Данък върху добавената стойност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор
Ред 13: Ред 13:
== В България ==
== В България ==
{{раздел-мъниче}}
{{раздел-мъниче}}
В България въвеждането на ДДС е предвидено още с Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. На практика данъкът е въведен през 1994 г. с първоначална ставка от 18 процента. От 1 юли 1996 г. ставката се увеличава на 22 процента, но от 1 януари 1999 г. се намалява на 20 процента<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.contabil.bg/news/kratka-istoriia-na-dds-po-svieta| заглавие=Кратка история на ДДС по света |достъп_дата = 20 март 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>.
В България въвеждането на ДДС е предвидено още с Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. На практика данъкът е въведен на 01.04.1994 г. с първоначална ставка от 18%. От 1 юли 1996 г. ставката се увеличава на 22%, но от 1 януари 1999 г. се намалява на 20%<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.contabil.bg/news/kratka-istoriia-na-dds-po-svieta| заглавие=Кратка история на ДДС по света |достъп_дата = 20 март 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>.


Тъй като ДДС се разглежда като данък върху [[потребление]]то, то [[износ]]ът на [[стока]] от страната или предоставяне на [[услуга]] в чужбина (за страните от ЕС – извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява. При внос на стоки в [[Европейския съюз]] се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.
Тъй като ДДС се разглежда като данък върху [[потребление]]то, то [[износ]]ът на [[стока]] от страната или предоставяне на [[услуга]] в чужбина (за страните от ЕС – извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява. При внос на стоки в [[Европейския съюз]] се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.

Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България на 01.04.1994 г. със ставка в размер на 18 процента. От 01.07.1996 г.  ставката се увеличава на 22 процента. На 01.01.1999 г. ставката се намалява на 20 процента.


Още от въвеждането на данъка през 1994 г. данъчният период е месечен, а декларациите по ЗДДС се подават до 14-то число на следващия месец.
Още от въвеждането на данъка през 1994 г. данъчният период е месечен, а декларациите по ЗДДС се подават до 14-то число на следващия месец.


Данъкът върху добавената стойност е най-големият и най-важният източник на приходи за държавата и заема 33% от всички приходи от данъци и осигуровки, следван от осигурителните вноски с 31% от приходите, акцизите – 17%, данъка върху доходите на физическите лица – 11% и коропративния данък – 6%
Данъкът върху добавената стойност е най-големият и най-важният източник на приходи за държавата и заема 33% от всички приходи от данъци и осигуровки, следван от осигурителните вноски с 31% от приходите, акцизите – 17%, данъка върху доходите на физическите лица – 11% и корпоративния данък – 6%


==== Данъчен кредит ====
=== Данъчен кредит ===
Данъчният кредит е елемент от системата на данъка върху добавената стойност, осигуряващ неутралността на данъка на стадия до крайното потребление на стоките и услугите.
Данъчният кредит е елемент от системата на данъка върху добавената стойност, осигуряващ неутралността на данъка на стадия до крайното потребление на стоките и услугите.



Версия от 18:52, 25 юли 2021

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата.

История и значение

ДДС е създаден през 1954 г. от френския икономист Морис Лоре[1] (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts). Най-напред е обложил с ДДС (на френски: taxe sur la valeur ajoutée – TVA) големите френски компании през април 1954[1], а на по-късен етап – всички компании. Във Франция ДДС е най-важният източник на приходи за държавата, като към 2003 г., от ДДС във френската хазна постъпват 112 млрд. евро, което представлява около 45% от нейните общи приходи.[2]

В Англия данъкът се нарича value-added tax – VAT („данък добавена стойност“) или също goods and services tax – GST („данък върху стоките и услугите“). В Австралия, Канада, Нова Зеландия и Сингапур този данък също се нарича goods and services tax – GST, в Германия и Австрия – „Mehrwertsteuer“ (различаван от Данък върху оборота „Umsatzsteuer“), а в Япония се нарича „данък върху потреблението“ (consumption tax). В Русия името му е Налог на добавленную стоимость – НДС („данък върху добавената стойност“).

ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките.

През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на данъка върху покупките на стоки или услуги.

В България

В България въвеждането на ДДС е предвидено още с Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. На практика данъкът е въведен на 01.04.1994 г. с първоначална ставка от 18%. От 1 юли 1996 г. ставката се увеличава на 22%, но от 1 януари 1999 г. се намалява на 20%[3].

Тъй като ДДС се разглежда като данък върху потреблението, то износът на стока от страната или предоставяне на услуга в чужбина (за страните от ЕС – извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява. При внос на стоки в Европейския съюз се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.

Още от въвеждането на данъка през 1994 г. данъчният период е месечен, а декларациите по ЗДДС се подават до 14-то число на следващия месец.

Данъкът върху добавената стойност е най-големият и най-важният източник на приходи за държавата и заема 33% от всички приходи от данъци и осигуровки, следван от осигурителните вноски с 31% от приходите, акцизите – 17%, данъка върху доходите на физическите лица – 11% и корпоративния данък – 6%

Данъчен кредит

Данъчният кредит е елемент от системата на данъка върху добавената стойност, осигуряващ неутралността на данъка на стадия до крайното потребление на стоките и услугите.

Нормативното определение на понятието „данъчен кредит“ се съдържа в чл. 68, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).[4]

Източници

Външни препратки