Юрий Яковлев (актьор, 1930 – 2002): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 19: Ред 19:
Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат [[Ангел Сладкаров]] е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. [[Боян Дановски]]. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.
Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат [[Ангел Сладкаров]] е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. [[Боян Дановски]]. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.


Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „[[Народна сцена]]“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „[[Сълза и смях]]“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.
Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър [[Трудов фронт (театър)|„Трудов фронт“]]. Следват три години в театър „[[Народна сцена]]“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „[[Сълза и смях]]“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.


Безпартиен той остава до края /2002 г./ Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата:"''Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!''"Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.
Безпартиен той остава до края /2002 г./ Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата:"''Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!''"Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.

Версия от 14:38, 24 август 2021

За други личности с това име вижте Юрий Яковлев.

Юрий Ю. Яковлев
Роден
Починал
15 август 2002 г. (71 г.)
ДецаЖана Яковлева – актриса
Уебсайт

Юрий Юриевич (Георгиев) Яковлев е български театрален и кино-актьор, син на руския актьор и режисьор Юрий Д. Яковлев, живял и работил в България през 1920 – 1922 и от 1933 година до смъртта си през 1938 година.

Ранен живот и кариера

Юрий Юриевиеч е роден през 1930 година в Рига по времето, когато баща му работи за основаването на драматичен театър в града. Три години по-късно семейството се установява за постоянно в София. Майка му е известната оперна певица Жана Сладкарова – Яковлева. Нейният брат Ангел Сладкаров е създателят на оперетата в България. В това артистично семейство логично стъпването му на сцена става още на 7 г. възраст в спектакъл на баща му „Черното петно“ в Народния театър. Това не пречи при първото си кандидатстване в Театралната академия да бъде скъсан, но на следващата година го приема в класа си проф. Боян Дановски. През 1955 – 1956 година играе на сцената на Пернишкия театър.

Между 1956 и 1964 година участва в трупата на театър „Трудов фронт“. Следват три години в театър „Народна сцена“. През 1967 година е поканен от професора си Боян Дановски при създаването на Нов драматичен театър „Сълза и смях“, където играе до пенсионирането си през 1992 година. От 1971 година ръководството на театъра предлага Юрий Яковлев за званието „заслужил артист“, но 7 години по ред в ЦК на БКП го отхвърлят, защото не е партиен член. Чак през 1979 година званието „заслужил артист“ му е присъдено.

Безпартиен той остава до края /2002 г./ Независимо от това преживява едно емоционално „политическо“ събитие в живота си. На 26 октомври 1989 г. е един от арестуваните в градинката при „Кристал“, но не като активист на „Екогласност“, а заради гражданското му негодувание и неподчинение на заповедта да не влиза в градинката. Милиционерите от патрулката го оставят в Южния парк с репликата:"Нали искаше свободно да пушиш цигара в градинката, ето ти градинка – пуши!"Съпругата му, Наталия Яковлева, е балетен педагог. Има две дъщери Анна Яковлева – продуцент в БНТ и Жана Яковлева – актриса.

Роли в театъра

Има роли в десетки театрални пиеси:

  • „Иванко“от Васил Друмев, реж. Ст. Кортенски, 1955 г. / в ролята на цар Асен/
  • „Коварство и любов“ от Фридрих Шилер, реж. Георги А.Стаматов, 1955 г./ в ролята на Президент фон Валтер/
  • „Госпожа Министершата“ от Бранислав Нушич, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Сине мой“ от Л. С. Тирина, реж. Стефка Прохаска, 1956 г.
  • „Дом в покрайнините“ от Алексей Арбузов, реж. Жарко Павлович, 1956 г.
  • „Кражба“ по Джек Лондон, реж. Йордан Черкезов, 1957 г./ в ролята на Хауърд Нокс/
  • „Платон Кречет“ от Александър Корнейчук, реж. Желчо Мандаджиев, 1957 г.
  • „Мъртва хватка“ от Джон Голсуърти, реж. Йордан Черкезов, 1958 г.
  • „Мандрагора“ на Едуардо де Молина
  • „Кучето на градинаря“ на Лопе де Вега
  • „Вампир“ на Антон Страшимиров
  • „Зелената брадавица“ на Н.Русев, реж. Димитрина Гюрова
  • „Майка“ от Карел Чапек, реж. Стефка Прохаска, 1961/62 г.
  • „Изгубеният син“ от Алексей Арбузов, реж. Юлия Огнянова, 1962 г.
  • „Госпожата на господин търговеца на сирене“ от Георги Марков, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Хората остават на брега“ от Николай Парушев, реж. Юлия Огнянова, 1963 г.
  • „Болшевики“ от Михаил Шатров, реж. Николай О.Масалитинов
  • „Защото сме аристократи“ от Николай Погодин, реж. Надежда Сейкова, 1966/67 г.
  • „Този безумец Платонов“ от А. П. Чехов, реж. Димитрина Гюрова, 1967 г.
  • „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Джеръм Селинджър, реж. Павел Павлов, 1967 г.
  • „След грехопадението“ от Артър Милър, реж. Надежда Сейкова, 1967/68 г.
  • „Посещение на страха“, от К.Хоински, реж. Димитрина Гюрова, 1968
  • „Щастието не идва само“ от Боян Балабанов, реж. Виктор Марков, 1969 г.
  • „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова, реж. Павел Павлов, 1969 г.
  • „Цезар и Клеопатра“ от Дж. Бърнард Шоу, реж. Павел Павлов / в ролята на Британикус/
  • „Вечерите на Иван Гилин“ от Николай Парушев, реж. Димитрина Гюрова, 1969 г.
  • „Процесът Ричърд Уевърли“ от Ролф Шнайдер, реж. Надежда Сейкова, 1969/70
  • „Скакалци“ на Ст. Л.Костов, реж. Надежда Сейкова, 1970 г.
  • „Монсерат“ от Еманюел Роблес, реж. Надежда Сейкова, 1971 г.
  • „Горещи нощи в Аркадия“ от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова, 1972 г.
  • „На война като на война“ от Надежда Драгова и П.Сефанов, реж. Николай Люцканов, 1972 г.
  • „Г-н Пунтила и неговият слуга Мати“ на Бертолт Брехт, реж. Боян Дановски, 1973 г.
  • „Мечтател безумен“ от Надежда Драгова и Първан Стефанов, реж. Николай Люцканов, 1973 г.
  • „Три сестри“ на Антон Чехов, реж. Димитрина Гюрова
  • „Просто жена“ от Николай Парушев, реж. Димитър Стоянов, 1974 г.
  • „Игра на котки“ от И.Йоркени, реж. Петър Чернев, 1974 г.
  • „Последните“ на Максим Горки, реж. Димитър Стоянов, 1974/75 г.
  • „Р. У. Р.“ на Карел Чапек, реж. Николай Колев, 1975 г.
  • „С любимите не се разделяй“ от А.Володин, реж. Димитър Стоянов, 1975 г.
  • „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер, реж. Стойко Генов, 1975/76 / в ролята на Сганарел/
  • „Момиче без зестра“ на Ал. Н.Островски, реж. Надежда Сейкова, 1976 г. /в ролята на Кнуров/
  • „Пред залез слънце“ от Герхард Хауптман, реж. Уляна Матева, 1977 г.
  • „Празникът“ от Коста Странджев, реж. Николай Колев, 1977 г.
  • „Не сме ангели“, от Паул Йоаким, реж. Анка Дорошенко, 1977 г.
  • „Полет над кукувиче гнездо“ на Дейл Васерман, реж. Красимир Спасов, 1977/78 / в ролята на Вожда Бромдън/
  • „Ние, долуподписаните“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов, 1979 г.
  • „Есента на един следовател“на Георги Данаилов, реж. Красимир Спасов, 1980/81 г.
  • „Обратна връзка“ от Александър Гелман, реж. Асен Шопов
  • „Фамилия Лапарски“ /Комедия без име" от Ст. Л.Костов, реж. Димитър Стоянов / играе Лапарски/
  • „Старчето и стрелата“ от Никола Русев, реж. Красимир Спасов
  • „Отивам си, защото те обичам“
  • „Съдията и жълтата роза“ на Георги Данаилов, реж. Николай Колев
  • „Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл, реж. Димитър Стоянов
  • „Тази малка земя“ от Георги Джагаров, реж. Димитър Стоянов, 1986 г.
  • „Крадецът на автобуси“ от Георги Данаилов, реж. Гриша Островски, 1986 г.
  • „Нещо като Аляска“ от Харолд Пинтър, реж. Димитър Стоянов, 1986/87
  • „Дом в небесата“ от Иржи Хубач, реж. Симеон Димитров, 1987 г.
  • „Онова нещо“ от Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов, 1988 г.
  • „Благородният испанец“ от Съмърсет Моъм, реж. Димитър Стоянов, 1989 г.
  • „Останалото е мълчание“ от Вилма Делмар, реж. Димитър Стоянов, 1996 г.

Телевизионен театър

Филмография

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2001 Изток-запад
(„Est – Ouest“)
Франция/Испания/Русия/Украйна/България старец в комуналната квартира
1999 Тувалу
(„Tuvalu“)
Германия/Великобритания моряк
1995 – 2000 Съботна история
(„L'histoire du samedi“)
82 Франция доктор (в „Пастьор, 5 години на ярост“)
1993 La Donna E Mobile човекът с патерицата
1991 Бай Ганьо 4 България/Унгария в 1-ва серия
1989 Мъже без мустаци 6
1987 Небе за всички
1987 Едно стъпало по-горе Керан, управител на хлебопекарна
1986 Дядо Божиловата надежда бижутерът
1986 Приземяване Павлов
1985 Забравете този случай
1985 Под манастирската лоза
1985 Денят не си личи по заранта 6
1984 Събеседник по желание Коста
1984 Златният век 11 бащата на Ханко в 2 серии (1 и 2)
1984 Преразказани приказки. Хубавка и звяра бащата
1984 Последната възможност (тв) писателят Стефан
1983 Третото лице
1983 За госпожицата и нейната мъжка компания прокурор Дренски
1983 Баш майсторът н-к! (тв) доцент Робеспиер Гълъбов
1982 Милионите на Привалов
(тв сериал)
6 България/ФРГ/Западен Берлин Нагибин
(в 2 серии: IV и V; не е посочен в надписите на филма)
1981 Капитан Петко войвода 12 Апостол Савов
1981 Хан Аспарух 3 Славун (в 3-та серия: „Земя за винаги“)
1980 Приключенията на Авакум Захов 6 лейтенант Георгиев (в 3 серия)
1980 Спилитим и Рашо 20 богатият съсед (в 9-а серия)
1979 Баш майсторът на екскурзия (тв) Робеспиер Гълъбов
1979 Тайфуни с нежни имена 3 Андрей Горанов
1979 Снимки за спомен бащата на Николина
1979 Къщата
1978 Моите непознати 2 професор Добрев
1978 Компарсита
1977 Баш майсторът на море (тв) Робеспиер Гълъбов
1976 Войници на свободата
(„Солдаты свободы“)
4 СССР/България/Чехословакия/Румъния/Полша/Унгария/Югославия/ГДР
1976 Живите песни учителят Добри Чинтулов
1975 Два диоптъра далекогледство Адвокатът за развода
1975 Гостът от Абърдийн началникът на Тенев
1974 Селянинът с колелото бащата на Маглена
1974 Иван Кондарев 2 гост на Христакиев (не е посочен в надписите на филма)
1974 Зарево над Драва 2
1973 Последна проверка 12
1972 Тихият беглец
1971 Автостоп бай Танас
1970 Баш майсторът (тв) Робеспиер Гълъбов
1970 С особено мнение
1970 Сърце човешко доктор Русев
1970 Герловска история бай Васил
1970 Князът болярин
1969 – 1971 На всеки километър 26 (в серията: „Трите удивителни“ – 1969)
1968 Опасен полет лекарят
1967 С пагоните на дявола 5
1966 Рицар без броня
1963 Приключение в полунощ лейтенант Георгиев
1960 Бедната улица
1959 Пътища 2 нов. (във 2-рата новела: „Пътят минава през Беловир“)
1959 Звезди
(„Sterne“)
ГДР/България немски офицер
1958 Любимец №13 съотборникна Гълъбов
1957 На малкия остров
1951 Утро над родината
  • „Трагедията на ХХ век“ (1993) – документален, 11 серии – Петровский

Източници

  • Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996;

Външни препратки