Тервел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
м Защити „Тервел“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:06, 18 септември 2021 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 09:06, 18 септември 2021 (UTC)))
(Няма разлика)

Версия от 08:56, 18 септември 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тервел.
Тервел
български владетел
Роден
неизв.
Починал
721 г.
Управление
Период700 – 721
ПредшественикАспарух
НаследникКормесий
Други титлиКесар
Семейство
РодДуло
БащаАспарух
ДецаТелериг
Тервел в Общомедия
Българската държава при Аспарух (681 – 701) в жълто и Тервел (700 – 721) в оранжево
Откриване на паметен знак на Тервел от Божидар Димитров и Миломир Богданов в Мадарската градина в София през февруари 2016 г.

Хан Тѐрвел[1] e вторият владетел на България. Според Именника на българските ханове той наследява Аспарух.

Източниците днес показват различни данни за периода на управлението му 700 – 721 (701 – 718) г. През 705 г. е въздигнат от император Юстиниан в римската имперска титла кесар, с което се създава прецедент в историята.[2] Вероятно е бил християнин, подобно на дядо си Кубрат.[3][4][2] Според някои изследователи канонизираният от източната и западната християнска църква за светец свети Тривелий Теоктист, спасител на Европа, е Тервел.

Съюзът с Юстиниан II

През 705 г. детронираният византийски император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) бяга от заточението си в Херсонес Таврически на Кримския полуостров и след много премеждия се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка – Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол и след преврат си връща короната.

Тервел получава областта Загоре (или Загора), пари и много скъпоценни дарове, всичко описано подробно във византийски сборник от Х век (Свидас). Според описанието Юстиниан кара Тервел да положи върху земята своя щит и забодения до него камшик. После византийците насипват върху тях злато и скъпоценности, докато ги покриват изцяло. Приет в императорския дворец е увенчан с кесарска корона и покрит с императорска хламида. [5][6] Тервел получава правата на законен владетел над територии, които са собственост на Византийската империя.

Изглежда, че Юстиниан допуска този компромис с имперската доктрина, притиснат от обстоятелствата. Когато се почувства сигурен на престола, той организира поход срещу българите, но е разбит през 708 г. край Анхиало (днешно Поморие, вж. Битка при Анхиало (708)).

След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължава да се намесва в делата на Империята. Българите ежегодно извършват походи на територията на империята, като този през 716 г. достига до Константинопол. Арабската заплаха и предстояща обсада на византийската столица карат правителството на империята да започне мирни преговори с българите. През 716 г. е сключен мирен договор с новия император Теодосий III, който гласи:

  • Византийската империя се задължава да дари на България скъпи червени кожи – символ на царска власт и величие;
  • Византийската империя признава българските граници, като в тях влиза областта Загоре;
  • двете държави се задължават да си предават емигрантите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел;
  • право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация – това се смята за първия случай в историята на Европа на клауза в договор, уреждаща икономически проблем.

Съществуват хипотези, че в чест на Тервел, най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава[7][8][9].

Възможно покръстване

 Основна статия: Тривелий Теоктист
Тривелий Теоктист

На намерените изображения Тервел е изобразяван с християнски символи. На медальон, принадлежащ вероятно на Тервел, открит през 1972 г., е гравиран древен надпис, който гласи: „Богородице, пази кесаря Тервел“.[2] Според други изследвания става дума за оловен печат, на лицевата страна на който е изобразен самият Тервел с брада и дълга развята коса, с шлем и дълга метална ризница. В дясната си ръка той държи копие, а в лявата – кръгъл щит.[10] Печатът вероятно представлява първото изображение на български владетел.[11] "Това подкрепя теорията, че всъщност по вероизповедание Тервел е бил християнин. Тази теория се възприема от ст.н.с. Божидар Димитров и редица български учени. Също така според Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“ Тервел е не само християнин, но и се явява първият български светец.[3] Поради това някои изследователи приемат, че почитаният от БПЦ светец Тривелий Теоктист е самият Тервел.[12]

Войната с арабите през 717 – 718 г.

Карта на Арабско-византийски войни в Средиземно море, от 7 до 11 век.

На 25 март 717 г. за византийски император е коронясан Лъв III Исавър, поставил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама, брат на арабския халиф Сюлейман, преминава Дарданелите и блокира по суша Константинопол със 100-хилядна армия. Флотът на арабския пълководец също е огромен – според арабски източници наброява 2500 кораба. Египетски моряци-християни дезертират от арабския флот и дават ценна информация на Лъв III Исавър за тактиката и намеренията на Маслама. С помощта на гръцки огън императорът разгромява вражеския флот.

Още през 717 г., осланяйки се на договора с България, империята се обръща за помощ към Тервел, който, въпреки обтегнатите дипломатически отношения, незабавно се отзовава. Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. Макар и да се различават в детайли, всички са единодушни, че през 718 г. арабите претърпяват нечувано дотогава поражение от българите.

Още в началото на обсадата българите се явяват в тила на противника и голяма част от вражеската войска е унищожена. Опасността за арабите е толкова голяма, че се налага сухопътната им армия да обгради лагера си с 2 окопа – единият срещу Константинопол, а другият срещу българите. В тази война арабите проявяват изключителна упоритост въпреки неблагоприятните климатични условия – зимата е незапомнено студена, цели 100 дни земята е покрита със сняг. През лятото на 718 г. арабите провеждат решително сражение с българите, но претърпяват поражение. Според летописеца Теофан в конфликта загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Константинопол е спасен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят.

Историческата оценка на специалистите е, че победата на Тервел, както по-късно и победата при Поатие (дн. Франция) на франкския майордом Карл Мартел над арабите са двете събития, които не позволяват на Арабския халифат да проникне дълбоко във вътрешността на Европа. Спирайки по този начин инвазията на исляма, Тервел спомага за запазване на изграденото културно и историческо наследство на гръко-римската цивилизация.

Блокадата по море е свалена на 15 август 718 г., точно 1 г. след началото на обсадата. При оттеглянето си оределият арабски флот е връхлетян от буря и само 5 кораба се добират до Сирия. Арабските летописци оценяват загиналите по време на похода на около 100 000 души. Победата на коалицията, ръководена от Лъв III Исавър, в която освен Византия и България влизат хазари, арменци, както и представители на други етнически групи от кавказкия регион, над армиите на Арабския халифат спира разпространението на исляма на източната граница на Мала Азия за около 6 века.

Анастасий II – Лъв III

През 719 г. Тервел за пореден път се меси в делата на Византия. Сваленият византийски император Анастасий II привлича на своя страна част от аристокрацията и организира заговор за свалянето на император Лъв III Исавър. Привържениците на Анастасий II го съветват да потърси помощта на българския Тервел – изборът е продиктуван най-вече от мощта на българския владетел и авторитета му на човек, способен да доведе до успешен край всяко начинание.

Тервел не се поколебава нито за миг: той приема Анастасий II, обещава му помощ, „дал му войска и 50 кентинария злато“ (1 кентинарий се равнявал на 7200 номизми), т.е. Тервел подпомага претендента за византийския престол с огромната сума от 360 000 златни монети. Начело на българските войски узурпаторът се отправя срещу Константинопол, но акцията му излиза неуспешна, тъй като столичните жители отказват да го пуснат в града.

Междувременно Лъв III изпраща писмо до Тервел, като го заклева да спазва договорите, да предпочете мира пред войната и да предаде заговорниците. Подействат не толкова укорите и заплахите, колкото фактът, че Анастасий е изоставен от привържениците си. Тервел къса връзките си с узурпатора и изтегля войските си. За да потвърди „лоялността“ си към договорите, Тервел изпраща на Лъв III много от заговорниците, които избягват в Плиска.

Семейство

Няма сигурни сведения относно семейството на Тервел. Известно е, че през 705 г. в договореностите между българския владетел и сваления византийски император Юстиниан II е предвиден и брак между Тервел и малолетната дъщеря на Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) Анастасия,[13] от първата му съпруга Евдокия. След възкачването си на престола в Константинопол, Юстиниан II отказва да изпълни това условие от договореностите с българския владетел и бракът не се осъществява.[14]

Използвана литература

  • Острогорски Г. История на византийската държава. С., 1996.
  • Хронологична енциклопедия на света, том VI.
  • Хроника на Теофан Изповедник.
  • Заимова, Р. Образът на Тервел в българската възрожденска книжнина и изобразително изкуство – Минало, 1997, № 3 – 4, 36 – 39.
  • Юрукова, Й. Оловен печат на Тервел – Нумизматика, XII, 1998, № 2, 3 – 8.
  • Тъпкова-Заимова, В., Р. Заимова. Тервел – Тривелиус – Теоктист – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2003, № 4, 92 – 98.
  • Неделчо Н. Римското политическо наследство на България при Тервел, Крум и Омуртаг – Епохи, 2003, № 1 – 2,
  • Атанасов, Г. Тервел – кан на България и кесар на Византия. Силистра, 2004.
  • Павлов, Пл. Историята – далечна и близка. В. Търново, 2010.
  • Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010, с. 48, 64.
  • Вачкова, В. Споменът за кесар-кан Тервел – в: Същата. Белите полета в българската културна памет. С., 2010,
  • Андровски, И. Приносът на Дунавска България в отразяването на арабското нашествие 717 – 718 г. – в: Същият. Българско средновековие. С., 2011
  • Атанасов, Г. Тервел – спасителят на Европа.-в: Бележити българи, т. 2 (под ред.на Пл. Павлов). С., 2012, 34 – 43.
  • Божилов, Иван, Гюзелев, Васил, "Българското ханство на долния Дунав. Аспаруховите и Куберовите българи на Балканския полуостров (края на VII в.)" – Вж. История на Средновековна България VII-XIV век, Т.1, С., Изд. къща „Анубис". 1999, ISBN 978-954-426-718-6

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Тервел.

Бележки

  1. ↑ Енциклопедия България. Том 7, Тл-Я, Колектив, Академично издателство „Марин Дринов“, стр. 1894.
  2. ↑ а б в Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.), София, 1987
  3. ↑ а б „История славянобългарска“, Паисий Хилендарски, 18 век
  4. ↑ „Българите“, докум. филм, реж. и сценарист П. Петков, оператор Кр. Михайлов. Производство на bTV. 2006 г., България
  5. ↑ Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 23. ISBN 954-427-216-Х
  6. ↑ Йохан Кристиан фон Енгел. История на българите в Мизия, Превод от немски и коментар Надежда Андреева, Издателство „ПИК“, Велико Търново, 2009, с. 90. ISBN 978-954-736-199-7, част от забележителното произведение на немскоезичната историография „История на страните, подвластни на унгарската империя“ (Geschichte der Nebenländer des Ungarischen Reichs) от 1797 г.
  7. ↑ VMRO.net – Прабългарски епиграфски паметници, В. Бешевлиев – Галерия: 12. Името на Тервел в горния десен надпис пред Мадарския конник[неработеща препратка]
  8. ↑ Прабългарски епиграфски паметници, В. Бешевлиев – 7. Летописни надписи
  9. ↑ Bolgarok.hu – Нашето минало: Хан (Кесар) Тервел (700/701 – 718/721)
  10. ↑ Zacos-Vegtery. I, 3, No. 2672. Юрукова и Пенчев, 16 – 19
  11. ↑ Божилов, Гюзелев (1999) с. 107
  12. ↑ Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университетско издателство, 2002 г. стр. 80. По-вероятно зад този образ се крие княз Борис I.
  13. ↑ fabpedigree.com
  14. ↑ Божилов, Гюзелев (1999), стр. 106
Аспарух →
Печат на Първото българско царство
Печат на Първото българско царство
владетел на България (700 – 721) 		→ Кормесий
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тервел&oldid=11118413“.