Алексо Ивановски: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
|||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
Алексо Ивановски е роден в 1885 година град [[Крушево (град)|Крушево]], тогава в Османската империя.<ref name="МОО">{{МОО|305}}</ref> Баща му Иван Атанасов е борец за българска църковна независимост в Крушево. По професия Алексо Ивановски и братята му Георги, [[Колич Ивановски|Колич]] и Велко са дюлгери.<ref name="ИИ 10"/> |
Алексо Ивановски е роден в 1885 година град [[Крушево (град)|Крушево]], тогава в Османската империя.<ref name="МОО">{{МОО|305}}</ref> Баща му Иван Атанасов е борец за българска църковна независимост в Крушево. По професия Алексо Ивановски и братята му Георги, [[Колич Ивановски|Колич]] и Велко са дюлгери.<ref name="ИИ 10"/> |
||
Влиза във ВМОРО и в 1902 година е арестуван заедно с [[Колич Ивановски]] и лежат в Битолския затвор, заради [[Михайлова афера|аферата]] след предателството на Кола Михайлов, но не след дълго са освободени. След |
Влиза във ВМОРО и в 1902 година е арестуван заедно с [[Колич Ивановски]] и лежат в Битолския затвор, заради [[Михайлова афера|аферата]] след предателството на Кола Михайлов, но не след дълго са освободени. След прострелването на Михайлов от Вангю Пене (Ганга) по погрешка властите арестуват отново синовете на Иван Атанасов, но умиращият Михайлов посочва истинския убиец и те са освободени.<ref name="ИИ 11">{{cite journal | last = Кировъ | first = Никола | authorlink = Никола Киров | coauthors = | year = 1932 | month = Януарий | title = Количъ (Никола) Ивановски | journal = Илюстрация Илиндень | publisher = | location = София | volume = 4 | issue = 7 (37 | pages = 11 | doi = | id = | url = http://macedonia.kroraina.com/podporuchik/il_il/illustration_ilinden_year_4_issue_7.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
На 19 юли 1903 година Колич и Алексо Ивановски се укриват в гръцката църква „[[Свети Никола (Крушево)|Свети Никола]]“ в Крушево и преспиват вътре. На следващия ден - датата на началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], отварят църквата и пускат в нея българските четници, които заемат позиции срешу хюкюмата. След това Колич и Леце се присъединяват към четата на [[Иван Наумов Алябака]] и участват във всичките ѝ походи до решението на Главния щаб за разформироване на четите.<ref name="ИИ 11"/> |
На 19 юли 1903 година Колич и Алексо Ивановски се укриват в гръцката църква „[[Свети Никола (Крушево)|Свети Никола]]“ в Крушево и преспиват вътре. На следващия ден - датата на началото на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], отварят църквата и пускат в нея българските четници, които заемат позиции срешу хюкюмата. След това Колич и Леце се присъединяват към четата на [[Иван Наумов Алябака]] и участват във всичките ѝ походи до решението на Главния щаб за разформироване на четите.<ref name="ИИ 11"/> |
||
Версия от 14:05, 20 юли 2021
| Алексо Ивановски | |
| български революционер | |
 Колич и Алексо Ивановски | |
| Роден |
1885 г.
|
|---|---|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Колич Ивановски Гоги Иванов |
Алексо (Лецо, Леце) Ивановски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография
Алексо Ивановски е роден в 1885 година град Крушево, тогава в Османската империя.[3] Баща му Иван Атанасов е борец за българска църковна независимост в Крушево. По професия Алексо Ивановски и братята му Георги, Колич и Велко са дюлгери.[1]
Влиза във ВМОРО и в 1902 година е арестуван заедно с Колич Ивановски и лежат в Битолския затвор, заради аферата след предателството на Кола Михайлов, но не след дълго са освободени. След прострелването на Михайлов от Вангю Пене (Ганга) по погрешка властите арестуват отново синовете на Иван Атанасов, но умиращият Михайлов посочва истинския убиец и те са освободени.[4]
На 19 юли 1903 година Колич и Алексо Ивановски се укриват в гръцката църква „Свети Никола“ в Крушево и преспиват вътре. На следващия ден - датата на началото на Илинденско-Преображенското въстание, отварят църквата и пускат в нея българските четници, които заемат позиции срешу хюкюмата. След това Колич и Леце се присъединяват към четата на Иван Наумов Алябака и участват във всичките ѝ походи до решението на Главния щаб за разформироване на четите.[4]
През 1904 година Колич и Леце участват във възстановяването на организацията в района.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година Алексо Ивановски е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Методи Стойчев.[3]
Бележки
- ↑ а б Кировъ, Никола. Количъ (Никола) Ивановски // Илюстрация Илиндень 4 (7 (37). София, Януарий 1932. с. 10.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 305.
- ↑ а б в Кировъ, Никола. Количъ (Никола) Ивановски // Илюстрация Илиндень 4 (7 (37). София, Януарий 1932. с. 11.
