Черногорци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vaskokolev03 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
м Премахнати редакции на Vaskokolev03 (б.), към версия на CHtvup
Етикет: Отмяна
Ред 36: Ред 36:
Днес етнонимът ''черногорец'' се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.
Днес етнонимът ''черногорец'' се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.


Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите, предизвикани от сръбското нежелание за даване на страната на статут на Несуверенна монархия по примера на непруските провинции на [[Германска империя|Кайзерова Германия]]. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след [[1918]] година. Тогава страната е част от доминираното от Белград [[Кралство Югославия|Кралство на сърби хървати и словенци]] и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.
Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на [[Първа световна война|Първата световна война]] в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след [[1918]] година. Тогава страната е част от доминираното от Белград [[Кралство Югославия|Кралство на сърби хървати и словенци]] и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.


След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] официалното становище на черногорската Скупщина е, че ''Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби''. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите [[славяни]]. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци. След втората половина на 90 - те започва да възниква черногорска национална митология, обособяваща ги от сърбите въз основа на [[Дукля|Дуклянското княжество]], а при някои черногорски националисти - и на самоидентификацията с [[илири]]те.
След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] официалното становище на черногорската Скупщина е, че ''Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби''. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите [[славяни]]. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци.


През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през [[2003]] година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като [[сърби]] в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.
През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през [[2003]] година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като [[сърби]] в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.


Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал [[Никола I Петрович]] е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин. Тази и още много други [[Фалшифициране на историята|фалшификации на историята]] превръщат наричаният от сърбите "монтенегризъм" във черногорски вариант на [[Македонизъм|македонизма]], ставайки историческо [[възмездие]] на сръбската нация за [[Създаване на македонската нация|македонизирането на македонските българи]] от страна на сръбските [[националболшевизъм|националболшевики]].
Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал [[Никола I Петрович]] е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин.


Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:
Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:

Версия от 17:00, 5 юли 2021

Черногорци
Famous_Montenegrins2.jpg
Известни черногорци
Общ брой400 – 500 000
Езикчерногорски
Религияпредимно православие
ислям и римокатолицизъм
Сродни групиИндо-европейци
Славяни
Южни славяни
Черногорци в Общомедия

Черногорците са южнославянски народ населяващ Черна гора, където наброяват 45% от населението. Етническите черногорци са православни или мюсюлмани и говорят на сръбски и черногорски език. Според Конституцията на Черна гора, член 13 гласи: „Официалният език в Черна гора е черногорският език.“.[1] Черногорците наброяват общо около 365 000, от които в Черна гора живеят около 278 000, а в Сърбия около 38 000 (Според преброяването от 2011 година 38 627 граждани на Сърбия са се определили като черногорци). В регионален смисъл етнонимът черногорци обозначава всички жители на Черна гора, без значение на тяхната етническа принадлежност.

История

Днес етнонимът черногорец се тълкува и схваща различно от самите черногорци. Една част от тях се самоопределят като нация, различна от сръбската. Друга част от черногорците смятат себе си за етнос, който е част от сръбската нация. Това разколебаване на националното чувство доказват и данните от преброяването на населението през последните няколко години.

Идеята за отделна черногорска нация за първи път се появява след края на Първата световна война в резултат от опитите на черногорския политически елит да оправдае съществуването на отделна черногорска държава и да се запази тронът на динстията на Петровичите. Тезата за черногорците като отделна нация се засилва след 1918 година. Тогава страната е част от доминираното от Белград Кралство на сърби хървати и словенци и идеята за черногорската нация е израз на недоволството на народните маси от положението в страната.

След края на Втората световна война официалното становище на черногорската Скупщина е, че Черногорската нация е най-чистата етническа група измежду всички сърби. Югославската държава признава черногорците като отделна нация, различина от сръбската и другите славяни. През 1948 година се провежда преброяване на населението, в което черногорците имат собствена графа в бланките за преброяване, и на което около 90% от населението на Черна гора се определят като черногорци.

През годините процента на деклариралите се като черногорци непрекъснато намалява и, така през 2003 година само 43% се оределят като черногорци. Според последното преброяване (2003) определилите се като сърби в Черна гора са 32%. Черногорците и сърбите общо съставляват 74% от населението на Черна гора.

Според съвременната идея за отделна черногорска нация крал Никола I Петрович е етнически черногорец, въпреки че е смятал себе си за сърбин.

Цитати на крал Никола, говорещи за неговата етническа принадлежност:

  • А вие всички мои, драги черногорци, бъдете готови сега както винаги да изпълните своите задължения спрямо родината и сръбството.
  • Времето е белязало и моето лице, но сърцето мое, това мое сръбско сърце, белези няма.

Източници

Вижте също

Външни препратки