Стоян Стоянов (политик): Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| описание = български политик |
| описание = български политик |
||
| роден-място = [[Хасково]], [[България]] |
| роден-място = [[Хасково]], [[България]] |
||
| починал-място =[[София]], [[България]] |
| починал-място =[[София]], [[България]] |
||
| още = {{Депутат-България|8н=1|9н=1}} |
| още = {{Депутат-България|8н=1|9н=1}} |
||
}} |
|||
|починал-дата=12 юли 2020 г.}} |
|||
'''Стоян Пейков Стоянов''' е [[България|български]] офицер, генерал-майор и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), днес [[Българска социалистическа партия]]. Той изпълнява за кратко длъжността [[министър на вътрешните работи]] през 1990 година. |
'''Стоян Пейков Стоянов''' е [[България|български]] офицер, генерал-майор и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), днес [[Българска социалистическа партия]]. Той изпълнява за кратко длъжността [[министър на вътрешните работи]] през 1990 година. |
||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
От 1986 година Стоян Стоянов е член на ЦК на БКП, а от 31 юли 1987 г. до 2 август 1990 – първи заместник-министър на вътрешните работи. През август 1990 година за около месец изпълнява длъжността вътрешен министър в [[Правителство на България (76)|първото правителство]] на [[Андрей Луканов]]. От 1990 година срещу него се води дело за това, че издава забрана за използване на оръжие от полицията при подпалването на [[Партиен дом|Партийния дом]] на 26 август 1990 година. То е прекратено през 1995 година.<ref name="ташев"/> През 1991 г. излиза в запас като генерал-майор.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 198</ref> В периода 1992 – 2002 г. ръководи частен бизнес. От 2004 до 2006 г. е председател на УС на Токуда банк<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 345, ISBN 954-528-790-X</ref>. |
От 1986 година Стоян Стоянов е член на ЦК на БКП, а от 31 юли 1987 г. до 2 август 1990 – първи заместник-министър на вътрешните работи. През август 1990 година за около месец изпълнява длъжността вътрешен министър в [[Правителство на България (76)|първото правителство]] на [[Андрей Луканов]]. От 1990 година срещу него се води дело за това, че издава забрана за използване на оръжие от полицията при подпалването на [[Партиен дом|Партийния дом]] на 26 август 1990 година. То е прекратено през 1995 година.<ref name="ташев"/> През 1991 г. излиза в запас като генерал-майор.<ref>Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 198</ref> В периода 1992 – 2002 г. ръководи частен бизнес. От 2004 до 2006 г. е председател на УС на Токуда банк<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 345, ISBN 954-528-790-X</ref>. |
||
Стоян Стоянов умира на [[12 юли|12 юли 2020]] година след продължителна борба с коварна болест |
Стоян Стоянов умира на [[12 юли|12 юли 2020]] година след продължителна борба с коварна болест – левкемия.[https://www.facebook.com/profile.php?id=100015858583686&lst=100004006752590%3A100015858583686%3A1594583089&sk=timeline] |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Текуща версия към 18:44, 21 юли 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Стоянов.
| Стоян Стоянов | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: VIII НС IX НС | |
Стоян Пейков Стоянов е български офицер, генерал-майор и политик от Българската комунистическа партия (БКП), днес Българска социалистическа партия. Той изпълнява за кратко длъжността министър на вътрешните работи през 1990 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Стоянов е роден на 14 юли 1945 година в Хасково. Завършва Политехническия институт в Ленинград, след което работи като ръководител на Окръжния център за техническо и научно творчество на младежта. След това е началник на Производствения отдел на Завода за металорежещи машини. От 1973 до 1978 е на служба в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като достига до поста секретар на неговия Централен комитет (ЦК). От 1978 до 1980 година е секретар, а от 1980 до 1987 година – първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Хасково. По това време протича най-активната фаза на т.нар. Възродителен процес.[1] Член е на Централния съвет на Българските професионални съюзи.[2]
От 1986 година Стоян Стоянов е член на ЦК на БКП, а от 31 юли 1987 г. до 2 август 1990 – първи заместник-министър на вътрешните работи. През август 1990 година за около месец изпълнява длъжността вътрешен министър в първото правителство на Андрей Луканов. От 1990 година срещу него се води дело за това, че издава забрана за използване на оръжие от полицията при подпалването на Партийния дом на 26 август 1990 година. То е прекратено през 1995 година.[1] През 1991 г. излиза в запас като генерал-майор.[3] В периода 1992 – 2002 г. ръководи частен бизнес. От 2004 до 2006 г. е председател на УС на Токуда банк[4].
Стоян Стоянов умира на 12 юли 2020 година след продължителна борба с коварна болест – левкемия.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 398
- ↑ Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 198
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 345, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||||