Трудов фронт (театър): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''„Трудов фронт“''' е драматичен театър в град [[София]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия „България“]], том 7, стр. 83, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1997]] г.</ref>
'''„Трудов фронт“''' е драматичен театър в град [[София]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия „България“]], том 7, стр. 83, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1997]] г.</ref>


Създаден е през [[1947]] г. Пръв негов ръководител е [[Лена Ченчева]] (до 1950 г.). През сезона 1947 – 1948 г. изнася представления в салона на тогавашното кино „Савоя“ на [[Черковна (улица в София)|ул. „Паун Грозданов“]], от сезона 1948 – 1949 г. – в [[киносалон]]а на ъгъла на булевард „[[Владимир Заимов]]“<ref>Към 2021 г. булевард „Мадрид“.</ref> и булевард „[[Клемент Готвалд]]“<ref>Към 2021 г. булевард „[[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев|Христо]] Георгиеви“.</ref>. От 1955 г. театърът е към тогавашния ''Софийски градски народен съвет". Директори са: Ст. Николаев, [[Стефан Пенчев (режисьор)|Стефан Пенчев]], [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов Янакиев]], [[Желчо Мандаджиев]] и Н. Щерев. Изкуството на „Трудов фронт“ е дълбоко демократично. Сред постановките му са: „[[Пигмалион]]“ от [[Бърнард Шоу]], „Моралът на г-жа Дулска“ от [[Габриеля Заполска]], „Моника“ от Лайош Мещерхази<ref>{{икона|hu}} [https://hu.wikipedia.org/wiki/Mesterházi_Lajos Mesterházi Lajos]</ref>, „Дърветата умират прави“ от Алехандро Касона<ref>{{икона|es}} [https://es.wikipedia.org/wiki/Alejandro_Casona Alejandro Casona]</ref>, „Орфей слиза в ада“ от [[Тенеси Уилямс]], „Мяра за мяра“ от [[Уилям Шекспир]], „Кучето на градинаря“ от [[Лопе де Вега]], „Жените от Нискавуори“ от Xела Вуолиоки<ref>{{икона|et}} [https://et.wikipedia.org/wiki/Hella_Wuolijoki Hella Wuolijoki]</ref>, „Мисурийски валс“ от Николай Погодин<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Погодин,_Николай_Фёдорович Погодин, Николай Фёдорович]</ref>, „Платон Кречет“ от А. Е. Корнейчук<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Корнейчук,_Александр_Евдокимович Корнейчук, Александр Евдокимович]</ref>, „Първа конна“ от В. В. Вишневски<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Вишневский,_Всеволод_Витальевич#:~:text=Все́волод%20Вита́льевич%20Вишне́вский%20%288%20декабря%201900%2C%20Санкт-Петербург%2C%20Российская,советский%20писатель%2C%20киносценарист%20и%20драматург%2C%20журналист%2C%20военный%20корреспондент. Вишневский, Всеволод Витальевич]</ref>, „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]], „Албена“ от [[Йордан Йовков]], „Скакалци“ от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], „Хоро“ по Антон Страшимиров, „Всяка есенна вечер“ от [[Иван Пейчев]] и други. През различни периоди в актьорския състав са: [[Йордан Спасов (актьор)|Йордан Спасов]], С. Москова, И. Русева, [[Веса Пуховска]], [[Катя Зехирева]], Ст. Цонков, Ат. Христов, М. Коцев, [[Надежда Вакъвчиева]], К. Недева, [[Кирил Попов (актьор)|Кирил Попов]], Г. Петков, Е. Пенкова, Цв. Островска, Р. Тамамджиев, Г. Георгиев, Т. Младенов, В. Борисова, Н, Куманова, Л. Малеева, Р. Пенчева, В. Шишманова, А. Сярова, [[Стойчо Мазгалов]], Белка Белева, К. Попова, [[Герасим Младенов]], Н. Кръстев, [[Петър Чернев (актьор)|Петър Чернев]], О. Попова, Павел Дубарев, Г. Керелезов, Л. Калинов, [[Юрий Яковлев (актьор, 1930-2002)|Юрий Яковлев]], Васил Инджев, Ст. Добрев, К. Димчев, Т. Юруков, Й. Байчев, [[Петър Слабаков]], К. Дашева и други. Режисьори в „Трудов фронт“ са: Лена Ченчева, Ст. Пенчев, [[Стефка Прохаскова]], Желчо Мандаджиев, Р. Ботушева, [[Юлия Огнянова]]. Художници са: К. Хаджистойкова, Ас. Митев, М. Начева, И. Икономов, М. Попова, Св. Неделчева, Ст. Т. Савов и други. Драматурзи са: [[Горка Маркова]] и [[Петър Горянски]].<ref name=ЕБ/>
Създаден е през [[1947]] г. Пръв негов ръководител е [[Лена Ченчева]] (до 1950 г.). През сезона 1947 – 1948 г. изнася представления в салона на тогавашното кино „Савоя“ на [[Черковна (улица в София)|ул. „Паун Грозданов“]], от сезона 1948 – 1949 г. – в [[киносалон]]а на ъгъла на булевард „[[Владимир Заимов]]“<ref>Към 2021 г. булевард „Мадрид“.</ref> и булевард „[[Клемент Готвалд]]“<ref>Към 2021 г. булевард „[[Евлоги Георгиев|Евлоги]] и [[Христо Георгиев|Христо]] Георгиеви“.</ref>. От 1955 г. театърът е към тогавашния ''Софийски градски народен съвет". Директори са: Ст. Николаев, [[Стефан Пенчев (режисьор)|Стефан Пенчев]], [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов Янакиев]], [[Желчо Мандаджиев]] и Н. Щерев. Изкуството на „Трудов фронт“ е дълбоко демократично. Сред постановките му са: „[[Пигмалион]]“ от [[Бърнард Шоу]], „Моралът на г-жа Дулска“ от [[Габриеля Заполска]], „Моника“ от Лайош Мещерхази<ref>{{икона|hu}} [https://hu.wikipedia.org/wiki/Mesterházi_Lajos Mesterházi Lajos]</ref>, „Дърветата умират прави“ от Алехандро Касона<ref>{{икона|es}} [https://es.wikipedia.org/wiki/Alejandro_Casona Alejandro Casona]</ref>, „Орфей слиза в ада“ от [[Тенеси Уилямс]], „Мяра за мяра“ от [[Уилям Шекспир]], „Кучето на градинаря“ от [[Лопе де Вега]], „Жените от Нискавуори“ от Xела Вуолиоки<ref>{{икона|et}} [https://et.wikipedia.org/wiki/Hella_Wuolijoki Hella Wuolijoki]</ref>, „Мисурийски валс“ от Николай Погодин<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Погодин,_Николай_Фёдорович Погодин, Николай Фёдорович]</ref>, „Платон Кречет“ от А. Е. Корнейчук<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Корнейчук,_Александр_Евдокимович Корнейчук, Александр Евдокимович]</ref>, „Първа конна“ от В. В. Вишневски<ref>{{икона|ru}} [https://ru.wikipedia.org/wiki/Вишневский,_Всеволод_Витальевич#:~:text=Все́волод%20Вита́льевич%20Вишне́вский%20%288%20декабря%201900%2C%20Санкт-Петербург%2C%20Российская,советский%20писатель%2C%20киносценарист%20и%20драматург%2C%20журналист%2C%20военный%20корреспондент. Вишневский, Всеволод Витальевич]</ref>, „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]], „Албена“ от [[Йордан Йовков]], „Скакалци“ от [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костов]], „Хоро“ по Антон Страшимиров, „Всяка есенна вечер“ от [[Иван Пейчев]] и други. През различни периоди в актьорския състав са: [[Йордан Спасов (актьор)|Йордан Спасов]], С. Москова, И. Русева, [[Веса Пуховска]], [[Катя Зехирева]], Ст. Цонков, Ат. Христов, М. Коцев, [[Надежда Вакъвчиева]], К. Недева, [[Кирил Попов (актьор)|Кирил Попов]], Г. Петков, Е. Пенкова, Цв. Островска, Ради Тамамджиев, Г. Георгиев, Т. Младенов, В. Борисова, Н, Куманова, Л. Малеева, Р. Пенчева, В. Шишманова, А. Сярова, [[Стойчо Мазгалов]], Белка Белева, К. Попова, [[Герасим Младенов]], Н. Кръстев, [[Петър Чернев (актьор)|Петър Чернев]], О. Попова, Павел Дубарев, Г. Керелезов, Л. Калинов, [[Юрий Яковлев (актьор, 1930-2002)|Юрий Яковлев]], Васил Инджев, Ст. Добрев, К. Димчев, Т. Юруков, Й. Байчев, [[Петър Слабаков]], Кина Дашева и други. Режисьори в „Трудов фронт“ са: Лена Ченчева, Ст. Пенчев, [[Стефка Прохаскова]], Желчо Мандаджиев, Р. Ботушева, [[Юлия Огнянова]]. Художници са: К. Хаджистойкова, Ас. Митев, М. Начева, И. Икономов, М. Попова, Св. Неделчева, Ст. Т. Савов и други. Драматурзи са: [[Горка Маркова]] и [[Петър Горянски]].<ref name=ЕБ/>


През 1964 г. театър „Трудов фронт“ е закрит.<ref name=ЕБ/>
През 1964 г. театър „Трудов фронт“ е закрит.<ref name=ЕБ/>

Версия от 10:33, 30 август 2021

„Трудов фронт“ е драматичен театър в град София.[1]

Създаден е през 1947 г. Пръв негов ръководител е Лена Ченчева (до 1950 г.). През сезона 1947 – 1948 г. изнася представления в салона на тогавашното кино „Савоя“ на ул. „Паун Грозданов“, от сезона 1948 – 1949 г. – в киносалона на ъгъла на булевард „Владимир Заимов“[2] и булевард „Клемент Готвалд“[3]. От 1955 г. театърът е към тогавашния Софийски градски народен съвет". Директори са: Ст. Николаев, Стефан Пенчев, Георги Костов Янакиев, Желчо Мандаджиев и Н. Щерев. Изкуството на „Трудов фронт“ е дълбоко демократично. Сред постановките му са: „Пигмалион“ от Бърнард Шоу, „Моралът на г-жа Дулска“ от Габриеля Заполска, „Моника“ от Лайош Мещерхази[4], „Дърветата умират прави“ от Алехандро Касона[5], „Орфей слиза в ада“ от Тенеси Уилямс, „Мяра за мяра“ от Уилям Шекспир, „Кучето на градинаря“ от Лопе де Вега, „Жените от Нискавуори“ от Xела Вуолиоки[6], „Мисурийски валс“ от Николай Погодин[7], „Платон Кречет“ от А. Е. Корнейчук[8], „Първа конна“ от В. В. Вишневски[9], „Свекърва“ от Антон Страшимиров, „Албена“ от Йордан Йовков, „Скакалци“ от Ст. Л. Костов, „Хоро“ по Антон Страшимиров, „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев и други. През различни периоди в актьорския състав са: Йордан Спасов, С. Москова, И. Русева, Веса Пуховска, Катя Зехирева, Ст. Цонков, Ат. Христов, М. Коцев, Надежда Вакъвчиева, К. Недева, Кирил Попов, Г. Петков, Е. Пенкова, Цв. Островска, Ради Тамамджиев, Г. Георгиев, Т. Младенов, В. Борисова, Н, Куманова, Л. Малеева, Р. Пенчева, В. Шишманова, А. Сярова, Стойчо Мазгалов, Белка Белева, К. Попова, Герасим Младенов, Н. Кръстев, Петър Чернев, О. Попова, Павел Дубарев, Г. Керелезов, Л. Калинов, Юрий Яковлев, Васил Инджев, Ст. Добрев, К. Димчев, Т. Юруков, Й. Байчев, Петър Слабаков, Кина Дашева и други. Режисьори в „Трудов фронт“ са: Лена Ченчева, Ст. Пенчев, Стефка Прохаскова, Желчо Мандаджиев, Р. Ботушева, Юлия Огнянова. Художници са: К. Хаджистойкова, Ас. Митев, М. Начева, И. Икономов, М. Попова, Св. Неделчева, Ст. Т. Савов и други. Драматурзи са: Горка Маркова и Петър Горянски.[1]

През 1964 г. театър „Трудов фронт“ е закрит.[1]

Бележки

  1. ↑ а б в Енциклопедия „България“, том 7, стр. 83, Издателство на БАН, София, 1997 г.
  2. ↑ Към 2021 г. булевард „Мадрид“.
  3. ↑ Към 2021 г. булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“.
  4. ↑ ((hu)) Mesterházi Lajos
  5. ↑ ((es)) Alejandro Casona
  6. ↑ ((et)) Hella Wuolijoki
  7. ↑ ((ru)) Погодин, Николай Фёдорович
  8. ↑ ((ru)) Корнейчук, Александр Евдокимович
  9. ↑ ((ru)) Вишневский, Всеволод Витальевич
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Трудов_фронт_(театър)&oldid=11098802“.