Поема: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени |
Уточнена е жанровата същност на поемата. Подадени примери и библиография. |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Поема''' (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е "повествование в стихове". Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни предтавители на някоя обществена среда.<ref name=":0">{{Cite journal|last=Богданов|first=Иван|title="Поема"|journal=Енциклопедичен речник на литературните термини.|volume=София: Петър Берон, 1993: 282}}</ref> |
|||
'''Поема''' (от гръцки: е творба, поетично съчинение) е лиро-епически текст, в който лирическата тема е илюстрирана чрез епическа история. |
|||
Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. |
|||
Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. "Крали Марко намира брат си и сестра си"), хайдушка ("Стоян и дружината му"), историческа ("Погиването на цар Шишман") и митическа ("Лазар и Петкана"). |
|||
Поема се нарича и произведение от този вид. <ref>„Литературен речник за ученици“</ref> и разказвателно художествено произведение в стихове, напр. „Грамада“ от [[Иван Вазов]] и „Хайдути“ от [[Христо Ботев]]. |
|||
Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от [[Христо Ботев]] и „Грамада“ от [[Иван Вазов]]). |
|||
== Употреба на термина в българския език == |
|||
Понеже поемата принадлежи към епоса, определението "епическа поема" представлява [[Тавтология (език)|тавтология]].<ref name=":0" /> |
|||
Българското понятие "поема" не е пълен синоним на английския термин "poem". Английската дума означава "[[стихотворение]]"<ref>{{Цитат книга|last=Фаулър|first=Роджър|title=Речник на съвременните литературни термини|year=София: Наука и изкуство, 1993, с. 175}}</ref>, докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове). |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 07:54, 28 юни 2021
Поема (от старогръцки: poiéma) е епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е "повествование в стихове". Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни предтавители на някоя обществена среда.[1]
Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова.
Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. "Крали Марко намира брат си и сестра си"), хайдушка ("Стоян и дружината му"), историческа ("Погиването на цар Шишман") и митическа ("Лазар и Петкана").
Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от Христо Ботев и „Грамада“ от Иван Вазов).
Употреба на термина в българския език
Понеже поемата принадлежи към епоса, определението "епическа поема" представлява тавтология.[1]
Българското понятие "поема" не е пълен синоним на английския термин "poem". Английската дума означава "стихотворение"[2], докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове).
