Махмуд II: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м форматиране; форматиране: тире (ползвайки Advisor) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име-оригинал = |
|||
| категория = султан |
|||
| ⚫ | '''Махмуд II''' ( |
||
| описание = [[султан на Османската империя]] |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = |
|||
| вложки = |
|||
{{Личност/Монарх |
|||
| категория = султан |
|||
| период = [[1808]] – [[1839]] |
|||
| коронация = |
|||
| предшественик = [[Мустафа IV]] |
|||
| наследник = [[Абдул Меджид I]]<br>[[Абдул Азис]] |
|||
| други титли = |
|||
| религия = |
|||
| герб = |
|||
}} |
|||
}} |
|||
| ⚫ | '''Махмуд II''' ({{lang|tr|II. Mahmud}}) е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 юли]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпва по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан '''Реформатора''', заради премахването на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] през 1826 година. |
||
== Произход и управление == |
== Произход и управление == |
||
| Ред 10: | Ред 26: | ||
Неговото реформаторско и революционно за [[ориента]]лските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]], последвал [[Виенски конгрес|Виенския]], е дефиниран като [[казус]] [[източен въпрос|източният въпрос]], касаещ наследството на „болния човек край [[Босфор]]а“. |
Неговото реформаторско и революционно за [[ориента]]лските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На [[Веронски конгрес|Веронския конгрес]], последвал [[Виенски конгрес|Виенския]], е дефиниран като [[казус]] [[източен въпрос|източният въпрос]], касаещ наследството на „болния човек край [[Босфор]]а“. |
||
| ⚫ | |||
Махмуд II умира от [[туберкулоза]] на 53-годишна възраст. Наследен е от синовете си [[Абдул Меджид I]] и [[Абдул Азис]], управлявали империята до избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи. |
Махмуд II умира от [[туберкулоза]] на 53-годишна възраст. Наследен е от синовете си [[Абдул Меджид I]] и [[Абдул Азис]], управлявали империята до избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] в българските земи. |
||
<br> |
|||
| ⚫ | |||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 10:44, 8 септември 2021
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Махмуд II محمود ثانى | |
| султан на Османската империя | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Тюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция |
| Религия | ислям |
| Управление | |
| Период | 1808 – 1839 |
| Предшественик | Мустафа IV |
| Наследник | Абдул Меджид I Абдул Азис |
| Семейство | |
| Род | Османска династия |
| Баща | Абдул Хамид I |
| Майка | Накшидил валиде султан |
| Братя/сестри | Мустафа IV |
| Съпруга | Безмиалем Пертевниял валиде султан |
| Деца | Абдул Меджид I Абдул Азис |
| Подпис |  |
| Махмуд II в Общомедия | |
Махмуд II (на турски: II. Mahmud) е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпва по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан Реформатора, заради премахването на еничарския корпус през 1826 година.
Произход и управление
Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Син е на Абдул Хамид I (1725 – 1789) и Накшидил валиде султан (1766 – 1817).
Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV. Махмуд II започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II. Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.
Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора“.
Махмуд II умира от туберкулоза на 53-годишна възраст. Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.
.svg){kind=small}
