Тернопил: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Drive432 (беседа | приноси)
186 редакции
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Drive432 (беседа | приноси)
186 редакции
Добавена е повече информация за историята на града
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 43: Ред 43:


==== Втората световна война ====
==== Втората световна война ====
На 17 септември 1939 г. съветски военни части, в изпълнение на договореностите на пакта Молотов-Рибентроп, преминават река [[Збруч]] и навлизат в западните украински земи. Вечерта на същия ден частите на 10-а танкова бригада и кавалерийската дивизия навлизат в град Тарнопол<ref>Історія міст і сіл УРСР: В 26 тг. - Т. XIX: Тернопільська область / Нечай С. П. (голова редкол.). - Київ: Інститут історії АН УРСР, 1973. - 640 с.</ref>. Започва процесът на интегриране на западноукраинските земи в [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската съветска социалистическа република]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Върху получените земи възникват [[Лвовска област|Лвовска]], Станиславска (по-късно [[Ивано-Франкивска област|Ивано-Франкивска]]) и [[Тернополска област|Тарнополска]] област.
На 17 септември 1939 г. съветски военни части, в изпълнение на договореностите на пакта Молотов-Рибентроп, преминават река [[Збруч]] и навлизат в западните украински земи. Вечерта на същия ден частите на 10-а танкова бригада и кавалерийската дивизия навлизат в град Тарнопол<ref name=":2">Історія міст і сіл УРСР: В 26 тг. - Т. XIX: Тернопільська область / Нечай С. П. (голова редкол.). - Київ: Інститут історії АН УРСР, 1973. - 640 с.</ref>. Започва процесът на интегриране на западноукраинските земи в [[Украинска съветска социалистическа република|Украинската съветска социалистическа република]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Върху получените земи възникват [[Лвовска област|Лвовска]], Станиславска (по-късно [[Ивано-Франкивска област|Ивано-Франкивска]]) и [[Тернополска област|Тарнополска]] област.

През декември 1939 г. - януари 1940 г. в Тарнополската област е въведено ново административно-териториално деление.<ref>Газ. «Вільне життя». - 1940. - 22 січня // ДАТО. - Фонд виконкому Тернопільської обласної Ради депутатів трудящих (1939-1970).</ref>

След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на "едрите земевладелци и буржоазията". До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.<ref name=":2" />


== Образование ==
== Образование ==

Версия от 16:08, 20 октомври 2021

Тернопол
Тернопіль
— град —
Знаме
      
Герб
Украйна
49.5667° с. ш. 25.6° и. д.
Тернопол
Тернополска област
49.5667° с. ш. 25.6° и. д.
Тернопол
Страна Украйна
ОбластТернополска област
Площ59 km²[1]
Надм. височина320 m
Население217 121 души
КметСергий Надал
Основаване1540 г.
Първо споменаване15 април 1540 г.
Пощенски код46000 - 46499
Официален сайтwww.rada.te.ua
Тернопол в Общомедия

Тернопол (на украински: Тернопіль, на руски: Тернополь, на полски: Tarnopol) е град в Западна Украйна, административен, икономически и културен център на Тернополска област. Градът е сред центровете на историческата област Галиция.

За покровител на града се смята свещената Текла. Преди Втората световна война олтарът с неговото изображение е бил в Доминиканската църква – по-късно наречена „Катедрала на Непорочното зачатие на Пресвета Богородица“.

Разположен е на река Серет. Той е важен автомобилен и железопътен възел в Украйна. Има население от 204 200 жители (2004).

История

Историята на Тернопол започва на 15 април 1540 г., когато кралската канцелария в Краков дава привилегия за местоположение (Locacio oppidi Tamopolie) на великия престолонаследник на полското кралство граф Ян (Йоан) Тарновски да основе опидум (град-крепост) Тарнопол на безлюдно място, наречено Сопилче.[2] Името Тарнопол се споменава за първи път в документ от 1575 г. Основната част от жителите на града се състои от украинци. Втората по големина група са поляците.[3] Заедно с основаването на града там е построен и замък.

Населението на Тернопол от самото му основаване е предимно интернационално. Заедно с украинците и поляците тук от 1550 г. живеят и евреи, на които е разрешено да живеят тук по заповед на великия пратеник на короната граф Ян Тарновски, който им предоставя и определени права и задължения.[4]

Градът често е нападан от татарите. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.[5]

По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.[6]

Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока Лвов. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, Богдан Хмелницки се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, казаци и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.[7]

Ян Тарновски

Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на султана, дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя[7]. През ноември 1654 г., след като Запорожката Армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с Жечпосполита, дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски[8], събрали силите си в Тарнопол, потеглят към Каменец. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар[8]. А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол[9].

За последен път в Тарнопол армията на Б.Хмелницки се появява през 1657 г. След Хмелницки, през 1660-1670 г. в Подолието и Галиция се води борба за създаване на независима Украинска казашка държава под ръководството на хетмана Петър Дорошенко. Негови съюзници са Османската империя и нейният васал - Кримското ханство. Тези съюзници опустошават селищата в Подолието. Тарнопол не прави изключение.[10]

През 1772 г. Тарнопол става част от Австрийската империя след първото разделяне на Полско-литовската държава, а от 1783 г. става център на Австрийската околия.[11]

20 век

Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ е разрушена през 1954 г.

Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ в неоготически стил е построена през 1903-1908 г. Автор на проекта на църквата е галисийският архитект, главен представител на галисийската неоготика Теодор Мариан Талевски (1857-1910).[12] Църквата в Тернопол е разрушена през 1954 г. Върху неговите основи по-късно е построен централен универсален магазин, който е открит през октомври 1959 г.[13]

Карта на Тарнополского воеводства

След разпадането на Австрийската монархия в края на Първата световна война през ноември 1918 г. градът за кратко става част от Западноукраинската народна република. По време на Полско-украинската война през юли 1919 г. Полша окупира и последните части на Западноукраинската народна република. През ноември 1919 г. градът става изцяло част от Полша. През септември 1921 г. е създадено Тарнополското воеводство, включващо 17 окръга.[14]

Втората световна война

На 17 септември 1939 г. съветски военни части, в изпълнение на договореностите на пакта Молотов-Рибентроп, преминават река Збруч и навлизат в западните украински земи. Вечерта на същия ден частите на 10-а танкова бригада и кавалерийската дивизия навлизат в град Тарнопол[15]. Започва процесът на интегриране на западноукраинските земи в Украинската съветска социалистическа република и Съветския съюз. Върху получените земи възникват Лвовска, Станиславска (по-късно Ивано-Франкивска) и Тарнополска област.

През декември 1939 г. - януари 1940 г. в Тарнополската област е въведено ново административно-териториално деление.[16]

След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на "едрите земевладелци и буржоазията". До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.[15]

Образование

Към 2018 г. в Тернопол се намират 10 висши училища

Побратимени градове

Тази статия, свързана с Украйна, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия за селище все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Източници

  1. ↑ ternopilcity.gov.ua // Уебсайт. с. 5.
  2. ↑ Locacio oppidi Tamopolie // Archiwum Główne Akt Dawnych w Warszawie. Metryka Koronna. - Ks. 61. - 290-292 v.
  3. ↑ Архивъ Юго-Западной Россіи, часть VIII, Т. IV. Акты .о землевладѣніи въ Юго-Западной Россіи ХѴ-ХѴШ вв. - Кіевъ, 1907. - 451 с
  4. ↑ Leniek Jan. Przywileje królów i właścicieli miasta Tarnopola, znajdująnce się w archiwum miejskiem / Jan Leniek // L Rocznik Kółka Naukowego Tarnopolskiego za rok 1892. - Tarnopol, 1892. - S. 14—65.
  5. ↑ Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.
  6. ↑ Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР // Посетен на 2021-10-20.
  7. ↑ а б Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.
  8. ↑ а б Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с.
  9. ↑ Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.
  10. ↑ Окаринський В. Тернопіль в часи Богдана Хмельницького / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 2-8 червня. № 21 (438).- С . 8.
  11. ↑ Окаринський В. Власники Тернополя / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 28 квітня - 4 травня. - № 17 (434). - СЛ 0.
  12. ↑ Biernat Marcin. Kościół parafialny p.w. Matki Boskiej Nieustającej Pomocy w Tarnopolu / Marcin Biernat // Materiały do dziejów sztuki sakralnej na ziemiach wschodnich dawnej Rzeczypospolitej / Redakcja naukowa: Jan K. Ostrowski. - Część I. Kościoły i klasztory rzymskokatolickie dawnego Województwa Ruskiego. - Tom 16. - Kraków, 2008. - S. 215-270.
  13. ↑ Бойцун Л. Тернопіль у плині літ. Історико-краєзнавчі замальовки / Л. Бойцун. - Тернопіль: Джура, 2003. - 392 с.
  14. ↑ Бармак М. В. Тернопільщина: від Першої до Другої світової війни 1 М. В. Бармак ІІ Тернопілля: сторінки історії. - Тернопіль, 1995. - С. 130-149.
  15. ↑ а б Історія міст і сіл УРСР: В 26 тг. - Т. XIX: Тернопільська область / Нечай С. П. (голова редкол.). - Київ: Інститут історії АН УРСР, 1973. - 640 с.
  16. ↑ Газ. «Вільне життя». - 1940. - 22 січня // ДАТО. - Фонд виконкому Тернопільської обласної Ради депутатів трудящих (1939-1970).
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тернопил&oldid=11149133“.