Михаил Белчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м кор., форматиране: 3x нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 19: Ред 19:
Като дете пее в хор „[[Бодра смяна]]“, а дебютът му като солист е песента „Кати“ (1967). Става популярен с „Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение на [[IX световен фестивал на младежта и студентите]] в (София, 1968). Година по-късно печели „трета награда“ и „специалната награда“ на Международния младежки фестивал „Червеният карамфил“ в [[Сочи]].
Като дете пее в хор „[[Бодра смяна]]“, а дебютът му като солист е песента „Кати“ (1967). Става популярен с „Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение на [[IX световен фестивал на младежта и студентите]] в (София, 1968). Година по-късно печели „трета награда“ и „специалната награда“ на Международния младежки фестивал „Червеният карамфил“ в [[Сочи]].


Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (муз. [[Найден Андреев]]) и „Не остарявай любов“ (муз. [[Хайгашот Агасян]]).
Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския [[шансон]]. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (муз. [[Найден Андреев]]) и „Не остарявай любов“ (муз. [[Хайгашот Агасян]]).


Автор е на музика за [[театър|театрални постановки]] и [[филм]]и. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за [[Вили Казасян]], [[Недялко Йорданов]] и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за [[Мариана и Тодор Трайчеви]].
Автор е на музика за [[театър|театрални постановки]] и [[филм]]и. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за [[Вили Казасян]], [[Недялко Йорданов]] и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за [[Мариана и Тодор Трайчеви]].


Работил е в Главна Дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам. главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Mинистерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „[[Национален дворец на културата]]“ – режисьорв дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – Директор.
Работил е в Главна дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам.-главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Министерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „[[Национален дворец на културата]]“ – режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – директор.


Автор е на музиката и стиховете за документалните филми: „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.
Автор е на музиката и стиховете за документалните филми „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.


Член на УС на СБП (2007).
Член на УС на СБП (2007).
Ред 31: Ред 31:
За песните си получава първи награди от фестивала „[[Златният Орфей]]“ през 1969, 1984, 1990, 1998 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20080620130627/http://bgestrada.hit.bg/6-3.htm Лауреати на „Златния Орфей“ през годините], архивирано от [http://bgestrada.hit.bg/6-3.htm оригинала].</ref> Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.
За песните си получава първи награди от фестивала „[[Златният Орфей]]“ през 1969, 1984, 1990, 1998 г.<ref>[https://web.archive.org/web/20080620130627/http://bgestrada.hit.bg/6-3.htm Лауреати на „Златния Орфей“ през годините], архивирано от [http://bgestrada.hit.bg/6-3.htm оригинала].</ref> Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.


От средата на 70-е е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и много други (повече от 200).
От средата на 70-те е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и много други (повече от 200).


През годините той работи с велики композитори като [[Зорница Попова]], [[Александър Бръзицов]], [[Борис Карадимчев]], [[Мария Нейкова]], [[Стефан Димитров (композитор)|Стефан Димитров]], [[Найден Андреев]], [[Стефан Диомов]], [[Хайгашот Агасян]], [[Щурците]], [[ФСБ]], [[Импулс (група)|Импулс]], [[Огнян Георгиев]] и др.
През годините той работи с изтъкнати композитори като [[Зорница Попова]], [[Александър Бръзицов]], [[Борис Карадимчев]], [[Мария Нейкова]], [[Стефан Димитров (композитор)|Стефан Димитров]], [[Найден Андреев]], [[Стефан Диомов]], [[Хайгашот Агасян]], [[Щурците]], [[ФСБ]], [[Импулс (група)|Импулс]], [[Огнян Георгиев]] и др.


Има многобройни отличия за текстове, между които „По първи петли“ – „[[Златният Орфей]]“80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „[[Мелодия на годината]]“ 83...
Има многобройни отличия за текстове, между които „По първи петли“ – „[[Златният Орфей]]“80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „[[Мелодия на годината]]“ 83...


Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са „Булевардът“ (песен по текст на [[Миряна Башева]], която често се приема като неофициален химн на [[София|столицата]] и заради която бива удостоен със званието „Почетен гражданин на София“<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/bulevarda-t-na-kestenite Интервю] за [[БНТ]]</ref>)„Двойникът“, „Къде сте, приятели“ и др.
Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са „Булевардът“ (по текст на [[Миряна Башева]], която често се приема като неофициален химн на [[София|столицата]] и заради която бива удостоен със званието „Почетен гражданин на София“<ref>[https://www.bnt.bg/bg/a/bulevarda-t-na-kestenite Интервю] за [[БНТ]]</ref>), „Двойникът“, „Къде сте, приятели“ и др.


Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители – „След десет години“ – ФСБ, „Майчице“ – [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], „Пътят“ – [[Ваня Костова]], „Готови ли сте за любов“ – [[Лили Иванова]], „Ще продължавам да пея“ – [[Йорданка Христова]], „Хиромантия“ – [[Милица Божинова]].
Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители – „След десет години“ – ФСБ, „Майчице“ – [[Георги Христов (певец)|Георги Христов]], „Пътят“ – [[Ваня Костова]], „Готови ли сте за любов“ – [[Лили Иванова]], „Ще продължавам да пея“ – [[Йорданка Христова]], „Хиромантия“ – [[Милица Божинова]].
Ред 43: Ред 43:
Има издадени осем книги със стихове.
Има издадени осем книги със стихове.


БНТ е осъществил а 8 филма с негови песни: „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Канто либре“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“ – в поредицата „Умно село“ и „Музикални следи – Михаил Белчев“.
[[БНТ]] е осъществил 8 филма с негови песни: „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Канто либре“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“ – в поредицата „Умно село“ и „Музикални следи – Михаил Белчев“.


Гастролирал е в [[СССР]], [[ГДР]], [[Полша]], [[Чехословакия]], [[Румъния]], [[Италия]], [[Франция]], [[Испания]], [[Западен Берлин]], [[САЩ]] и [[Канада]].
Гастролирал е в [[СССР]], [[ГДР]], [[Полша]], [[Чехословакия]], [[Румъния]], [[Италия]], [[Франция]], [[Испания]], [[Западен Берлин]], [[САЩ]] и [[Канада]].
Ред 49: Ред 49:
За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.
За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.


Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е“ в световната попмузика 1996/1997 г.; на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България“ 1998 г., в Български енциклопедичен речник „GABEROFF“.
Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е в световната попмузика 1996/1997 г. на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България 1998 г., в Български енциклопедичен речник „GABEROFF“.


== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
Ред 61: Ред 61:
* 2011 – Почетна награда на Министерство на културата „Златен век“ за заслуги към българската култура
* 2011 – Почетна награда на Министерство на културата „Златен век“ за заслуги към българската култура
* 2018 – Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“
* 2018 – Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“

=== Музикални награди ===
=== Музикални награди ===
'''За изпълнение'''
'''За изпълнение'''
Ред 83: Ред 84:
* 1997 – „I награда“ за текст за песента „Пиратски кораб“ на фестивала „[[Бургас и морето (фестивал)|Бургас и морето]]“
* 1997 – „I награда“ за текст за песента „Пиратски кораб“ на фестивала „[[Бургас и морето (фестивал)|Бургас и морето]]“
* 1998 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Кажи ми докога“ (м. [[Валентин Пензов]]) на фестивала „Златният Орфей“
* 1998 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Кажи ми докога“ (м. [[Валентин Пензов]]) на фестивала „Златният Орфей“

=== Литературни награди ===
=== Литературни награди ===
* 2004 – Носител на първата национална литературна награда „Георги Джагаров“
* 2004 – Носител на първата национална литературна награда „Георги Джагаров“
Ред 98: Ред 100:
* 2004 – „Булевардът“ (CD, Михаил Белчев)
* 2004 – „Булевардът“ (CD, Михаил Белчев)
* 2008 – „Прераждане“ (CD, Gaberoff)
* 2008 – „Прераждане“ (CD, Gaberoff)

=== Мини албуми ===
=== Мини албуми ===
* 1969 – Паша Христова – „Цяла нощ“/ Михаил Белчев – „Кати“ (SP, Балкантон – ВТК 2877)
* 1969 – Паша Христова – „Цяла нощ“/ Михаил Белчев – „Кати“ (SP, Балкантон – ВТК 2877)

Версия от 10:14, 30 юли 2021

Михаил Белчев
български певец
Михаил Белчев през 2019 г.
Михаил Белчев през 2019 г.

Роден
13 август 1946 г. (77 г.)
Музикална кариера
Стилпоп
Инструментикитара
Гласбаритон
ЛейбълБалкантон и др.

Михаил Иванов Белчев е български поп певец, композитор, поет и режисьор.

Биография

Роден е на 13 август 1946 г. в София. Завършва IV курс на ВМГИ, София и се дипломира със специалност „режисура“ и „телевизионна режисура“ в Драматическия факултет на Театрална академия „Черкасов“, (Ленинград, СССР, 1972).[1]

Като дете пее в хор „Бодра смяна“, а дебютът му като солист е песента „Кати“ (1967). Става популярен с „Кой София с обич заля“ (златен медал за текст и изпълнение на IX световен фестивал на младежта и студентите в (София, 1968). Година по-късно печели „трета награда“ и „специалната награда“ на Международния младежки фестивал „Червеният карамфил“ в Сочи.

Михаил Белчев изгражда собствен стил върху традициите на френския шансон. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Сред популярните песни, които изпълнява, са: „Булевардът“, „Младостта си отива“ (муз. Найден Андреев) и „Не остарявай любов“ (муз. Хайгашот Агасян).

Автор е на музика за театрални постановки и филми. Сценарист и режисьор е на телевизионни филми за Вили Казасян, Недялко Йорданов и др., както и на Първи телевизионен пантомимичен спектакъл „Кръговрат“, на „Време е да те обичам“ – филм за Мариана и Тодор Трайчеви.

Работил е в Главна дирекция „Българска музика“ – артист и солист; Завод за грамофонни плочи „Балкантон“ – зам.-главен редактор; „Концертно-артистичен център“, при Министерство на културата – режисьор; Национален пресклуб „София Прес“ – режисьор; „Национален дворец на културата“ – режисьор в дирекция „Художествено-творческа дейност“; ОКИ „Столична библиотека“ – директор.

Автор е на музиката и стиховете за документалните филми „Един филм за Васил Попов“ и „Песента на житната сламка“ – студио „Екран“.

Член на УС на СБП (2007).

За песните си получава първи награди от фестивала „Златният Орфей“ през 1969, 1984, 1990, 1998 г.[2] Същата награда за цялостно творчество му е присъдена през 1996 г.

От средата на 70-те е един от най-продуктивните и талантливи автори на текстове в българската поп и рок-музика. Негови са текстовете на шлагери като „След десет години“, „Жалба за младост“, „И утре е ден“ и много други (повече от 200).

През годините той работи с изтъкнати композитори като Зорница Попова, Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Стефан Димитров, Найден Андреев, Стефан Диомов, Хайгашот Агасян, Щурците, ФСБ, Импулс, Огнян Георгиев и др.

Има многобройни отличия за текстове, между които „По първи петли“ – „Златният Орфей“80 – II награда, „Моя любов“ – „Златният Орфей“84 – I награда, „Огън и дим“ – „Златният Орфей“97 – Голямата награда, „Пак ще се прегърнем“ – „Мелодия на годината“ 83...

Михаил Белчев е автор на повече от 50 песни, между които най-популярни са „Булевардът“ (по текст на Миряна Башева, която често се приема като неофициален химн на столицата и заради която бива удостоен със званието „Почетен гражданин на София“[3]), „Двойникът“, „Къде сте, приятели“ и др.

Дал е заглавия на множество албуми на наши известни изпълнители – „След десет години“ – ФСБ, „Майчице“ – Георги Христов, „Пътят“ – Ваня Костова, „Готови ли сте за любов“ – Лили Иванова, „Ще продължавам да пея“ – Йорданка Христова, „Хиромантия“ – Милица Божинова.

Има издадени осем книги със стихове.

БНТ е осъществил 8 филма с негови песни: „Къде сте, приятели“, „Двойник“, „Канто либре“, „Щурец на паважа“, „Късна любов“, „Бяла истина“, „Един наивник на средна възраст“ – в поредицата „Умно село“ и „Музикални следи – Михаил Белчев“.

Гастролирал е в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, Румъния, Италия, Франция, Испания, Западен Берлин, САЩ и Канада.

За Михаил Белчев са писали: Благовеста Касабова, Атанас Свиленов, Георги Константинов, Петър Караангов, Генчо Гайтанджиев, Любомир Левчев, Владимир Каракашев, Юлиан Вучков, Бранко Ристич.

Присъства в енциклопедиите за поп и рокмузика в България, в „Кой кой е в световната попмузика 1996/1997 г.“ на Кеймбриджкия библиографичен център, в „Кой кой е в България 1998 г.“, в Български енциклопедичен речник „GABEROFF“.

Награди и отличия

Държавни отличия

Музикални награди

За изпълнение

  • 1969 – „III награда“ на Международния фестивал за младежка песен в Сочи, СССР
  • 1969 – „Специална награда“ на Международния фестивал за младежка песен в Сочи, СССР
  • 1969 – „I награда“ на фестивала „Златният Орфей
  • 1972 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
  • 1979 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“
  • 1980 – „II награда“ на фестивала „Златният Орфей“

За текст

  • 1980 – „II награда“ за текста на песента „По първи петли“ (м. Стефан Димитров) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1982 – „III награда“ – „Бронзов Орфей“ за текст за песента „Самота“ (м. Асен Гаргов) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1983 – „Сребърна лира“ за текст за песента „Докога“ (м. Александър Бръзицов) на фестивала „Братиславска лира“ в Братислава, Чехословакия
  • 1983 – „Мелодия на годината“ за текста на песента „Пак ще се прегърнем“ (м. Александър Бахаров) в ТВ конкурс „Мелодия на годината
  • 1984 – „II награда“ за текст на песента „Докога“ на фестивала в Сопот, Полша
  • 1984 – „II награда“ за текст на песента „Докога“ фестивала „Златният Орфей“
  • 1984 – „I награда“ за текст на песента „Моя любов“ (м. Стефан Димитров) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1990 – „I награда“ за текст на фестивала „Златният Орфей“
  • 1996 – „Голямата награда“ за цялостно творчество на фестивала „Златният Орфей“
  • 1997 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Огън и дим“ (м. Александър Кипров, Цветан Владовски, Данаил Драганов) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1997 – „I награда“ за текст на песента „С приятели е по-добре“ (м. Александър Кипров, Цветан Владовски, Данаил Драганов) на фестивала „Златният Орфей“
  • 1997 – „I награда“ за текст за песента „Пиратски кораб“ на фестивала „Бургас и морето
  • 1998 – „Голямата награда Златният Орфей“ за текст на песента „Кажи ми докога“ (м. Валентин Пензов) на фестивала „Златният Орфей“

Литературни награди

  • 2004 – Носител на първата национална литературна награда „Георги Джагаров“
  • 2008 – „Златна книга“ от Европейския форум на експертите в сътрудничество с Академия на международно признати лидери в науката и културата
  • 2009 – Награда „Следовник на народните будители“

Дискография

Студийни албуми

  • 1976 – „Михаил Белчев“ (LP, Балкантон – ВТА 1805)
  • 1977 – „Двойник“ (LP, Балкантон – ВТА 2087)
  • 1990 – „Преквалификация“ (LP, Балкантон – ВТА 12458)
  • 1994 – „Човек за прегръщане“ (MC, Мега музика), песни по стихове на Михаил Белчев
  • 1996 – „Късна любов“ (CD, Мега музика – CD 20007)
  • 2000 – „Мила моя“ (CD, Мега музика – MM CD 20040)
  • 2004 – „Булевардът“ (CD, Михаил Белчев)
  • 2008 – „Прераждане“ (CD, Gaberoff)

Мини албуми

  • 1969 – Паша Христова – „Цяла нощ“/ Михаил Белчев – „Кати“ (SP, Балкантон – ВТК 2877)
  • 1970 – Пеят наши и чужди изпълнители (EP, Балкантон – ВТМ 6247)
  • 1970 – Михаил Белчев (EP, Балкантон – ВТМ 6224)
  • 1972 – Михаил Белчев и Емилия Лазарова (EP, Балкантон – ВТМ 6523)
  • 1981 – Михаил Белчев – „Звездите имат свои имена“/ Лили Иванова и Асен Гаргов – „Звездна песен“ (SP, Балкантон – ВТК 3645)
  • 1988 – „Хайгашот Агасян. Добри познати“ (SP, Балкантон – ВТК 3927)
  • 2007 – „Изпята поезия“ (CD, Съюз на българските писатели)

Библиография

  • „По първи петли“ (1987) – издателство „Музика“
  • „Човек за прегръщане“ (1994) – издателство „Хемус“
  • „Не всичко е пари, приятелю“ (1997) – издателство „Христо Ботев“
  • „Поезия“ (2000, 2003) – издателство „GABEROFF“
  • „Стихове за песни“, диск на група „Карамел“ (2001 – превод на руски)
  • „Poesie“ (2004) – издателство „GABEROFF“ (превод на френски)
  • „Ако не беше ти“ (2007) – издателство „GABEROFF“
  • „Желим да ти кажем“ (2010) – Сърбия (превод на сръбски)
  • „По първи петли“ (2010) – избрани стихотворения, издателство „Millenium“
  • „Ти ме повика, живот“ – издателство „Дамян Яков“
  • „В полумрака на спомена“ – издателство „Дамян Яков“

Източници

Външни препратки