Делян Пеевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ако Пеевски е олигарх, тогава и Прокопиев е. Ако вторият "не е", тогава и първият няма как да е. Трябва non-biased POV.
мРедакция без резюме
Ред 27: Ред 27:
}}
}}


'''Делян Славчев Пеевски''' е български, [[предприемач]], [[Бизнес магнат|медиен магнат]] и [[политик]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2017/12/12/3095898_oligarsite_v_iztochna_evropa/ В-к Капитал, 12 декември 2017], Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.</ref><ref>[http://www.dw.com/bg/българия-политици-олигарси-и-медийни-бухалки/a-41494365 Дойче веле, 23.11.2017], България: политици, олигарси и медийни бухалки
'''Делян Славчев Пеевски''' е български [[предприемач]], [[Бизнес магнат|медиен магнат]] и [[политик]].<ref>[https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/imena/2017/12/12/3095898_oligarsite_v_iztochna_evropa/ В-к Капитал, 12 декември 2017], Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.</ref><ref>[http://www.dw.com/bg/българия-политици-олигарси-и-медийни-бухалки/a-41494365 Дойче веле, 23.11.2017], България: политици, олигарси и медийни бухалки
Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=887026 В-к Сега, 30.12.2017], „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.</ref><ref>[http://www.transmedia.bg/2016/07/22/репортери-без-граници-как-пеевски-и-ма/ Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016], „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/29/2092980_v_nju_iork_taims_peevski_e_iljustraciia_kak_oligarsite/ Дневник, 19:16, 29 юни 13], „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.</ref><ref>[http://vremena.bg/wiener-zeitung-българия-една-страна-в-ръцете/ Информационен портал Времена, 30 март 2017] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180403051908/http://vremena.bg/wiener-zeitung-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b2-%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%b5%d1%82%d0%b5/ |date=2018-04-03 }}, „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.</ref> [[Народен представител]] е от парламентарната група на [[Движение за права и свободи|ДПС]] в [[Списък на народните представители в 41-вото Народно събрание|41-вото]], [[Списък на народните представители в 42-рото Народно събрание|42-рото]], [[43 Народно събрание|43-то]] и [[44 Народно събрание|44-то Народно събрание]]. Заедно с майка си, [[Ирена Кръстева]], ръководи печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.<ref name="24-8.04.2011">[https://web.archive.org/web/20150708025940/http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=849290 „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“] // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.</ref> През август 2015 г. Пеевски официално придобива дялове от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и др.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/08/28/2599323_peevski_izliza_ot_siankata_si_e_i/ | заглавие=Пеевски излиза от сянката си. Е, и? |дата=28 август 2015 г|издател=Капитал}}</ref> Заедно с това той официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/08/27/2598366_peevski_oficialno_vze_dial_v_bulgartabak/ | заглавие=Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ |дата=27 август 2015 г |издател=Капитал}}</ref> приватизирано през мандата на [[Правителство на Бойко Борисов 1|първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/08/31/1146596_durjavata_haresa_kandidata_i_ofertata_za_bulgartabak/ | заглавие=Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ |дата=31 август 2011 г |издател=Капитал}}</ref>
Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.</ref><ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=887026 В-к Сега, 30.12.2017], „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.</ref><ref>[http://www.transmedia.bg/2016/07/22/репортери-без-граници-как-пеевски-и-ма/ Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016], „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.</ref><ref>[https://www.dnevnik.bg/analizi/2013/06/29/2092980_v_nju_iork_taims_peevski_e_iljustraciia_kak_oligarsite/ Дневник, 19:16, 29 юни 13], „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.</ref><ref>[http://vremena.bg/wiener-zeitung-българия-една-страна-в-ръцете/ Информационен портал Времена, 30 март 2017] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20180403051908/http://vremena.bg/wiener-zeitung-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b2-%d1%80%d1%8a%d1%86%d0%b5%d1%82%d0%b5/ |date=2018-04-03 }}, „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.</ref> [[Народен представител]] е от парламентарната група на [[Движение за права и свободи|ДПС]] в [[Списък на народните представители в 41-вото Народно събрание|41-вото]], [[Списък на народните представители в 42-рото Народно събрание|42-рото]], [[43 Народно събрание|43-то]] и [[44 Народно събрание|44-то Народно събрание]]. Заедно с майка си, [[Ирена Кръстева]], ръководи печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.<ref name="24-8.04.2011">[https://web.archive.org/web/20150708025940/http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=849290 „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“] // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.</ref> През август 2015 г. Пеевски официално придобива дялове от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и др.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/08/28/2599323_peevski_izliza_ot_siankata_si_e_i/ | заглавие=Пеевски излиза от сянката си. Е, и? |дата=28 август 2015 г|издател=Капитал}}</ref> Заедно с това той официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2015/08/27/2598366_peevski_oficialno_vze_dial_v_bulgartabak/ | заглавие=Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ |дата=27 август 2015 г |издател=Капитал}}</ref> приватизирано през мандата на [[Правителство на Бойко Борисов 1|първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013)]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/08/31/1146596_durjavata_haresa_kandidata_i_ofertata_za_bulgartabak/ | заглавие=Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ |дата=31 август 2011 г |издател=Капитал}}</ref>


Версия от 19:37, 3 август 2021

Делян Пеевски
български предприемач, медиен магнат и политик
20 юли 2009 г.
Роден
27 юли 1980 г. (43 г.)
Националност България
Учил вЮгозападен университет „Неофит Рилски“
Предприемаческа дейност
Областмедии
Политика
ПартияНДСВ (2001 – 2009),
ДПС (от 2009)
Депутат
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   
ДАНС
председател14 – 19 юни 2013
Семейство
МайкаИрена Кръстева
СъпругаЦветелина Янева
Деца2

Делян Славчев Пеевски е български предприемач, медиен магнат и политик.[1][2][3][4][5][6] Народен представител е от парламентарната група на ДПС в 41-вото, 42-рото, 43-то и 44-то Народно събрание. Заедно с майка си, Ирена Кръстева, ръководи печатни издания и телевизии. До 2015 г. официално собственик на такива е само Кръстева, която е и съсобственик в най-голямата печатница в България – ИПК „Родина“. Пеевски е сочен от конкурентните издания и като собственик на редица разпространителски вестникарски дружества.[7] През август 2015 г. Пеевски официално придобива дялове от вестниците „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, „Меридиан мач“ и др.[8] Заедно с това той официализира и миноритарния си дял от собствеността си в тютюневия гигант „Булгартабак“ (която е около 5% от дяловете на дружеството),[9] приватизирано през мандата на първото правителство на Бойко Борисов (2009 – 2013).[10]

Според германския разследващ журналист Юрген Рот Делян Пеевски контролира „Нова българска медийна група“ заедно с майка си Ирена Кръстева, която е официалният собственик. Общият тираж на шестте вестника в групата е 220 000 броя дневно. В групата влизат и два телевизионни канала и многобройни интернет издания.[11]

Биография

Роден е в София на 27 юли 1980 г., завършва столичното 119-о СОУ „Акад. Михаил Арнаудов“. През 2001 г. Делян Пеевски става член на НДСВ, тогавашният министър на транспорта Пламен Петров го назначава за парламентарен секретар и му възлага да оглави борда на „Пристанище Варна“ ЕАД – най-голямото пристанище в България, тогава Пеевски е само на 21 години, пост от който по-късно е освободен поради липса на образователен ценз.[12] Според Юрген Рот тогава пристанището се владее от свързваната с организирана престъпност групировка ТИМ.[11] През това време той е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. При правителството на Симеон Сакскобургготски майката на Пеевски, Ирена Кръстева, е шеф на Българския спортен тотализатор. От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавния резерв. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.[7]

През 2007 г. срещу Делян Пеевски има повдигнато обвинение за изнудване. Изпълнителният директор на „Булгартабак“ Христо Лачев се оплаква, че Пеевски поискал на близки до него фирми да бъде осигурена работа с тютюневата компания. По обвинението е образувано дело за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага. Това води до уволнението на Делян Пеевски. Прокуратурата преустановява разследването срещу него „поради липса на доказателства“, а Висшият съдебен съвет го възстановява и като следовател, тъй като законът пази местата в съдебната власт на депутати, министри, зам.-министри, кметове и общински съветници. Две седмици по-късно Пеевски е възстановен на поста зам.-министър на бедствията и авариите.

Пеевски е народен представител от гражданската квота на ДПС. Той е депутат от 14 юли 2009 г. насам. От 29 юли 2009 г. е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а от 20 януари 2010 г. член на Комисията по правни въпроси.

По предложение на министър-председателя Пламен Орешарски на 14 юни 2013 г. с гласовете на 116 народни представители Делян Пеевски е избран за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС).[13] Под натиска на последвалите протести срещу това назначение и изразено недоверие от представители на евро-атлантически партньори Народното събрание единодушно отменя това свое решение на 19 юни същата година[14]. Случаят става известен в цяла Европа. [11]

Следват няколко месеца на неяснота дали при това положение Пеевски все още е депутат или не. През месец декември 2013 г. Конституционният съд със 7 на 5 гласа решава, че Делян Пеевски все пак остава депутат.[15] Избран е за евродепутат от листата на ДПС на изборите за Европейски парламент през май 2014 г., но се отказва от мястото си.[16]

На извънредните парламентарни избори проведени на 26 март 2017 г. Делян Пеевски отново е избран за народен представител от ДПС.

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. ДПС отново издига кандидатурата на Делян Пеевски, заедно с председателя на партията Мустафа Карадайъ. Двамата са избрани за депутати в бъдещия Европейски парламент, но се отказват от мандатите си.[17]

На 2 юни 2021 г. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ налага санкции на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков за тяхната значителна роля в корупцията в България, както и техните мрежи, обхващащи 64 компании. Те са санкционирани съгласно Указ 13818, който допълва и прилага Глобалния закон „Магнитски“ за отчетност при нарушаване на човешките права и е насочен срещу извършителите на тежки нарушения на човешките права и корупция в целия свят.[18][19]

Личен живот

Пеевски има дете от бившата си приятелка Зара Петрова, което е кръстено на баба си – Ирен.[20] Понастоящем има връзка с попфолк изпълнителката Цветелина Янева.[21][22] Бащата на Делян – Славчо Пеевски е разведен отдавна с Ирена Кръстева. Той е основател на "Асоциация за борба против корупцията в България“. Същият е подавал неколкократно сигнали в прокуратурата срещу сина си и бившата си съпруга, но по думите му, там всичко се потулва. От своя страна майката и синът му завеждат дело срещу него за оказван тормоз.[23]

В художествената литература

Част от действието в романа на Светозара Давидкова „Главен изпълнителен директор“ се развива на фона на протестите срещу кабинета „Орешарски“. Делян Пеевски е определян от героите като „мафиот“ и „олигарх“.[24]

Източници

  1. ↑ В-к Капитал, 12 декември 2017, Олигарсите в Източна Европа. Германското онлайн списание Ostpol представя списък на магнатите от региона, които „преоформят съдбата на държавите си зад кулисите“.
  2. ↑ Дойче веле, 23.11.2017, България: политици, олигарси и медийни бухалки Политиката и олигарсите упражняват влияние над журналистите в България. Държавата използва европейските средства за натиск над медиите, четем в репортаж от София на германския „Тагесцайтунг“.
  3. ↑ В-к Сега, 30.12.2017, „Франс прес“: България е най-тежкият нарушител на свободата на словото в ЕС. „Олигархът Делян Пеевски, който доминира мощния медиен елит на страната, е богатият вестникарски дистрибутор, който провали старта на „Прас-прес“.
  4. ↑ Редакция „Трансмедия“, 22 юли 2016, „Репортери без граници“: Как Пеевски и майка му въртят медийните бухалки в България. Сенчестата медийна империя се използва, за да защити интересите на семейството и, над всичко, да сплашва и очерня противниците си.
  5. ↑ Дневник, 19:16, 29 юни 13, „Ню Йорк таймс“: Пеевски е илюстрация как олигарсите са превзели държавата.
  6. ↑ Информационен портал Времена, 30 март 2017 Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine., „Wiener Zeitung“: България – една страна в ръцете на олигарсите.
  7. ↑ а б „Кариерата на Делян Пеевски – депутат и медиен магнат“ // в. „24 часа“, 8 април 2011 г.
  8. ↑ Пеевски излиза от сянката си. Е, и? // Капитал, 28 август 2015 г.
  9. ↑ Пеевски официално взе дял в „Булгартабак“ // Капитал, 27 август 2015 г.
  10. ↑ Държавата хареса кандидата и офертата за „Булгартабак“ // Капитал, 31 август 2011 г.
  11. ↑ а б в Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.
  12. ↑ „Кой не знае Делян Пеевски“ // в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
  13. ↑ Биляна Рилска, „За 15 минути парламентът избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС“, в. „Дневник“, 14 юни 2013 г.
  14. ↑ „Делян Пеевски вече не е шеф на ДАНС“, Fakti.bg, 19 юни 2013 г.
  15. ↑ Красен Николов, „Конституционният съд решава, че Пеевски е депутат“, Mediapool.bg, 19.12.2013 г.
  16. ↑ „Делян Пеевски няма да е евродепутат“ // в. „Капитал“, 26 май 2014 г.
  17. ↑ Ина Друмева, „Съдът прекрати делата срещу отказа на Пеевски и Карадайъ да са евродепутати“, Dnevnik.bg, 10 юни 2019.
  18. ↑ Санкции на Министерството на финансите на САЩ срещу влиятелни български граждани и техните широки мрежи за участие в корупция // Посолство на САЩ в България, 2 юни 2021 г. Посетен на 2 юни 2021 г.
  19. ↑ SPECIALLY DESIGNATED NATIONALS LIST UPDATE // treasury.gov. 2.6.2021.
  20. ↑ Първата жена на Пеевски охранявана както премиера, Novini.bg, 14 юни 2012 г.
  21. ↑ „Делян Пеевски се жени навръх Коледа“ Архив на оригинала от 2013-11-30 в Wayback Machine. // pravda.bg, 2 декември 2011 г.
  22. ↑ „Делян Пеевски – човекът за всичко на Цветан Василев“ // в. „24 часа“, 9 декември 2011 г.
  23. ↑ Димитър Пеев, „На мама синчето. Невероятните приключения на Делян Пеевски по етажите на властта“, в-к „Капитал“, 11 май 2007 г.
  24. ↑ Давидкова, Светозара. Главен изпълнителен директор, София 2015, Издателство „Асеневци“, с. 81 – 82.

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Делян_Пеевски&oldid=11073684“.