Любомир Пипков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
мРедакция без резюме
Ред 22: Ред 22:
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.


През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония – Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата [[Симфония № 1 (Любомир Пипков)|Първа симфония – „Героична“]], посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.


След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“,<ref>Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С., изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.</ref> „Химн на 9-и септември“<ref>Пипков Л., Божилов Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref> Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“,<ref>Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С., изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.</ref> „Химн на 9-и септември“<ref>Пипков Л., Божилов Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref> Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.

Версия от 17:06, 14 юни 2021

Любомир Пипков
български композитор
Роден
Починал
9 май 1974 г. (69 г.)

Работилкомпозитор, корепетитор, хормайстор
Музикална кариера
СтилКласическа музика
Инструментипиано
Известни творбиЯнините девет братя
Момчил
„Шумете дебри и балкани“
Семейство
БащаПанайот Пипков

Уебсайт

Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката.

Биография и творчество

Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при проф. Хенрих Визнер и Иван Торчанов.

Любомир Пипков написва първия химн на ПФК Левски през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет“ (1928). Завършва образованието си с отличие и награда (1932).

През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата Първа симфония – „Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва оператаМомчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“,[1] „Химн на 9-и септември“[2] и „Химн на българските въстаници“.[3] Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.

Обществена дейност

Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание.

Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др.

Основател на списание „Музика“.

Признание и награди

Три пъти е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952).[4]

Заслужил артист (1950) и Народен артист (1952). Удостоен със званието Герой на социалистическия труд.

Носител на ордените „Народна република България“ I ст. (1960) и „Георги Димитров“ (1967).

Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.[5][6]

Източници

  1. Шумете, дебри и балкани (ноти: Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С., изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6.
  2. Пипков Л., Божилов Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.
  3. Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.
  4. Любомир Сагаев, „Любомир Пипков“. – В: Книга за операта, 2 изд., С., 1983.
  5. „Почетни граждани на Ловеч – II“ Архив на оригинала от 2016-02-16 в Wayback Machine., сайт на общинска администрация Ловеч.
  6. Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
  • Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976

Външни препратки