Договор от Бретини: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м →‎Клаузи: Средни тирета.
Ред 28: Ред 28:


== Клаузи ==
== Клаузи ==
По същество договорът от Бретини не е много различен от договореното по-рано в Лондон. Цяла югозападна Франция ([[Аквитания (регион)|Аквитания]], [[Поату-Шарант|Поату]], Сентонж), но не и оспорваните Мен, Турен и [[Анжу]] минават под английска власт. При това те престават да бъдат васални на френския крал, а стават суверенни територии, свързани в [[лична уния]] с [[Кралство Англия|Англия]]. На север английската власт над Кале и Понтиьо е потвърдена, но [[Нормандия]] и [[Фландрия (графство)|Фландрия]], които Едуард също е искал, остават във Франция. Сумата за откупа на краля е намалена на 3 млн. екю.<ref>John Wagner, ''[https://web.archive.org/web/20180716235643/http://dl.lilibook.ir/2016/03/Encyclopedia-of-the-Hundred-Years-War.pdf Encyclopedia of Hundred Years War]'', London 2006, p. 59</ref> Изтерзаната му държава трябва да я плати на пет транша по 600 000 екю. Това включва и 16 негови генерали и съветници, всички пленени при Поатие. Двама синове на краля - [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи д'Анжу]] и [[Жан дьо Бери]] - са изпратени като заложници в Лондон на негово място. За сметка на това Едуард ІІІ обещава официално да се откаже от претенциите си за френската корона.
По същество договорът от Бретини не е много различен от договореното по-рано в Лондон. Цяла югозападна Франция ([[Аквитания (регион)|Аквитания]], [[Поату-Шарант|Поату]], Сентонж), но не и оспорваните Мен, Турен и [[Анжу]] минават под английска власт. При това те престават да бъдат васални на френския крал, а стават суверенни територии, свързани в [[лична уния]] с [[Кралство Англия|Англия]]. На север английската власт над Кале и Понтиьо е потвърдена, но [[Нормандия]] и [[Фландрия (графство)|Фландрия]], които Едуард също е искал, остават във Франция. Сумата за откупа на краля е намалена на 3 млн. екю.<ref>John Wagner, ''[https://web.archive.org/web/20180716235643/http://dl.lilibook.ir/2016/03/Encyclopedia-of-the-Hundred-Years-War.pdf Encyclopedia of Hundred Years War]'', London 2006, p. 59</ref> Изтерзаната му държава трябва да я плати на пет транша по 600 000 екю. Това включва и 16 негови генерали и съветници, всички пленени при Поатие. Двама синове на краля [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи д'Анжу]] и [[Жан дьо Бери]] са изпратени като заложници в Лондон на негово място. За сметка на това Едуард ІІІ обещава официално да се откаже от претенциите си за френската корона.


През октомври двамата крале са превозени с кораб до Кале, където подписват нов договор. Той потвърждава на още едно ниво клаузите от Бретини. Има една малка разлика - Едуард заявява, че няма да се откаже веднага от правата си, а когато френските власти освободят всички обещани територии. Той изпълнява обещанието си и през ноември 1361 г. със специален документ обявява, че не се счита вече за френски крал.
През октомври двамата крале са превозени с кораб до Кале, където подписват нов договор. Той потвърждава на още едно ниво клаузите от Бретини. Има една малка разлика Едуард заявява, че няма да се откаже веднага от правата си, а когато френските власти освободят всички обещани територии. Той изпълнява обещанието си и през ноември 1361 г. със специален документ обявява, че не се счита вече за френски крал.


== Съдбата на договора ==
== Съдбата на договора ==

Версия от 04:10, 17 октомври 2021

Договор от Бретини
Стела, посветена на договора в Бретини
Информация
Подписване8 май 1360
Мястоблизо до Шартър, Франция
ПредшестванСтогодишна война
Териториални клаузиФранция отстъпва югозападните си земи на Англия, както и Кале и Понтиьо
Подписан между
Кралство Франция Кралство Англия
Договор от Бретини в Общомедия

Договорът от Бретини (на френски: Traité de Brétigny) е мирен договор, който поставя край на първия етап от Стогодишната война.[1] Подписан е на 8 май 1360 г. в селото Бретини, близо до Шартър на запад от Париж. Счита се за голям успех на английския крал Едуард III, тъй като му носи значителни териториални придобивки, но в действителност никога не е изпълнен изцяло. Поради това девет години по-късно войната се възобновява.

Пътят до мира

Мирният договор от Бретини е пряка последица от френското поражение при Поатие през 1356 г., когато крал Жан II е пленен от Едуард Черния принц, син на Едуард ІІІ. При спазване на кралското му достойнство Жан е отведен в Бордо, а след известно време - и в Лондон. Черният принц веднага се опитва да му наложи изгодни условия, при които да се сключи мир, но засега френският крал отказва - той не може да преговаря със собствените си васали. През 1358 и 1359 г. самият Едуард ІІІ води преговори с него и успва да го убеди да подпише двата Лондонски договора. В тях е определен откуп за пленника, какъвто никой не е виждал дотогава - 4 милиона екю. Жан обещава да отстъпи на Едуард една четвърт от кралството си - обширни земи на югозапад (нещо като голям вариант на Аквитания), Кале и района Понтиьо. С една дума той признава пълната си капитулация.

Проблемът е, че макар все още да е крал, той не може да представлява френския народ. В негово отсъствие властта като регент взема синът му Шарл (бъдещият Шарл V). Той се сблъсква с тежки вътрешни проблеми - избухват въстания (на Етиен Марсел в Париж, Жакерията в провинцията), наварският крал Шарл Злият крои планове да свали династията. С мъдрост и умереност Шарл превежда монархията през всички кризи. Ала когато се разчува какво е обещал баща му в Лондон, цялото му обкръжение единодушно се възпротивява. Един депутат в Генералните щати изразва най-добре всеобщото настроение: „С устата си можем да приемем тези искания, но в сърцата си никога няма да се съгласим“.[2]

При това положение Едуард обявява, че ще продължи военните действия. Той стоварва 12 000 войници край Кале, получава подкрепа от нидерландските си съюзници и предприема разорителен поход от типа chevauchée. Разграбва Пикардия и Шампан, обсажда безуспешно Реймс. Настъпването на зимата изцяло обърква плановете му. Въпреки това той успява да изкопчи откуп от херцога на Бургундия, за да пощади земите му и се насочва към Париж. Скоро става ясно, че намеренията му да го атакува не са нищо повече от илюзия. Той се оттегля към Бретини, където показва готовност да преговаря - този път не с пленника си в Лондон, а с действителните управляващи на Франция.[3] И въпреки това Жан ІІ притиска сина си за отстъпки, за да може час по-скоро да върне свободата си.

Франция според мира в Бретини, карта

Клаузи

По същество договорът от Бретини не е много различен от договореното по-рано в Лондон. Цяла югозападна Франция (Аквитания, Поату, Сентонж), но не и оспорваните Мен, Турен и Анжу минават под английска власт. При това те престават да бъдат васални на френския крал, а стават суверенни територии, свързани в лична уния с Англия. На север английската власт над Кале и Понтиьо е потвърдена, но Нормандия и Фландрия, които Едуард също е искал, остават във Франция. Сумата за откупа на краля е намалена на 3 млн. екю.[4] Изтерзаната му държава трябва да я плати на пет транша по 600 000 екю. Това включва и 16 негови генерали и съветници, всички пленени при Поатие. Двама синове на краля – Луи д'Анжу и Жан дьо Бери – са изпратени като заложници в Лондон на негово място. За сметка на това Едуард ІІІ обещава официално да се откаже от претенциите си за френската корона.

През октомври двамата крале са превозени с кораб до Кале, където подписват нов договор. Той потвърждава на още едно ниво клаузите от Бретини. Има една малка разлика – Едуард заявява, че няма да се откаже веднага от правата си, а когато френските власти освободят всички обещани територии. Той изпълнява обещанието си и през ноември 1361 г. със специален документ обявява, че не се счита вече за френски крал.

Съдбата на договора

Когато Жан ІІ се връща в Париж, взема цялата власт в ръцете си. Главната му цел е да осигурва плащането на траншовете за своя откуп. Със специален ордонанс Налага три извънредни данъка. Когато умира през април 1364 г., Шарл V поема нов курс в управлението. Армиите му избягват открити сражения с англичаните и минават към партизанска борба. След като през 1369 г. войната е подновена, те постигат недвусмислени успехи. Много скоро всички английски завоевания по мира в Бретини са изгубени.

Бележки

  1. Treaty of Brétigny, Encyclopaedia Britannica
  2. André Maurois, A History of France, New York 1956, p. 82
  3. Desmond Seward, The Hundred Years War. The English in France 1337 – 1453, New York 1978, p. 99
  4. John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, p. 59