Петър Чернев (актьор): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Завършва актьорско майсторство при професор [[Боян Дановски]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1955 г. |
Завършва актьорско майсторство при професор [[Боян Дановски]] във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1955 г. |
||
Работил в [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“]] [[Благоевград]] (1954 – 1956), театър [[ |
Работил в [[Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“]] [[Благоевград]] (1954 – 1956), театър [[Трудов фронт (театър)|„Трудов фронт“]] (1957 – 1964), [[Театър „Българска армия“|театър на армията „Народна сцена“]] (1964 – 1966) и театър [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|„Сълза и смях“]] (1966 – 1984). Бил е главен художествен ръководител, директор и актьор в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1984 – 1990), актьор в [[Младежки театър „Николай Бинев“|Народен театър за младежта]] (1990 – 1993). Играе и на сцената на [[Театър 199]]. |
||
Бил е преподавател по актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. |
Бил е преподавател по актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. |
||
Версия от 14:32, 24 август 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Чернев.
| Петър Чернев | |
| Роден | Петър Борисов Чернев 3 февруари 1934 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Професия | актьор |
| Активност | 1965 – 1985 |
| Брачен партньор | Петя Чернева – помощник режисьор |
| Деца | Борис Чернев Петър Чернев |
| Уебсайт | |
Петър Борисов Чернев е български филмов актьор.
Биография и творчество
Роден е на 3 февруари 1934 г. в село Мъглиж, Казанлъшко.
Завършва актьорско майсторство при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.
Работил в Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ Благоевград (1954 – 1956), театър „Трудов фронт“ (1957 – 1964), театър на армията „Народна сцена“ (1964 – 1966) и театър „Сълза и смях“ (1966 – 1984). Бил е главен художествен ръководител, директор и актьор в Народен театър за младежта (1984 – 1990), актьор в Народен театър за младежта (1990 – 1993). Играе и на сцената на Театър 199.
Бил е преподавател по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Член на САБ (1964).
Бил е директор на творческия фонд (1970 – 1980).
Умира на 14 март 1993 г. в София.
Неговите синове са актьорите Борис и Петър, най-известни с озвучаването на филми и сериали. Брат е на Неделчо Чернев – кинорежисьор.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1974).
- Народен артист (1984).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1984).
- „II награда“ „за мъжка роля“ за (Боян) от пиесата „Каин и магьосникът“ от Камен Зидаров на V национален преглед на българската драма и театър.
- „II награда“ „за режисура“ за „Митрофан и Дормидолски“ от Иван Вазов.
Театрални роли
- „В полите на Витоша“ – Чудомир
- „Хоро“ – Ицко
- „Дом, в който се разбиват сърцата“ – Рендъл
- „Хамлет“ – Хамлет
- „Каин и магьосникът“ – Боян
- „Паганини на тромпет“ (1969) (Никола Русев)
ТВ ТЕАТЪР:
- „Горещи нощи в Аркадия“ – инженер Радев
- „За честта на пагона“ – поручик Владимир Панов
- „На дневна светлина“ (1967)
- „Недорасъл“ (1969) (Денис Иванович Фонвизин)
- „Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Дневникът на един руски полковник“ (1977) (К. Василиев) – генерал Столетов
- „Посещение при Минотавъра“ (1977) (Аркадий и Георгий Вайнер)
- „Страстната неделя“ (Павел Павлов) (1978) – Георги Мамарчев
- „Новата линия“ (Генадий Бокарьов) (1978)
- „Комендантът на Берлин“ (1980) (Вадим Собко) – Н. Е. Берзарни
- „Внимание, листопад!“ (1980) (Сергей Михалков)
- „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)
- „Стачката“ (1982) (Кирил Василев) – Георги Кирков
- „Един непредвиден приятел“ (1984) (Робер Тома)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Зелената брадавица“ (1985) (Никола Русев)
- „Борислав“ (1985) („Иван Вазов“), 2 части
- „Йоан Кукузел“ (1987) (Делка Димитрова), 2 части
Филмография
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1985 | По следите на капитан Грант – („В поисках капитана Гранта“) | 7 | СССР / България | |
| 1985 | Денят не си личи по заранта | 6 | разузнавачът Емил Боев / Майкъл | |
| 1983 | Завъртете всички сфери | |||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Спас Турчев (в 7-а серия: „Топографи“) | |
| 1981 | Ударът | |||
| 1980 | Кръвта остава | плешивия | ||
| 1979 | Тайфуни с нежни имена | 3 | Борислав, следовател | |
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | Вълчо Иванов | |
| 1978 | Умирай само в краен случай | 2 | Борислав | |
| 1976 | Реквием за една мръсница | 2 | Борислав (в „Синята безпределност“ и „Реквием за една мръсница“) | |
| 1976 | Изгори, за да светиш | 7 | България / Италия / СССР / ГДР | Михайлов |
| 1974 | Двамата | партизанинът Герасим | ||
| 1974 | На живот и смърт | 3 | „Максим“ – Матьо Христов, партиен функционер | |
| 1973 | Дъщерите на началника | 2 | Любен | |
| 1971 | Север, юг, изток, запад – („Север, юг, восток, запад“) | СССР | ||
| 1970 | С особено мнение | Борис Коларов | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | барманът Гастон (в 3 серии: в 4-та: „Трите удивителни“ – 1969, 24-та и 26-а серии) | |
| 1967 | С пагоните на дявола | 5 | следователят Калинов/ Карл Швериге, помощник на Фридрих Бьоле | |
| 1965 | Заветът на инката – („Das Vermächtnis des Inka“) | Италия / България / Франция / Перу / Испания | ||
| 1965 | Грамофон и маслини за моите приятели | „Русият“ | ||
| 1964 | Русият и гугутката | „Русият“ |
