Нефертити: Разлика между версии
м правопис/общо форматиране |
|||
Ред 35: | Ред 35: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Има множество версии за произхода на Нефертити. Най-често приеманата е, че тя е дъщеря на придворния министър и, след смъртта на Нефертити фараон, [[Ай (фараон)|Ай]] и неговата жена. Смята се, че е имала сестра на име Мутноджмет.<ref>Life of Nefertiti</ref> Друга теория предполага, че Нефертити е дъщеря на |
Има множество версии за произхода на Нефертити. Най-често приеманата е, че тя е дъщеря на придворния министър и, след смъртта на Нефертити фараон, [[Ай (фараон)|Ай]] и неговата жена. Смята се, че е имала сестра на име Мутноджмет.<ref>Life of Nefertiti</ref> Друга теория предполага, че Нефертити е дъщеря на царя на [[Митани]]. Първото ѝ име е Тадохепа. |
||
Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговия син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон]]. Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името [[Сменхкара|Сменхкаре]] и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанкамон. |
Първоначално се омъжва за [[Аменхотеп III]]. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговия син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена [[Анхесенамон]], бъдещата съпруга на своя полубрат [[Тутанкамон]]. Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името [[Сменхкара|Сменхкаре]] и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанкамон. |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в [[Берлин]]. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция). |
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в [[Берлин]]. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция). |
||
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с |
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна. През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей. |
||
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен [[артефакт]] съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между [[Египет]] и [[Германия]], като конфликтът продължава и до днес. |
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен [[артефакт]] съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между [[Египет]] и [[Германия]], като конфликтът продължава и до днес. |
Версия от 07:56, 30 август 2021
Нефертити | |||||||||||||||||
| |||||||||||||||||
Бюст на Нефертити | |||||||||||||||||
Управление | 1353 – 1336 г. пр.н.е. или 1351 – 1334 г. пр.н.е. | ||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Лични данни | |||||||||||||||||
Родена | около 1370 г. пр.н.е.
| ||||||||||||||||
Починала | около 1330 г. пр.н.е.
| ||||||||||||||||
Пълно име | Нефернеферуатен Нефертити | ||||||||||||||||
Семейство | |||||||||||||||||
Династия | Осемнадесета династия на Древен Египет | ||||||||||||||||
Брак | Ехнатон | ||||||||||||||||
Нефертити в Общомедия |
Нефернеферуатен Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII династия (14 век пр.н.е.), съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод името ѝ означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.
Биография
Има множество версии за произхода на Нефертити. Най-често приеманата е, че тя е дъщеря на придворния министър и, след смъртта на Нефертити фараон, Ай и неговата жена. Смята се, че е имала сестра на име Мутноджмет.[1] Друга теория предполага, че Нефертити е дъщеря на царя на Митани. Първото ѝ име е Тадохепа.
Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговия син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон – фараона-еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхсенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат Тутанкамон. Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкаре и управлява еднолично като фараон, след което предава властта на деветгодишния Тутанкамон.
Нефертити е била мащеха на Тутанкамон (Тутанхамон). Според нови изследвания е възникнал конфликт между Анхесенамон и съпруга ѝ. За да се възстанови мирът в Египет е трябвало Нефертити да се омъжи за Тутанхамон.
Бюст на Нефертити
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, състояла се между 1907 – 1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е открита на 6 декември 1912 г.[2] в развалините на една постройка в местността ел Амарна (където е бил разположен Ахетатон, столица на Ехнатон и Нефертити). Според открита в развалините пластинка от слонова кост сградата е била ателие на главния придворен скулптор Тутмос.
Откритият бюст е полихромен, добре запазени са златната диадема и огърлица. През 1913 г. бюстът е тайно изнесен от Египет на борда на кораб и пристига в Берлин. Първоначално съществуването му е пазено в тайна от широката публика, дори и след даряването му (през октомври 1913 г.) на Берлинския музей от дотогавашния му собственик д-р Джеймс Саймън (който го притежавал по силата на факта, че финансирал открилата го експедиция).
По настояване на Л. Борхарт (който се страхувал от усложнения във взаимоотношенията с египетските власти) бюстът не бил представен на голямата експозиция в Египетския музей в Берлин, състояла се през зимата на 1913 г., където били изложени всички останали находки от разкопки в Амарна. През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити станало невъзможно и Борхарт бил принуден да признае съществуването му пред света. Малко по-късно бюстът бил изложен публично в Берлинския музей.
Египетските власти реагирали остро на признанието, че подобен артефакт съществува и е бил изнесен от страната без тяхно знание. Това станало повод за много дрязги между Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.
Източници
- ↑ Life of Nefertiti
- ↑ www.nofretete-geht-auf-reisen.de, архив на оригинала от 18 март 2015, https://web.archive.org/web/20150318133459/http://www.nofretete-geht-auf-reisen.de/echronol.htm, посетен на 15 ноември 2009
Библиография
- Филип Фанденберг. Нефертити. С., Наука и изкуство, 1986.
- Joann Fletcher. The Search for Nefertiti. London, Hodder and Stoughton, 2004.