Паисий Врачански (Българска патриаршия): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 14: Ред 14:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 6 август 1888 г. в [[Своге]] със светското име '''Александър Райков Анков'''. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в [[Искрец]] и [[София]]. Завършва [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска семинария]] и след това става доктор по богословие от [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. Специализира философия и право в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Служи, като [[дякон]] при екзарх [[Йосиф I Български]] и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, [[ефимерий]], библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]]. Преподава в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] и е проповедник в Софийската митрополия и юрисконсулт на Светия Синод, [[протосингел]] на софийския митрополит.<ref name="Динков 108"/>
Роден е на 6 август 1888 г. в [[Своге]] със светското име '''Александър Райков Анков'''. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в [[Искрец]] и [[София]]. Завършва [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска семинария]] и след това става доктор по богословие от [[Черновицки университет|Черновицкия университет]]. Специализира философия и право в [[Мюнхенски университет|Мюнхенския]] и [[Лайпцигски университет|Лайпцигския университет]]. Служи, като [[дякон]] при екзарх [[Йосиф I Български]] и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, [[ефимерий]], библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия Синод]]. Преподава в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]] и е проповедник в [[Софийска митрополия|Софийската митрополия]] и юрисконсулт на Светия Синод, [[протосингел]] на софийския митрополит.<ref name="Динков 108"/>


На 1 май 1923 година е ръкоположен за [[знеполска епархия|знеполски епископ]]. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.<ref name="Динков 108"/> През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит [[Максим Български|Максим Ловчански]]. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.
На 1 май 1923 година е ръкоположен за [[знеполска епархия|знеполски епископ]]. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.<ref name="Динков 108"/> През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит [[Максим Български|Максим Ловчански]]. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.

Версия от 15:45, 8 октомври 2021

Тази статия е за епископа на Българската патриаршия. За епископа на Вселенската вижте Паисий Врачански (Вселенска патриаршия).
Паисий
български духовник
Роден
Починал
16 май 1974 г. (85 г.)
Враца, България
Религияправославие
Учил вЛайпцигски университет
Черновицки университет
Паисий в Общомедия
От ляво надясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростолски и Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

Паисий е български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия на Българската православна църква от 1930 до 1974 година.[1]

Биография

Роден е на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи, като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юрисконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.[1]

На 1 май 1923 година е ръкоположен за знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.[1] През 1971 г. е кандидат за патриарх, редом с митрополит Максим Ловчански. До края на живота си остава един от водачите на така нареченото „реакционно крило“ на Синода.

Почива на 16 май 1974 година във Враца.

Бележки

  1. ↑ а б в Динков, Камен. История на българската църква: Четива. Враца, Редакция Духовно възраждане, 1954. с. 108.
пръв → знеполски епископ
(1 април 1923 – 21 септември 1930) 		→ Софроний
Климент → врачански митрополит
(10 юни 1930 – 16 май 1974) 		→ Калиник
     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Православие“         Портал „Православие“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Паисий_Врачански_(Българска_патриаршия)&oldid=11136808“.