Тома Вишанов: Разлика между версии
| Ред 74: | Ред 74: | ||
Следите на Тома Вишанов се губят след 1811 година. На него се приписват много икони, които принадлежат вероятно на ранното творчество на сина му Димитър Молеров, като е възможно да са работени и съвместно.<ref name="Генова 21"/> Докога е работил, както и датата на смъртта му са неизвестни.<ref name="Генова 20"/> Син и приемник на занаята на Тома Вишанов е зографът Димитър Молеров. Като малък, при него занаят учи и [[Неофит Рилски]].<ref name="pirin1">{{ЕПК|1|63}}</ref> |
Следите на Тома Вишанов се губят след 1811 година. На него се приписват много икони, които принадлежат вероятно на ранното творчество на сина му Димитър Молеров, като е възможно да са работени и съвместно.<ref name="Генова 21"/> Докога е работил, както и датата на смъртта му са неизвестни.<ref name="Генова 20"/> Син и приемник на занаята на Тома Вишанов е зографът Димитър Молеров. Като малък, при него занаят учи и [[Неофит Рилски]].<ref name="pirin1">{{ЕПК|1|63}}</ref> |
||
== Родословие == |
|||
== Родословно дърво == |
|||
[[Файл:Toma Vishanov Molera John Baptist detail.jpg|мини|250п|Детайл от икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов]] |
[[Файл:Toma Vishanov Molera John Baptist detail.jpg|мини|250п|Детайл от икона на Свети Йоан Кръстител на Тома Вишанов]] |
||
[[Файл:Christ Icon by Toma Vishanov.jpg|мини|250п|Икона на Исус Христос на Тома Вишанов]] |
[[Файл:Christ Icon by Toma Vishanov.jpg|мини|250п|Икона на Исус Христос на Тома Вишанов]] |
||
Версия от 15:15, 13 юни 2021
| Тома Вишанов | |
| български зограф | |
| Роден |
около 1750 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1811 г.
|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Молеров |
| Тома Вишанов в Общомедия | |
Тома Вишанов Хаджиикономов[1], известен като Молера, е български живописец, родоначалник на големия род Молерови и основоположник на Банската художествена школа. Повлиян от европейската светска и църковна живопис, в която доминират стиловете барок и рококо, Тома Вишанов внася в иконите си експресивност, жизненост, движение и светлина, както и неочаквани композиционни решения, които не са характерни за тогавашното религиозно изобразително изкуство в България. Стилът му не намира последователи сред неговите съвременници.[2][3] Затова Вишанов е определян като „една от най-нестандартните личности от епохата на Българското възраждане“.[4]
Биография
Тома е роден в семейството на свещеника Вишан Вишанин[5] с монашеско име Висарион.[2] Не са известни точните дати на раждането и смъртта му, знае се, че е живял и работил през втората половина на XVIII и началото на XIX век.[6] Запазените творби на Тома Вишанов - икони и стенописи са малко и никоя не е подписана. Приписват му се по устни предания в местата, където се знае, че е работил, както и от наследниците му.[4] Произведенията, приписвани на Тома Вишанов са на различно професионално ниво и в различни стилове, но си приличат като иконография и стилови белези и Според Марта Над „името Тома Вишанов крие не една личност, а група художници“, още повече, че той е работил със сина си Димитър Молеров и внука си Симеон Молеров.[3]
Унгарски период
Предполага се, че Тома Вишанов е роден около 1750 година.[2][7] Според семейното предание, около 1770 година заминава с бански търговци на памук за австрийската столица Виена, където учи живопис.[4] Според Елена Генова обаче, макар наистина Вишанов да е силно повлиян от европейските стилове рококо и барок, синкретичният му стил между барок и традиционното поствизантийско изкуство на Балканите в късното му творчество е формиран в „некатолическа“ среда и смята, че е пребивавал и учил в Сремски Карловци - сръбския православен център в Австрийската империя.[4] Като доказателство Генова привежда допоясната икона на Христос Вседържител, наречена от Атанас Божков „шедьовър и куриоз“, която с известни промени следва модела на престолната икона на Исус Христос (1780 - 1781) от съборния храм „Свети Никола“ в Сремски Карловци, дело на Теодор Крачун – най-бароковия и рококо сръбски художник.[4]
Според Елена Генова, подкрепена от Марта Над,[3] дело на Тома Вишанов са празничните икони от православната църква „Свети Архангел Гавриил“ в унгарското градче Будакалас, в което има значително сръбско малцинство. Църквата е от 1752 година, а иконостасът е изпълнен в средата на 80-те години на XVIII век „в един „сладък“, светъл розово-син-пурпурен колорит импониращ на прозрачната фактура, образността и колорита на някои от иконите и стенописите, приписвани на Тома Вишанов“.[8] За съжаление иконите са надживописани в началото на XX век заедно с фоновете.[9]
- Икони от „Свети Архангел Гавриил“ в Будакалас, около 1785 г.
-
„Новозаветна Троица“ -
„Богородица с Младенеца“ -
„Христос Пантократор“ -
„Успение Богородично“
Икони от майсторите, рисували в Будакалас, се намират и в катедралата „Успение Богородично“ в Будапеща, в Православния музей в Кечкемет и в православния параклис „Свети Георги“ в Ниредхаза.[9] Тези икони вероятно са работени в 90-те години на XVIII век от група, начело с Тома Вишанов.[8] Последните две групи икони също в миналото са се намирали в катедралата „Успение Богородично“ и всичките 47 изписани на гръцки икони образуват тематично единство на някогашен иконостас – вероятно за православния параклис на улица „Галамб“.[9]
1786 година е първата сигурна дата в творчество на Тома Вишанов. Тя е придружена от единствения му запазен автограф върху двете корици на негова тетрадка с рисунки. На вътрешната страна на предната корица пише Ѳома Х. Ікономъ, а на задната Anno 1786.[10]
Още преди будапещенската поръчка Вишанов рисува в Будапеща симптоматичната за творчеството му и за това на учителите му икона „Света Богородица с Младенеца ангели и светци“, в която има много барокови елементи, типични за сръбските зографи от периода. Богородица е изобразена в цял ръст, стъпила върху облаци, а от двете ѝ страни има двама ангели, единият от които държи корона и жезъл на кадифена възглавничка – атрибутите на небесната царица. Около централната сцена има шест барокови медальона с двойки светци в цял ръст, а над тях в облаците е Бог Саваот, поддържан от шест летящи ангела.[8] Иконата е датирана на гърба 1790 г. – втората сигурна дата в творчеството на Молера.[10]
Български период
Около 1798 година Тома Вишанов вече се е завърнал в българските земи.[8] При завръщането си получава прозвището Молера, от немската дума Maler, художник.[4] Към тази 1798 година Вишанов рисува стенописа „Христос Велик Архиерей“ в олтарната апсида на църквата „Свети Лука“ в Рилския манастир.[11][8] Христос е изобразен с потир в лявата ръка, заобиколен от шест летящи ангели и четиримата велики църковни отци под тях. Изброжението е подчертано бароково – фигурите са маниерно издължени и извити, лицата са с големи очи, малки устни и изтеглена розовина по бузите.[10] Вероятно поради неодобрение на духовниците, които схващат иконописта на Вишанов като твърде „католическа“, изписването на останалата част от църквата е поверено на друг художник.[11][10] Изобщо Вишанов, макар и да се опитва да примири своя маниер на живописване с православната традиция и така постепенно да снижава качеството на живописта си,[10][3] не се ползва с голяма популярност и няма много поръчки.[10] Идентификацията на творбите на Вишанов се затруднява и от по-късното надживописване.[10]
Специфичният стил на художника все още е видим в престолните икони от гробищния храм „Успение Богородично“ в Банско,[10] в иконата „Света Богородица Елеуса“ от „Свети Архангел Михаил“ в Осеново,[10][2] иконите „Свети Йоан Предтеча“ и „Кръщение Христово“ от „Св. св. Петър и Павел“ в село Добринища.[10][2] Няколкото малки празнични и светителски икони на Вишанов от „Света Троица“ в Банско – „Възкресение Лазарево“, „Отсичане на главата на Свети Йоан Предтеча“, „Свети Спиридон и Свети Атанасий“, „Света Марина и Света Параскева“ и „Света Варвара“ – са много близки до изразителността на тези в Будакалас.[10]
Единствените кавалетни творби, дело на Вишанов, са били иконостасните икони в гробищната църква „Успение Богородично“ в Банско, но почти всичките биват унищожени при пожар през 1953 година. Характерни за тях са били оригиналните изрази на лицата, малките заоблени лица със заострени бради и големите леко изпъкнали очи. Вишанов избягвал употребата на злато, което придавало на творбите му по-живописен вид.[6] От пожара е оцеляла само една икона, изобразяваща сцената „Успение на Свети Йоан Рилски“, която днес се съхранява в градската художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в Кюстендил.[12]
На гърба на резбовани царски двери от Серския манастир, изписани от Тома Вишанов със сцена на Благовещение, се чете 1803 – третата сигурна дата в творчеството му.[13]
През 1811 година – четвъртата и последна сигурна дата в творчеството му, Вишанов отново работи в Рилския манастир, като прави стенописите на църквата „Покров Богородичен“ в постницата „Свети Лука“[13] и ктиторския портрет на Теодосий I Рилски.[11] Това е единственият негов цялостно запазен стенописен паметник.[13] В наоса на църквичката е цикълът „Богородичен акатист“, а в откритото от юг преддверие „Новозаветна Троица с коронацията на Богородица“, „Света Богородица Животворящ източник“, „Покров Богородичен“, „Седемте свойства/чудеса на Света Богородица“, „Митарствата на душата“, „Праведно и неправедно изповядване“, „Разпънатият монах“ и други.[13] Стенописите отново са изпълнени с новаторство и силна лична интерпретация на установените в тогавашната иконографска практика сюжети и композиции, чието бароково влияние няма пряка връзка с балканската иконописна традиция.[11]
- Стенописи от църквата „Покров Богородичен“, 1811 г.
-
Митарство, стенопис от преддверието -
Богородица Живоносен източник, стенопис от преддверието -
Света Троица със Света Богородица, стенопис от западната стена -
Света Богородица с ангели и светци
На Тома Вишанов са и иконите на великите в апсидата църквата „Свети Атанасий“ в Бобошево.[13] Комплект празнични икони в Бобошевския музей, доста примитивни и неясно за коя църква предназначени, също показва иконографски модели идентични с тези в иконостаса в Будакалас - „Новозаветна Троица“, „Рождество Христово“, „Кръщение Хрисотво“, „Влизане в Йерусалим“.[13] Според Атанас Божков икони на Вишанов има и в църквите „Свети Георги“ в Мехомия и „Въведение Богородично“ в Горна Джумая.[2]
Следите на Тома Вишанов се губят след 1811 година. На него се приписват много икони, които принадлежат вероятно на ранното творчество на сина му Димитър Молеров, като е възможно да са работени и съвместно.[13] Докога е работил, както и датата на смъртта му са неизвестни.[10] Син и приемник на занаята на Тома Вишанов е зографът Димитър Молеров. Като малък, при него занаят учи и Неофит Рилски.[11]
Родословие
| Хаджи иконом Вишан | Гергина | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Вишанов (около 1750 — неизв.) | Мария Вишанова | Димитър Вишанов | Георги Вишанов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (около 1770 — 1853) | Катерина Тодорова Везьова (1785 — 1885) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кадифа Хадживълчева (1816 — ?) | Симеон Молеров (1816 — 1903) | Иван Молеров | Гинда Тодева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Тодорова Ушева | Вишан Молеров (1847 — 1898) | Георги Молеров (1848 — 1878) | Елена Деликостова Сирлещова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Молеров (1870 — 1916) | Иван Молеров (1873 — 1917) | Фания Филева | Симеон Молеров (1875 — 1923) | Димитър Молеров (1874 — 1961) | Костадин Молеров (1876 — 1957) | Мария Кочукова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Молеров (1923 — 1996) | Свобода Молерова (1928 — 2007) | Малин Молеров (1916 — 1976) | Милка Пондева (1919 — ?) | Петър Пондев (1914 — 1984) | Драганка Молерова (1921 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература
- Димитър Молеров, Иконопис в Банско. – Известия на Народния етнографски музей в София, кн. 1-2, 1923.
- Асен Василиев, Тома Вишанов-Молера. С., 1969.
- Атанас Божков, Живописната школа в Банско и нейният исторически развой. С., 1985.
- Попова, Е. Барокът в иконописта на Тома Вишанов-Молера. – Изкуство, 1990, № 9-10.
- Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов-Молера и модернизацията на православната живопис. – Проблеми на изкуството, 1995, № 2, 4-17.
- Сантова, М. Банските зографи и фолклорът. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научната конференция, посветена на 70-годишнината на проф. д-р Любен Прашков, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", 14-15 декември 2001 г. С., 2008, 76-84.
Бележки
- ↑ Екатерина, Бояджиева. Банско през Възраждането. София, Арс Милениум МММ, 2009. с. 186.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 148 - 149.
- ↑ а б в г Над, Марта. Тома Вишанов и неговата школа в Унгария, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 10.
- ↑ а б в г д е Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 16.
- ↑ Екатерина, Бояджиева. Банско през Възраждането. София, Арс Милениум МММ, 2009. с. 186.
- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1. София, Издателство на БАН, 1980.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 435.
- ↑ а б в г д Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 18.
- ↑ а б в Над, Марта. Тома Вишанов и неговата школа в Унгария, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 8.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 20.
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 63.
- ↑ Страхилова, Десислава. За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното възраждане // LiterNet (3 (88)). 22 март 2007. Посетен на 17 септември 2015.
- ↑ а б в г д е ж Генова, Елена. Тома Вишанов - Молера: първият и последният бароков иконописец на българския XVIII и XIX век, в: Тома Вишанов и неговият кръг в Унгария през XVIII век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2010. с. 21.
