ПФК ЦСКА (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 296: Ред 296:
|{{флагче|България}}||[[Трифон Попов]]||Финансов директор
|{{флагче|България}}||[[Трифон Попов]]||Финансов директор
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Добромир Митов]]||Директор на Академия ЦСКА
|{{флагче|България}}||[[Добромир Митов]]||Директор на академията
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Христо Христов–Графа]]||Директор музей
|{{флагче|България}}||Христо Христов – Графа||Директор музей
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Стоян Петков]]||Международен отдел
|{{флагче|България}}||Стоян Петков||Международен отдел
|-
|-
|{{флагче|Англия}}||[[Алън Пардю]]||Консултант на собствениците по футболните въпроси
|{{флагче|Англия}}||[[Алън Пардю]]||Консултант на собствениците по футболните въпроси
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Георги Велинов]]||Главен скаут – Първи отбор
|{{флагче|България}}||[[Георги Велинов]]||Главен скаут – първи отбор
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Сашо Борисов]]||Главен скаут – Академия
|{{флагче|България}}||[[Сашо Борисов]]||Главен скаут – академия
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Момчил Кръстев]]||Пресаташе
|{{флагче|България}}||Момчил Кръстев||Пресаташе
|-
|-
|{{флагче|България}}||[[Мариета Пенкова]]||Счетоводител
|{{флагче|България}}||Мариета Пенкова||Счетоводител
|-
|-
|}
|}

Версия от 10:52, 18 септември 2021

ЦСКА (София)
Емблема на футболния клуб
Прозвище„армейците“
„червените“
Основан5 май 1948 г.;
преди 75 години
 (1948-05-05)
Държава България
СтадионБългарска армия
Капацитет22 995 (18 495 седящи места)
Собственик Гриша Ганчев (38,5%)
Юлиян Инджов (38,5%)
Христо Стоичков (20,0%)
Президент Гриша Ганчев
Старши треньор Стойчо Младенов
ПървенствоПърва лига
2020/21Първа лига, 3-то
СпонсорУинбет
Екипировка Адидас
Уебсайтwww.cska.bg
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Настоящ сезон или издание на турнира ЦСКА 2023/24
ПФК ЦСКА в Общомедия

ЦСКА (абревиатура от предишно име Централен спортен клуб на армията, изговаря се цѐ сѐ ка̀) е най-титулуваният български футболен отбор от София.

ЦСКА е 31 пъти шампион на България (национален рекорд), носител е на 20 Национални купи на България и 4 Суперкупи.[1] От създаването си на 5 май 1948 година ЦСКА е участвал във всички елитни шампионати на България с изключение на сезон 2015/16, когато се състезава във „В“ група.[2]

Със своите 2 полуфинала в турнира за Купата на европейските шампиони и 1 за Купата на носителите на национални купи ЦСКА е и най-успешният български отбор в европейските клубни турнири, като заема 60 място, най-предно от всички български представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20 век на Международната федерация за футболна история и статистика.[3] Добил е и прозвището „убиец на европейски шампиони“[4] заради детронирането на три европейски шампиони – Аякс през 1974 г., Нотингам през 1981 г. и Ливърпул през 1982 г.

Цветовете на отбора са червено и бяло. Играе домакинските си мачовете на стадион „Българска армия“ с капацитет от 22 995 места.[1] Най-големият съперник на ЦСКА е Левски (София), като мачовете между двата тима се наричат ​​вечно дерби.[5]

История

Създаване и златно десетилетие на Крум Милев

Отборът е създаден на 5 май 1948 година след обединението на „Септември“ (София) с военния клуб ЦДВ под името „Септември при ЦДВ“. Новият отбор заема мястото на „Септември“ в първенството. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла. Решителният втори мач се играе на 9 септември 1948 г., а съставът на „армейците“ е: Стефан Геренски, Борислав Футеков, Манол Манолов – Симолията, Димитър Цветков, Никола Алексиев, Нако Чакмаков, Димитър Миланов, Стойне Минев, Стефан Божков, Никола Божилов и Кирил Богданов.

В своя първи сезон в новосъздадената „А“ група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.

През лятото на 1949 г. отборът на „Септември“ се отделя като самостоятелна единица, а армейският отбор е преименуван на „Централен дом на народната войска“ (ЦДНВ). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял то е прекратено заради реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950, в който първите пет отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6 място. С решение на спортната секция на МНО на мястото на армейския „Ботев“ (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, „Ботев“, „Черно море“, „Сливен“ и други армейски тимове. Името на обединения отбор е „Народна войска“. Тимът отново завършва на второ място след „Динамо“.

От следващия сезон отборът е наследен от софийския армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски тимове започват от по-ниски дивизии. През 1953 г. отборът отново е прекръстен – този път на „Отбор на софийския гарнизон“, като по-голямата част от титулярните му футболисти са задължени да играят само в националния отбор на България, който през първия полусезон на вътрешното първенство участва в него с цел обиграване за предстоящите световни квалификации за Швейцария '54.

През 1954 г. ОСГ вече се нарича „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954 – 1962 е най-успешният, тъй като армейският отбор печели 9 поредни титли. През 1956 г. ЦДНА се включва във второто издание на новосъздадения турнир КЕШ, като достига четвъртфиналите.[6]

На 9 октомври 1963 г. ЦДНА е обединен с „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерството на народната отбрана.[7] ЦСКА остава на 3 място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“. През следващия сезон ЦСКА записва най-лошото си представяне в историята, като остава на 11 място в крайното класиране. Знаменитият треньор Крум Милев е освободен след края на първенството,[8] а ЦСКА остава без титла до 1966 г.

Първи полуфинал в европейските клубни турнири

През сезон 1966/67 ЦСКА достига до полуфинал за КЕШ, след като последователно елиминира „Слиема Уондърърс“, „Олимпиакос“, „Гурник“ и „Линфийлд“. Жребият отрежда за полуфинала среща с италианския „Интер“ и след две равенства с по 1:1 по тогавашния регламент трябва да се играе трета среща, в която „Гранде Интер“ побеждава в Болоня с 1:0 и продължава към финала.

През лятото на 1967 г. отборът печели престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100-килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.

През 1968 г. ЦСКА отново е обединен със „Септември“ (София) и започва да се нарича ЦСКА „Септемврийско знаме“. В редиците на „армейците“ от Берое е привлечен Петър Жеков, който дублира голмайсторския си приз със старозагорци и става първият българин със „Златна обувка“.

Отборът на ЦСКА „Септемврийско знаме“ през 1973 г.

През 1970-те години ЦСКА добива популярност и на европейската сцена. От 1971 г. до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли, а през ноември 1973 г. отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с общ резултат 2:1 (0:1 като гост и 2:0 като домакин в реванша). На четвъртфинала ЦСКА отпада от „Байерн“ след 1:4 в Германия и 2:1 в България.

Втори полуфинал в европейските клубни турнири

80-те години са изключително успешни за ЦСКА. Те започват с четири поредни титли във вътрешното първенство. На европейско ниво е отстранен еврошампиона „Нотингам“ след две победи с по 1:0. „Армейците“ са спрени за втория си полуфинал от бъдещия шампион „Ливърпул“.

Това обаче се случва през следващия сезон, като в първия кръг ЦСКА се изправя срещу испанския „Реал“ (Сосиедад), който по онова време изживява най-силния период в историята си. Червените не се стряскат от името на съперника си и след минимална победа в София и реми в Испания го отстраняват. Така за първи и единствен път български тим отстранява шампион на Испания в европейските турнири. Следващият противник е северноирландският „Гленторан“, който въпреки че е победен с 2:0 в България, успява да заличи пасива си в редовното време в ответния двубой и чак в продълженията българите бележат гол, който ги класира. На четвъртфинала съперник отново е „Ливърпул“. След 0:1 в първия мач в Англия Стойчо Младенов вкарва два гола за ЦСКА в реванша и ЦСКА пише една от златните страници в своята история. За втора поредна година е елиминиран действащият европейски шампион. На полуфинала срещу „Байерн“ армейците повеждат на „Армията“ с 3:0 до 18 минута, но в крайна сметка мачът завършва 4:3 в полза на ЦСКА. При гостуването си в Мюнхен „червените“ са разгромени с 0:4.[9]

Разформироването

Един от най-скандалните мачове в историята на ЦСКА е финалът за Купата на България на 19 юни 1985 г. на Националния стадион срещу вечния съперник „Левски-Спартак“. Мачът е съпътстван от многобройни спорни съдийски отсъждания и грубости от страна на футболистите и на двата отбора. Напрежението ескалира към края на първото полувреме. След грубо влизане на Костадин Янчев в краката на Емил Спасов вторият започва да души футболиста на „армейците“. В схватката се включва и младата червена надежда Христо Стоичков. Заформя се меле сред футболистите, при което реферът Аспарух Ясенов дава червени картони на Янчев и Спасов. В крайна сметка ЦСКА печели двубоя с 2:1, но купата им е отнета след решение на ЦК на БКП.

Двата отбора са разформировани, а Стоичков и няколко играча на Левски–Спартак са отстранени от спорта завинаги. Няколко месеца по-късно всички наказания са отменени и на наказаните футболисти е разрешено да продължат спортната си кариера, но ЦСКА е прекръстен на „Средец“, а „Левски-Спартак“ – на „Витоша“. През 1987 г. към „Средец“ е добавена абревиатурата ЦФКА – Централен футболен клуб на армията.[10]

Триото „Стоичков–Пенев–Костадинов“

Решението за разформироването на клуба е изживяно тежко – не може да се разчита на редица ключови играчи от предходните сезони. През декември 1985 г. за треньор е назначен Димитър Пенев и въпреки че титлата остава мираж, трофей все пак е спечелен – Купата на Съветската армия след победа с 2:0 на финала срещу Локо (София) с голове на младите звезди Христо Стоичков и Любослав Пенев. Те заедно с Емил Костадинов формират ново атомно трио в атаката на „червените“. През следващите четири сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен в три от тях. През 1989 г. Стоичков печели „Златна обувка“ със своите 38 гола в първенството и става вторият футболист на ЦСКА с приза. Същият сезон червените постигат требъл.

Представянето е успешно и на международната сцена, като в турнира за КНК армейците елиминират „Интер“ (Братислава), „Панатинайкос“ и „Рода“. Особено драматично е елиминирането на холандците на четвъртфинала. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1, но при дузпите вратарят Илия Вълов е над всички и донася успеха. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, а геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков, отбелязал и трите гола за българите и решава да го вземе в Барселона, което се случва 12 месеца по-късно.[11]

Следващият сезон продължава с пълна червена доминация. През есента на 1989 г. е записана победа с 5:0 над вечния съперник „Левски“, а Стоичков вкарва четири попадения. По този повод в следващото дерби той излиза с фланелка с номер 4. През пролетта на 1990 г. „армейците“ най-накрая си връщат името ЦСКА.[12]

Смутни времена

Без атомното трио и след един неуспешен сезон на президентския пост е избран Валентин Михов. ЦСКА купува едни от най-конвертируемите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов и Стойчо Стоилов. Въпреки хаоса в клуба заради лобитата на ветераните, военните и феновете „червените“ печелят титлата.[13] Засилва се въртележката на играчи, а някои трансфери по връщането на прогонени звезди разсмиват конкуренцията. На 1 юни 1994 г. шефът на „МултигрупИлия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление.[13] Само за един сезон са сменени петима треньори, а Цветан Йончев води отбора само за един ден.[14] На европейска сцена армейците побеждават „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но впоследствие победата е отменена заради нередовна картотека на Петър Михтарски за евротурнирите.[15]

Георги Василев донася дубъл през сезон 1996/97

През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината Младежки национален отбор на България. През януари 1996 г. за треньор е назначен Георги Василев, който преди това е печелил три титли – 1 с „Етър“ и 2 с „Левски“. Василев налага специфичния си стил на игра и успява да донесе дубъл през сезон 1996/97, но изключително странно бива освободен след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0.[13]

В навечерието на 50-годишнината на ЦСКА в отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов. ЦСКА губи катастрофално от Левски с 0:5 финала за Купата на България. Стоичков играе само в 4 мача и напуска точно преди следващото дерби с Левски, завършило 3:3.[13] След края на сезона за треньор на отбора отново е назначен Димитър Пенев. „Червените“ се представят силно в турнира за Купата на УЕФА, елиминирайки три съперника, но остават едва на пето място в Шампионата. През тази кампания в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов и Владимир Манчев.

След приемането на нов закон за спорта клубовете са длъжни да се преобразуват в акционерни дружества. Въпреки че първоначално за президент на ЦСКА е избран Любослав Пенев, в края на 1999 г. бизнесменът Васил Божков става мажоритарен собственик.[13] В първенството „червените“ на моменти изостават на 9 точки от „Левски“, но успяват да съкратят разликата до 2 преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но гол в последната минута на Георги Иванов – Гонзо осигурява титлата на вечния враг.

Следващите два сезона също не донасят нова титла на „Армията“ въпреки назначаването на реномирани италиански специалисти. Енрико Катуци успява да съживи отбора и „армейците“ играят атрактивен и резултатен футбол,[16] но остават втори. Луиджи Симони пък заменя клубната легенда Аспарух Никодимов, при който ЦСКА играе много силно за Купата на УЕФА и отстранява Шахтьор (Донецк), но и той не успява да постигне успех.[17]

Стойчо Младенов и нов възход

След няколкото провала през 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов, а в редиците на „армейците“ са привлечени едни от най-добрите български таланти в момента - Емил Гъргоров и Велизар Димитров. С тях отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга през есента в първенството. В крайна сметка ЦСКА стига без проблем до титлата, която е първа от 1997 г. насам. С идеята за атака на Шампионската лига са привлечени за 3 мил. долара бразилците Лео Лима и Родриго Соуса, но двамата скоропостижно напускат под претекст, че не са им изплатени две заплати.[18] Впоследствие ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат.[19] Следва драматично отпадане за Купата на УЕФА от Торпедо (Москва) и треньорът Младенов е освободен.

Сезон 2004/05 започва доста противоречиво и отборът се движи на приливи и отливи. През зимната пауза е назначен сърбинът Миодраг Йешич и е привлечен халфът Беноа Кое. Въпреки че Йешич е принуден цяла пролет да играе в нападение единствено с Евгени Йорданов, тимът редува икономични победи с по 1:0, а триумфът във „Вечното дерби“ след гол на Христо Янев от дузпа широко отваря вратите към 30-ата титла.[20][21]

През лятото ЦСКА записва нова победа срещу актуален европейски шампион – 1:0 на Анфийлд срещу стария познайник „Ливърпул“. Големият удар е през септември, когато на два пъти с по 1:0 е победен „Леверкузен“ с Димитър Бербатов в състава си и така ЦСКА за първи път заиграва в групова фаза на европейски турнир. До зимната пауза на сезон 2005/06 ЦСКА изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. През пролетта обаче преднината е стопена и „червените“ остават втори. Президентът Васил Божков обвинява за това Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков.[22][23] Бизнесменът обявява и че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си на индийския бизнесмен Прамод Митал. Александър Томов става президент и дава нови надежди за титла.[24] Но след няколко несполуки ЦСКА изостава фатално от „Левски“. В резултат на това на треньорския пост е върнат Стойчо Младенов след 3 години и половина пауза.

В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро.[25] Отборът стартира слабо и отпада от френския Тулуза в ЕКТ и от Локо (Пд) за Купата на България. Но в първенството „армейците“ са безапелационни, печелят титлата 3 кръга преди края, завършват без загуба и на 16 точки пред вечния враг Левски.

Голямата драма е в края на май 2008 г., когато Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ поради задължения към Вихрен и НАП. От ръководството обжалват решението, но апелативната комисия потвърждава отказа. На 5 юни 2008 г. президентът Томов подава оставка, а временно за президент е избран Емил Костадинов. Назначена е спешна разпродажба на играчи, но европейското участие е пропуснато и то от един от най-силните състави на червените през XXI век.[26]

Смяна на собственост и изхвърляне във „В“ група

След напускането на много футболисти ЦСКА все пак получава лиценз за „А“ и отборът се движи първи със значителна бройка млади играчи. През декември 2008 г. е подписан предварителният договор за продажбата на акциите на Титан АС. През пролетта „червените“ правят девет поредни победи и титлата е вече на хоризонта, когато отборът, изненадващо за всички, се срива в последните мачове и в крайна сметка остава на второ място след загуби във „Вечното дерби“ (0:2), срещу Черно море и Литекс.

През 2009/10 ЦСКА за първи път участва в групите на Лига Европа, след като в плейофа е отстранен Динамо (Москва). Паметни остават двата сблъсъка с руснаците, в които „армейците“ показват превъзходна игра и надиграват с 2:1 в реванша в Москва пълния със звезди съперник – първа победа на български отбор над руски в историята. През 2010/11 ЦСКА печели Купата на България след победа над Славия с гол на Спас Делев, а след това и Суперкупата на България, надигравайки шампиона Литекс пред 25 000 зрители.

През следващия сезон от „Б“ група се изкачва феноменът Лудогорец на крупния магнат Кирил Домусчиев. ЦСКА е лидер, но разградчани успяват да съкратят преднината на „червените“ на само 2 точки. Така се стига до последния кръг, в който „армейците“ гостуват в Разград, но губят с 0:1, а с това и титлата.

Следват няколко сезона, в които ЦСКА е далеч от първото място, като някои фенове обвиняват собствениците в непрестанната смяна на треньори и всеобща неразбория. През юни 2013 г. е обявено, че „Титан“ ще прехвърли акциите на Христо Стоичков.[27] Непосредствено преди тегленето на жребия за европейските клубни турнири ЦСКА се отказва от участие.[28] Този ход на ръководството е продиктуван от предстоящо сливане на ЦСКА и Литекс. Сделката обаче пропада поради излизането наяве на огромни задължения на „червените“ и собственикът на Литекс Гриша Ганчев се отказва официално.[29] На 5 август 2013 г. собственик на ЦСКА става люксембургската компания „Лира Инвестмънт“, а Александър Томов се завръща като президент.

Пролетта на 2015 г. е една от най-тежните в цялата история на клуба. ЦСКА буквално се срива и месеци наред не успява дори да отбележи гол. Извън терена събитията са още по-драматични – въпреки обещанията, че ще бъде осигурен лиценз и нормално завършване на сезона, това не се случва. Така на 31 май става ясно, че ЦСКА няма да играе професионален футбол през следващия сезон, а от ръководството в прав текст обявяват, че фалитът на акционерното дружество е единственият изход от ситуацията. В края на май Лицензионната комисия към БФС отказва лиценз на отбора за ЕКТ,[30] а на 1 юни и Апелативната комисия отказва такъв за „А“ група. Феновете провеждат множество срещи с настоящите собственици, с бившия собственик на отбора Васил Божков и с Гриша Ганчев, за да молят за подкрепа от тях. В крайна сметка „червените“ са принудени да започнат първенството две нива по-надолу от „В“ група за първи път в своята история.

Най-нова история

ЦСКА със спечелената Купа на България, 19 май 2021 г.

На 2 юни 2016 г. Литекс, Чавдар (Етрополе) и ЦСКА се обединяват в ПФК ЦСКА – 1948 АД, а като собственици в търговския регистър са вписани Христо Стоичков, Юлиян Инджов и Гриша Ганчев. На 7 юни БФС обявява, че това юридическо лице е подало документи за участие в новосформираната Първа професионална футболна лига като ЦСКА (София).

В първите си четири поредни сезона след завръщането си червените завършват неизменно на второ място след Лудогорец. През 2018/19 червените се завръщат в Европа и изиграват общо 6 мача.

След като през 2019/20 г. ЦСКА губи финала срещу Локомотив (Пловдив),[31] в следващото издание на турнира „армейците триумфират след 1:0 над Арда. В първенството обаче титлата отново остава мираж.

В свое решение от 2020 г. ФИФА посочва ПФК ЦСКА (София) като наследник на фалиралото дружество ПФК ЦСКА.[32]

През есента на 2021 г. ЦСКА успява да се класира за груповата фаза на дебютното издание на Лигата на конференциите след драматичен успех с 3:0 в реванша срещу Виктория (Пилзен).[33]

Наименования

  • Септември при ЦДВ (1948 – 1949)
  • ЦДНВ (1949 – 1950)
  • Народна войска (1950 – 1951)
  • ЦДНВ (1951 – 1952)
  • ЦДНА (1952 – 1953)
  • ОСГ (1953)
  • ЦДНА (1953 – 1963)
  • ЦСКА „Червено знаме“ (1963 – 1969)
  • ЦСКА „Септемврийско знаме“ (1969 – 1985)
  • Средец (1985 – 1987)
  • ЦФКА „Средец“ (1987 – 1989)
  • ЦСКА (от 1989 г.)

Успехи

Суперкупата за 2011 г.,
спечелена след победа над Литекс
Първа лига
Югозападна „В“ група
Национална купа на България
Суперкупа на България
Шампионска лига
Купа на носителите на национални купи
  • Полуфиналист (1) – 1988/89

Стадион

стадион „Българска армия“

Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ЦСКА. Намира се в Борисовата градина, в центъра на София. Първоначално на това място е било разположено игрището на АС-23. В периода 1965 – 1967 е извършена основна реконструкция, а през 1982 г. на стадиона е поставено и електрическо осветление. През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „Динакорд“ – 48 киловата. През лятото на 2016 г. изцяло е подменено тревното покритие и са изградени нова поливна и дренажна система.

Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в четири сектора – сектор „А“ (6417 места), сектор „Б“ (4889 места), сектор „В“ (5689 места) и сектор „Г“ (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболния терен спортният комплекс включва тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и музей на славата.

Емблема

Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове, които са символ на плодородието и успеха.[34] В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[35] В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ (1948 – 1949), „ЦДНВ“ (1950 – 1953), „ЦДНА“ (1954 – 1962). В периода 1948 – 1962 единствено е сменяно името на отбора.

След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта.[36] В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.

През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ

През 1968 г. е направена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „* СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.

За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.

След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „* СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.

През 1987 г. се появява нова емблема на СК ЦСКА, използвана неофициално и от футболния клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“.[37][38] Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г.[38] В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.

След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г., тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.

През 1999 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г., която става официална за всички отбори членуващи в ОСК ЦСКА (София)

През 2005 г. след спечелване на 30-та титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.

През 2017 г. по случай 70-тата годишнина емблемата е обновена с юбилеен дизайн.

Настоящ състав

Вратари
01 Густаво Бузато
12 Марин Орлинов
25 Димитър Евтимов
Защитници
02 Юрген Матей
03 Сейни Санянг
04 Мено Кох
05 Брадли де Нойер
06 Християн Петров
13 Браян Кордоба
19 Иван Турицов
20 Мартин Стойчев
22 Енес Махмутович
Халфове
07 Олаус Скарсем
08 Станислав Шопов
10 Джонатан Линдсет
14 Тобиъс Хайнц
15 Тибо Вион
16 Георги Чорбаджийски
17 Емануел Шакич
21 Амос Юга
26 Марселино Кареасо
27 Лазар Туфегджич
Нападатели
09 Фернандо Каранга
11 Матиас Фаетон
23 Илиан Антонов
30 Данило Асприля

Ръководни фактори

Председатели на СК ЦСКА

Началници на ФК ЦСКА (1948 – 1991)

Собственици на ЦСКА

Президенти на ЦСКА

Настоящо ръководство

Име Длъжност
Гриша Ганчев Собственик
Юлиян Инджов Собственик
Христо Стоичков Собственик
Гриша Ганчев Президент
Димитър Пенев Почетен президент
Ива Уорън Административен директор
Филип Филипов Изпълнителен директор
Трифон Попов Финансов директор
Добромир Митов Директор на академията
Христо Христов – Графа Директор музей
Стоян Петков Международен отдел
Алън Пардю Консултант на собствениците по футболните въпроси
Георги Велинов Главен скаут – първи отбор
Сашо Борисов Главен скаут – академия
Момчил Кръстев Пресаташе
Мариета Пенкова Счетоводител

Технически щаб

Име Длъжност
Стойчо Младенов Старши треньор
Анатоли Нанков Помощник треньор
Тодор Янчев Помощник треньор
Стоян Колев Треньор на вратарите
Кирил Динчев Кондиционен треньор
Христиан Христов Анализатор
Иван Христов Физиотерапевт
Димко Пантев Физиотерапевт
Стилиян Светославов Физиотерапевт
д-р Владислав Цонев Доктор
Орландо Морера Технически секретар
Стойко Сакалиев Администратор
Добри Димов Домакин
Кирил Димитров Шофьор
Добромир Митов U19
Ивайло Станев U17
Румен Трифонов U16
Стоян Ангелов U15
Димитър Андонов U14

Спонсори

От До Спосор Забележка
1948 1989 без спонсор
1989 1990 COMCO Транспортна фирма подразделение на Willi Betz
1990 1996 Sintofarm Италианска фармацевтична компания
1996 1999 Мултигруп Собственост на председателя на ЦСКА по това време Илия Павлов. Изписвано на екипите Multigroup
есен 2001 Sintofarm за Купата на УЕФА
есен 2003 Transimpex За Шампионска лига и Купата на УЕФА. Фирма за маркови облекла
септември 2005 май 2008 vivatel Мобилен оператор
юни 2008 август 2009 без спонсор
септември 2009 септември 2013 Глобул Мобилен оператор
септември 2016 26 юни 2021 Mtel / А1 Мобилен оператор
26 юни 2021 Уинбет онлайн букмейкър

Екипи на ЦСКА

Изпълнителният директор на ЦСКА Венцислав Живков представя новото попълнение Бернардо Тенгариня. Този мач се явява и представяне на новата екипировка, която е с марка LEGEA, 14 юли 2012 г., София.

От обединението на Чавдар със Септември е прието основният цвят на екипите на ЦСКА да е червен.[39] Втори цвят с течение на времето става бялото, като през определени периоди то временно замества червеното като основен. През годините е използван и черният цвят (предимно като втори цвят в екипа или за трети екипи). Други цветове, които могат да се видят на екипите на ЦСКА, са сив, жълт, оранжев и зелен, но само в отделни случаи и предимно в цветовата гама на третите екипи. След като през сезон 2011/2012 ЦСКА използва екипировка на италианската компания Kappa, от месец юни 2012 година отборът има нов доставчик на екипировка, отново компания от Апенините – Legea. ЦСКА за първи път играе с новата екипировка на 26 юни 2012 година, в контролата срещу московския Торпедо, завършила 1 – 2, като екипите са мостра и се различават по мястото, на което е разположена емблемата на отбора. Официално предствяне на екипите става преди контролата с македонския тим Дрина на 14 юли 2012 година (2 – 0), играна на стадион „Българска армия“. През сезон 2016/2017 ЦСКА се връща към Адидас, а моделът на екипите е изработен специално за „червените“.

Екипировка

Други домашни и международни успехи

През годините футболният отбор на ЦСКА е печелил множество реномирани приятелски международни турнири. ЦСКА е отстранявал и отбори като „Динамо“ (Букурещ) (8:1 и 2:3), „Ювентус“ (4:1 и 0:2), „Партизан“ (2:1 и 4:1), „Олимпиакос“ (3:1 и 0:1), „Панатинайкос“ (2:1 и 2:0, 2:0 и 1:0), „Реал Сосиедад“ (1:0 и 0:0), „Монако“ (0:0 и 2:0, 2:2 и 2:1), „Спарта“ (Прага) (2:2 и 3:0), „Рода“ (2:1 и 1:2, 4:3 след дузпи), „Парма“ (0:0 и 1:1), „Шахтьор“ (Донецк) (3:0 и 1:2), „Байер“ (Леверкузен) (1:0 и 1:0). ЦСКА е побеждавал и „Атлетико Мадрид“ (1:0), „Байерн Мюнхен“ (2:1, 4:3), „Борусия“ (Дортмунд) (4:2), „Валенсия“ (2:1), „Аустрия“ (Виена) (3:2), но не е успял да ги отстрани. Общата равносметка от участието на ЦСКА в европейските клубни турнири (КЕШ, УЕФА и КНК) (към края на август 2010 г.) е 214 мача, 83 победи, 46 равни и 85 загуби при голова разлика 308:291.

Неофициални успехи

Успехи – мъже

Купа на Съветската армия, като второстепенен турнир
Купа на Народна република България, като второстепенен турнир
  • Носител (1 път) – 1981 г.
Купата от международния турнир „Реал Сарагоса“ в Испания, 1977 г.

Успехи – ветерани

Почетна листа

Най-много мачове

Димитър Якимов има 287 мача с екипа на ЦСКА
Име Период Мачове
1 Борис Гаганелов 1960 – 1974 350
2 Иван Зафиров 1962 – 1966
1968 – 1981
340
3 Димитър Пенев 1964 – 1977 329
4 Иван Колев 1950
1952 – 1967
304
5 Аспарух Никодимов 1964 – 1975 296
6 Панайот Панайотов 1950 – 1964 294
7 Тодор Янчев 2000 – 2005
2007 – 2013
2013 – 2014
290
8 Димитър Якимов 1960 – 1974 287
9 Георги Велинов 1978 – 1987
1991 – 1992
271
10 Божил Колев 1970 – 1979 254

Най-много голове

Петър Жеков е голмайстор за всички времена на ЦСКА и стрелец №2 на Първа лига
Име Период Голове
1 Петър Жеков 1968 – 1975 144
2 Димитър Якимов 1960 – 1974 141
3 Никола Цанев 1959 – 1970 118
4 Спас Джевизов 1976 – 1984 96
5 Иван Колев 1950
1952 – 1967
92
6 Димитър Миланов 1948 – 1960 87
7 Ивайло Андонов 1991 – 1994
1996 – 1998
85
8 Христо Стоичков 1985 – 1990 83
8 Любослав Пенев 1984 – 1989
2000 – 2001
83
10 Стойчо Младенов 1980 – 1986 80

Привърженици

Фен-клубове

ЦСКА е един от най-популярните клубове в България, като привържениците му са организирани във Фен клуб „Сектор Г“ и над 798[40] фенклуба в страната и чужбина с над 180 000 члена. Фен клубове на ЦСКА има в Австрия, Англия, Аржентина, Армения, Беларус, Германия, Испания, Италия, Канада, Китай, Северна Македония, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Уругвай, Франция, Хонконг, Швейцария, Швеция. Седалището на официалния фен клуб на ЦСКА (София) е в София.

Известни привърженици

Известни футболисти

ЦСКА е произвел и обиграл едни от най-добрите български футболисти, донесли на клуба и на България огромни успехи, както във вътрешни, така и в международни първенства. Четвъртото място в света през 1994 г. е невъзможно[44] без участието на армейските футболисти и старши треньора Димитър Пенев. Участие взимат Христо Стоичков, Емил Костадинов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Трифон Иванов, Георги Георгиев и Ивайло Андонов. На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. българският олимпийски отбор печели сребърните медали. Армейски футболисти в отбора тогава са Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Кирил Станков, Петър Жеков и Аспарух Никодимов. На олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. българският отбор печели бронзовите отличия. В него участват футболистите на ЦДНА Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Никола Ковачев, Стефан Божков, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Димитров (Червения), Панайот Панайотов, Крум Янев и Иван Колев. В класацията на футболните специалисти (треньори, играчи и журналисти) за Най-добър футболист на България за 20 век сред първите 10 са петима играчи на ЦСКА: Христо Стоичков (2), Димитър Якимов (4), Иван Колев (7), Димитър Пенев (8) и Емил Костадинов (9). Трима от тях са в челната десетка и в класацията на футболните фенове: Стоичков (2), Якимов (3) и Костадинов (10). Наградата „Футболист № 1 на България“ от 1939 до 2015 г. е давана 15 пъти на футболисти, играли през сезона в ЦСКА: Георги Найденов (1959, 1961), Иван Колев (1956, 1962), Димитър Пенев (1967, 1971), Христо Стоичков (1989, 1990), Стефан Божков (1955), Манол Манолов (1958), Георги Велинов (1981), Радослав Здравков (1982), Стойчо Младенов (1983), Георги Димитров – Джеки (1985) и Любослав Пенев (1988). Някои от тях са я печелили и като играчи на други клубове.

Вижте също

Източници

  1. а б ЦСКА (София) // Визитна картичка. bgclubs.eu. Посетен на 18 август 2017.
  2. Обявиха ПФК ЦСКА АД в несъстоятелност // СПОРТ. btvnovinite.bg, 12 септември 2016. Посетен на 18 август 2017. ПФК ЦСКА АД официално бе обявен в несъстоятелност и членството му в БФС трябва да бъде прекратено. Решението е взето на датата 9 септември. То подлежи на незабавно изпълнение.
  3. Europe's Club of the Century // iffhs.de. Посетен на 18 август 2017. For some years now, the IFFHS has been asked by clubs, sports journalists and fans to determine the clubs of the century for the individual continents but on a realistic basis without imaginary values and subjective influences. (на английски)
  4. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЦСКА!, CSKA.bg, архив на оригинала от 8 май 2008, https://web.archive.org/web/20080508213143/http://inside.cska.bg/cska/info/events/2007/05/20070505_1832/view, посетен на 18 юни 2007 
  5. Пайташев, Румен. История на Вечното дерби // BGderbi.com. Посетен на 18 август 2017. Вечното дерби Левски – ЦСКА! Колко заряд се крие в тези няколко думи! И след 60 години... Архив на оригинала от 2012-01-28 в Wayback Machine.
  6. https://www.uefa.com/uefachampionsleague/match/61214--cska-sofia-vs-crvena-zvezda/
  7. „Това е ЦСКА!“, стр. 51, Димитър Пенев
  8. Треньори на ЦСКА, архив на оригинала от 1 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070701223842/http://inside.cska.bg/cska/history/famousnames/head_coaches/viewpublication, посетен на 18 юни 2007 
  9. https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=380
  10. https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=383
  11. Кариера на Стоичков Архив на оригинала от 2007-05-01 в Wayback Machine.. life.dir.bg.
  12. https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=388
  13. а б в г д Как могъщият ЦСКА изпусна парата Архив на оригинала от 2011-08-24 в Wayback Machine.. www.sport1.bg.
  14. „Това е ЦСКА!“, стр. 120, Димитър Пенев
  15. ЦСКА през сезон 1994/95 Архив на оригинала от 2007-07-03 в Wayback Machine.. inside.cska.bg.
  16. ЦСКА е втори по отбелязани голове в А група, Сезон 2000 – 01, Bulgarian-football.com
  17. „Симони с отбора в Бургас“, „7 дни спорт“
  18. „Спират парите за Васко да Гама“, „7 дни спорт“
  19. ЦСКА: „Вашку да Гама не може да ни спре трансферите“ DNES.bg
  20. Възхитен съм от публиката на ЦСКА, „7 дни спорт“
  21. https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=403
  22. „Изритаха Йешич от ЦСКА“, „7 дни спорт“
  23. „Краят на любовната история в ЦСКА“, „7 дни спорт“
  24. Александър Томов: Митал не търси печалба в ЦСКА, „7 дни спорт“, петък, 8 декември 2006
  25. Димитър Стефанов: Няма да продаваме нито един играч „7 дни спорт“, петък, 2 ноември 2007
  26. https://cska.bg/index.php?main_page=document_general_info&cPath=240_241_73&products_id=406
  27. Обръщение на собствениците за прехвърляне на собствеността на Христо Стоичков, архив на оригинала от 26 юни 2013, https://web.archive.org/web/20130626003830/http://pfkcska.sportal.bg/bg/article:2932, посетен на 22 юни 2013 
  28. „Окончателно: ЦСКА няма да играе в Европа – решават за Ботев непосредствено преди жребия“ www.sportal.bg
  29. „Гриша Ганчев: Исках ЦСКА да започне на чисто“ football24.bg
  30. https://www.sports.ru/football/1030750994.html
  31. ЦСКА изпусна Купата на България cska.bg
  32. Как ФИФА обяви „ЦСКА-София“ за спортен наследник на „ПФК ЦСКА“ // Дневник. 29.2.2020. Посетен на 29.2.2020.
  33. https://cska.gong.bg/bg-football/evrouchastnici/multimedia/video/cska-e-v-grupite-na-liga-na-konferenciite-sled-lud-mach-648948
  34. ((en)) Heraldic plants
  35. The fivepointed star
  36. Легенди и символика на дърветата, zeleno.bg
  37. „Това е ЦСКА!“, стр. 105, Димитър Пенев
  38. а б Златен Албум на ЦСКА, стр. 3, стр.102
  39. История на ЦСКА: 1948 – Първа шампионска титла Архив на оригинала от 2007-06-21 в Wayback Machine., CSKA.bg
  40. ЦСКА откри фенклуб №798, Gol.bg
  41. Азис стана фен на ЦСКА. „football24.bg“ 30.5.2012.
  42. ”ЦСКА шампион” обедини ГЕРБ, БСП, ДПС и ”Атака”. „dir.bg“
  43. Новият патриарх – фен на ЦСКА
  44. Голмайстори на Световното първенство 1994

Външни препратки

ПФК ЦСКА (София)
„А“ отбор | Сезони | „Б“ отбор | Детско-юношеска школа
ОСК | Футболисти | Треньори | Екипи на ЦСКА
Спортни съоръжения
стадион „Българска армия“ | база „Панчарево“
Бивши спортни съоръжения
стадион „Септември“ | комплекс „Червено знаме“
Сезони на ПФК ЦСКА (София)
colspan="3" style="padding:0 5% 0 1

2015/162016/172017/182018/192019/202020/212021/22

Тази статия е включена в списъка на избраните на 24 юни 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.