Панчо Досев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Спасимир премести страницата „Уикипедия:Инкубатор/Статии/Панчо Досев (Досиев)“ като „Панчо Досев“ без пренасочване |
(Няма разлика)
| |
Версия от 09:00, 17 септември 2021
| Панчо Досев | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 22 септември 1876 г.
|
Панчо Досев (Досиев) е български революционер.[1]
Биография
Роден е в Хаджиоглу Пазарджик. Най-ранното му споменаване е свързано с 1862 г., когато той тръгва от Варна към Белград с група съмишленици, за да се включи в Първа българска легия на Георги Раковски. Пътуването му започва на 20 април, а на 23 април пристигат в Галац. В началото на май част от събралите се доброволци, сред които и Панчо Досев, отпътуват от Галац, а на 10 юни пристигат в Белград, където се срещат с Раковски.[1]
В средата на 60-те години на XIX в. е учител в едно влашко село край Неготин. Участва във Втора българска легия. За това свидетелства популярната снимка от 1867 – 1868 г. на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Според некролога на Досев публикуван през месец октомври 1876 г., от средата на 60-те до 1876 г. работи като учител в Сърбия.[1]
До началото на Сръбско-турската война са оформени шест чети, които влизат в ефективни бойни действия. Общата им численост е около 1500 човека. Панчо Досев е деловодител при Панайот Хитов и подвойвода в четата на Христо Македонски. След сблъсъци с редовна турска войска, четите заедно със сръбски войскови подразделения навлизат на територията на България. На 2 юли 1876 г. на връх Бабина глава се състои легендарно заседание на което присъства ръководния състав на четите. Там е и Панчо Досев. Приет е „Закон за българските доброволни войници“. Точка първа гласи: „Целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго, ще воюваме дорде или спечелим свободата или всички да измреме“.[1]
Панчо Досев участвайки в бойни действия край Зайчар е ранен в краката и впоследствие кракът му е ампутиран. Пожелал е ампутацията да е без упойка. Умира вследствие на усложнение три дни след операцията – на 22 септември 1876 г. Погребан е в Белград с военни почести.[1]
Източници
- ↑ а б в г д Сашев, Цветан. 145 години от гибелта на Панчо Досев // Регионален исторически музей – Добрич, 13 септември 2021 г. Посетен на 17 септември 2021 г.