Талиши: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
''' |
'''Талишите''', наричани още '''толъши''', са етнос, обитаващ Северен [[Иран]] и Югоизточен [[Азербайджан]]. В Азербайджан обитават областите [[Астара]], [[Ленкоран]], [[Лерик]], [[Ярдъмлъ]] и частично [[Масалъ]]. Говорят [[талишки език]] от [[Ирански езици|иранската езикова група]]. По-голямата част от талишите са мюсюлмани [[шиити]], а останалите са [[сунити]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Талишите са потомци на древните мидийци. Държавата [[Мидийци|Мидия]] съществувала от 7 до 4 век пр.Хр. Изследванията{{факт}} показват, че още тогава тук е имало развита култура с градове, дворци и т.н.; страната е била земеделска. Следи от древната култура се виждат и днес – това са исполински остатъци от изкуствени канали, могили и пр. [[Страбон]] пише, че този край се сравнява по култура с [[Месопотамия]] или [[Древен Египет]]. По късно на тази територия съществуват две мощни държави: [[Кавказка Албания]] (Алвания) или [[Аран]] (от 4 век пр.Хр. до [[9 век]] сл.Хр.), и [[Атропатена]]. По време на [[араби|арабските]] завоевания тази територия е наречена Азербайджан (т.е. "земя на вечно горящите огньове", от "зар" – светлина, огън, заря). В началото на [[19 век]] Талишкото ханство (основано през [[17 век]]) влиза в състава на [[Руската империя]]. |
|||
== Религия == |
== Религия == |
||
Освен догматическия [[Ислям|мюсюлмански]] пантеон, у |
Освен догматическия [[Ислям|мюсюлмански]] пантеон, у талишите е запазен и култът към редица местни богове от домюсюлманския период и свързаната с тях система от вярвания. Към тях принадлежи например Сийах-Галеш — божество покровител на едрия рогат добитък. Сред талишите шиити му съответства Хезер-Наби (Свети Сергий, на [[арменски език|арменски]]: ''Сурб Саргис''). Талишите особено почитат пророк [[Мойсей]], който е един от главните персонажи на техния фолклор и с чието име е свързан цял комплекс от различни предания, разпространени сред тях. Приблизително 80% процента от талишите спазват принципите и догмите на исляма. |
||
== Култура и бит == |
== Култура и бит == |
||
За традиционния бит са характерни патриархалните институции (взаимопомощ, кръвно отмъщение, гостоприемство). До днес са запазени |
За традиционния бит са характерни патриархалните институции (взаимопомощ, кръвно отмъщение, гостоприемство). До днес са запазени талишки сватбени и трудови песни. През [[1928]] г. въз основа на [[латиница]]та е създадена талишката азбука. През 20-те и 30-те години на [[20 век]] излизат общо 19 периодични издания на талишки език{{факт}}, оттогава до днес такава практика не съществува. В училищата се преподава на езика [[Азербайджански език|азери]] (в Азербайджан) и на [[фарси]] (в Иран). Днес талишката общност в Азербайджан изпитва голямо влияние на азербайджанския език и базираната върху него култура. Аналогична е ситуацията и в Иран. |
||
== Поминък == |
== Поминък == |
||
Традиционни поминъци са [[земеделие]]то (пшеница, ориз, чай, цитруси, зеленчуци, овошки), [[животновъдство]] (едър рогат добитък), [[бубарство]], тъкачество (коприна и памук). И днес аграрно-промишленият комплекс е основа на икономиката на региона. Природно-икономическите условия са много подходящи за развитието на [[Селско стопанство|селското стопанство]] |
Традиционни поминъци са [[земеделие]]то (пшеница, ориз, чай, цитруси, зеленчуци, овошки), [[животновъдство]] (едър рогат добитък), [[бубарство]], тъкачество (коприна и памук). И днес аграрно-промишленият комплекс е основа на икономиката на региона. Природно-икономическите условия са много подходящи за развитието на [[Селско стопанство|селското стопанство]] — това са влажният субтропичен климат, плодородните почви, наличието на водни запаси и достатъчното количество работна ръка. Преобладават ранните посеви, зеленчукопроизводството, отглеждането на чай, лозарството. 99% от чая и повече от половината зеленчуци и бостанска продукция, произвеждани в Азербайджан, са от Ленкоран-Астаринския регион{{факт}}. |
||
[[Категория:Ирански народи]] |
[[Категория:Ирански народи]] |
Версия от 07:51, 16 август 2007
Талишите, наричани още толъши, са етнос, обитаващ Северен Иран и Югоизточен Азербайджан. В Азербайджан обитават областите Астара, Ленкоран, Лерик, Ярдъмлъ и частично Масалъ. Говорят талишки език от иранската езикова група. По-голямата част от талишите са мюсюлмани шиити, а останалите са сунити.
История
Талишите са потомци на древните мидийци. Държавата Мидия съществувала от 7 до 4 век пр.Хр. Изследванията[източник?] показват, че още тогава тук е имало развита култура с градове, дворци и т.н.; страната е била земеделска. Следи от древната култура се виждат и днес – това са исполински остатъци от изкуствени канали, могили и пр. Страбон пише, че този край се сравнява по култура с Месопотамия или Древен Египет. По късно на тази територия съществуват две мощни държави: Кавказка Албания (Алвания) или Аран (от 4 век пр.Хр. до 9 век сл.Хр.), и Атропатена. По време на арабските завоевания тази територия е наречена Азербайджан (т.е. "земя на вечно горящите огньове", от "зар" – светлина, огън, заря). В началото на 19 век Талишкото ханство (основано през 17 век) влиза в състава на Руската империя.
Религия
Освен догматическия мюсюлмански пантеон, у талишите е запазен и култът към редица местни богове от домюсюлманския период и свързаната с тях система от вярвания. Към тях принадлежи например Сийах-Галеш — божество покровител на едрия рогат добитък. Сред талишите шиити му съответства Хезер-Наби (Свети Сергий, на арменски: Сурб Саргис). Талишите особено почитат пророк Мойсей, който е един от главните персонажи на техния фолклор и с чието име е свързан цял комплекс от различни предания, разпространени сред тях. Приблизително 80% процента от талишите спазват принципите и догмите на исляма.
Култура и бит
За традиционния бит са характерни патриархалните институции (взаимопомощ, кръвно отмъщение, гостоприемство). До днес са запазени талишки сватбени и трудови песни. През 1928 г. въз основа на латиницата е създадена талишката азбука. През 20-те и 30-те години на 20 век излизат общо 19 периодични издания на талишки език[източник?], оттогава до днес такава практика не съществува. В училищата се преподава на езика азери (в Азербайджан) и на фарси (в Иран). Днес талишката общност в Азербайджан изпитва голямо влияние на азербайджанския език и базираната върху него култура. Аналогична е ситуацията и в Иран.
Поминък
Традиционни поминъци са земеделието (пшеница, ориз, чай, цитруси, зеленчуци, овошки), животновъдство (едър рогат добитък), бубарство, тъкачество (коприна и памук). И днес аграрно-промишленият комплекс е основа на икономиката на региона. Природно-икономическите условия са много подходящи за развитието на селското стопанство — това са влажният субтропичен климат, плодородните почви, наличието на водни запаси и достатъчното количество работна ръка. Преобладават ранните посеви, зеленчукопроизводството, отглеждането на чай, лозарството. 99% от чая и повече от половината зеленчуци и бостанска продукция, произвеждани в Азербайджан, са от Ленкоран-Астаринския регион[източник?].