Румен Радев: Разлика между версии
м Защити „Румен Радев“: Чест обект на вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 00:12, 19 октомври 2021 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 00:12, 19 октомври 2021 (UTC))) |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 61: | Ред 61: | ||
През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково. |
През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково. |
||
По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] |
По-късно завършва [[Факултет „Авиационен“|Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“]], [[Долна Митрополия]] през [[1987]] г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в [[БКП]], което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на [[Въоръжени сили|Въоръжените сили]] през [[1990]] г. През [[1992]] г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, [[Монтгомъри (Алабама)|Монтгомъри]], [[Алабама]], [[САЩ]]. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във [[Военна академия „Георги Раковски“|Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“]], където завършва като първенец на випуска. [[Доктор]] по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през [[2000]] г.<ref>[https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/29988 Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД]</ref> През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.<ref name="МО"/> |
||
Владее [[български език|български]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]] и [[немски език]].<ref name="president.bg"/> |
Владее [[български език|български]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]] и [[немски език]].<ref name="president.bg"/> |
||
Версия от 17:57, 20 юли 2021
| Румен Радев | |
 | |
| 5-и президент на Република България | |
| Мандат | от 22 януари 2017 г. |
|---|---|
| Вицепрезидент | |
| 2017 – | Илияна Йотова |
| Министър-председател | |
| 2017 – 2017 | Огнян Герджиков (служебен) |
| 2017 – 2021 | Бойко Борисов |
| 2021 – | Стефан Янев (служебен) |
| Предшественик | Росен Плевнелиев |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Гражданство |  България |
| Националност | българин |
| Религия | православие |
| Съпруга | Гинка Кесякова (разведени 2014) Десислава Радева (ж. 2016) |
| Деца | Дарина Радева, Георги Радев |
| Полит. партия | БКП (1985 – 1990) Независим (1990 – настояще) подкрепен от БСП (2016) |
| Образование | ВВВУ „Георги Бенковски“ |
| Професия | военен летец |
| Уебсайт | president.bg |
| Военна служба | |
| Години | 1987 – 2016 |
| Преданост |  България |
| Род войски |  Военновъздушни сили |
| Военно звание |  Генерал-майор |
| Румен Радев в Общомедия | |
Румен Георгиев Радев е генерал от резерва и 5-и президент на Република България, встъпил в длъжност на 22 януари 2017 г.[1] По време на военната си кариера Радев, който е летец, достига чин генерал-майор и длъжност „Командир на Военновъздушните сили на Република България“ (2014 – 2016).[2]
Биография
Ранни години
Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград, в семейството на Станка Радева (р. 1940) и Георги Радев (27 август 1937 – 3 април 2020) – счетоводителка и електроинженер. Родителите му са от село Славяново, Харманлийско, където Радев прекарва детството си. Има две години по-голяма сестра – Лозана (р. 1961). Кръстен е на дядо си по бащина линия – Радю. Основното и средното си образование Радев получава в Хасково.[1]
Образование
През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия „Акад. Боян Петканчин“, Хасково.
По-късно завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“, Долна Митрополия през 1987 г., като първенец на випуска. По време на обучението си за офицер е приет в БКП, което тогава е задължително условие. Остава в партията до деполитизацията на Въоръжените сили през 1990 г. През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище (Squadron Officer School) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ във военновъздушната база „Максуел“, Монтгомъри, Алабама, САЩ. От 1994 до 1996 г. е слушател в командно-щабен профил във Военна академия – ВА – „Г. С. Раковски“, където завършва като първенец на випуска. Доктор по военни науки, като защитава дисертация на тема „Създаване и използване на системи за тактическа подготовка на авиационните екипажи и подразделения“ през 2000 г.[3] През 2003 г. завършва с отличен успех Военновъздушния колеж (Air War College) на Авиационния университет на Военновъздушните сили на САЩ, като магистър по „Стратегически проучвания“.[2]
Владее български, английски, руски и немски език.[1]
На 7 юни 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база.[4] На 25 април 2006 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база, считано от 1 юни 2006 г.[5] На 26 април 2007 г. е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.[6] На 13 юли 2009 г. бригаден генерал Радев е освободен от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и назначен за заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили, считано от 1 юли 2009 г.[7]
На 12 март 2010 г. е освободен от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначен за заместник-началник на същите.[8] На 22 юни 2011 г. поради реорганизация на формированието е освободен от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначен на длъжността заместник-командир на същите, считано от 1 юли 2011 г.[9] На 28 април 2014 г. бригаден генерал Румен Радев е освободен от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначен за командир на Военновъздушните сили и удостоен с висше офицерско звание генерал-майор, трите считани от 30 юни 2014 г.[10]
През 2014 г. организира авиационно шоу „Това сме ние!“ и лично изпълнява с Миг-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“.
Съгласно президентски указ № 282 от 10 август 2016 г. генерал-майор Румен Радев е освободен по негова молба от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба и е пенсиониран.[11]
.jpg)
Румен Радев е летец-пилот I клас с летателен стаж на учебно-тренировъчен реактивен самолет Aero L-29 Delfin и Aero L-39 Albatros, на изтребители МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21, МиГ-29,[12] както и с опознавателни полети на изтребители F-15, F-16, F/A-18 Hornet, Eurofighter Typhoon, SAAB Gripen, като по време на военната си кариера има пролетени над 1400 часа.
Влизане в политиката
През август 2016 г. политическите партии БСП и АБВ официално го издигат за кандидат-президент на президентските избори през същата година.[13][14][15][16] Още същия месец АБВ оттегля номинацията си за ген. Радев.[17] Кандидат за вицепрезидент на Румен Радев е Илияна Йотова. Радев и Йотова печелят убедително президентските избори през ноември 2016 г.[18][19] На първия тур двойката получава 973 754 гласа (25,44% от гласувалите 3 947 629 души) като по този начин заема първото място, а на втория тур – 2 049 260 гласа (59,35% от гласувалите 3 452 824 души при обработени 99,33% протоколи).[20][21]
Президент
На 19 януари 2017 г. Радев и Илияна Йотова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред Народното събрание, а на 22 януари 2017 г. официално встъпват в длъжност.[1]
На 27 януари 2017 г. назначава Огнян Герджиков за служебен министър-председател и служебните заместник министър-председатели Стефан Янев и Илко Семерджиев и служебните министри на петото служебно правителство на България.
След проведените предсрочни парламентарни избори връчва мандат за съставяне на коалиционно правителство на ГЕРБ и Обединени патриоти начело с Бойко Борисов, като по този начин Борисов за трети път оглавява правителството.
Като президент той се е срещал с редица държавни ръководители, като Ангела Меркел, Александър Вучич, Виктор Орбан, Еманюел Макрон, президента на Португалия Марселу Рибелу, Клаус Йоханис, Георге Иванов, Себастиан Курц, Бенямин Нетаняху,Никос Анастасиадис, Владимир Путин и Доналд Тръмп.
През май 2018 г. Радев е на официално посещение в Русия, където се среща с премиера Дмитрий Медведев и президента Владимир Путин. Тази визита на български президент в Русия е първата след 10-годишна пауза на срещи от високо равнище между президентите на двете страни.
_03.jpg)
Конфликт с прокуратурата и правителството
На 7 ноември 2019 г. Радев връща предложението за избор на Иван Гешев за Главен прокурор на България на Висшия съдебен съвет с мотивите, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.[22] Повод са и организираните срещу Гешев протести в София,[23][24] както и изказаното от него мнение, че не споделя фундаменталния принцип за разделение на властите.[25] След повторно гласуване на същата кандидатура от ВСС,[26] тя е внесена отново за издаване на указ. Така на 26 ноември президентът издава указ за назначаването на Гешев.[27] След избора на Иван Гешев се пораждат съмнения за опит за негова намеса в политиката, понеже той сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на президента. Според някои политически анализатори с това главния прокурор започва открита атака срещу Радев.[28] Радев също смята, че след избора на Гешев, прокуратурата започва да се използва като инструмент за разчистване на политически сметки.[29] Това става в момент, в който президентът е отявлен институционален опонент на действащия конституционен модел, при който липсва реален контрол на действията на прокуратурата.[30]
На 9 юли 2020 г. прокурори влизат в президентството и извършват действия по претърсване и изземване. Те арестуват две длъжностни лица от администрацията на президента по обвинения за злоупотреба с власт, търговия с влияние и разгласяване на държавни тайни. По повод на тези събития някои политически наблюдатели заявяват, че прокуратурата обслужва политическото статукво.[31] Според германския експерт Кристофер Неринг от Музея на шпионажа в Берлин, подобни действия са: „непрофесионални, незаконни и скандални.“[32] Тези действия са един от поводите за организираните през юли протести против властта. Те са подкрепяни от президента, който вече е оттеглил доверието си в правителството на Бойко Борисов. Радев издига лозунги за прогонване на мафията от изпълнителната власт и прокуратурата, като настоява за оставката на правителството и главния прокурор. Според политически анализатори и експерти по конституционно право, с някои от действията си в създалия се конфликт, както президентът, така и главният прокурор и премиерът нарушават разпоредби на Конституцията.[33][34]
Това се случва на фона на бездействието на прокуратурата спрямо анонимно появили се в медиите серия от аудио и видеозаписи и снимки, чиято автентичност е потвърдена в западни лаборатории, с които е уличен в престъпна дейност министър-председателят Борисов.[35][36] По същото време избухва и корупционния скандал, наречен „Осемте джуджета“, който уличава висши магистрати, и поражда сериозни съмнения, че и в прокуратурата се осъществява системно престъпна дейност.[37] Междувременно Конституционният съд излиза с решение, че имунитетът на президента изключва извършването на процесуални действия насочени срещу него, което е част от конституционната забрана срещу президанта да бъде възбудено наказателно преследване. Решението на Конституционния съд не изключва възможността за процесуални действия спрямо служители на президентската институция.
Военни звания
- Лейтенант (1987)
- Старши лейтенант (1990)
- Капитан (1994)
- Майор (1997)
- Подполковник (2000)
- Полковник (2003)
- Бригаден генерал (26 април 2007)
- Генерал-майор (30 юни 2014)
Заемани длъжности
- Младши пилот в 15-и изтребителен авиополк – Равнец (1987 – 1988)
- Заместник-командир на звено в 15-и изтребителен авиополк – Равнец (1989 – 1990)
- Командир на звено в 15-и изтребителен авиополк – Равнец (1990 – 1994)
- Командир на ескадрила Миг-29 в 5-а изтребителна авиобаза – Равнец (1996 – 1998)
- Заместник-командир по летателната подготовка на 5-а изтребителна авиобаза – Равнец (1998 – 1999)
- Заместник-командир по летателната подготовка на 3-та изтребителна авиобаза – Граф Игнатиево (1999 – 2000)
- Изследване на ПВО на Република България – НАТО, Брюксел (2000)
- Началник щаб на 3-та изтребителна авиобаза – Граф Игнатиево (2000 – 2002)
- Началник щаб на 3-та изтребителна авиобаза – Граф Игнатиево (2003 – 2005)
- Командир на 3-та изтребителна авиационна база – Граф Игнатиево (2005 – 1 юли 2009)
- Заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили (1 юли 2009 – 30 юни 2014)
- Командир на Военновъздушните сили (30 юни 2014 – 10 август 2016)
Награди
- Знак „За вярна служба под знамената“ ІII степен
- Почетен знак на Министерство на отбраната „Свети Георги“ ІI степен[1][2]
- „Голям кръст на Ордена на Спасителя“, Гърция[38] (2017)
- „Орден за заслуги“, Малта (2018)
- „Почетен ключ на Порто“ от президента на Португалия (2019)
Семейство
Радев се развежда през 2014 г. с първата си съпруга Гинка, от брака с която има две деца – Дарина (2001) и Георги (2003).
От 2016 г. има втори брак с Десислава Генчева,[39] от която има доведен син.[1][40]
Източници
- ↑ а б в г д е Биография в официалния уебсайт на Президентството на Република България, Посетен на 22 януари 2017 г.
- ↑ а б в Генерал-майор Румен Радев // Министерство на отбраната. Посетен на 11 август 2016 г.
- ↑ Справка за дисертацията на сайта на НАЦИД
- ↑ Указ № 226 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база
- ↑ Указ № 158 за назначаване на полковник Румен Георгиев Радев на длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база
- ↑ Указ № 122 за удостояване на полковник Румен Георгиев Радев с висше военно звание „бригаден генерал“
- ↑ Указ № 260 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността командир на 3-та изтребителна авиационна база и за назначаването му на длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили
- ↑ Указ № 65 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на щаба по подготовката на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили
- ↑ Указ № 160 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-началник на Военновъздушните сили и назначаването му на длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили
- ↑ Указ № 94 за освобождаване на бригаден генерал Румен Георгиев Радев от длъжността заместник-командир на Военновъздушните сили, назначаването му на длъжността командир на Военновъздушните сили и удостояването му с висше офицерско звание „генерал-майор“, считано от 30 юни 2014 г.
- ↑ Указ № 282 за освобождаване на генерал-майор Румен Георгиев Радев от длъжността „командир на Военновъздушните сили“ и от военна служба (Държавен вестник, бр. 65 от 19 август 2016 г.)
- ↑ Генерал-майор Румен Радев – командир на Военновъздушните сили // Министерство на отбраната на Република България. Посетен на 2021-03-03.
- ↑ БСП избра с 99 гласа ген. Радев за кандидат президент, БНР, Радио „София“, 17 август 2016 г.
- ↑ БСП издига официално ген. Румен Радев за кандидат-президент, Дневник, 17 август 2016 г.
- ↑ И АБВ номинира официално ген. Румен Радев за кандидат-президент, БНТ, 17 август 2016 г.
- ↑ И АБВ издигна ген. Радев за кандидат-президент Архив на оригинала от 2016-08-22 в Wayback Machine., Дир.бг, 18 август 2016 г.
- ↑ Контраударът на АБВ – оттегля подкрепата си за генерал Румен Радев, Нюз.бг, автор: Диляна Панайотова, 24 август 2016 г.
- ↑ Румен Радев е петият президент на България, Дарик Нюз
- ↑ Кой е Румен Радев? Петият президент!, Днес.бг
- ↑ Резултати за президент и вицепрезидент на републиката, ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г.
- ↑ Резултати за президент и вицепрезидент на републиката при обработени 99,33% СИК протоколи в РИК, ЦИК, посетен на 14 ноември 2016 г.
- ↑ Указ № 253 от 7 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 89 от 12 ноември 2019 г.
- ↑ Протест пред ВСС заради кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор, bTV новините, 25 юли 2019
- ↑ Граждани протестираха пред съдебния съвет срещу номинирането на Иван Гешев за главен прокурор, в. Дневник, 25 юли 2019
- ↑ Иван Гешев: Аз не бягам нито от битки, нито от отговорност, интервю на Иво Никодимов, БНТ, 23 юли 2019 (9'30")
- ↑ ВСС повторно избира Иван Гешев за главен прокурор с 20 гласа „за“ и 4 „против“
- ↑ Указ № 273 от 26 ноември 2019 г. Обн. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019 г.
- ↑ Главен прокурор срещу президент – първи версии. 28 януари, 2020; Факти.бг.
- ↑ Радев: Прокуратурата се очертава като политически играч. 24 юни 2020, Mediapool.bg.
- ↑ Гешев срещу Радев: диагнозата потвърдена. 31 януари 2020; в-к Капитал.
- ↑ Илиян Василев: Пеевски управлява България чрез Борисов, Гешев е негов избор. 9 юни 2020 г. Агенция „Фокус“.
- ↑ Германски експерт за действията на Гешев: „Непрофесионални, незаконни, скандални“. 16.07.2020 г. Дойче Веле.
- ↑ „И Радев, и Гешев нарушават конституцията“, заяви бившият конституционен съдия Румен Ненков. Клуб Z, Политика. 25.07.2020.
- ↑ „Правосъдие за всеки“: Премиерът няма право на конституционна инициатива. БНР. 15.08.2020 г.
- ↑ Петър Чолаков, Новият фронт на Гешев. И черните облаци над Бойко Борисов. Дойче Веле 24.06.2020.
- ↑ Нов запис на Борисов: Корнела и Радев разправят, че си им гръб. 27 юни 2020 г. Mediapool.bg.
- ↑ „Осемте джуджета“ 3: един плик с 550 000 евро за Еврото. Бизнесменът Димитър Ламбовски разказва: история от паркинга на Специализираната прокуратура. video?fbclid=IwAR0mDbtnrw0Any78DDMEPJyW9YZV0uSRZrtTFn2smAr9lttOB3wzVv84Y_0 31.07.2020, Клуб Z.
- ↑ Радеви в Гърция. Президентът получи Ордена на Спасителя (снимки) // OFFNews.bg. Посетен на 24 юни 2017.
- ↑ Десислава Генчева е разведена през 2003 г. с Георги Свиленски
- ↑ 24 часа онлайн, 14.11.2016 г. Новата първа дама – връстничка на Мелания Тръмп.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Румен Радев- Официална страница на Румен Радев във Фейсбук
|
| |||||
