Потребител:ShadeOfGrey/Кална локва: Разлика между версии
ShadeOfGrey (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
ShadeOfGrey (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военна част |
{{Военна част |
||
|име = 14- |
|име = 14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1) |
||
|име-оригинал = 14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1) |
|име-оригинал = 14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1) |
||
|картинка = [[Файл:Dyvizia_Galychyna-rukav.svg|175п]] |
|картинка = [[Файл:Dyvizia_Galychyna-rukav.svg|175п]] |
||
|картинка_описание = Символ на 14- |
|картинка_описание = Символ на 14-а гренадирска СС дивизия |
||
|дати = 28 април 1943 – 15 април 1945 г. |
|дати = 28 април 1943 – 15 април 1945 г. |
||
|държава = {{флагче с име|Германия|1942}} |
|държава = {{флагче с име|Германия|1942}} |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
}} |
}} |
||
'''14- |
'''14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1)''' ({{lang|de|14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1)}}) е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от доброволци с [[Украинци|украински]] етнически произход от района на [[Галиция]]{{hrf| автор = Williamson | година = 1994 | страници = 123 – 124 }}, а по-късно и [[словаци]].{{hrf| автор = Williamson | година = 1994 | страници = 123 – 124 }}{{hrf| автор = Rikmenspoel | година = 2004 | страници = 90 }} Създадена през април 1943 г. на основата на полицейски полк „Галиция“ и получава името доброволческа СС дивизия „Галиция“ ({{lang|de|SS-Freiwilligen-Division Galizien}}).{{hrf| автор = Хаусер | година = 2019 | страници = 423 }} Унищожена е по време на [[Лвовско-Сандомежка операция|Лвовско-Сандомежката операция]]. Сформирана е отново и участва в бойни действия в [[Словакия]], [[Югославия]] и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия. Предава се на Западните Съюзници на 10 май 1945 г. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Ред 57: | Ред 57: | ||
== Командири и личен състав == |
== Командири и личен състав == |
||
[[Файл:1943_hofscheller.jpg|дясно|мини|[[Ханс Франк]] и д-р Хофстетер от влизат в [[Украинска гръкокатолическа църква|украинска гръкокатолическа църква]] преди набора |
[[Файл:1943_hofscheller.jpg|дясно|мини|[[Ханс Франк]] и д-р Хофстетер от влизат в [[Украинска гръкокатолическа църква|украинска гръкокатолическа църква]] преди набора на доброволци в [[Санок]], 1943 г.]] |
||
Дивизия „Галиция“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 162 }} Обучението за новобранците започва в рамките на учебен батальон за специални цели на СС ({{lang|de|SS-Ausbildungs-Battalion z.b.V}}), командван от СС щурмбанфюрер Бернард Бартлет. Назначен да контролира формирането на дивизията, е [[обергрупенфюрер]] [[Валтер Шимана]] (до октомври 1943 г.). Шимана не става командир на дивизията, тъй като до момента на заминаването му тя все още е с размер на батальон, в чийто състав е основно обучаващ се персонал. На 20 ноември 1943 г. ръководството поема [[бригадефюрер]] от СС Фриц Фрайтаг.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 162 }} [[Хауптман]] Волф Дитрих Хайке (временно командирован от [[Вермахт]]а) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полкове са германци. |
Дивизия „Галиция“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 162 }} Обучението за новобранците започва в рамките на учебен батальон за специални цели на СС ({{lang|de|SS-Ausbildungs-Battalion z.b.V}}), командван от СС щурмбанфюрер Бернард Бартлет. Назначен да контролира формирането на дивизията, е [[обергрупенфюрер]] [[Валтер Шимана]] (до октомври 1943 г.). Шимана не става командир на дивизията, тъй като до момента на заминаването му тя все още е с размер на батальон, в чийто състав е основно обучаващ се персонал. На 20 ноември 1943 г. ръководството поема [[бригадефюрер]] от СС Фриц Фрайтаг.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 162 }} [[Хауптман]] Волф Дитрих Хайке (временно командирован от [[Вермахт]]а) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полкове са германци. |
||
[[Файл:1943sanok_kosciuszki_ukr_ss.jpg|дясно|мини|Първите украински доброволци от дивизия „Галиция“, маршируващи в Санок извън съдебната палата, май 1943 г.]] |
[[Файл:1943sanok_kosciuszki_ukr_ss.jpg|дясно|мини|Първите украински доброволци от дивизия „Галиция“, маршируващи в Санок извън съдебната палата, май 1943 г.]] |
||
Общо 81 999 мъже се записват за служба в дивизията. От тях 42 000 са призовани по време на първата фаза на вербуване, която се провежда през май и юни 1943 г. От тях 27 000 са счетени за годни за военна служба, а 13 000 са зачислени.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = 75 }} За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина е намалено от 1,65 m на 1,61 m. |
Общо 81 999 мъже се записват за служба в дивизията. От тях 42 000 са призовани по време на първата фаза на вербуване, която се провежда през май и юни 1943 г. От тях 27 000 са счетени за годни за военна служба, а 13 000 са зачислени.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = 75 }} За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина е намалено от 1,65 m на 1,61 m. |
||
[[Файл:Stanowisko_armaty_przeciwpancernej_Pak_38_kal._50_mm_(2-1994).jpg|мини|Войници от 14- |
[[Файл:Stanowisko_armaty_przeciwpancernej_Pak_38_kal._50_mm_(2-1994).jpg|мини|Войници от 14-а СС дивизия с [[PaK 38|противотанково оръдие PaK 38]] на Източния фронт, март 1944 г.]] |
||
== Боен път == |
== Боен път == |
||
=== Антипартизански действия с бойна група Байерсдорф === |
=== Антипартизански действия с бойна група Байерсдорф === |
||
В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските [[партизани]]. Действа в района на [[Замошч]] заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4- |
В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските [[партизани]]. Действа в района на [[Замошч]] заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-и полк са изпратени в района на [[Броди]]. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал [[Валтер Модел]].{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 }} |
||
=== Броуди === |
=== Броуди === |
||
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където [[Лвовско-Сандомежка операция|се водят тежки боеве]], и е придадена към 13-ти армейски корпус.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14- |
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където [[Лвовско-Сандомежка операция|се водят тежки боеве]], и е придадена към 13-ти армейски корпус.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-и полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} |
||
На 13 юли съветските войски под командването на маршал [[Иван Конев]] започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли [[1-ва танкова дивизия (Вермахт)|1-ва]] и [[8-а танкова дивизия (Вермахт)|8-а танкова дивизия]] заедно с 30-ти полк от дивизия „Галиция“ са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} |
На 13 юли съветските войски под командването на маршал [[Иван Конев]] започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли [[1-ва танкова дивизия (Вермахт)|1-ва]] и [[8-а танкова дивизия (Вермахт)|8-а танкова дивизия]] заедно с 30-ти полк от дивизия „Галиция“ са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.{{hrf| автор = Logusz | година = 1997 | страници = }}{{без страници}} На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.{{hrf| автор = Mitcham | година = 2007 | страници = 74 – 86 }} |
Текуща версия към 06:50, 23 септември 2021
14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1) | |
14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1) | |
Символ на 14-а гренадирска СС дивизия | |
Информация | |
---|---|
Активна | 28 април 1943 – 15 април 1945 г. |
Държава | Германия |
Клон | пехота |
Тип | гренадирска дивизия |
Битки/войни | Втора световна война |
14-а гренадирска СС дивизия (галицийска №1) (на немски: 14. Waffen-Grenadier-Division der SS (galizische Nr. 1)) е германска военна формация от Втората световна война, съставена предимно от доброволци с украински етнически произход от района на Галиция[1], а по-късно и словаци.[1][2] Създадена през април 1943 г. на основата на полицейски полк „Галиция“ и получава името доброволческа СС дивизия „Галиция“ (на немски: SS-Freiwilligen-Division Galizien).[3] Унищожена е по време на Лвовско-Сандомежката операция. Сформирана е отново и участва в бойни действия в Словакия, Югославия и Австрия, преди да бъде преименувана на 1-ва дивизия от Украинската национална армия. Предава се на Западните Съюзници на 10 май 1945 г.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
След Първата световна война, разпадането на Австро-Унгария и Украинската война за независимост, територията на Галиция е включена в Полша. През 1929 г. в Източна Галиция е създадена Организацията на украинските националисти, която има тайни връзки с германския Абвер. Тя се дели на две фракции, по-умерената ОУН-М, водена от Андрий Мелник, и по-радикалната ОУН-Б водена от Степан Бандера. След разделянето на Полша между Германия и Съветския съюз съгласно условията на пакта Рибентроп-Молотов през 1939 г., територията на Източна Галиция е присъединена към Съветска Украйна.[4]
Към 1940 г. полк „Бранденбург“ разполага с украинска рота (около 150 войника), които се обучават в Австрия. Тя носи кодовото име „Роланд“. Втора рота е сформирана от украинци от Галиция. Тя получава кодовото име „Найтингейл“. От тези две роти е сформиран 201-ви гвардейски батальон (на немски: Schutzmannschaft Batallion 201). По време на четирите години германската окупация са създадени още 11 такива батальона (с номера от 202 до 212).[4]
Създаване на дивизията[редактиране | редактиране на кода]
Идеята за организиране на доброволци от Галиция е предложена от германския управител на областта д-р Ото Вехтер. На 1 март 1943 г. той представя идеята си за сформиране на нова дивизия в Берлин пред Хайнрих Химлер. Химлер от своя страна дискутира въпроса с Адолф Хитлер и вземат решение за сформиране на дивизия с наборници и финансиране от областта и носеща името „Галиция“. На 28 март Химлер уведомява Вехтер, че може да пристъпи към реализиране на този план.[5]
За обръщение към дивизията е предпочетено името „галицийска“/„Галиция“ вместо „украинска“/„Украйна“, за да подчертае австро-унгарското наследство.[6][7] Дейвид Марпълс предполага, че подразделението е наречено „Галиция“, или за да се гарантира по-строг германски контрол или за да се избегне директната употреба на термина „украински“.[8]
Вехтер се обръща към Украинския централен комитет, ръководен от Владимир Кубийович, който подкрепя идеята за формирането на дивизията.[9][10]
Германците правят две политически отстъпки. Предвидено е, че дивизията няма да се използва за срещу Западните Съюзници и ще се използва изключително за „борба с болшевиките“. Другата отстъпка е интегрирането на християнските (предимно от Украинската гръкокатолическа църква и украински православни) капелани, на които е позволено да функционират в рамките на формацията. Във Вафен-СС другите изключения са босненската дивизия и бригада „Валония“. Последното условие е установено по настояване на организаторите на дивизията, за да се сведе до минимум рискът от деморализация и разпространение на нацистка идеология сред войниците.[11][посочете страница] В действителност, нацистката индоктринация отсъства в дивизията.[12]
Създаването на чуждестранни отряди на СС за борба с комунизма е извършвано и преди. Създавани са френски, фламандски, валонски, холандски, латвийски, естонски, хърватски и беларуски формации.[13] Създаването на украинска дивизия на СС е възприето от мнозина в Украйна като стъпка към постигането на украинска независимост и привлича много доброволци.
Дивизията се радва на подкрепата на множество политически и религиозни групи в западноукраинската общност. Главният организатор на дивизията и най-високопоставеният украински офицер Дмитрий Палиев е бивш лидер на малка легална политическа партия във Втората полска република. Много от неговите колеги са бивши членове на предвоенния умерен Украински национал-демократичен алианс[14][15], който се противопоставя на авторитарната ОУН. Дивизията получава морална подкрепа от офицери изгнаници от съюзената с Полша Украинска народна република, като генерал Михайло Омелянович-Павленко.[12] Получава силна подкрепена и от умерената фракция на ОУН на Андрей Мелник, която вижда в дивизията противовес на Украинската въстаническа армия, където влиянието на ОУН на Степан Бандера доминира.[12]
ОУН-Б се противопоставя на идеята за създаване на дивизията, защото не е под техен контрол. В своята пропаганда твърди, че дивизията ще се използва от германците като пушено месо.[16] Въпреки това, тя не пречи на нейното формиране и изпраща свои членове в състава ѝ, за да получат военна подготовка. Някои от тях заемат видни позиции в дивизията. Въпреки това ОУН-Б не успява да получи контрол над дивизията.[12]
Дивизията има подкрепата както на Украинската гръкокатолическа църква, така и на Украинската автокефална православна църква. В състава на дивизията е сина на Мстислав Скрипник, православния епископ на Киев.[12]
Командири и личен състав[редактиране | редактиране на кода]
Дивизия „Галиция“ е командвана от германски, австрийски и украински офицери.[17] Обучението за новобранците започва в рамките на учебен батальон за специални цели на СС (на немски: SS-Ausbildungs-Battalion z.b.V), командван от СС щурмбанфюрер Бернард Бартлет. Назначен да контролира формирането на дивизията, е обергрупенфюрер Валтер Шимана (до октомври 1943 г.). Шимана не става командир на дивизията, тъй като до момента на заминаването му тя все още е с размер на батальон, в чийто състав е основно обучаващ се персонал. На 20 ноември 1943 г. ръководството поема бригадефюрер от СС Фриц Фрайтаг.[17] Хауптман Волф Дитрих Хайке (временно командирован от Вермахта) е началник на щаба от януари 1944 г. Всички командири на полкове са германци.
Общо 81 999 мъже се записват за служба в дивизията. От тях 42 000 са призовани по време на първата фаза на вербуване, която се провежда през май и юни 1943 г. От тях 27 000 са счетени за годни за военна служба, а 13 000 са зачислени.[18] За да се повишат цифрите за набиране, минималното изискване за височина е намалено от 1,65 m на 1,61 m.
Боен път[редактиране | редактиране на кода]
Антипартизански действия с бойна група Байерсдорф[редактиране | редактиране на кода]
В средата на февруари 1944 г. дивизията получава заповед да сформира бойна група, под името Байерсдорф, за действия срещу съветските и полските партизани. Действа в района на Замошч заедно с елементи от 5-и полк, докато елементи от 4-и полк са изпратени в района на Броди. Бойната група изпълнява задълженията си достатъчно добре и получава рядката похвала на германския фелдмаршал Валтер Модел.[19]
Броуди[редактиране | редактиране на кода]
През юли дивизията е изпратена в района на Броди, където се водят тежки боеве, и е придадена към 13-ти армейски корпус.[11][посочете страница] Заедно с шест непълни немски пехотни дивизии, Галиция отговаря за задържането на фронт с приблизителна дължина от 80 km.[11][посочете страница] На 8 юли 13 -ти корпус е прехвърлен към 1-ва танкова армия.[11][посочете страница] Галицийската дивизия е поставена в резерв. Разположени в Броуди са 29-и, 30-ти, 31-ви полк на дивизията, фузилиерски и инженерен батальон и нейния артилерийски полк. 14-и полеви заместващ батальон на СС е разположен на 24 km зад другите части.[20]
На 13 юли съветските войски под командването на маршал Иван Конев започват атаката си. До следващия ден те разбиват германска дивизия на север от 13-ти корпус и отблъскват опит за германска контраатака. На 15 юли 1-ва и 8-а танкова дивизия заедно с 30-ти полк от дивизия „Галиция“ са разгърнати в контраатака срещу проникването на съветските войски в района на Колтив. Съветската 2-ра въздушна армия в рамките на пет часа извършва 3288 самолетни полета и хвърля 102 тона бомби върху тях по време на контраатаката.[11][посочете страница] На 18 юли полевият заместващ батальон на дивизията успява да избегне обкръжение. Според командира на батальона 11 офицери, 54 подофицери и 954 успяват да се избягат на запад към 21 юли 1944 г. Останалата част от 13-ти корпус, състоящ се от над 30 000 германски и украински войници, е обкръжен в района на Броуди.[20]
В рамките на обкръжението галицийските войски имат задача да защитят източния периметър близо до Подгорецки замък, град Подхирци и Олеско.[20] На 19 юли съветските войски съсредоточават атаката си срещу обкръжението в района, който смятат за най-слаб, този на сравнително неопитната Галицийска дивизия.[20] 29-и и 30-ти полк от дивизията, подкрепяни от артилерийския полк на дивизията, оказват неочаквано яростна съпротива. Контролът над Подхирци се сменя неколкократно, преди съпротивата на галицийците да бъде преодоляна в късния следобед. При Олеско голяма съветска атака използваща танкове Т-34 е отблъсната от дивизионните фузилиерски и инженерен батальон.[20]
На 20 юли опитът на обкръжените германски дивизии да пробият се проваля въпреки ранните успехи.[20] До този момент 30-ти и 31-ви полк на дивизията са унищожени по време на боевете. Втори опит за пробив започва в 1:00 на 21 юли и завършва отново неуспех. На запад германски танково-гренадирски полк успява да пробие съветските линии и за кратко установява контакт с обкръжените войски край Броуди. Преди да бъде отблъснат полкът спасени са около 3400 войници, от които 400 галицийци.[20] До края на деня, под натиска на съветските атаки, дивизията се разпада.[20] Командирът Фриц Фрайтаг се отказва от командването и постановява, че в последвалия опит за пробив оцелелите ще се спасяват поотделно. Той и неговият щаб сформират бойна група и се отправят на юг, изоставяйки дивизията.[20] Някои украински щурмови групи остават непокътнати, други се присъединяват към германски формации, бягат или са унищожени. Украинският 14-и фузилиерски батальон, който до голяма степен се е разпаднал, формира тила на остатъците от 13-ти корпус. Заемайки град Билий Камин дава възможност на известен брой оцелели да избягат на юг и успява да устои на няколко съветски опита да завладеят града. До вечерта на 21 юли батальонът остава единствената непокътната единица северно от река Буг.[20]
В ранната сутрин на 22 юли 14-и фузилиерски батальон изоставя Биле Камин. Към този момент обкръжението е с размери само 6 на 8 километра. Германските и галицийските войници са инструктирани да атакуват с всичко, което разполагат и да се придвижват напред, докато не пробият или са унищожени.[20] Усилията им са достатъчни да преодолеят съпротивата на съветската 91-ва танкова бригада и пехотна ѝ подкрепа, и да избягат с хиляди. Останалата част от обкръжението е унищожено до вечерта на 22 юли.[20]
Въпреки тежките боеве, дивизията запазва своята дисциплина и някои от нейните членове в крайна сметка успяват да пробият обкръжението. От приблизително 11 000 галицийски войници, разположени в Броуди, около 3000 успяват почти веднага да влязат отново в дивизията. Приблизително 7400 са отбелязани като изчезнали по време на битка.
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Williamson, Gordon. The SS: Hitler's Instrument of Terror. Amber Books Ltd, 1994. (на английски)
- Rikmenspoel, Marc J. Waffen-SS Encyclopedia. Aberjona Press, 2004. ISBN 0971765081. (на английски)
- Хаусер, Паул. СС войските в бой. „Прозорец“ ЕООД, 2019. ISBN 978-619-243-001-6. (на български)
- Littlejohn, David. Foreign Legions of the Third Reich: Poland, the Ukraine, Bulgaria, Rumania, Free India, Estonia, Latvia, Lithuania, Finland and Russia. R James Bender Pub, 1987. ISBN 091213836X. (на английски)
- Wolf-Dietrich, Hajke. The Ukrainian Division „Galicia“. Toronto : Shevchenko Scientific Society, 1970. (на английски)
- Idzio, V. Ukrains'ka Povstans'ka Armiya – zhidno zi svidchenniamy nimetskykh ta radians'kykh arkhiviv. Lviv, 2005. (на украински)
- Marples, David R. Heroes and Villains: Creating National History in Contemporary Ukraine. Central European University Press, 2007. ISBN 9637326987. (на английски)
- Subtelny, Orest. Ukraine: a History. Toronto, Ontario, Canada, Toronto: University of Toronto Press, 1988. ISBN 978-0-8020-5808-9. (на английски)
- Armstrong, John A. Ukrainian Nationalism. New York: Columbia University Press, 1963. (на английски)
- Mazower, Mark. Hitler's Empire: How the Nazis Ruled Europe. Penguin Press, 2008. ISBN 014311610X. (на английски)
- Logusz, Michael O. Galicia Division: The Waffen-SS 14th Grenadier Division, 1943 – 1945. Altglen, Pennsylvania, Schiffer Publishing, 1997. ISBN 0-7643-0081-4.
- Snyder, Timothy. The Reconstruction of Nations: Poland, Ukraine, Lithuania, Belarus, 1569 – 1999. Yale University Press, 2004. ISBN 030010586X. (на английски)
- Mitcham, Samuel. The German Defeat in the East, 1944 – 45. Stackpole Books, 2007. (на английски)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Williamson 1994, с. 123 – 124.
- ↑ Rikmenspoel 2004, с. 90.
- ↑ Хаусер 2019, с. 423.
- ↑ а б Littlejohn 1987, с. 40 – 42.
- ↑ Logusz 1997, с. 51 – 52.
- ↑ Idzio 2005, с. 83.
- ↑ Logusz 1997, с. 81.
- ↑ Marples 2007, с. 184.
The title „Halychyna“ (Galicia) was used either because the Germans wished to avoid direct use of the more inflammatory „Ukrainian“ or to ensure tighter German control. - ↑ Subtelny 1988, с. 457.
- ↑ Logusz 1997, с. 58.
- ↑ а б в г д Logusz 1997.
- ↑ а б в г д Armstrong 1963, с. 170 – 175.
- ↑ Mazower 2008, с. 454 – 460.
- ↑ Snyder 2004, с. 218.
- ↑ Armstrong 1963, с. 18 – 19.
Армстронг споменава за Украинския национал-демократичен алианс: „определено демократичен характер, с различни количества католическа, либерална и социалистическа идеология, вградени в програмата му“ - ↑ Logusz 1997, с. 62.
В статия публикувана от ОУН-Б: „нямаме никакви съмнения, че се формира не украински, а германски колониален елемент. Отношението на украинската нация към нея е, както и към всички предишни германски експерименти – отрицателно.“ - ↑ а б Mitcham 2007, с. 162.
- ↑ Logusz 1997, с. 75.
- ↑ Mitcham 2007, с. 74.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Mitcham 2007, с. 74 – 86.
[[Категория:Военни формирования формирани през 1943 година]] [[Категория:Дивизии на Вафен-СС]]