Сграда на Президентството на Република България: Разлика между версии
м →История: елементи от [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм] |
|||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Архитектурата на сградата е [[Сталинистка архитектура|Сталинистка]], а стилът на оформяне [[Неокласическа архитектура|неокласически]] – с масивен цокъл, облицована с [[риолит]] и русенски [[варовик]]. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало [[Министерство на енергетиката на България|Министерството на електрификацията]], след 1971 г. е седалище на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.<ref name=":0">[https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/sgradata-na-prezidentstvoto/1264 Сградата на Президентството]</ref> |
Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]]. Архитектурата на сградата е [[Сталинистка архитектура|Сталинистка]], а стилът на оформяне [[Неокласическа архитектура|неокласически]] – с масивен цокъл, облицована с [[риолит]] и русенски [[варовик]]. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало [[Министерство на енергетиката на България|Министерството на електрификацията]], след 1971 г. е седалище на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] на [[Народна република България]]. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.<ref name=":0">[https://rezervaciq.com/zabelejitelnosti/sgradata-na-prezidentstvoto/1264 Сградата на Президентството]</ref> |
||
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 мил. лв. Тогава при ремонта на сградата се акцентира на елементи от неокласицизъм, които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни [[Коринтски стил|коринтски ордени форми]] и строго симетрични фасади. |
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 мил. лв. Тогава при ремонта на сградата се акцентира на елементи от [[Неокласическа архитектура|неокласицизъм]], които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни [[Коринтски стил|коринтски ордени форми]] и строго симетрични фасади. |
||
== Интериор == |
== Интериор == |
||
Версия от 12:43, 9 юли 2021
| Сграда на Президентството на Република България | |
 Сградата на Президенството през 2014 г. | |
 Местоположение в София | |
| Вид | административна сграда |
|---|---|
| Местоположение | София, България |
| Архитект | Иван Данчов |
| Стил | Сталинистка архитектура |
| Конструкция | стоманобетон |
| Изграждане | 1954 – 1956 г. |
| Площ | 40 хил. кв. м |
| Състояние | Седалище на президента на България |
| Сграда на Президентството на Република България в Общомедия | |
Сградата на Президентството на Република България е административна сграда в София, в която се помещава Президентството на Република България.
Разположение
Президентството на Република България е разположено в София и е част от архитектурния комплекс „Ларгото“, разположен на булевард „Дондуков“. Комплексът включва сградите на ЦУМ, Министерския съвет, сграда на Народното събрание, и хотел „Балкан“. Непосредствено до сградата на Президенството са също Българската народна банка, площад „Атанас Буров“ и метростанция „Сердика“. Освен от държавния глава и екипа му, сградата се използва също от Министерството на образованието, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за българите в чужбина и други институции.[1]
Заедно със сградата на хотел „Балкан“ образуват каре в двора на което се намират една от най-старите запазени сгради в София – ротондата „Свети Георги“ и руините на късноантичен обществен комплекс и останки от двореца на Константин Велики.
История
Проектирането и разчистване на терена започват още през 1950 г. Същинското строителство започва през 1954 г. и сградата е завършена през 1956 г. Главен архитект е Иван Данчов. Архитектурата на сградата е Сталинистка, а стилът на оформяне неокласически – с масивен цокъл, облицована с риолит и русенски варовик. Сградата е една от най-масивните сгради в София. Нейната застроена площ е от около 40 000 кв. м. Първоначално там се е помещавало Министерството на електрификацията, след 1971 г. е седалище на Държавния съвет на Народна република България. След 1989 г. в нея се помещава Президентството на Република България.[1]
Сградата е ремонтирана основно през 1999 г., като е вложена в нея сумата от 410 мил. лв. Тогава при ремонта на сградата се акцентира на елементи от неокласицизъм, които придават на архитектурата монументален и триумфално-тържествен характер. Външното оформление е заложено на крупни коринтски ордени форми и строго симетрични фасади.
Интериор
Коридорите в сградата са дълги около 3 км. На долния етаж е разположена зала с 900 места – „Света София“, а на втория етаж с размери 18 на 11 м е най-представителната зала „Гербовата“. Тя е мястото за посрещане на делегации, подписване на договори, връчване на държавни отличия и други официални церемонии.[1]
Срещите в по-тесен кръг се провеждат в „Червената зала“. „Огледалната зала“ се използва за официални обеди и тържествени вечери, а за работни срещи се използва „Синята зала“.
Редовни събития
Пред главния вход на сградата на всеки кръгъл час се сменя гвардейски караул. Той е облечен с униформи, които са образец на тези от Априлското въстание през 1876 г.