Читалище: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-език\= bg +език= , -език\=bg +език=) |
→Бележки: слагам шаблон |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{ОСН България}} |
|||
[[Категория:Читалища в България| ]] |
[[Категория:Читалища в България| ]] |
Версия от 19:21, 6 август 2021
Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси, където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през 1990-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър, смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 година в Свищов, Лом и Шумен.
На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото българско читалище – Читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, Емануил Васкидович и Георги Владикин.[1][2] Същата година, през пролетта на 1856 г., Сава Доброплодни създава в Шумен третото българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Димитър Маринов разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в Лом, над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка, още през 1848 г. поставил над вратата надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“.
През втората половина на XX век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Към януари 2016 г., броят на регистрираните читалища в България е 3614.[3][4]
Външни препратки
- Закон за изменение на Закона за народните читалища, Народно събрание на Република България, 9 юни 2010
- Закон за народните читалища
- Информационен сайт за читалищата
- Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата
- Блог към информационния сайт за читалищата
- Портал на читалищата в България
- фейсбук-група Български читалища
Бележки
- ↑ ПБЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ – гр. Свищов // chitalishta.com. Посетен на 30 януари 2019 г.
- ↑ Първо българско читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ // svishtov-info.net, 8 април 2013 г. Посетен на 30 януари 2019 г.[неработеща препратка]
- ↑ Регистър на народните читалища (административна уредба) Архив на оригинала от 2014-10-27 в Wayback Machine.. Посетен на 23 април 2014.
- ↑ Регистър на народните читалища (база данни по град/село)
|