Софийско метро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Vik0105 (беседа | приноси)
1 редакция
м Поправка на планираното удължаване на линия М1 към Малинова ДОлина/София Ринг Мол.Преместване на секцията "Планиран метростанции" в всеки лъч.
м дребно
Ред 248: Ред 248:


* Обеля – в експлоатация от 20 април 2003 г.
* Обеля – в експлоатация от 20 април 2003 г.
* Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива
* Модерно предградие – на изхода от [[Метродепо „Обеля“|депо „Обеля“]] между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива


* [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
* [[Метростанция „Сливница“|Сливница]] – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
Ред 263: Ред 263:
* [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г.
* [[Метростанция „Мусагеница“|Мусагеница]] – в експлоатация от 8 май 2009 г.
* Младост 1 – в експлоатация от 8 май 2009 г.
* Младост 1 – в експлоатация от 8 май 2009 г.
''Западен Лъч''
''Западен Лъч''


*Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива
*Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива
Ред 278: Ред 278:
* [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г.
* [[Метростанция „Летище София“|Летище София]] – в експлоатация от 2 април 2015 г.


''Южен лъч''
''Южен лъч''
* [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г.
* [[Метростанция „Александър Малинов“|Александър Малинов]] – в експлоатация от 8 май 2015 г.
* [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г.
* [[Метростанция „Академик Александър Теодоров - Балан“|Академик Александър Теодоров – Балан]] – в експлоатация от 8 май 2015 г.

Версия от 15:58, 2 август 2021

Софийско метро
Перонът на метростанция „Красно село“ в деня на откриването на линия М3 на 26 август 2020 г.
Информация
Типметро
МястоСофия, България
Станции47
Пътници350 хил. дневно[1][2]
УебсайтОфициален сайт
Пусната28 януари 1998 г.
СобственикСтолична община
Оператори„Метрополитен“ ЕАД
Депо2 (Обеля; Земляне)
Подвижен състав72 бр. мотриси
Дължина52 km
Брой линии4
Междурелсие1435 mm
ЕлектрификацияТрета релса, DC 825 V (M1/M2/M4)
Пантограф, DC 1500 V (M3)
Работна скорост39 km/h; 80 km/h
Разстояние станции1000 m
Карта
Софийско метро в Общомедия

Софийското метро е първото и единствено метро в България. Въведено е в експлоатация на 28 януари 1998 г. Към 24 април 2021 г. има обща дължина 52 km с 47 метростанции.

Метрото е обявено за национален обект, което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския, така и от националния бюджет, а също и от европейски фондове.

Линии на Софийското метро

Линия 1 – Сливница–Бизнес Парк

Линия 2 – Обеля–Витоша

Линия 3 – Горна Баня–Хаджи Димитър

Линия 4 – Обеля–Летище София

История

Проектиране

Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в столицата са осъществени в края на 1960-те години. През 1972 г. Министерският съвет одобрява Технико-икономически доклад, а през 1973 г. е създадена специализираната проектантска организация „Метропроект“. През 1974 г. въз основа на Технико-икономическия доклад с решение на Изпълнителния комитет на Столичния народен съвет е приета Генерална схема за развитие на линиите на метрото, съгласно която метромрежата ще се състои от 3 метродиаметъра с обща дължина 62 km, 63 метростанции и средно разстояние между тях 1000 m.

Метродиаметрите по Генералната схема са следните:

  • Първи метродиаметър (Линия 1): бул. Сливница – Бизнес парк София (с червена линия на картата);
  • Втори метродиаметър (Линия 2): бул. Черни връх – кв. Обеля (със синя линия на картата);
  • Трети метродиаметър (Линия 3): ж.к. „Овча купел“ – ж.к. „Васил Левски“ (със зелена линия на картата).

Линиите се пресичат в централната градска част във формата на триъгълник с върхове: пл. „Св. Неделя“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Национален дворец на културата.

Според първоначалната Генерална схема, след днешната метростанция „Сердика“ трасето на Първи метродиаметър е трябвало да продължи по бул. „Дондуков“, а след СУ „Св. Климент Охридски“ – по бул. „Цариградско шосе“ (тогава бул. „В. И. Ленин“). Изменението на трасето става през 1993 г.

Максимално допустимата скорост на подвижния състав е 80 km/h, максималната превозна способност – 50 хил. пътници в час в едно направление, минимално допустимият от транспортната автоматика интервал между съставите – 90 s, междурелсието – 1435 mm, захранването на подвижния състав е с постоянен ток с номинално напрежение 825 V – чрез контактна релса при Първата, Втора и Четвърта метролиния, и чрез пантограф и 1500 V при Трета метролиния.[3]

Една от първите схеми на Софийското метро, 1981 г., автор К. Каменов

През 1975 г. с разпореждане на МС Държавното стопанско обединение „Хидрострой“ е определено за главен изпълнител на метрото. В рамките на предприятието е създадена специализирана строителна организация „Метрострой“, която през 1980-те години се обособява в самостоятелна фирма. През 1989 г. „Метрострой“ е преобразуван в общинска фирма и просъществува до 1999 г., когато е обявена в ликвидация поради тежко финансово състояние.

С разпореждането на МС от 1975 г. е създадена дирекция „Метрополитен“ към Столичната община, която финансира изграждането на обекта, доставя оборудване, подготвя и осъществява експлоатацията (сега общинска фирма „Метрополитен“ ЕАД). След 1990 г. фирма „Метропроект“ е преобразувана в общинско дружество („Метропроект“ ООД), приватизирано през 2000 г.

Съвременно развитие

Участък Метростанции Дата на откриване
„Сливница“ – „Константин Величков“ 5 28 януари 1998 г.
„Константин Величков“ – „Опълченска“ 1 17 септември 1999 г.
„Опълченска“ – „Сердика“ 1 31 октомври 2000 г.
„Сливница“ – „Обеля“ 1 20 април 2003 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Младост 1“ 5 8 май 2009 г.
„Стадион „Васил Левски“ – „Сердика“ 1 8 септември 2009 г.
„Младост 1“ – „Цариградско шосе“ 2 25 април 2012 г.
„Обеля“ – „Джеймс Баучер“ 11 31 август 2012 г.
„ИЕЦ – Цариградско шосе“ – „Летище София“ 4 2 април 2015 г.
„Младост 1“ – „Бизнес парк София“ 3 8 май 2015 г.
„Джеймс Баучер“ – „Витоша“ 1 20 юли 2016 г.
„Красно село“ – „Хаджи Димитър“ 8 26 август 2020 г.
„Красно село“ – „Горна баня“ 4 24 април 2021 г.
Строеж на „Втори метродиаметър“ – строителната площадка на метростанция „НДК“ на кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Витоша“, 30 октомври 2010 г.

Първите строителни работи започват на 6 март 1978 г. по най-натоварената линия в ж.к. „Люлин“, като започва изграждането на „Първи метродиаметър“ – от ж.к. „Люлин“ до пл. „Независимост“ с метростанции „Вардар“ и „Люлин“.

Във връзка със строителството на НДК и оформянето на околното пространство, в периода 1980 – 1981 г. е проектирана и изградена техническа инфраструктура за „Втори метродиаметър“. Построени са частично конструктивните части на 2 метростанции и тунелите между тях. Метростанцията за „Трети метродиаметър“ не е строена. Изградени са:

  • метростанция „НДК“ – в началото на парка пред НДК (част от метростанцията и южният вестибюл;
  • метростанция „Европейски съюз“ – близо до Национален музей „Земята и хората“ и хотел „Хемус“ (северната част от метростанцията и северният вестибюл откъм подлеза при музея).

Тежката финансова криза от края на 1980-те и началото на 1990-те години силно затруднява изграждането на метрополитена, пусковите срокове неколкократно са отлагани. Активните строителни дейности са възобновени след 1995 г. След 1990 г. при благоустрояването на площада пред гара „Подуене“ са изградени няколко десетки метра тунел[4] и е заложена конструкция на метростанция, част от планирания „Трети метродиаметър“.

През 2004 г. започва подготовката, а през 2005 г. – и строителство на продължението на Първи метродиаметър през центъра на града от пл. „Независимост“ до „Интерпред“ в кв. „Изгрев“ с нов участък от 4,8 km и 3 метростанции. Срокът за завършване е краят на 2007 г. За главен изпълнител на обекта е избрана японската фирма „Тайсей корпорейшън“. В началото на 2008 г. срокът за изграждане на участъка пл. „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ е удължен до 2009 г. Паралелно с него в началото на 2006 г. започва да се изгражда и участъкът от „Интерпред“ до ж.к. „Младост 1“ с дължина 3,2 km и 3 метростанции.

През юли 2007 г. Министерството на транспорта утвърждава тръжната документация за избор на главен изпълнител на „Втори метродиаметър“ от метрото в участъка пътен възел „Надежда“ – хотел „Кемпински-Зографски“. Строителството на тази отсечка започва през 2008 г. и завършва през 2012 г. На 22 юли 2008 г. са обявени изпълнителите, избрани на проведения втори търг:

  • турската фирма „Доуш иншаат ве тиджарет“ АД трябва да строи участъка от надлез „Надежда“ до бул. „Патриарх Евтимий“ с дължина 3,8 km и 4 метростанции;
  • Обединение „Метротрейс“ трябва да строи участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“ с дължина 2,6 km и 3 метростанции.

Договорите с тях са подписани на 27 август 2008 г. Срокът за изпълнението на проекта е 45 месеца и трябва да завърши през 2012 г. Първата копка е направена на 14 декември 2008 г. Въвеждането в експлоатация става на 31 август 2012 г.

Строителството на отсечката ж.к. „Младост“ – „Летище София“ с дължина 7,1 km по план започва през 2009 г. и завършва през април 2015 г. Изграждането и се извършва поетапно.

  • I етап – от ж.к. „Младост 1“ до бул. „Цариградско шосе“ с дължина 2,14 km. Търгът за участъка е спечелен от Обединение „Метро Младост“, в което влизат 2 дъщерни дружества („Пи Ес Ай АД“, Стара Загора и „Трейс-София“ ЕАД, София) на „Трейс Груп Холд“ АД, както и „Адвал“ АД, „Стройинжект“ АД и 3 подизпълнители. Строителството започва на 15 февруари 2009 г. В експлоатация е от 25 април 2012 г.
  • II етап – от бул. „Цариградско шосе“ до бул. „Искърско шосе“ с дължина: 2870 m и 2 броя подземни метростанции.
  • от бул. „Искърско шосе“ до „Летище София“ с дължина: 2090 m, включващ естакада и 1 метростанция, разположена на нея и последната метростанция – надземна, изградена в съседство с „Терминал 2“ (от страна на р. „Искър“). В експлоатация от 2 април 2015 г.

На 25 април 2013 г. в присъствието на президента Плевнелиев беше даден старт и на отклонението от метростанция „Младост 1“ до „Бизнес парк София“. Отсечката е с дължина 2,7 km с 3 метростанции. Срок на строителството – до април 2015 г. Въведена в експлоатация – на 8 май 2015 г.

Линии

Линия Откриване Дължина Брой станции Дължина в строеж Станции в строеж Планирана дължина Планирани станции
1998 г. 14,8 km 16 0 km 0 17,7 km 19
2012 г. 11,4 km 13 0 km 0 18 km 18
2020 г. 11,8 km 12 0 km 0 17,8 km 18
2015 г. 26,1 km 20 0 km 0 26,1 km 20
Общо: 52 km 47 0 km 0 79,6 km 75

Първи метродиаметър (линии М1 и М4)

М1
Легенда
 Сливница
Люлин
Западен парк
Вардар
Константин Величков
Опълченска
Сердика
СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“
Фредерик Жолио-Кюри
Г. М. Димитров
Мусагеница
Младост 1
Александър Малинов
Акад. Ал. Теодоров - Балан
Бизнес парк София
Тази кутия:
М4
Легенда
 продължава като М2
Обеля
Модерно предградие
Сливница
Люлин
Западен парк
Вардар
Константин Величков
Опълченска
Сердика
СУ „Св. Климент Охридски“
Стадион „Васил Левски“
Фредерик Жолио-Кюри
Г. М. Димитров
Мусагеница
Младост 1
Младост 3
ИЕЦ-Цариградско шосе
Дружба
Искърско шосе
Софийска Света гора
Летище София
Тази кутия:

Трасето и метростанциите от „Първи метродиаметър“ по направление северозапад-югоизток се строят активно от 1980-те години. Към април 2015 г. в експлоатация е участък от ж.к. „Обеля“ до „Летище София“ с обща дължина 24,96 km и 20 метростанции.

Линията свързва направлението ж.к. „Обеля“ – ж.к. „Младост“ и „Летище София“. В западната си част линията се свързва с Втори метродиаметър с метростанция „Ломско шосе“ при кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“. Метростанция „Сердика“ е трансферна с метростанция „Сердика II“, между които е осъществен преход.

В източния си дял Първи метродиаметър се разделя на 2 лъча:

На 12 февруари 2009 г. с Решение на СОС са приети настоящите имена на метростанциите в участъка пл. „Независимост“ – ж.к. „Младост 1“, включващи съставките „бул.“, „ул.“ и грешно изписаното „ЖК“. С това решение е нарушено единството на имената от „Първи метродиаметър“ и „Втори метродиаметър“, а също така приетите имена противоречат на традициите в наименуването на метростанции. Названието на метростанция 10 при „Интерпред“ е прието с правописна грешка – „ул. Жулио Кюри“ вместо правилното „ул. Жолио Кюри“. Впоследствие грешката в названието е поправена и от имената на метростанциите отпадат съставките „бул.“, „ул.“ и „ЖК“ След влизането в експлоатация изписването на името на метростанцията претърпява нова промяна: по стените на пероните е изписано като „Ф. Жолио Кюри“ (пълното име на историческата личност е Жан Фредерик Жолио-Кюри, а на изходите са поставени табели с новото име. Във влаковете метростанцията се обявява като „Жолио Кюри“, тъй като нейното име официално не е променяно.

На 16 април 2009 г. започват тестовите изпитания с метровлакове по новия участък от метростанция Стадион „Васил Левски“ до метростанция „Младост 1“. През август 2009 г. се извършват нощните тестове по централния участък, а от 3 септември 2009 г. – 24-часовите тестове, което означава, че метровлаковете се движат по реално разписание по цялата линия, но без пътници в участъка от метростанция „Сердика“ през метростанция „СУ „Св. Климент Охридски“ до метростанция „Стадион „Васил Левски“.

На 7 септември 2009 г. централният участък влиза в експлоатация и е осъществено движение по цялата линия. Церемонията по официалното откриване е отложена за следващия ден 8 септември 2009 г.

На 25 април 2012 г. на официална церемония, в присъствието на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, са открити метростанциите „Цариградско шосе“ и „Младост 3“.

На 14 юни 2012 г. Столичният общински съвет взема решение[5] за преименуването на метростанция „Цариградско шосе“ в „Интер Експо Център-Цариградско шосе“.

На 2 април 2015 г. отсечката от „Цариградско шосе“ до „Летище София“ е открита за пътническа експлоатация.

На 8 май 2015 г. отсечката от „Младост 1“ до „Бизнес парк София“ и „Младост 4“ е открита за пътническа експлоатация. Оттогава линия М1 се движи между станциите „Бизнес парк“ и Сливница, а линия М2 между станциите „Летище София“, „Обеля“ и „Витоша“, като между „Обеля“ и „Витоша“ М2 се движи по Втори метродиаметър.

На 26 август 2020 г. след откриването на Трети метродиаметър, линия М2 в участъка „Сливница“ – „Младост 1“, движеща се успоредно с М1 е променена на линия М4.

Строеж на Линия 1 – строителната площадка на подземния паркинг при метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.
Строеж на Линия 1 – строителната площадка на метростанция „Цариградско шосе“, 11 ноември 2010 г.

Метростанции

  • Обеля – в експлоатация от 20 април 2003 г.
  • Модерно предградие – на изхода от депо „Обеля“ между метростанция „Сливница“ и метростанция „Обеля“, под жп линията, над която ще се изгради жп спирка – далечна перспектива
  • Сливница – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
  • Люлин – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
  • Западен парк – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
  • Вардар – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
  • Константин Величков – в експлоатация от 28 януари 1998 г.
  • Опълченска – в експлоатация от 17 септември 1999 г.
  • Сердика – в експлоатация от 31 октомври 2000 г.
  • СУ Св. Климент Охридски – в експлоатация от 7 септември 2009 г.
  • Стадион Васил Левски – в експлоатация от 8 май 2009 г.
  • Жолио Кюри – в експлоатация от 8 май 2009 г.
  • Г. М. Димитров – в експлоатация от 8 май 2009 г.
  • Мусагеница – в експлоатация от 8 май 2009 г.
  • Младост 1 – в експлоатация от 8 май 2009 г.

Западен Лъч

  • Люлин 2 – на бул. „Царица Йоана“ между ж.к. „Люлин 2“ и ж.к. „Люлин 3“ – далечна перспектива
  • Царица Йоана – на кръстовището на бул. „Царица Йоана“ с бул. „Добринова скала“ – далечна перспектива

Северен лъч

  • Младост 3 – в експлоатация от 25 април 2012 г.

Южен лъч

Втори метродиаметър (линия М2)

М2
Легенда
 Витоша
Джеймс Баучер
Европейски съюз
НДК
Сердика II
Лъвов мост
Централна ж.п. гара
Княгиня Мария Луиза
Хан Кубрат
Надежда
Бели Дунав
Ломско шосе
Обеля
Модерно предградие
продължава като М4
Тази кутия:
 Основна статия: Софийско метро (втори метродиаметър)

Втори метродиаметър на Софийското метро според първоначалната генерална схема е било предвидено да свързва частите на града по направление северозапад-юг – от кв. „Илиянци“ до кв. „Хладилника.“ След влизането в експлоатация на метростанция „Обеля“ се решава да се изгради отклонение на югозапад в посока към ж.к. „Надежда“ (като така бъде осъществена връзка с депото), а направлението в посока към кв. „Илиянци“ да бъде изградено в по-далечно бъдеще. Всъщност в приетия нов ОУП[9] трасето е премахнато. Предвидена е техническа връзка с „Първи метродиаметър“ между метростанция „Обеля“ и метростанция „Ломско шосе“, която е изградена на кръстовището на бъдещата „Западна тангента“ и бул. „Ломско шосе“, и преход на „Първи метродиаметър“ на метростанция „Сердика“ и на „Трети метродиаметър“ при НДК.

След влизането в експлоатация на метродиаметъра, линиите не са разделени и т. нар. техническа връзка се използва за пътнически превози.

Всички метростанции са със странични перони, с дължина 104 m. Изключение правят само конструктивно изградените през 1981 година при строителството на НДК и при хотел „Хемус“ – те са с островни перони.

При изграждането на метростанция „Сердика II“, в центъра на София (пред ЦУМ), е разкрит богат на археологически находки пласт, част от древната Сердика. Съхраняването му влиза в противоречие с плановете за изграждането на подземен паркинг и с открития способ за изграждане на метростанцията.

На 24 април 2010 г. във Фейсбук е създадена група, призоваваща да се спасят археологическите находки, намерени при строителството на метрото и за отказ от строителството на подземен паркинг, както и промяна в методите на изграждане на метростанцията (вместо по открития способ да се пристъпи към закрит способ).

След разгорялата се обществена дискусия, отразена и от масмедиите, а също така и с набавянето на финансиране, свързано с опазване на археологията, плановете за построяването на метростанцията са променяни няколко пъти, построяването на подземен паркинг е отменено, а метростанцията се изгражда по подземен начин, като основната част на археологията е запазена, а над нея са изградени покривни конструкции за възстановяване на автомобилното движение.

На 10 юни 2012 г. се провежда ожесточен диспут относно желанието на Министерски съвет да преименува метростанциите „НДК“ и „Свети Наум“ съответно на „Обединена Европа“ и „Музей Земята и хората“. Противниците на преименуването изтъкват аргумента, че „условието при наименуване е в наименованието на спирките да се ползват географски топоними. Именно поради тази причина метростанция „Жолио Кюри“ не е наименувана на Петър Дънов. В крайна сметка на 14 юни е взето решение да се преименува само метростанция „Свети Наум“, която да носи името „Европейски съюз“. Изтъкната е причина, че е дадено обещание пред председателя на Европейската комисия Жозе Барозу.[10]

На 13 август 2012 г. на Втори метродиаметър е подадено напрежение и по цялата линия е извършено пробно пътуване. С това започват комплексните изпитания на линията. След 25 август влаковете вече започнат да пътуват по реалното си маршрутно разписание по Двата диаметъра, но в участъка по „Втори диаметър“ без пътници.

Строеж на Метростанция „Надежда“

На 31 август 2012 г. линията е въведена в експлоатация за гражданите. От 8 май 2015 г. линия М2 се движи между станциите „Витоша“, „Обеля“ и „Летище София“, като между „Обеля“ и „Летище София“ линията се движи по Първи метродиаметър.

На 26 август 2020 г. линия М2 е разделена на 2 части:

  • От „Витоша“ до „Обеля“ като М2
  • От „Обеля“ до „Летище София“ като М4.

Метростанции:

  • Обеля – в експлоатация от 20 април 2003 г.
  • Ломско шосе – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Бели Дунав – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • „Надежда“ – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Хан Кубрат – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Княгиня Мария Луиза – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Централна жп гара – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Лъвов мост – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Сердика (възлова с МД1) – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • НДК – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Европейски съюз – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Джеймс Баучер – в експлоатация от 31 август 2012 г.
  • Витоша – в експлоатация от 20 юли 2016 г.
  • Черни връх – на бул. „Черни връх“ при кв. „Кръстова вада“, далечна перспектива
  • Драгалевци – на кръстовището на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“ при кв. „Драгалевци“, далечна перспектива

Северен лъч

  • Толстой – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Толстой“, далечна перспектива
  • Свобода – на бул. „Рожен“ при ж.к. „Свобода“, далечна перспектива
  • Рожен – на бул. „Рожен“ при стоков базар „Илиянци“, далечна перспектива
  • Илиянци – на бул. „Рожен“ при кв. „Илиянци“, далечна перспектива

Източен лъч[11]

  • Градина – на кръстовището на ул. „Стефан Савов“ с ул. „Слав Караславов“ при комплекс „Сити Жарден“ между ж.к. „Градина“ и кв. „Витоша“, далечна перспектива
  • Симеоновско шосе – на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и бул. „Иван Странски“ при комплекс „Макси“ между ж.к. „Градина“ и ж.к. „Малинова долина“, далечна перспектива
  • Национална спортна академия (НСА) – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с ул. „Проф. Атанас Иширков“ при „НСА“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива
  • Студентски град – на кръстовището на бул. „Акад. Стефан Младенов“ с бул. „8-и декември“ при „УНСС“ в ж.к. „Студентски град“, далечна перспектива

През 2012 г. започва изработването на технически проект за удължаване на линията в южна посока с още една метростанция „Витоша“, а официалното и строителство започна на 1 август 2014 г. Тя ще има изходи към кръстовищата на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, както и на ул. „Сребърна“ и ул. „Филип Кутев“ при мол „Парадайс Център“. Плановете на Столичната община са продължението на линията до тази метростанция да бъде изградено за 22 месеца. Предвид ключовото местоположение на новата метростанция, тя би била сериозен фактор за намаляване на трафика в кварталите, разположени около нея, както и по отношение на всички южни квартали. След станцията ще бъде изграден тупик с разстояние 200 m за престой на резервните влакове. Това е необходимо поради факта, че за дълъг период от време станцията ще бъде последна.

Съществуват планове и за още две метростанции – „Черни връх“ и „Драгалевци“, съотвентно първата при кв. „Кръстова вада“, а последната на пресечката на бул. „Черни връх“ с бул. „Околовръстен път“.

Разделяне на М2 и М4

На 26 август 2020 г. втората линия беше разделена на две части: линията М2, минаваща от станция „Витоша“ до станция „Обеля“ и линията М4 – тръгваща от „Обеля“ до станция „Летище София“. Двете линии се обслужват от едни и същи влакове, но на картите и други места те са показани, като отделни линии. Това създава проблеми и влаковете по M2 са през 7 – 8 минути в час пик, защото са зависими от тези на М1. Разделянето е в процес на подготовка за бъдещото изграждане на метростанция „Модерно предградие“, която трябва да раздели трайно линиите и ще им позволи да имат независими разписания.

Трети метродиаметър (линия М3)

М3
Легенда
 Владимир Вазов
Тракия
Стадион „Георги Аспарухов“
Хаджи Димитър
Театрална
Орлов мост
Св. Патриарх Евтимий
НДК 2
Медицински университет
Бул. България
Бул. Цар Борис III / Красно село
Овча купел
Мизия / НБУ
Овча купел 2
Горна баня
Тази кутия:
 Основна статия: Софийско метро (трети метродиаметър)

Предистория

Третият диаметър според досегашната генерална схема трябва да свързва югозападната със североизточната част на града. От тази линия са изградени части от трасето край гара „Подуяне“.

Във връзка с изменението на Градоустройствения план на София (ОУП) от Столичната община заявяват, че той ще бъде изграден 80% наземно като леко метро и единствено през централната част на града трасето ще влиза под земята. Същата информация стои и на обновения официален сайт на „Метрополитен“.[12] През юни 2011 г. обаче гл. арх. на София Петър Диков заявява, че „Трети метродиаметър ще е класическо метро с отделни открити части.“[13]

В приетия на 16 декември 2009 г. нов ОУП[14] обаче трасето на „Трети метродиаметър“ не съществува. Вместо това то е заменено с т. нар. „скоростен трамвай“. В медийни интервюта са пуснати в обращение различни наименования: „скоростна железница“, „скоростен трамвай“, „лека железница“ (неудачен превод на „LRT“) и т.н., както и различни варианти на трасето, които обаче не съвпадат с трасето на проектантите на метрото. По този начин са изоставени всякакви надежди, че гръбнакът на транспорта в столицата ще се изгражда по разгърната метросистема.

През 2009 г. са отпуснати средства от европейските фондове за разработване на конкретен маршрут на трасето. За евентуално начало на строителство на т.нар. „скоростен трамвай“ се споменава 2014 г.

На 19 ноември 2009 г. СОС приема измененията в ОУП.[15] Все още няма официално потвърждение кое трасе е одобрено и какво ще се изгражда: класическо метро, леко метро, LRT или скоростен трамвай.

Според Стоян Братоев – изпълнителен директор на столичния „Метрополитен“, „Трети метродиаметър“ ще бъде леко метро, което ще наподобява железницата в Хюстън.[16] На „METRORail“ (железницата в Хюстън, която не е леко метро, а LRT) има средно 11 катастрофи на 1,6 km жп линия, при средна стойност за САЩ 0,55/1,6 km.

През 2012 г. кметът Йорданка Фандъкова съобщава, че строителството на „Трети метродиаметър“ започва през 2015 г, като е обявено, че линията ще бъде построена като класическо метро.

На 26 август 2020 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Хаджи Димитър“.

На 24 април 2021 г. влиза в експлоатация част от метролиния М3 между станциите „Цар Борис III/Красно село“ и „Горна баня“.

Настоящо състояние

Въведен в експлоатация на 26 август 2020 г.

Пусков участък – 8 станции от МС Красно Село (разположена на ул. Житница в близост до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ) до МС Хаджи Димитър (разположена на бул. „Владимир Вазов“). Дължина на трасето – 8 km.

Всички станции от трети метродиаметър имат автоматични перонни предпазни врати. Автоматични перонни предпазни врати са поставени и на две от станциите по Първи метродиаметър – „Опълченска“ и Стадион „Васил Левски“.[17][18][19]

Основна линия[20] с общо 15 (4 планирани , 1 отпаднала) метростанции, които са:

  • Ботевградско шосе – на пресечката на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Източна тангента“, отпаднала
  • Владимир Вазов – на пресечката бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ между ж.к. „Левски Г“ и ж.к. „Левски В“, в проект
  • Тракия – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Резбарска“ при ж.к. „Сухата река“, в проект
  • Стадион „Георги Аспарухов“ – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с бул. „Васил Кънчев“ при ж.к. „Стефан Караджа“, в проект
  • Хаджи Димитър – на пресечката на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Ильо Войвода“ при ж.к. „Хаджи Димитър“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • Театрална – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Янко Сакъзов“ при парка „Заимов“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • Орлов мост – на пресечката на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ с бул. „Цариградско шосе“ при „Орлов мост“, възлова с Линия 1, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • Патриарх Евтимий – на пресечката на бул. „Васил Левски“ с бул. „Патриарх Евтимий“ при кино „Одеон“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • НДК – на пресечката на бул. „Патриарх Евтимий“ с бул. „Витоша“ при „НДК“, възлова с Линия 2, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • Медицински университет – на пресечката на бул. „Св. Георги Софийски“ с бул. „Пенчо Славейков“ при Медицинска академия, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • България – на пресечката на бул. „Гешов“ с бул. „България“ при ж.к. „Хиподрума“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • Цар Борис III/Красно Село – на пресечката на бул. „Цар Борис III“ с бул. „Гоце Делчев“ при ж.к. „Белите брези“, в експлоатация от 26 август 2020 г.
  • Овча купел – на пресечката на бул. „Президент Линкълн“ с бул. „Никола Мушанов“ при ж.к. „Овча купел 1“, в строеж от 23 юни 2017 г.,[21][22] в експлоатация от 24 април 2021 г.
  • Мизия/НБУ – на пресечката на бул. „Монтевидео“ с бул. „Западна тангента“ в ж.к. „Овча купел 1“ „Овча купел 2“, в строеж от 23 юни 2017 г. в експлоатация от 24 април 2021 г.
  • Овча купел 2 – ул. „Централна“ в ж.к. „Овча купел 2“ при МБАЛ Доверие, в строеж от 23 юни 2017 г. в експлоатация от 24 април 2021 г.
  • Горна Баня – на пресечката на ул. „Централна“ с бул. „Бойчо Бойчев“ при кв. „Горна Баня“, възлова с жп линията „София-Перник“, в строеж 23 юни 2017 г. в експлоатация от 24 април 2021 г.

Източно разклонение[23][24] с обща дължина на трасето около 6040 m и с общо 7 планирани метростанции, които са:

  • Ситняково – на пресечката на бул. „Ситняково“ с ул. „Гео Милев“ при Румънското посолство – далечна перспектива
  • Гео Милев – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Николай Коперник“ при ж.к. „Гео Милев“ – далечна перспектива
  • Слатина – на пресечката на ул. „Гео Милев“ с ул. „Иван Димитров – Куклата“ при ж.к. „Слатина“ (ж.к. „Христо Смирненски“) – далечна перспектива
  • Асен Йорданов – на пресечката на бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Шипченски проход“ при спортен комплекс „ЦСКА Червено знаме“ – далечна перспектива
  • Арена Армеец – на бул. „Асен Йорданов“ и „Площада на Авиацията“ при спортна зала „Арена Армеец“ – далечна перспектива
  • София Тех Парк – на бул. „Цариградско шосе“ при „София Тех Парк“ – далечна перспектива
  • Полигона (Дъ Мол) – на бул. „Цариградско шосе“ и пресечката с бул. „Йерусалим“ при търговски център „Дъ Мол“ и кв. „Полигона“ – далечна перспектива
      1. Забележка: Имената на станциите по основната линия са променени след решение на СОС от 26 април 2018 г.

Подвижен състав

Тип 81 – 717.4/81 – 714.4

81 – 717/714
Файл:81-717.4К Metrovagonmash.jpg
Модернизиран 81 – 717/714

Представляват първото поколение подвижен състав в Софийското метро и се експлотират от 1998 г. Произведени са за нуждите на „Метрополитен София“ от „Метровагонмаш“, гр. Митищи, Московска област, Русия още през 1990 г. Доставени са общо 48 вагона, композирани в 12 бр. 4-вагонни състави. По време на експлоатационния им живот е предвидена модернизация през 2019 г.

През м. май 2019 г. се пристъпи към поетапен капитален ремонт с модернизация. Първите два влака вече са готови и се намират в София. Вагоните са бели, с червена и зелена ливрея. Срокът на експлоатация е увеличен с 15 години.

Командните вагони тип 81 – 717.4 носят инвентарни номера от 1001 до 1024, а междинните тип 81 – 714.4 са с номера 5001 – 5024.

Списък на вагоните 81 – 717.4/714.4 в метродепо Обеля
Номер на влака Година на производство Номера на вагоните Модификация Цвят на вагоните
А1 1990 1019-5019-5020-1020 81 – 717.4/714.4 бял със зелена ливрея (модернизиран през 2020 година)
А2 1990 1008-5008-5009-1009 81 – 717.4/714.4 бял с червена ливрея (модернизиран през 2020 година)
А3 1990 1014-5014-5015-1015 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А4 1990 1011-5011-5012-1012 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А5 1990 1010-5010-5013-1013 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А6 1990 1016-5016-5022-1022 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А7 1990 1017-5017-5023-1021 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А8 1990 1018-5018-5021-1023 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А9 1990 1001-5001-5005-1005 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А10 1990 1002-5002-5006-1006 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани
А11 1990 1003-5003-5007-1007 81 – 717.4/714.4 син, после сив с цветни ленти отстрани.
А12 1990 1004-5004-5024-1024 81 – 717.4/714.4 син, после сив със зелени врати и с цветни ленти отстрани.

Тип 81 – 740.2/741.2 и 81 – 740.2Б/741.2Б

81 – 740/741 „Русич“ на Метростанция „Сердика“

Влаковете „Русич“ са второто поколение подвижен състав, експлоатирано в Софийския метрополитен. Произведени са и адаптирани за нуждите на Софийския метрополитен също от руската фирма ОАО „Метровагонмаш“.

Доставката и експлоатаицията на този тип влакове започва от 2005 г. с доставяне на първия опитен състав от модификацията 81 – 740.2/741.2. До 2009 г. са доставени още 8 влака, а през 2010 г. – още 3 влака, но от доразработената модификация 81 – 740.4/741.4 (експлоатирана в Московското метро и Казанското метро), която за нуждите на Софийското метро получва индекс 2Б. През 2012 г. се доставят още 18 влака от модификация 81 – 740.2Б/741.2Б за нуждите на първи и втори метродиаметър.

Списък на вагоните тип Русич в метродепо Обеля
Номер на влака Година на производство Номера на вагоните Модификация Цвят на ливреята
А21 2005 2001-6001-2002 81 – 740.2/741.2 оранжева
А22 2005 2003-6002-2004 81 – 740.2/741.2 оранжева
А23 2005 2005-6003-2006 81 – 740.2/741.2 оранжева
А24 2006 2007-6004-2008 81 – 740.2/741.2 светло зелена
А25 2006 2009-6005-2010 81 – 740.2/741.2 светло зелена
А26 2006 2011-6006-2012 81 – 740.2/741.2 светло зелена
А27 2009 2013-6007-2014 81 – 740.2/741.2 синя
А28 2009 2015-6008-2016 81 – 740.2/741.2 синя
А29 2009 2017-6009-2018 81 – 740.2/741.2 синя
А30 2010 2019-6010-2020 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно синя
А31 2010 2021-6011-2022 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно синя
А32 2010 2023-6012-2024 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно синя
А33 2012 2025-6013-2026 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А34 2012 2027-6014-2028 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А35 2012 2029-6015-2030 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А36 2012 2031-6016-2032 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А37 2012 2033-6017-2034 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А38 2012 2035-6018-2036 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
А39 2012 2037-6019-2038 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А40 2012 2039-6020-2040 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А41 2012 2041-6021-2042 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А42 2012 2043-6022-2044 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А43 2012 2045-6023-2046 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А44 2012 2047-6024-2048 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А45 2012 2049-6025-2050 81 – 740.2Б/741.2Б цикламено червена
А46 2012 2051-6026-2052 81 – 740.2Б/741.2Б цикламено червена
А47 2012 2053-6027-2054 81 – 740.2Б/741.2Б цикламено червена
А48 2012 2055-6028-2056 81 – 740.2Б/741.2Б цикламено червена
А49 2012 2057-6029-2058 81 – 740.2Б/741.2Б цикламено червена
А50 2012 2059-6030-2060 81 – 740.2Б/741.2Б цикламено червена
А51 2013 2061-6031-2062 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
A52 2013 2063-6032-2064 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
А53 2013 2065-6033-2066 81 – 740.2Б/741.2Б лилава
A54 2013 2067-6034-2068 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A55 2013 2069-6035-2070 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A56 2013 2071-6036-2072 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A57 2013 2073-6037-2074 81 – 740.2Б/741.2Б керемидено червена
A58 2013 2075-6038-2076 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
A59 2013 2077-6039-2078 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена
A60 2013 2079-6040-2080 81 – 740.2Б/741.2Б тъмно зелена

През 2013 г. във връзка с разширението на Първи метродиаметър се произвеждат още 10 влака от типа 81 – 740.2Б/741.2Б. Към началото на ноември[25] поръчката е финализирана.

В експлоатация са 40 влака, съставени от 120 двусекционни вагони.

Тип Siemens Inspiro

Влак Siemens Inspiro на станция „НДК II“

По Трети метродиаметър влаковете са с горно захранване (пантограф). За тази линия са поръчани 20 тривагонни двусекционни влака Siemens Inspiro с опция за още 10 влака. През януари 2019 беше съобщено, че ще бъдат поръчани и предвидените в опцията 10 тривагонни двусекционни влака. Така още от самото начало линията ще бъде обслужвана от 30 влака. На 25 юли 2020 г. първият от допълнителните 10 влака пристигна в София. а към 25 април 2021 г. и последният от влаковете е в София.

Списък на метровагоните тип Siemens Inspiro в метродепо Земляне
номер на влака Година на производство Номера на вагоните Цвят на ливреята
B1 2016 3001-7001-3002 тюркоазена
B2 2016 3003-7002-3004 тюркоазена
B3 2016 3005-7003-3006 тюркоазена
B4 2016 3007-7004-3008 тюркоазена
B5 2016 3009-7005-3010 тюркоазена
B6 2016 3011-7006-3012 тюркоазена
B7 2016 3013-7007-3014 тюркоазена
B8 2016 3015-7008-3016 тюркоазена
B9 2016 3017-7009-3018 тюркоазена
B10 2016 3019-7010-3020 тюркоазена
B11 2016 3021-7011-3022 тюркоазена
B12 2016 3023-7012-3024 тюркоазена
B13 2016 3025-7013-3026 тюркоазена
B14 2016 3027-7014-3028 тюркоазена
B15 2016 3029-7015-3030 тюркоазена
B16 2016 3031-7016-3032 тюркоазена
B17 2016 3033-7017-3034 тюркоазена
B18 2016 3035-7018-3036 тюркоазена
B19 2016 3037-7019-3038 тюркоазена
B20 2016 3039-7020-3040 тюркоазена
B21 2020 3041-7021-3042 тюркоазена
B22 2020 3043-7022-3044 тюркоазена
B23 2020 3045-7023-3046 тюркоазена
B24 2020 3047-7024-3048 тюркоазена
B25 2021 3049-7025-3050 тюркоазена
B26 2021 3051-7026-3052 тюркоазена
B27 2021 3053-7027-3054 тюркоазена
B28 2021 3055-7028-3056 тюркоазена
B29 2021 3057-7029-3058 тюркоазена
В30 2021 3059-7030-3060 тюркоазена

Бъдещо разширяване

На 18 май 2018 година Столичната община публикува проект за разширение на софийското метро.[26] В периода след 2020 година се предвижда изграждане на 4 нови линии и общо 15 нови метростанции.[27] Проектите получават остра критика от гражданската инициатива „Спаси София“ заради нисък пътникопоток и липса на задълбочен анализ на транспортната мрежа. Като аргумент се посочва предвидената линия между бул. „Шипченски проход“ до УМБАЛ Св. Анна с време за пътуване от 15 минути спрямо 8 минути на съществуващата линия на автобус 204.[28]

Участък от „Люлин“ до Околовръстен път и Божурище

Предвижда се продължение на трасето по булевард „Царица Йоанна“ до западната част на Околовръстния път. Целта е да се осигури връзĸa с индустриалната зона в Божурище и обслужване на 30 хил. души само в „Люлин“. Общата дължина е 1,5 km, като се предвиждат 2 нови метростанции. Разширението е планирано за проектиране и изграждане след 2020 година.

Участък от Бизнес парк до лифта в Симеоново

Участъкът се предвижда да е продължение на първи метродиаметър. Предвижда се да стига от Бизнес парка до булевард „Св. Kлимент Oхридсĸи“ и да обслужва „Mладост 4“, ĸaĸто и да осигурява връзĸa до лифта в Cимеоново. Дължината на трасето e 1,7 km, като се предвиждат 2 станции.

Участък от „Черни връх“ до „Студентски град“

Tрасето е разширение на втория метродиаметър, като целта е да свързва кварталите „Лозенец“ и „Cтудентски град“. Предвижда се да има обща дължина от 4 km и 4 нови станции:

  • МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ кв. Витоша ул. „Стефан Савов“ (условно МС No2 в подробното проучване)
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ бул. „Симеоновско шосе“ – ул. „Проф. д‐р Иван Странски“ (усл. МС No3 в подробното проучване)
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ Спортен комплекс НСА ‐ ул. „Акад. Стефан Младенов“ – ул. „Проф. Атанас Иширков“ (усл. МС No4 в подробното проучване)
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ Студентски град при Студентска поликлиника (усл. МС No5 в подробното проучване)

Участък между „Цариградско шосе“ и Военната академия

Tова е най-дългото предвидено разширение на софийското метро. Проектът включва осигуряване на връзĸa между булевард „Цариградсĸo шосе“ и ĸварталите „Гео Mилев“ и „Cлатина“. Tрасето трябва да бъде c дължина от 6,1 km и 7 метростанции:

  • МЕТРОСТАНЦИЯ 1 ‐ при кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ с бул. „Йерусалим“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“;
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 2 ‐ ИПК „Родина“ ул. „Генерал Йордан Венедиков“ ‐ трасето продължава по бул. „Цариградско шосе“ след това завива надясно по бул. Асен Йорданов";
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 3 ‐ при МФСЗ „Арена Армеец София“ ‐ бул. „Асен Йорданов“;
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 4 ‐ при ул. „Асен Йорданов“ и ул. „Слатинска река“;
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 5 ‐ при ул. „Гео Милев“ и ул. „Иван Димитров ‐ Куклата“, след което трасето продължава по ул. „Гео Милев“;
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 6 – при 93 СУ „Ал. Теодоров‐Балан“ (ул. „Гео Милев“ и ул. „Николай Коперник“);
  • МЕТРОСТАНЦИЯ 7 – при Военна Академия „Г. С. Раковски“ и 31 СУ за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов“ (ул. „Гео Милев“ и бул. „Ситняково“). Следва вливане в основното трасе преди кръстовище „Орлов мост“;

Депа

 Основни статии: Метродепо „Обеля“ и Депо „Земляне“

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на подвижния състав на Софийския метрополитен се извършва в депо „Обеля“. Завършено няколко години след доставката на първите влакове на Софийския метрополитен, модернизирано и разширено през 2010 – 2012 г., то ще може да обслужва и двете линии след завършването им. Подходите за депото се намират между метростанциите „Сливница“ и „Обеля“.

В първоначалните планове за строителството на метрополитена генералната схема е предвиждала всяка линия да има собствено депо, но с измененията на трасетата и намаляване на планираните разходи депата са сведени до 2, като второто ще обслужва „Трети метродиаметър“ и местоположението му е в района на автобусния гараж „Земляне“.

Критики

  • Заради метрото няколко трамвайни и автобусни маршрути бяха закрити, включително такива довеждащи до метрото. Инвестиции в подвижен състав почти няма. Между 2006 и 2018 г. София закупува само 25 нови трамвая. Наземният градски транспорт се влошава с всяка година, а интервалите на движение на трамваите не спират да растат.
  • Метростанциите в София са с къси 105 метрови перони. Това налага къси 80-метрови влакове, вместо стандартните 120 м. Влаковете на новата трета метролниия ще бъдат 60 метрови.
  • Метрото оперира на големи интервали – в 16:00 часа интервалът на М2 е 8 – 9 минути. След 20:00 часа интервалът достига 14 минути. Последните курсове на метрото са преди полунощ.[29]

Данни за трафика

Трафик на Софийското метро
Година Пътници на ден Промяна Метростанции
1998 10 000[30] Първоначални 5
1999 6
2000 70 000[30] Повишение700.0 7
2001 7
2002 90 000[31] Повишение28.6 7
2003 80 000[32] Понижение11.1 8
2004 8
2005 70 000[33] Понижение12.5 8
2006 8
2007 90 000[34] Повишение28.6 8
2008 76 000[35] Понижение15.6 8
2009 201 000[36] Повишение264.5 14
2010 187 000[37] Понижение7.0 14
2011 190 000[38] Повишение1.6 14
2012 350 000[39] Повишение84.2 27
2013 280 000[40] Понижение20.0 27
2014 320 000[40] Повишение14.3 27
2015 335 000[41] Повишение4.7 34
2016 350 000[41] Повишение4.5 35
2017 350,000[1][2] 35
2018 350,000[1] 35
2019 350,000[1] 35
2020 43
2021 200,000 към месец Април 47

Разни

  • Вторият радиус на Първи метродиаметър започна да се изгражда със заем от Японската банка за международно сътрудничество. Заемът възлиза на 12,894 млрд. японски йени (104,034 млн. щатски долара) към датата на подписване на договора 6 февруари 2002 г.) заемополучател е Столичната община. Заемът влиза в сила от 26 юли 2002 г., а срокът за усвояването му е 7 г., т.е. до 26 юли 2009 г. През 2009 г. срокът е удължен до 2011 г. поради забавянето на строителството. Срокът за изплащане на заема е 20 г. – от 2012 до 2032 г., при годишна лихва 1,8%.
  • Японското дружество „Тайсей Корпорейшън“ прокопава тунелите на Първи диаметър в участъка площад „Независимост“ – Национален стадион „Васил Левски“ с механизирана тунелопробивна машина (ТПМ), придобила популярност с названието „къртица“. Тунелите са еднопътни с диаметър 5,82 m. Специален 200-тонен кран, докаран от АЕЦ „Козлодуй“, я спуска на части в предварително изкопания монтажен котлован на метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“. Сглобена е на място и започва постепенно да навлиза под земята. Най-напред се прокопават двата еднопътни тунела в участъка Национален стадион „Васил Левски“ – СУ „Св. Климент Охридски“, а после тунелопробивният механизиран комплекс прокопава и двата тунела между СУ „Св. Климент Охридски“ и метростанция „Сердика“.
  • След метростанцията при Национален стадион „Васил Левски“ пътят на метрото продължава по двупътен тунел, строен през 1980-те години за подземно трамвайно трасе, отговарящо на метростандартите. По-късно се взема решение трасето на метрото да премине по него.
  • Метрополитен ЕАД дълго време отказваше да превозва велосипеди в метрото. Според Стоян Братоев в Европа в метрото не се превозвали велосипеди, това се правело само в регионални влакове.[42] След дълъг спор между неправителствени организации и Столичната община през 2011 превоз на велосипеди все пак беше разрешен, но остана изключително рестриктивен – само след 21 часа през делнични дни, целодневно само през почивни дни. В това отношение метрото в София има една от най-рестриктивните и неудобни за велосипедистите правила в цяла Европа.[43] Превозът се заплаща с единичен билет или електронен импулс на стойност 1 лев.
  • Строителството на Софийското метро е най-евтиното в Европа. Стойността на 1 km възлиза на 30 – 38 млн. евро. Цената за това са скъсените перони на метростанциите (102 m спрямо 120 при първоначалния проект), плитко и наземно изгражданите участъци от тунелите, както и използването на построения през 1980-те години тунел под бул. „Драган Цанков“.
  • Средното разстояние между метростанциите от Първи метродиаметър е 1100 m. Метростанциите в първия метрорадиус са с дължина на перона 120 m, а на втория метрорадиус – 102 m.
  • Само за 1 мес. след пускането в експлоатация на метростанция „СУ Св. Климент Охридски“ дневният пътникопоток е увеличен до 163 хиляди души и продължава да расте. В края на декември 2009 г. е надхвърлена нова граница – 201 хил. пътници.
  • Средното разстояние между метростанциите от Втори метродиаметър е 912 m. Метростанциите са с дължина на перона 104 m. Максимално допустима скорост на движение на трасето – 80 km/h.
  • Към 2010 г. в метрото работят 624 души, както следва: Централно управление – 30 служители; Управление „Експлоатация" – 558 служители; управление „Инвестиционна дейност" – 36 служители.[44]
  • Втори метродиаметър в участъка от надлез „Надежда“ до НДК се прокопава с двупътна тунелопробивна машина (щит, къртица), производство на германското дружество „Херенкнехт“, с външен диаметър на тунела 9,45 m.[45] Съоръжението е с тегло над 1600 тона и дължина 85 m, прокопава средно по 9 m на денонощие (около 1000 m³ или 50 камиона изкопен материал), а в процеса са ангажирани 35 души. Машината е превозена по река Дунав до Белене, а до София – на платформи, където е сглобена и започва прокопаването на 6 април 2010 г.[46]
  • Цената на билета за метрото през 2016 г. е 1,60 лв.
  • Влаковете се движат със следния график на движение:[47]
  • Средната скорост към 2010 г. е 38,84 km/h. За сравнение автобусите в София се движат с 19,4, а трамваите – с 12,7 km/h.[48]

Метростанции

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б в г www.economic.bg
  2. ↑ а б www.nsi.bg
  3. ↑ Официална страница, архив на оригинала от 24 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171124185218/http://www.metropolitan.bg/bg/about/information/, посетен на 18 ноември 2017 
  4. ↑ Изградени части от тунел пред гара Подуене // Подземни транспортни съоръжения, стр. 5.
  5. ↑ Решение за преименуване на 3 метростанции от Метродиаметър 1 и 2
  6. ↑ Спаси Метрото
  7. ↑ Столичен общински експертен съвет по устройство на територията, архив на оригинала от 18 май 2015, https://web.archive.org/web/20150518074345/http://sofia-agk.com/protokoli_oesut/GRAD_KOM/2014/141015.pdf, посетен на 19 април 2015 
  8. ↑ а б issuu.com
  9. ↑ www.sofproect.com, архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf, посетен на 2 януари 2010 
  10. ↑ Наесен метрото вози до Европейския съюз
  11. ↑ Метромрежа – съществуваща и перспективно развитие, архив на оригинала от 10 ноември 2017, https://web.archive.org/web/20171110132636/http://infrastructure.bg/shimg/zx620_3075484.jpg, посетен на 13 ноември 2017 
  12. ↑ Генерална схема – metropolitan.bg Архив на оригинала от 2017-07-16 в Wayback Machine.
  13. ↑ Милена Василева и Деян Тодоров. Арх. Петър Диков, главен архитект на София: Строителството на околовръстното от Бояна до „Люлин“ може да започне още тази година // Строителство Градът, 06/2011. Посетен на 18/06/2011. Архив на оригинала от 2011-08-11 в Wayback Machine.
  14. ↑ www.sofproect.com, архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429050025/http://www.sofproect.com/Images/web_maps19112009/OUP_GOTOV_10000.pdf, посетен на 2 януари 2010 
  15. ↑ Информация за приемането на новия ОУП // stroitelstvo.info. Архив на оригинала от 2009-11-23 в Wayback Machine.
  16. ↑ Безшумен влак между кварталите Княжево и Левски след 7 години – econ.bg
  17. ↑ Метрото от „Красно село“ до бул. „Вл. Вазов“ ще тръгне до края на годината, обяви Фандъкова, dnevnik.bg
  18. ↑ Слагат прегради срещу самоубийци в метрото, bgonair.bg
  19. ↑ Слагат обезопасителни огради на две метростанции, btvnovinite.bg
  20. ↑ 243 млн. лв. за строителство на 12 метростанции и 12 km трасе през 2017 г., архив на оригинала от 25 март 2017, https://web.archive.org/web/20170325201538/http://infrastructure.bg/news/2017/03/21/2934808_243_mln_lv_za_stroitelstvo_na_12_metrostancii_i_12/, посетен на 24 март 2017 
  21. ↑ През юни започва строителството на 4 станции от третия лъч на софийското метро
  22. ↑ Съобщение на ЦГМ
  23. ↑ Метрото за „Слатина“ ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall, архив на оригинала от 25 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170225130938/http://infrastructure.bg/show.php?storyid=2924159, посетен на 24 февруари 2017 
  24. ↑ Разклонението на третия метролъч ще тръгва от „Орлов мост“ и ще стига до The Mall
  25. ↑ Официален пресрелийз за финализиране поръчката за 10 влака през 2013 г., архив на оригинала от 23 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140223000000/http://www.metrowagonmash.ru/news/press_release/2013/180/, посетен на 17 ноември 2013 
  26. ↑ Проект за разширение на софийското метро
  27. ↑ Проект: Нови 15 спирки на метрото в София
  28. ↑ Разширяването на метрото нарушава градоустройствените принципи
  29. ↑ spasisofia.org
  30. ↑ а б Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 61 – ISBN 954-91420-1-9
  31. ↑ Стоян Братоев Софийски метрополитен. – София: Нота Бене, 2004. – с. 14 – ISBN 954-91420-1-9
  32. ↑ Metropolitan Sofia – General Information, архив на оригинала от 29 март 2018, https://web.archive.org/web/20180329054425/http://www.metropolitan.bg/en/about/information, посетен на 3 август 2013 
  33. ↑ Метрото ще вози милион пътници // Стандарт, 18 юли 2005. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-08-03.
  34. ↑ Паркинги на три етажа в метрото // fakti.bg, 30 март 2007.
  35. ↑ Намаляват пътниците в градския транспорт // money.bg, 18 февруари 2009.
  36. ↑ Столичното метро постави рекорд – 201 хиляди пътници за един ден // БНТ, 21 декември 2009.
  37. ↑ Колата измести градския транспорт // Монитор, 24 април 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-08-03.
  38. ↑ 400 хиляди пътници на ден ще пътуват с метро от 2012 година // TV7, 19 юни 2011. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-08-03.
  39. ↑ Между 15 и 20% от стойността на метрото са за системите за управление // stroitelstvo.info, 3 декември 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 2012-12-08.
  40. ↑ а б Столичното метро ще се движи на по-чести интервали от април
  41. ↑ а б New Sofia Metro Station Opens, Adding 15 000 Passengers
  42. ↑ „Метрото в София остава недостъпно за велосипеди“ // Дневник.
  43. ↑ "Велосипед в метрото… с малки ограничения."
  44. ↑ Числен състав на „Метрополитен"ЕАД // Оперативна програма Транспорт.
  45. ↑ Купихме машина за прокопаване тунела на метрото // news.bg(7.12.2009 г.).
  46. ↑ Германска машина ще копае тунела за метрото под центъра на София и МД2 // stroitelstvo.info. Архив на оригинала от 2009-12-14 в Wayback Machine.
  47. ↑ График на движение на метровлаковете Архив на оригинала от 2011-05-26 в Wayback Machine.
  48. ↑ Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 km/h, метрото – двойно по-бързо // 26 ноември 2010. Посетен на 26 ноември 2010.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийско_метро&oldid=11072823“.