Петър Каменов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
Между 1925 и 1942 г. отново е в България и работи като адвокат в [[Оряхово]]. От 1942 до 1944 г. е в лагера [[Кръсто поле]].
Между 1925 и 1942 г. отново е в България и работи като адвокат в [[Оряхово]]. От 1942 до 1944 г. е в лагера [[Кръсто поле]].


През 1944-1945 г. е председател на Народния съд във [[Видин]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 248, ISBN 954-528-790-X</ref>. От 1945 до 1951 г. е член на Управителния съвет и главен секретар на [[БЗНС]]. В периода 1947-1951 г. е министър на комуналното стопанство и благоустройството. Отстранен е от правителството заради позицията си за сливане на БЗНС с [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], която е отхвърлена от самите комунисти.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 151}}</ref>
През 19441945 г. е председател на Народния съд във [[Видин]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 248, ISBN 954-528-790-X</ref>. От 1945 до 1951 г. е член на Управителния съвет и главен секретар на казионния [[БЗНС (казионен)|БЗНС]].
Подпредседател е на [[VI Велико народно събрание|VI велико народно събрание]] и играе активна роля в разгрома на [[Българският земеделски народен съюз – Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]].<ref>{{Цитат книга|last=Семерджиев|first=Петър|title=Съдебният процес срещу Никола Д. Петков през 1947 г|year=1987|publisher=Фондация „Ал. Стамболийски–Н. Петков–Д-р Г. М. Димитров“|location=Париж|pages=187}}</ref>
В периода 19471951 г. е министър на комуналното стопанство и благоустройството. Отстранен е от правителството заради позицията си за сливане на БЗНС с [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], която е отхвърлена от самите комунисти.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 151}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 09:55, 6 август 2021

Петър Каменов
български политик
Роден
Починал
8 май 1967 г. (81 г.)
София, България
Политика
ПартияБългарски земеделски народен съюз
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   

Петър Каменов Паунов е български политик от БЗНС.

Биография

През 1922 г. завършва „Право“ в Софийския университет. На следващата година участва в Септемврийското въстание, а след потушаването му емигрира в Румъния.

Между 1925 и 1942 г. отново е в България и работи като адвокат в Оряхово. От 1942 до 1944 г. е в лагера Кръсто поле.

През 1944 – 1945 г. е председател на Народния съд във Видин[1]. От 1945 до 1951 г. е член на Управителния съвет и главен секретар на казионния БЗНС.

Подпредседател е на VI велико народно събрание и играе активна роля в разгрома на БЗНС – Никола Петков.[2]

В периода 1947 – 1951 г. е министър на комуналното стопанство и благоустройството. Отстранен е от правителството заради позицията си за сливане на БЗНС с Българската комунистическа партия, която е отхвърлена от самите комунисти.[3]

Източници

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 248, ISBN 954-528-790-X
  2. Семерджиев, Петър. Съдебният процес срещу Никола Д. Петков през 1947 г. Париж, Фондация „Ал. Стамболийски–Н. Петков–Д-р Г. М. Димитров“, 1987. с. 187.
  3. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 151.
Марин Грашнов министър на комуналното стопанство и благоустройството (11 декември 1947 – 15 юни 1951) Стоян Тончев