Въглеродна киселина: Разлика между версии
м Бот: Козметични промени |
Thepuglover (беседа | приноси) Разширена е статията |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
'''Въглеродната киселина''' е химично съединение на въглерода с химична формула '''H<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>'''. Тя е нетрайна и не може да съществува в свободно състояние.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=доц. Иванов|first=Иван|last2=проф. Върбанова|first2=Санка|title=Неорганична химия|year=1973|publisher=Земиздат|location=София|pages=215}}</ref> Разпада се на на [[въглероден диоксид]] във [[вода]]. Нейните соли, [[Карбонат|карбонати]] и [[Хидрогенкарбонат|хидрогенкарбонати]], са стабилни. Въглеродният диоксид е нейн анхидрид. |
|||
'''Въглеродната киселина''' е химично съединение с химична формула '''H<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>'''. В природата непрекъснато се образува въглеродна киселина при разтварянето на [[въглероден диоксид]] във [[вода]]: ''H<sub>2</sub>O+CO<sub>2</sub>->H<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>''. При 20 °C един обем вода разтваря 0,88 обема СО<sub>2</sub>. Химичните връзки в молекулата на въглеродната киселина са ковалентни полярни. Разликите в стойностите за електроотрицателност на свързаните атоми показват, че най-полярни са връзките [[кислород]] – [[водород]]: χ (Н) = 2,20 <<χ(О) = 3,50; χ(О) = 3,50 >χ(С)= 2,50. Молекулите на въглеродната киселина са нетрайни и във воден разтвор се разпадат: |
|||
При 20°C един обем вода разтваря 0,88 обема СО<sub>2</sub>. |
|||
:<math>CO_2 + H_2O \rightarrow H_2CO_3 \rightarrow 2H^++ CO_3^2-</math> |
|||
Наличието на водородни йони е причина въглеродната киселина да променя цвета на [[лакмус]]а в бледорозово |
Наличието на водородни йони е причина въглеродната киселина да променя цвета на [[лакмус]]а в бледорозово. |
||
== Физични свойства == |
|||
⚫ | |||
{{Раздел-мъниче}} |
|||
== Химични свойста == |
|||
⚫ | |||
Въгеродният доксид е анхидрид на въглеродната киселина. От разтвореното количество във водата само една малка част реагира и образува киселината, а останалата част остава като хидратиран CO<sub>2</sub>.<ref name=":1">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=198 – 203}}</ref> Взаимодействието между CO<sub>2</sub> и H<sub>2</sub>O се извършва бавно, двуетапно и се осъществяват равонвесия между молекули и йони.В зависимост от pH на разтвора скоростоопределящият етап е различен: при pH < 8 процесът на получаване на H<sub>2</sub>CO<sub>3</sub> е бавен, а нейната дисоцияция е бърза: |
|||
⚫ | |||
<chem>CO2 + H2O <=> H2CO3</chem> (бавен), |
|||
⚫ | |||
<chem>H2CO3 + H2O <=> H3O^+ + HCO3^-</chem> (бърз). |
|||
При pH > 10 процесите са наобратно. |
|||
При голям излишък на OH<sup>-</sup> хидрогенкарбонатнит йон се неутрализира:<ref name=":1" /> |
|||
<chem>HCO3^- + OH^- -> CO3^2- + H2O</chem>. |
|||
Химичните връзки в молекулата на въглеродната киселина са ковалентни полярни. Разликите в стойностите за електроотрицателност на свързаните атоми показват, че най-полярни са връзките [[кислород]] – [[водород]]: χ(Н) = 2,20 <<χ(О) = 3,50; χ(О) = 3,50 >χ(С)= 2,50. |
|||
Въглеродната киселина не е много слаба и може да се отнесе към умерено силините киселини.<ref name=":1" /> |
|||
=== Соли === |
|||
Солите на въглеродната киселина се наричат карбонати и хидрогенкарбонати. Всички хидрогенкарбонати се разтворими във вода.<ref name=":0" /> Карбронатите са малкоразтворими вещества с изключение на (NH<sub>4</sub>)<sub>2</sub>CO<sub>3</sub>, Tl<sub>2</sub>CO<sub>3</sub> и алкалните карбонати без LiCO<sub>3</sub>.<ref name=":1" /> |
|||
Свойствата на карбонатния йон се определт от неговата електронна структура, в която двата електрични заряда са силно делокализирани. Пространственото разположение на атомите е планарно, при което въглеродът е в ''sp''<sup>2</sup>-хибридно състояние. Кислородните атоми са разположени по върховете на равностранен триъглъник, определен от трите хибридни атоми. Електронната плътност на двойките електрони на ''sp<sup>2</sup>-''хбиридните свързващи орбитали на трите двуцентрови връзки C–O е с кратност единица – тези връзки са локализирани.<ref name=":1" /> |
|||
Карбонатният йон запазва планарната си структура в кристалната решетка на карбонатите и здраво е свързан с металните йони. |
|||
== Значение == |
|||
⚫ | |||
⚫ | Хидрогенкарбонатният йон е посредник при транспорта на CO<sub>2</sub> извън тялото чрез респираторен [[газообмен]]. Реакцията на хидратация на CO<sub>2</sub> обикновено е много бавна без [[катализатор]], но [[Червени кръвни телца|червените кръвни телца]] играят тази роля, ускорявайки реакцията и произвеждайки хидрогенкаборнатен йон (HCO{{Индекси|b=3|p=-}}), разтворен в [[Кръвна плазма|плазмата]]. Тази реакция се обръща в белите дробове, където карбонатът става пак на CO<sub>2</sub>. Този баланс играе важна роля в поддържането на [[Буфер (разтвор)|буфер]] в кръвта на бозайниците. |
||
⚫ | |||
[[Световният океан]] е погълнал почти половината CO<sub>2</sub>, отделян от хората чрез горене на изкопаеми горива.<ref name=sabine>{{cite journal|last=Sabine |first=C. L. |year=2004 |title=The Oceanic Sink for Anthropogenic CO<sub>2</sub> |url=https://web.archive.org/web/20080706143710/http://www.sciencemag.org/cgi/content/short/305/5682/367 |journal=Science |volume=305 |issue=5682 |pages=367 – 371 |doi=10.1126/science.1097403 |pmid=15256665 |display-authors=etal 6 юли 2008}}</ref> Изчислено е, че допълнителният разтворен въглероден диоксид е накара средният [[pH]] на океана се измести с -0,1 спрямо нива отпреди [[Индустриалната революция]]. Този феномен е познат като [[окисление на океана]], макар океанът все още да е [[Основа (химия)|алкален]].<ref>National Research Council. „Summary“. Ocean Acidification: A National Strategy to Meet the Challenges of a Changing Ocean. Washington, DC: The National Academies Press, 2010. 1. Print.</ref> |
[[Световният океан]] е погълнал почти половината CO<sub>2</sub>, отделян от хората чрез горене на изкопаеми горива.<ref name=sabine>{{cite journal|last=Sabine |first=C. L. |year=2004 |title=The Oceanic Sink for Anthropogenic CO<sub>2</sub> |url=https://web.archive.org/web/20080706143710/http://www.sciencemag.org/cgi/content/short/305/5682/367 |journal=Science |volume=305 |issue=5682 |pages=367 – 371 |doi=10.1126/science.1097403 |pmid=15256665 |display-authors=etal 6 юли 2008}}</ref> Изчислено е, че допълнителният разтворен въглероден диоксид е накара средният [[pH]] на океана се измести с -0,1 спрямо нива отпреди [[Индустриалната революция]]. Този феномен е познат като [[окисление на океана]], макар океанът все още да е [[Основа (химия)|алкален]].<ref>National Research Council. „Summary“. Ocean Acidification: A National Strategy to Meet the Challenges of a Changing Ocean. Washington, DC: The National Academies Press, 2010. 1. Print.</ref> |
||
=== В геологията === |
|||
⚫ | |||
=== В хранително-вкусовата промишленост === |
|||
Въглеродна киселина се съдържа в много газирани напитки. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:37, 30 август 2021
Въглеродна киселина | |
Свойства | |
---|---|
Формула | H2CO3 |
Моларна маса | 62,03 g/mol |
Външен вид | безцветен разтвор |
Плътност | 1,668 g/cm3 |
pKa | 6,37 |
Идентификатори | |
CAS номер | 463-79-6 |
PubChem | 767 |
ChemSpider | 747 |
KEGG | C01353 |
MeSH | D002255 |
ChEBI | 28976 |
ChEMBL | 1161632 |
SMILES | O=C(O)O |
InChI | 1S/CH2O3/c2-1(3)4/h(H2,2,3,4) 1/CH2O3/c2-1(3)4/h(H2,2,3,4) |
InChI ключ | BVKZGUZCCUSVTD-UHFFFAOYSA-N BVKZGUZCCUSVTD-UHFFFAOYAU |
Gmelin | 25554 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Въглеродна киселина в Общомедия |
Въглеродната киселина е химично съединение на въглерода с химична формула H2CO3. Тя е нетрайна и не може да съществува в свободно състояние.[1] Разпада се на на въглероден диоксид във вода. Нейните соли, карбонати и хидрогенкарбонати, са стабилни. Въглеродният диоксид е нейн анхидрид.
При 20°C един обем вода разтваря 0,88 обема СО2.
Наличието на водородни йони е причина въглеродната киселина да променя цвета на лакмуса в бледорозово.
Физични свойства
Химични свойста
Въгеродният доксид е анхидрид на въглеродната киселина. От разтвореното количество във водата само една малка част реагира и образува киселината, а останалата част остава като хидратиран CO2.[2] Взаимодействието между CO2 и H2O се извършва бавно, двуетапно и се осъществяват равонвесия между молекули и йони.В зависимост от pH на разтвора скоростоопределящият етап е различен: при pH < 8 процесът на получаване на H2CO3 е бавен, а нейната дисоцияция е бърза:
(бавен),
(бърз).
При pH > 10 процесите са наобратно.
При голям излишък на OH- хидрогенкарбонатнит йон се неутрализира:[2]
.
Химичните връзки в молекулата на въглеродната киселина са ковалентни полярни. Разликите в стойностите за електроотрицателност на свързаните атоми показват, че най-полярни са връзките кислород – водород: χ(Н) = 2,20 <<χ(О) = 3,50; χ(О) = 3,50 >χ(С)= 2,50.
Въглеродната киселина не е много слаба и може да се отнесе към умерено силините киселини.[2]
Соли
Солите на въглеродната киселина се наричат карбонати и хидрогенкарбонати. Всички хидрогенкарбонати се разтворими във вода.[1] Карбронатите са малкоразтворими вещества с изключение на (NH4)2CO3, Tl2CO3 и алкалните карбонати без LiCO3.[2]
Свойствата на карбонатния йон се определт от неговата електронна структура, в която двата електрични заряда са силно делокализирани. Пространственото разположение на атомите е планарно, при което въглеродът е в sp2-хибридно състояние. Кислородните атоми са разположени по върховете на равностранен триъглъник, определен от трите хибридни атоми. Електронната плътност на двойките електрони на sp2-хбиридните свързващи орбитали на трите двуцентрови връзки C–O е с кратност единица – тези връзки са локализирани.[2]
Карбонатният йон запазва планарната си структура в кристалната решетка на карбонатите и здраво е свързан с металните йони.
Значение
В кръвта
Хидрогенкарбонатният йон е посредник при транспорта на CO2 извън тялото чрез респираторен газообмен. Реакцията на хидратация на CO2 обикновено е много бавна без катализатор, но червените кръвни телца играят тази роля, ускорявайки реакцията и произвеждайки хидрогенкаборнатен йон (HCO-
3), разтворен в плазмата. Тази реакция се обръща в белите дробове, където карбонатът става пак на CO2. Този баланс играе важна роля в поддържането на буфер в кръвта на бозайниците.
В световния океан
Световният океан е погълнал почти половината CO2, отделян от хората чрез горене на изкопаеми горива.[3] Изчислено е, че допълнителният разтворен въглероден диоксид е накара средният pH на океана се измести с -0,1 спрямо нива отпреди Индустриалната революция. Този феномен е познат като окисление на океана, макар океанът все още да е алкален.[4]
В геологията
В геологията въглеродната киселина е причината варовика да се разтваря, произвеждайки калциев дихидрогенкарбонат, което води до образуването на сталактити и сталагмити.
В хранително-вкусовата промишленост
Въглеродна киселина се съдържа в много газирани напитки.
Източници
- ↑ а б доц. Иванов, Иван, проф. Върбанова, Санка. Неорганична химия. София, Земиздат, 1973. с. 215.
- ↑ а б в г д Киркова, Елена. Химия на елементите и техните съединения. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3504-7. с. 198 – 203.
- ↑ Sabine, C. L. The Oceanic Sink for Anthropogenic CO2 // Science 305 (5682). 2004. DOI:10.1126/science.1097403. с. 367 – 371.
- ↑ National Research Council. „Summary“. Ocean Acidification: A National Strategy to Meet the Challenges of a Changing Ocean. Washington, DC: The National Academies Press, 2010. 1. Print.