвокат (1940-1944), юрисконсулт на Института за обществено осигуряване (1944-1945). Директор на издателство „Младо поколение“ (1947-1948), главен редактор на издателство „Народна младеж“ (1948-1950). Директор на издателство „Български писател“ (1962-1965). Член на редакционната колегия на в. „Литературен фронт“ (от 1966). Народен деятел на изкуството и културата (1976).[2][3]
Първата му публикация е статията „Пролетариат и поезия“ (в списание „Сигнал“, 1933).[3]
Умира на 12 ноември 1984 г.[2]
Пондев е женен за Милка Молерова.[4]
Библиография
- „В. Г. Белински и историческото развитие на Русия“. София: Печатница „Полиграфия“, 1945, 140 с.
- „Общественият договор“ и демокрацията“. 1944.
- „Човекът социалист Асен Златаров“. 1945.
- „Поробена младост. Сборник от художествени творби за живота и борбата на българската младеж при капитализма“. София: Народна младеж, 1951, 546 с.
- „Догматизъм и правда“. 1956.
- „Никола Вапцаров. Литературно-критически очерк“. София: Български писател, 1956 (2 изд. 1965, 127 с.)
- „Алеко Константинов. Литературно-биографичен очерк“. София: Български писател, 1959 (2 доп. изд. 1963)
- „Елин Пелин. Литературно-критически очерк“. София: Народна просвета, 1959 (2 изд. 1976, 92 с.)
- „Съвременност и минало“. София: Български писател, 1961, 402 с.
- „Йордан Йовков. Изследване“. София: Български писател, 1962.
- „Майстори на разказа. Елин Пелин, Йордан Йовков“. София: Български писател, 1962, 338 с.
- „Книга за народната съдба („Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов)“. София: Български писател, 1963, 136 с.
- „Литература и народ“. София: Български писател, 1964.
- „Избрани страници“. София: Български писател, 1974, 716 с.
- „Българска художествена проза“. София: Български писател, 1977, 656 с.
- „Иван Вазов и неговата проза“. София: Български писател, 1980, 183 с.
- „Така ги видях. Спомени и портрети“. София: Български писател, 1982, 190 с.
- „Избрани произведения в два тома. Том 1: Художествена проза“. София: Български писател, 1984, 611 с.
- „Избрани произведения в два тома. Том 2: Пътища познати и непознати“. София: Български писател, 1984.
Източници
- ↑ „Петър Станев Пондев“, geni.com.
- ↑ а б в „100 години от рождението на Петър Пондев“, calendar.dir.bg, 11 юни 2014 г.
- ↑ а б в Катя Янева, „Пондев, Петър Станев“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 283-284.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 227.
Външни препратки
- От и за Петър Пондев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Чудомир до Петър Пондев
|
