Анна-Неда: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34: Ред 34:
Анна-Неда е дъщеря на [[Рашка (държава)|рашкия]] [[крал]] [[Стефан II Милутин]] и унгарската принцеса [[Елизабет Арпад]], дъщеря на крал [[Ищван V]] и куманската му съпруга Ержебета ([[Елизабет Куманката]]), дъщеря на хан [[Котян]] Сутоевич от рода [[Тертероба]].<ref>Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021</ref> По бащина линия принадлежи на династията на [[Неманичи]]те. По майчина линия е свързана с унгарската династия [[Арпади]] и [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]]. Леля й - [[Мария Арпад]] е омъжена за [[Карл II Анжуйски]], крал на Неапол и Сицилия. Баба й - [[Елена Анжуйска]] е съпруга на крал [[Стефан Урош I|Стефан Урош]] и кралица на [[Рашка (държава)|Рашка]].
Анна-Неда е дъщеря на [[Рашка (държава)|рашкия]] [[крал]] [[Стефан II Милутин]] и унгарската принцеса [[Елизабет Арпад]], дъщеря на крал [[Ищван V]] и куманската му съпруга Ержебета ([[Елизабет Куманката]]), дъщеря на хан [[Котян]] Сутоевич от рода [[Тертероба]].<ref>Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021</ref> По бащина линия принадлежи на династията на [[Неманичи]]те. По майчина линия е свързана с унгарската династия [[Арпади]] и [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]]. Леля й - [[Мария Арпад]] е омъжена за [[Карл II Анжуйски]], крал на Неапол и Сицилия. Баба й - [[Елена Анжуйска]] е съпруга на крал [[Стефан Урош I|Стефан Урош]] и кралица на [[Рашка (държава)|Рашка]].


Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на [[Видин]]) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща [[Стефан Милутин]]. Видинският [[болярин]] е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. От брака си с Михаил Анна-Неда има двама сина - [[Иван Стефан|Стефан]]и [[Шишман II|Шишман II]].
Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на [[Видин]]) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща [[Стефан Милутин]]. Видинският [[болярин]] е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. От брака си с Михаил Анна-Неда има двама сина - [[Иван Стефан|Стефан]] и [[Шишман II|Шишман II]].


За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на [[Деспотизъм|„деспина“]] на Видин – тази титла и титлата „[[деспот]]“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар [[Теодор Светослав]]. През [[1323]] г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата [[1324]] г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.
За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на [[Деспотизъм|„деспина“]] на Видин – тази титла и титлата „[[деспот]]“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар [[Теодор Светослав]]. През [[1323]] г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата [[1324]] г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.

Версия от 07:11, 1 август 2021

Анна-Неда
българска царица
Лични данни
Регент наИван Стефан
Регентство13301331
Родена?
Сръбско кралство
Починала?
Предшествана от(като търновска царица):
Теодора Палеологина (1308 – 1321)
Наследена от(като търновска царица):
Теодора Палеологина (1324 – 1330)
Теодора Басараб от 1331
Семейство
Бракцар Михаил III Шишман
ДинастияНеманичи, Тертероба, Анжу, Асеневци, Дандоло, Ангели, Арпади
БащаСтефан II Милутин
МайкаЕлизабет Арпад
Герб
Анна-Неда в Общомедия

Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица и регентка, първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) и майка на българския цар Иван Стефан.

Биография

Анна-Неда е дъщеря на рашкия крал Стефан II Милутин и унгарската принцеса Елизабет Арпад, дъщеря на крал Ищван V и куманската му съпруга Ержебета (Елизабет Куманката), дъщеря на хан Котян Сутоевич от рода Тертероба.[1] По бащина линия принадлежи на династията на Неманичите. По майчина линия е свързана с унгарската династия Арпади и Анжуйската династия. Леля й - Мария Арпад е омъжена за Карл II Анжуйски, крал на Неапол и Сицилия. Баба й - Елена Анжуйска е съпруга на крал Стефан Урош и кралица на Рашка.

Сватбата между Анна-Неда и Михаил Шишман (син на Шишман, владетеля на Видин) се отнася към края на XIII в. До този брак се стига в резултат от неуспешна война на Шишман срещу нейния баща Стефан Милутин. Видинският болярин е принуден да приеме Анна-Неда в своето семейство като гаранция за добросъседски отношения. От брака си с Михаил Анна-Неда има двама сина - Стефан и Шишман II.

За последвалите 25 години брачен живот може да се съди само по съдбата на съпруга ѝ. С положителност се знае, че десетина години след венчавката Анна-Неда е с корона на „деспина“ на Видин – тази титла и титлата „деспот“ на съпруга ѝ са от нейния вуйчо търновския цар Теодор Светослав. През 1323 г. Михаил е коронясан за цар, а Анна-Неда за „благоверна царица и самодържица на българите“. Изпитанията започват през следващата 1324 г., когато Михаил Шишман се развежда с Анна-Неда. Причината за разтрогването на този брак остават неизвестни, но мотивите явно са от политически характер.

След развода бившата царица е изпратена на заточение заедно със синовете си, което продължава 6 години – до битката при Велбъжд. В деня след победата си брат ѝ Стефан Дечански изпраща вестоносци до Анна-Неда, за да ѝ съобщят за смъртта на бившия ѝ съпруг Михаил Шишман. Скоро след това пристига нов пратеник с новината, че в Търново са готови отново да поднесат царската корона на Анна-Неда. Повторното ѝ възкачване няма чисто формален характер. Според историческите източници тя се разпорежда самостойно в Търново. Това засилва опозиционните настроения срещу нея и няколко месеца по-късно поредният преврат слага край на царуването ѝ.

Анна-Неда се спасява с бягство към владенията на видинския деспот Белаур и на брат си Стефан Дечански. Заедно със синовете си се установява в Ниш – владение на Белаур, близо да границата с Рашка. Пребиваването ѝ в тогавашния граничен град свидетелства, че надеждата за реванш не е окончателно угаснала – Анна-Неда разчита и на влиятелните си роднини в кралския двор на Стефан Душан. Скоро обаче отношенията между Търновското царство и нейния племенник Стефан Душан са уредени, което предизвиква ново преместване – този път в Дубровник.

Ексцарицата изпада в беда в Дубровник, тъй като не разполага с достатъчно средства за издръжка на семейството си. Получава помощи от анжуйски роднини -неаполитанския крал Робер Анжуйски, син на леля й Мария Арпад, а по-късно и от кралица Джована I и Карло Анжуйски. При все това Анна-Неда продължава коренспонденцията си с Търновския дворец и внимателно следи развоя на събитията. Доказателство за това са действията на новия цар Иван Александър, който изпраща делегация при шурея си Стефан Душан с настояване да предприеме действия за изгонване на Анна-Неда от Дубровник. Според някои известия тя оттам поема към Южна Италия (Неапол), а според други – към Константинопол. Едва на стари години Анна-Недда се завръща в Сърбия, замонашава се под името Елена и издига Убожачкия манастир в близост до Косовска Каменица. След смъртта ѝ Елена е погребана в Дечанския манстир, където мощите ѝ през 1692 г. извършват чудо, довело до отказ на турците да превърнат манастирската църква в джамия. По тази причина Сръбската православна църква канонизира Анна Неда за светица[2] под името Света Елена Дечанска. Паметта ѝ се чества от сръбската църква на 21 май, а по Грегорианския календар нейния празник е на 3 юни. Тя е изографисана 2 пъти – във Високи Дечани като царица и дъщеря на светеца-покровител на българската столица Стефан Милутин, както и в църквата на с. Горно Матейче, община Пантелей на Ниш. Мощите на Елена Дечанска и до днес се съхраняват в манастира Дечани. Саркофагът ѝ се намира до този на брат ѝ Стефан Дечански.

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Неманя
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Първовенчани
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Анна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Урош
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Рение Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
Анна Дандоло
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
Крал Стефан Милутин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исак II Ангел
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Ангел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарет Унгарска
 
 
 
 
 
 
 
Елена д'Анжу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хенри I дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
Матилда дьо Вианден
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маргарита дьо Куртене-Намур
 
 
 
 
 
 
 
Анна-Неда
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бела IV
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ищван V
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Ласкарина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Арпад
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Котян Сутоевич
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет Куманката
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
неизвестна
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници

  1. Петър Николов-Зиков. Домът на Шишман, 2021
  2. „Истинската история на Видинскто княжество“: защото историята не е математика – интервю на Анелия Понд с автора на книгата Петър Николов-Зиков, 13.01.2014

Вижте също