Алцек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 35: Ред 35:
На науката е известен и още един хан Алцек (''Alciocus'', латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на [[Фредегар]]. През [[631]] година избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в [[Бавария]]. Франкският крал [[Дагоберт I]] позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира [[Свети Флориан (манастир)|Свети Флориан]] в провинция [[Горна Австрия]] принадлежат именно на тези избити прабългари.<ref>[http://www.academia.edu/10271997/ЛАНГОБАРДИТЕ_ГЕПИДИТЕ_ПАНОНСКИТЕ_И_АЛЦЕКОВИТЕ_БЪЛГАРИ Лангобардите,_гепидите, панонските и алцековите българи, стр. 20]</ref><ref>Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91</ref>
На науката е известен и още един хан Алцек (''Alciocus'', латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на [[Фредегар]]. През [[631]] година избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в [[Бавария]]. Франкският крал [[Дагоберт I]] позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира [[Свети Флориан (манастир)|Свети Флориан]] в провинция [[Горна Австрия]] принадлежат именно на тези избити прабългари.<ref>[http://www.academia.edu/10271997/ЛАНГОБАРДИТЕ_ГЕПИДИТЕ_ПАНОНСКИТЕ_И_АЛЦЕКОВИТЕ_БЪЛГАРИ Лангобардите,_гепидите, панонските и алцековите българи, стр. 20]</ref><ref>Христо Маджаров, „Златна България“, издателство Алфиола, 2016 г., стр.91</ref>


Едва 700 от общо 9000-те Алциокови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през [[Алпи]]те, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите [[Гримоалд I (Беневенто)|Гримуалд I]] (662 – 671) прави Алцек [[гасталд]] (губернатор) и го изпраща при сина си [[Ромуалд I от Беневенто]] в [[Беневенто]], където в [[668]] г. се установяват в [[Сепино]], [[Бояно]] и [[Изерния]]. Tази малка група прабългари се заселва в т.нар. Пентаполис между [[Венеция]] и [[Равена]], по-късно те отиват още по̀ на юг в [[Кампания]]<ref>Miltenova, N. (1993). ''I Bulgari di Gallo Matese''. Rome: Passaporto Editore</ref>, там до<ref>[http://www.montidelmatese.it/approfondimenti.php?catalogue_ID=27 ''Tombe con cavallo a Vicenne, MontidelMatese''.it, 9 март 2007]</ref> между [[Бари]] и [[Метапонтум]] срещу о-в [[Сицилия]]. Макар приела италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В [[средновековие]]то нейните феодални владения са наричани ''булгарии'', а много от самите феодали се именуват ''Булгаро'' и пазят това име.
Едва 700 от общо 9000-те Алцекови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през [[Алпи]]те, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите [[Гримоалд I (Беневенто)|Гримуалд I]] (662 – 671) прави Алцек [[гасталд]] (губернатор) и го изпраща при сина си [[Ромуалд I от Беневенто]] в [[Беневенто]], където в [[668]] г. се установяват в [[Сепино]], [[Бояно]] и [[Изерния]]. Tази малка група прабългари се заселва в т.нар. Пентаполис между [[Венеция]] и [[Равена]], по-късно те отиват още по̀ на юг в [[Кампания]]<ref>Miltenova, N. (1993). ''I Bulgari di Gallo Matese''. Rome: Passaporto Editore</ref>, там до<ref>[http://www.montidelmatese.it/approfondimenti.php?catalogue_ID=27 ''Tombe con cavallo a Vicenne, MontidelMatese''.it, 9 март 2007]</ref> между [[Бари]] и [[Метапонтум]] срещу о-в [[Сицилия]]. Макар приела италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В [[средновековие]]то нейните феодални владения са наричани ''булгарии'', а много от самите феодали се именуват ''Булгаро'' и пазят това име.


Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност – най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.
Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност – най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.

Версия от 00:29, 13 септември 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Алцек.

Алцек
прабългарски хан
Паметник на Алцек в Челе ди Булгерия
Лични данни
Роден
Починал
(?)
някъде в земите на днешна Италия
Други титлиГасталд
Семейство
ДинастияДуло (?)
БащаКубрат (?)
Алцек в Общомедия
Паметник на Алцек в Челе ди Булгерия
Разселване на прабългарите

Алцѐк (на латински: Alzeco, Alcek, Aldigar, Altsek, Altzek, Alzec, Altsikurs) според Теофан Изповедник е може би брат на Аспарух († ок. 701) и пети син на хан Кубрат († ок. 665), гасталд (княз) в Самниум, живял в Гало Матезе, Сепино, Бояно и Изерния на регион Молизе в Централна Италия.

Теофан Изповедник съобщава, че след разпадането на Велика България, част от прабългарите, предвождани от най-малкия син на хан Кубрат – Алцек, се заселва в земите на Лангобардското кралство. Павел Дякон отделя място в историята си за преселването на прабългарите в областта Беневентум: под предводителството на хан Алцек прабългарите дошли в Италия при краля на лангобардите Гримуалд I (662 – 671), който прави Алцек гасталд и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневентум, където се заселва с хората си в Сепино, Бояно и Изерния в регион Молизе.[1] Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Повече сведения за кан Алцек не са открити.[2]

На науката е известен и още един хан Алцек (Alciocus, латинизирана форма на Алцек), който е вожд на прабългарите в състава на Аварския хаганат. Основен източник за тези събития е средновековната хроника на Фредегар. През 631 година избухва междуособна война между Алцековите прабългари и аварските вождове за престола на хаганата, в която прабългарите са разбити и се преселват в Бавария. Франкският крал Дагоберт I позволява на Алцек да се засели с хората си в тези земи, но дава тайно нареждане на своите командири да избият прабългарите през нощта. Баварците, по това време зависими от франките, в определената нощ ги нападат и избиват. Според хипотезата на немския историк Хайнрих Кунстман намерените през XIII век костни останки на близо 6000 неидентифицирани мъртъвци в гробището при манастира Свети Флориан в провинция Горна Австрия принадлежат именно на тези избити прабългари.[3][4]

Едва 700 от общо 9000-те Алцекови прабългари успяват да се спасят от клането и да преминат през Алпите, след което се заселват в италийските земи. Кралят на лангобардите Гримуалд I (662 – 671) прави Алцек гасталд (губернатор) и го изпраща при сина си Ромуалд I от Беневенто в Беневенто, където в 668 г. се установяват в Сепино, Бояно и Изерния. Tази малка група прабългари се заселва в т.нар. Пентаполис между Венеция и Равена, по-късно те отиват още по̀ на юг в Кампания[5], там до[6] между Бари и Метапонтум срещу о-в Сицилия. Макар приела италианския език прабългарските благородници запазват съзнанието за народностния си произход. В средновековието нейните феодални владения са наричани булгарии, а много от самите феодали се именуват Булгаро и пазят това име.

Някои историци са на мнение, че Алцек и Алциок са една и съща историческа личност – най-малкият син на кан Кубрат, а други ги смятат за родственици – баща и син, но за тези хипотези, няма преки доказателства и почиват само на изследователски изводи.

Прабългарите на Алцек населяват и създават градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с прабългарите на Алцек от VІІ век. Според Павел Дякон, те през VІІІ век говорили все още на своя език, въпреки че употребявали и латински.[7][8] Тук населението има носии, някои обичаи, гайди и отделни думи като прабългарските, а в околията на гр. Бояно в с. Вичене – Кампокиаро в 1987 – 2007 г. е открит и проучен голям прабългарски некропол с гроба на Алцек, братът на Аспарух, находките от които се съхраняват в музея в гр. Кампобасо.[9][10][11][12] В гр. Челе ди Булгерия, Италия на 8 юни 2016 г. е открит паметник на хан Алцек.[13][14][15]

Литература

Източници

Външни препратки