Илко Йорданов: Разлика между версии
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
С указ от 5 декември 2016 г. е назначен за началник на Националната гвардейска част и е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считано от 12 декември 2016 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=110211 Указ № 385 за назначаване на полковник Илко Димитров Йорданов на длъжността командир на Националната гвардейска част и удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“]</ref> На 10 май 2019 г. е награден с [[Почетен знак на Президента на Република България]].<ref>{{Citation |title=Румен Радев отличи с почетен занк бригаден генерал о.з. Илко Йорданов |url=https://armymedia.bg/archives/151604 |accessdate=2019-05-10 |archivedate=2019-05-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190510153755/https://armymedia.bg/archives/151604 }}</ref> |
С указ от 5 декември 2016 г. е назначен за началник на Националната гвардейска част и е удостоен с висше офицерско звание [[бригаден генерал]], считано от 12 декември 2016 г.<ref>[https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=110211 Указ № 385 за назначаване на полковник Илко Димитров Йорданов на длъжността командир на Националната гвардейска част и удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“]</ref> На 10 май 2019 г. е награден с [[Почетен знак на Президента на Република България]].<ref>{{Citation |title=Румен Радев отличи с почетен занк бригаден генерал о.з. Илко Йорданов |url=https://armymedia.bg/archives/151604 |accessdate=2019-05-10 |archivedate=2019-05-10 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20190510153755/https://armymedia.bg/archives/151604 }}</ref> |
||
== Образование == |
|||
* СПТУ по машиностроене, Горна Оряховица – до 1979 |
|||
* [[Факултет „Общовойскови“|Висшето народно военно училище]], мотострелкови войски – 1979 – 1983 |
|||
** Военна академия „Г.С.Раковски“ – до 1997 |
|||
== Военни звания == |
== Военни звания == |
Версия от 09:05, 9 октомври 2021
Илко Йорданов | |
български генерал | |
Роден | |
---|---|
Националност | България |
Илко Димитров Йорданов е български инженер, офицер, бригаден генерал.
Биография
Роден е на 14 април 1961 г. в Горна Оряховица. Има брат Пламен Йорданов, който също е бригаден генерал. През 1979 г. завършва СПТУ по машиностроене в родния си град. През 1983 г. завършва випуск „Родопски – 1983“ на Висшето народно военно училище във Велико Търново със специалност „мотострелкови войски“ излиза като инженер по експлоатация на АТТ. Започва военната си служба като командир на взвод. От 1981 до 1991 г. е командир на рота, а след това за 1 година е началник-щаб на батальон. Между 1992 и 1995 г. е командир на батальон. Завършва Военната академия в София през 1997 г. Назначен е за командир на отделен представителен батальон. В периода 2001 – 2003 е командир на гвардейски полк. От 2003 до 2008 г. е началник-щаб на Националната гвардейска част, а след това до 2016 г. е неин заместник-командир.
С указ от 5 декември 2016 г. е назначен за началник на Националната гвардейска част и е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал, считано от 12 декември 2016 г.[1] На 10 май 2019 г. е награден с Почетен знак на Президента на Република България.[2]
Образование
- СПТУ по машиностроене, Горна Оряховица – до 1979
- Висшето народно военно училище, мотострелкови войски – 1979 – 1983
- Военна академия „Г.С.Раковски“ – до 1997
Военни звания
- Лейтенант (1983)
- Бригаден генерал (12 декември 2016)
Награди
- Почетен знак на МО „Свети Георги“ – II степен;
- Награден знак – „За вярна служба под знамената – III степен“
- Награден знак – „За отлична служба – I степен“
- Почетен знак на Президента на Република България (2019)
Източници
- ↑ Указ № 385 за назначаване на полковник Илко Димитров Йорданов на длъжността командир на Националната гвардейска част и удостояването му с висше офицерско звание „бригаден генерал“
- ↑ Румен Радев отличи с почетен занк бригаден генерал о.з. Илко Йорданов, архив на оригинала от 10 май 2019, https://web.archive.org/web/20190510153755/https://armymedia.bg/archives/151604, посетен на 10 май 2019