Мария Бойкикева: Разлика между версии
м без youtube, twitter или фейсбук като източник |
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
През април 1945 година, след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], семейството се завръща в България, където Светлана Бойкикева във [[Военномедицинска академия|Военна болница]] в [[София]] като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Първоначално Мария Бойкикева не говори български и учи в училището към съветското посолство,<ref>[http://bolgari.org/nishto_ne_se_e_obyrkalo_pri_mariia_boikikeva-el-2268.html bolgari.org]</ref> а после отива в [[Първа девическа гимназия]]. |
През април 1945 година, след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], семейството се завръща в България, където Светлана Бойкикева във [[Военномедицинска академия|Военна болница]] в [[София]] като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Първоначално Мария Бойкикева не говори български и учи в училището към съветското посолство,<ref>[http://bolgari.org/nishto_ne_se_e_obyrkalo_pri_mariia_boikikeva-el-2268.html bolgari.org]</ref> а после отива в [[Първа девическа гимназия]]. |
||
Мария Бойкикева завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Работи четири години като учител по история в [[Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“|Техникум „Юрий Гагарин“]] в [[Монтана|Михайловград]]. По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „[[Наука и изкуство]]“. От 1966 г. е член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Заради изказвания в разрез с партийната линия след разгрома на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] през 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП. |
Мария Бойкикева завършва философия в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. Работи четири години като учител по история в [[Професионална техническа гимназия „Юрий Гагарин“|Техникум „Юрий Гагарин“]] в [[Монтана|Михайловград]]. По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „[[Наука и изкуство]]“ - работи като основен идеолог и цензор в тоталитарната държава – тя дори спира книга на самия проф. Пантев, защото левият интелектуалец правил реклама на врага – Съединените щати. |
||
От 1966 г. е член на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). Заради изказвания в разрез с партийната линия след разгрома на [[Пражка пролет|Пражката пролет]] през 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП. |
|||
Мария Бойкикева се жени за Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“ в София, член на БКП. Двамата имат три деца, сред които е политикът [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]. |
Мария Бойкикева се жени за Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“ в София, член на БКП. Двамата имат три деца, сред които е политикът [[Христо Иванов (политик)|Христо Иванов]]. |
Версия от 23:25, 18 юли 2021
Мария Бойкикева | |
българска общественичка | |
Родена |
1932 г.
|
---|---|
Учила в | 7-о СУ „Свети Седмочисленици“ Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Недялко Бойкикев |
Деца | Христо Иванов |
Мария Недялкова Бойкикева е българска общественичка.
Биография
Мария Бойкикева е родена през 1932 година в Москва. Нейният баща Недялко Бойкикев произлиза от известен македонски род от Скопско – дядо му Златан Бойкикев е брат на митрополит Натанаил Охридски. Осъден в България по политически причини, той емигрира в Германия, а през 1929 година – в Съветския съюз, където е журналист и член на ВКП (б), но става жертва на Голямата чистка и умира в лагер на ГУЛАГ в Колима през 1937 г. Майката на Мария, Светлана, следва медицина в Берлин и там се омъжва за Недялко Бойкикев. По време на Втората световна война е военен лекар, офицер от медицинската служба, има бойни награди.
През април 1945 година, след Деветосептемврийския преврат, семейството се завръща в България, където Светлана Бойкикева във Военна болница в София като лекар с чин полковник, професор по физиотерапия. Първоначално Мария Бойкикева не говори български и учи в училището към съветското посолство,[1] а после отива в Първа девическа гимназия.
Мария Бойкикева завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи четири години като учител по история в Техникум „Юрий Гагарин“ в Михайловград. По-късно завежда редакция „Философия“ в издателство „Наука и изкуство“ - работи като основен идеолог и цензор в тоталитарната държава – тя дори спира книга на самия проф. Пантев, защото левият интелектуалец правил реклама на врага – Съединените щати.
От 1966 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). Заради изказвания в разрез с партийната линия след разгрома на Пражката пролет през 1968 г. е викана за обяснения и е наказана с последно предупреждение за изключване от БКП.
Мария Бойкикева се жени за Любомир Иванов е строителен инженер, работил като проектант и ръководител на отдел в „Заводпроект“ в София, член на БКП. Двамата имат три деца, сред които е политикът Христо Иванов.
През март 1988 г. Бойкикева е сред основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе. През ноември е сред съучредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, като става негов първи председател въз основа на приетия ротационен принцип. Малко по-късно е арестувана за кратко. Заради членството си в Клуба, както и заради подписани петиции в подкрепа на Петър Манолов и Вацлав Хавел, е изключена от БКП заедно с още 13 от членовете. Участва и в основаната през април 1989 година природозащитна организация „Екогласност“.
След Ноемврийския пленум от 1989 година членството в БКП на Бойкикева и другите изключени участници в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството е възстановено. През следващите десетилетия тя остава активен член на партията, вече преименувана на Българска социалистическа партия.[2][3]
Родословие
Стоян Станков Бойкикев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Георги Манджуков | Бойкикева (1826 – ?) | Натанаил Охридски (1820 – 1906) | Златан Бойкикев (1822 – ?) | Петко Бойкикев | Владимир Бойкикев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Фон Хенделберг | Спас Манджуков (1869 – ?) | Петър Манджуков (1878 – 1966) | Иван Бойкикев (около 1860 – след 1907) | Никола Бойкикев | Никола Бойкикев (1863 – 1928 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Елеонора Коканова | Богдан Коканов | Недялко Бойкикев (1894 – ?) | Светослав Бойкикев (1901 – 1985) | Владимир Бойкикев (1897 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Невена Коканова (1938 – 2000) | Димитър Коканов (р. 1943) | Любомир Иванов | Мария Бойкикева (р. 1932) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Иванов (р. 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ bolgari.org
- ↑ Мария Бойкикева, Реч на митинг в Пазарджик (края на ноември 1989) с кратка биографична справка.
- ↑ „Майката на правосъдния министър: В Москва боледувах от скорбут, мама ми даваше сурови картофи“, интервю на Мила Гешакова с Мария Бойкикева, в-к „24 часа“, 20 декември 2014 г.