Добри Петков: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
източник
Ред 27: Ред 27:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 14 септември 1859 г. в с. Церова кория, Търновско. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Службата си започва в 17-а пехотна дружина. През ноември 1885 г. е командир на рота. Бил е началник-отдел в Министерство на войната.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4 | page = 53}}</ref> Редактор на в. „Свобода“ (1886 – 1899) и издател на в. „Нов век“ (1899 – 1916). Излиза в запас през 1895 г. Народен представител в XIII (1903 – 1908), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) ОНС. Освен това е бил подпредседател на XIII ОНС (1903 – 1907) и председател на XIII ОНС (1907 – 1908). По време на Балканските войни е в Кърджалийския отряд. Излиза отново в запас през 1913 г. В периода 23 септември 1913 – 21 юни 1918 е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 ноември 1919 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. Амнистиран е през юни 1924 г. Умира на 1 януари 1932 г. в [[София]]. Жени се за Бонка – дъщеря на известния Търновски богаташ Хаджи Николи. Тя му ражда 5 деца: Петко, Христо, Мария, Стефан и Цветана.
Роден е на 14 септември 1859 г. в с. Церова кория, Търновско. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Службата си започва в 17-а пехотна дружина. През ноември 1885 г. е командир на рота. Бил е началник-отдел в Министерство на войната.<ref>{{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4 | page = 53}}</ref> Редактор на в. „Свобода“ (1886 – 1899) и издател на в. „Нов век“ (1899 – 1916). Излиза в запас през 1895 г. Народен представител в XIII (1903 – 1908), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) ОНС. Освен това е бил подпредседател на XIII ОНС (1903 – 1907) и председател на XIII ОНС (1907 – 1908). По време на Балканските войни е в Кърджалийския отряд. Излиза отново в запас през 1913 г. В периода 23 септември 1913 – 21 юни 1918 е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 ноември 1919 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. Амнистиран е на [[19 юли]] [[1924]] г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4719&SRV=false&LANG=bg Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.]</ref> Умира на 1 януари 1932 г. в [[София]]. Жени се за Бонка – дъщеря на известния Търновски богаташ Хаджи Николи. Тя му ражда 5 деца: Петко, Христо, Мария, Стефан и Цветана.


== Семейство ==
== Семейство ==

Версия от 07:22, 24 септември 2021

Добри Петков
Битки/войниСръбско-българска война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 януари 1932 г. (72 г.)
Друга дейностНароден представител в:
XIII ОНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   

Добри Петков Петков е български офицер, полковник и държавен деец.

Биография

Роден е на 14 септември 1859 г. в с. Церова кория, Търновско. През 1880 г. завършва Военното училище в София. Службата си започва в 17-а пехотна дружина. През ноември 1885 г. е командир на рота. Бил е началник-отдел в Министерство на войната.[1] Редактор на в. „Свобода“ (1886 – 1899) и издател на в. „Нов век“ (1899 – 1916). Излиза в запас през 1895 г. Народен представител в XIII (1903 – 1908), XV (1911 – 1913), XVI (1913), XVII (1914 – 1919) ОНС. Освен това е бил подпредседател на XIII ОНС (1903 – 1907) и председател на XIII ОНС (1907 – 1908). По време на Балканските войни е в Кърджалийския отряд. Излиза отново в запас през 1913 г. В периода 23 септември 1913 – 21 юни 1918 е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. На 4 ноември 1919 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. Амнистиран е на 19 юли 1924 г.[2] Умира на 1 януари 1932 г. в София. Жени се за Бонка – дъщеря на известния Търновски богаташ Хаджи Николи. Тя му ражда 5 деца: Петко, Христо, Мария, Стефан и Цветана.

Семейство

От децата на Добри Петков първи се ражда Петко. Той се жени за французойка – Лили, от която има дъщеря Надя и внук Джони (живущ в USA). Христо се жени за дъщерята на македонския революционер Никола Зографов – Цветана Зографова. Техен единствен син е известният български диригент Добрин Петков. Мария е омъжена за Райчо Константинов Райчев-Вирсавиев (13 май 1885 – 1959), на когото ражда дъщеря Добринка. Стефан не е женен, след 9 септември е „арестуван“ на улицата и изчезнал без вест. Последна се ражда Цветана. Тя се омъжва за Исак Джераси и му ражда две дъщери – Елена и Вера[3][4].

Военни звания

Трудове

  • „Десетгодишнината на офицерите от Втория випуск“ (1890);
  • „Мисли върху организацията на българската войска“ (1895);
  • „Критически бележки върху брошурата на ген. Никола Жеков“ (1924);
  • „Виновниците на погрома на България през септември 1918 г.“ (1927).

Бележки

  1. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 53.
  2. ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
  3. ↑ „Министрите на България 1879 – 1999“ Ташо В. Ташев, Издателство на МО „Св. Георги Победоносец“;
  4. ↑ Спомени на правнуци Христо и Ани Добринови Петкови, внучка Елена Джераси (2009 г.)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Добри_Петков&oldid=11124349“.