Черногорци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 36: Ред 36:
Днес етнонимът ''черногорец'' се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.
Днес етнонимът ''черногорец'' се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.


Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след [[1918]] година. Тогава страната е част от доминираното от Белград [[Кралство Югославия|Кралство на сърби хървати и словенци]] и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.
Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите, предизвикани от сръбското нежелание за даване на страната на статут на Несуверенна монархия по примера на непруските провинции на [[Германска империя|Кайзерова Германия]]. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след [[1918]] година. Тогава страната е част от доминираното от Белград [[Кралство Югославия|Кралство на сърби хървати и словенци]] и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.


След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] официалното становище на черногорската Скупщина е, че ''Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби''. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите [[славяни]]. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци. След вотарата половина на 90 - те започва да възниква черногорска национална митология, обособяваща ги от сърбите въз основа на [[Дукля|Дуклянското княжество]], а при някои черногорски националисти - и на самоидентификацията с [[илири]]те.
След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] официалното становище на черногорската Скупщина е, че ''Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби''. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите [[славяни]]. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци. След втората половина на 90 - те започва да възниква черногорска национална митология, обособяваща ги от сърбите въз основа на [[Дукля|Дуклянското княжество]], а при някои черногорски националисти - и на самоидентификацията с [[илири]]те.


През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през [[2003]] година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като [[сърби]] в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.
През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през [[2003]] година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като [[сърби]] в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.

Версия от 06:16, 3 юли 2021

Черногорци
Famous_Montenegrins2.jpg
Известни черногорци
Общ брой400 – 500 000
Езикчерногорски
Религияпредимно православие
ислям и римокатолицизъм
Сродни групиИндо-европейци
Славяни
Южни славяни
Черногорци в Общомедия

Черногорците са южнославянски народ населяващ Черна гора, където наброяват 45% от населението. Етническите черногорци са православни или мюсюлмани и говорят на сръбски и черногорски език. Според Конституцията на Черна гора, член 13 гласи: „Официалният език в Черна гора е черногорският език.“.[1] Черногорците наброяват общо около 365 000, от които в Черна гора живеят около 278 000, а в Сърбия около 38 000 (Според преброяването от 2011 година 38 627 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.

История

Днес етнонимът черногорец се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.

Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите, предизвикани от сръбското нежелание за даване на страната на статут на Несуверенна монархия по примера на непруските провинции на Кайзерова Германия. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след 1918 година. Тогава страната е част от доминираното от Белград Кралство на сърби хървати и словенци и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.

След края на Втората световна война официалното становище на черногорската Скупщина е, че Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите славяни. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци. След втората половина на 90 - те започва да възниква черногорска национална митология, обособяваща ги от сърбите въз основа на Дуклянското княжество, а при някои черногорски националисти - и на самоидентификацията с илирите.

През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през 2003 година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като сърби в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.

Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал Никола I Петрович е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин. Тази и още много други фалшификации на историята превръщат наричаният от сърбите "монтенегризъм" във черногорски вариант на македонизма, ставайки историческо възмездие на сръбската нация за македонизирането на македонските българи от страна на сръбските националболшевики.

Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:

  • А вие всички мои, драги черногорци, бъдете готови сега както винаги да изпълните своите задължения спрямо родината и сръбството.
  • Времето е белязало и моето лице, но сърцето мое, това мое сръбско сърце, белези няма.

Източници

Вижте също

Външни препратки