Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Пренасочващи страници: кога са ненужни

Предварително обсъждане

Пренасочващите страници изпълняват две функции: основно да помагат на читателите при търсене, и – може би с второстепенна важност – да улесняват редакторите при създаване на линкове. Повечето други големи уики проекти – 64 от тях – имат ръководства за пренасочващите страници (Уикипедия:Пренасочване (Q4832177)). Ние, обаче, нямаме. Може би е добра идея да се хванем някой ден и да създадем такова ръководство. Най-малкото защото изглежда имаме подход, по-различен от този в повечето други проекти.

Като читател, понякога съм забелязвал, че се е налагало да опитвам търсене с няколко различни израза, докато намеря това, което ми трябва. Обяснявал съм си го с предположението, че просто не е имало редактори, на които да им се е занимавало да създават съответните пренасочвания. Сега, обаче, откривам, че дори и да има редактори, на които им се занимава да създават, има също така и редактори, на които ще им се занимава да изтриват.

Какъв е конкретният повод? Създадох преди дни две пренасочващи страници, които за мен бяха очебийно полезни, но за други редактори те се оказaха очевадни кандидати за бързо изтриване. Последвалият разговор открои големи различия в представите ни за пренасочванията. И понеже нямаме ръководство по въпроса, се хванах да разровя каква е практиката из скорошните изтривания. Резултатът е в списъка по-долу; той включва изтритите по т.4 от У:БИСФ през последните два месеца пренасочващи страници, които са изцяло в основното именно пространство и които не са свързани с премествания, в обратен хронологичен ред:

1. Асен Хаджиолов (политик): доколкото виждам, това е било отделна статия в продължение на няколко години, бива слята с Асен Хаджиолов (молекулярен биолог) по-рано този месец, и впоследствие изтрита. Представям си, че необходимата част от историята на тази страница е слята с дестинацията, така че да няма проблеми с авторство и лицензи). Остават, обаче, два други проблема: 1) понеже е имало няколко години статия с това заглавие, е възможно да съществуват препратки към нея извън уикипедия (примерно от интернет страници или отметки на потребители) ‑ това е и причината при всяко преместване на страница софтуерът автоматично да генерира пренасочване на старото име; 2) пренасочващата страница сама по себе си не е неуместна: Асен Хаджиолов е преди всичко биолог, но е бил известно време министър, така че определението "политик" нито е погрешно, нито пък и е невероятно читатели да го използват при търсене.
2. Асен Асенов Хаджиолов (молекулярен биолог): също като предишния пример: заглавие с история, което не е погрешно.
3. Редица пренасочвания за благотворителни организации (това са червените препратки от Списък на македонските благотворителни братства в България) – не съм наясно с контекста, но изтриванията не изглеждат неуместни.
4. Преизподня и Пъкъл: пренасочващи към Ад. Изтриването на тези две страници е съвсем непонятно: и двете думи са установени и широко употребявани синоними за обекта на статията.
5. Fulgurite -> Фулгурит.
6. Ric Flair -> Рик Светкавицата. "Ric Flair" е името му на родния му език.
7. Съюза на учените в България -> Съюз на учените в България. Просто определената форма на заглавието: не знам защо е ненужна, при положение че улеснява препратки и помага на търсачката.
8. Зелените поля...(комедия) -> Зелените поля.... На пръв поглед това изглежда като ненужно уточнение в заглавието. Уточнението не е грешно: филмът е наистина комедия, а това, че уточнението е ненужно, не означава, че пренасочването е безполезно (enwiki страница за тези, на които им е любопитно). Но ако се вгледате по-отблизо в историята на страница, ще ви бъде трудно да пропуснете тази редакция и твърдението, че "(комедия)" е всъщност част от действителното име на филма, така, както е изписано на кинолентата.
9. Михаил Гулько -> Михаил Гулко – отново препратка от родното име на обекта на статията.
10. Солвент -> Разтворител.
11. Островно правило и Островен ефект -> Правило на Фостър. Отново необясними изтривания: и двата термина са зададени като синоними в самата статия.
12. Холидейка -> Бисквита Холидей; ХЕД метеорити -> ХЕД метеорит. Дестинациите на тези пренасочващи страници са изтрити статии. Най-накрая случай, който действително да отговаря на използваната досега т.4 от У:БИСФ ("страница или файл, които вече са ненужни").
13. Domenico Lucano -> Доменико Лукано. Още едно родно име.
14. Ендемични видове -> Ендемит. Множествено число: помага при линкове, улеснява читателски търсения.
15. Otello Profazio -> Отело Профацио; Brunori Sas -> Брунори Сас. Отново родни имена.

От всички тези изтривания, единствено четири – #3, #5, #10, #12 – ми се виждат уместни (и дори не всички от тях са непротиворечиво уместни: "солвент", например, може да се разглежда като полезен израз за тези, които са позабравили българската терминология). Доколкото виждам, единствено #12 отговаря на условията на т. 4 (като страница, която е вече ненужна).

Доколкото от разговора по-горе може да се правят някакви изводи за философията на пренасочването, то тя може би ще се охарактеризира като радикален минимализъм. А ако има някакъв общ принцип, който може да се извлече от резюметата на изтриванията, то той е: "ако страницата има за момента вътрешни препратки към себе си, тя се запазва; във всички останали случаи, тя се трие".

Не искам да твърдя, че радикалният минимализъм е лош подход. Необичаен, да. По начало лош, не. Но ако това действително ще бъде подходът на българската уикипедия, то бих искал той да е избран целенасочено, на базата на някакви налични предимства, и със съзнанието за недостатъците.

Та, кога пренасочващите страни са нужни, и кога трябва да се трият? --Уанфала (беседа) 23:25, 21 август 2021 (UTC)

Добър въпрос. Аз също смятам, че много от примерите заслужава да ги има като пренасочвания, вкл. солвент, пъкъл и ад. За латинските изписвания не съм сигурен, ако някой търси името на латински по-скоро би отишъл да чете в enwiki. За „Човек_(умен)“ и „Човек_(красив)“ по-скоро не, поясненията в скоби са изключително само за да се разграничи когато има съвпадение на заглавията на няколко статии. А ако някой си си бил запазил препратка към старото нещо в скоби за мен не е довод, понеже важи за абсолютно всички премествания и по тая логика никога ли да не трием старото име? Ми да си оправи препратката. Или да си я насочи към Уикиданни, там идентификаторите не (би трябвало да) се променят. За членуваните пренасочвания мисля, че едно време имаше много пренасочвания като #7, после нещо се промени в софтуера на Медияуики, ако си спомням правилно, имаше обсъждане и всички тия бяха изтрити масово. Но аз не участвах тогава и нямам ясен спомен, някой друг може да е по-запознат. --Поздрави, Петър Петров 05:57, 22 август 2021 (UTC)

Прав си за първите два примера, изобщо не помислих за препратки отвън. --Спас Колев (беседа) 07:07, 22 август 2021 (UTC)

Наистина добър въпрос и е чудесно, че се повдига. Ще следя с интерес дискусията – засега най-вече като слушател, защото не съм се замислял по тази тема отдавна и по-скоро нямам определено мнение.
— Luchesar • Б/П 14:52, 22 август 2021 (UTC)

За преизподня и пъкъл, както и за островно правило, островен ефект и солвент съм донякъде съгласен, че могат да бъдат оставени пренасочванията. Макар че, като се замисля, няма голям смисъл – до момента на създаването им няма ни една страница, която да сочи към тях. Единственият плюс е при външно търсене. Само поради тази причина си заслужава да ги има подобни пренасочвания. Оставянето на пренасочки с името на родния език (случаите с Rick Flair и Михаил Гулько) също ми изглежда безсмислено. Петър Петров вече е обяснил защо. Rick Flair дори не беше пренасочване, а новосъздадена страница. Погледнете добре в дневника на изтриванията и ще забележите това в резюмето на изтриването. Причината за изтриването е, че съдържанието повтаряше това на вече съществуваща и по-пълна статия, а не защото е била (ненужно) пренасочване. За името на филма: ако погледнете постера на филма (в страницата за филма в IMDb), ще видите, че преместването, направено от мен, си е правилно – името не съдържа частта с „(комедия)“. В сайта на БНФ я има частта с „(комедия)“ в заглавието, но, забележете, че в скоби е посочено и алтернативното заглавие (Зелените поля), под което е била първоначално страницата и в уикито. А сега де, кое е било първо – кокошката или яйцето? Тук може да се поспори – дали преместване изобщо е било необходимо, както и кое пренасочване си заслужава да бъде създадено, кое не. Ще я мътиме… Държа да отбележа, че тук предимно коментирам страниците, които са изтрити от мен.
Добре е, че се повдига този въпрос, за да бъде изяснено следното нещо: кога едно пренасочване е наистина необходимо и кога е просто хабене на ресурси. --Ted Masters (беседа) 15:14, 22 август 2021 (UTC)

Моя грешка за Rick Flair – беше ми убягнало, че страницата не е пренасочваща. Но все пак презумпцията при изтриването е, че от такова заглавие не трябва да има пренасочване – иначе страницата нямаше да бъде изтрита, а пренасочена, нали? --Уанфала (беседа) 22:23, 23 август 2021 (UTC)

Е, добре, тогава трябва да направим пренасочващи страници за всички чужди имена, че да е лесно за всички. И познайте какво ще стане – ще настъпи един хаос в текста, щото половината и повече от него ще е на латиница, арабска азбука, а защо не и друг тип йероглифи. За да е по-лесно... Звучи добре, нали? Не, определено не звучи така. Улесняването не трябва да става за сметка на качеството. --Ted Masters (беседа) 08:30, 24 август 2021 (UTC)

Първо да изкажа големи благодарности на --Уанфала за повдигането на този въпрос тук. Аз от доста години се колебая дали да го направя защото също смятам че има нужда ако не от правила то поне от задълбочено обсъждане. Поводът в случая е разногласие между нас двамата, но причините са много по-дълбоки а именно че нямаме ясни критерии за какво точно са нужни пренасочващите страници ако въобще са нужни и кога. Интересно е че от всичките дадени от Уанфала примери аз категорично съм против всички освен Преизподня и Пъкъл, които според мен трябва да бъдат възстановени. Ако ще коментираме тези примери бих помолил да изключим случая с Хаджиолов защото там става въпрос за голяма каша от двойни пренасочвания и дублиращи се статии и само би попречил на конструктивната дискусия. Съвсем конкретно аз лично съм много ама много против пренасочвания към име на човек изписвано на чужд език като Otello Profazio -> Отело Профацио защото има уикипедии на съответните чужди езици и още повече против пренасочвания с членувано изписване от рода на Земята с което смятам да се заема в скоро време. Другите случаи са дискусионни. Основният въпрос обаче е с каква точно е целта на всяко конкретно пренасочване. Ако целта е да се улесни търсенето като в горния пример за Преизподня което е съвсем различна дума от Ад категорично подкрепям такива пренасочвания, но ако целта е да улесним търсенето на Hell в българската Уикипедия което да сочи конкретно към Ад съм категорично против най-малкото защото търсещият може изобщо да не се интересува от тази точно статия а по-скоро да се опитва да намери Highway to Hell или Heaven and Hell. Също така съм категорично против да се създават подобни пренасочвания само за да се улеснят редакторите в стил Софийският Университет например. Всъщност вече дадох такъв със напълно излишната според мен Земята. Надявам се на конструктивна дискусия. Нещо което напоследък ни липсва тук. -- Сале (беседа) 21:59, 22 август 2021 (UTC)

Би било добре първо да се прочете en:WP:R и някои от свързаните с нея страници, преди да се навлиза в сериозна дискусия, защото в английската Уикипедия този въпрос е доста подробно описан и има отговор на (почти) всички въпроси. --Стан (беседа) 22:46, 22 август 2021 (UTC)

Офтопик, но тия замествания на твърд интервал с   са дразнещи и най-вече ненужни.
— Luchesar • Б/П 22:36, 23 август 2021 (UTC)

А, затова значи бях изключил WikEd едно време. Трябваше да се досетя, че нещо такова ще се случи като го включа. --Уанфала (беседа) 22:53, 23 август 2021 (UTC)

Случва се и в най-добрите семейства. :-D
— Luchesar • Б/П 23:16, 23 август 2021 (UTC)

Смятам, че всички пренасочвания, които сочат към съществуващи /неизтрити/ статии трябва да останат. Вероятно от тази генерална общност трябва да се премахнат тези, които са с очевидни правописни грешки. Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 07:16, 24 август 2021 (UTC)

Видяхме по-горе пренасочванията, изтрити през последните два месеца, но за да добием представа за текущите практики, може би трябва да погледнем и към новосъздадените пренасочвания.

На всяка изтрита през периода страница съответстват поне 10 новосъздадени, така че първоначалното ми заключение – че тук се следва принципът на радикалния минимализъм – се оказва погрешно. От сравняването на двата списъка забелязвам и че има няколко категории от пренасочвания (от друго число, определени форми, синоними, чужди названия), които се създават от едни опитни редактори, а от други редактори, също толкова опитни, се изтриват. --Уанфала (беседа) 12:42, 24 август 2021 (UTC)

Уанфала, ако сте се убедили че не става за радикален минимализъм както сполучливо го нарекохте съгласен ли сте да разделим тази тема на няколко отделни защото според мен изискват различен подход? Една за членуваните за които аз определено съм радикално против дори и само заради съществуването на пълен и кратък член в българския, друга за оригиналните имена на хора за които също съм против с аргументи споделени и от Потребител:Ted Masters, трета за латинските наименования на живи организми за която изпитвам известни колебания. Мога да дам конкретни примери за всяка от трите категории. За пренасочванията които са остатък от преместване когато оригиналът е бил сгрешен мисля, че няма нужда от обсъждане. Уточнявам, че във всички случаи когато се предлага за триене пренасочваща страница трябва преди това да се коригират всички препратки към нея. -- Сале (беседа) 14:38, 26 август 2021 (UTC)

Каня се да започна именно такава подтема, в която да обсъждаме конкретните класове, и имам подготвена чернова с обзор на практиките в други уикипедии и описание на релевантните фактори (поне тези, за които съм се сетил). Предполагам, че ще имам време да я довърша до утре, та се надявам – разбира се, ако колегите са съгласни – да се захванем с обсъждането тогава. По-лесно ще е ако имаме широк изходен материал. --Уанфала (беседа) 15:44, 26 август 2021 (UTC)

Не забравяйте за членуваните имена (като СофийскиЯ университет) или съкращенията - СУ. --Rumensz (беседа) 16:34, 26 август 2021 (UTC)

Струва ми се че за абревиатурите имаме консенсус че са необходими или се лъжа? -- Сале (беседа) 16:45, 26 август 2021 (UTC)

Конкретните въпроси

Принципи и уговорки

Да разгледаме тогава конкретни категории от пренасочвания и да видим какви възгледи имаме за всяка от тях?

Нахвърлял съм малко материал из подразделите по-надолу, но това е единствено стартова позиция. Добавяйте каквото сметнете за нужно, и отваряйте нови подраздели. Опитал съм да направя обзор на наличните подходи в няколко други по-големи уикипедии, но това далеч не е изчерпателно: ако сте наясно с практиките другаде, моля да ги добавите тук. С изключение на en, fr и ru, съм ползвал машинен превод, така че ако забележите случай, в който машината може да ме е подвела, моля, коригирайте ме. С изключение на en, съм изхождал основно от наличните ръководства и помощни страници – възможно е практиката да се разминава с описаното в ръководствата, така че ако имате опит първа ръка, обърнете ми внимание.

Опитал съм се да спомена изразените вече по-горе мнения, но подканям изразилите тези мнения да ги повторят, за да е по-ясно. Подканям също така и всички останали да споделят мисли и мнения, за да може да добием представа в каква посока ще може да се намира крайният консенсус.

Крайната ми – може би утопична :) – цел е за всеки (под)клас да успеем да вземем решение дали съответните пренасочвания трябва да се:

• насърчават (като особено полезни)
• толерират (с малка полза, без вреда)
• избягват (без особена полза или вреда: ненужни)
• изтриват (вредата е по-голяма от ползата).

Разбира се, други от нас биха имали други категории. Предполагам, че някои колеги може да следват – хайде да го наречем – принцип на дуализма. За всеки определен тип, пренасочванията трябва или да се създават, или непременно да се трият. Този подход си има приложенията – смятам, например, че е чудесен избор, ако става въпрос за личен проект. Но уикипедия не е личен проект, тук работят заедно множество хора с различни възгледи, та е неизбежно да имаме междинни категории. Тук е релевантен един от принципите в enwiki: "Избягвайте да изтривате дадено пренасочване ако някой го намира за полезно" (и по-нататък: "Ако някой твърди, че му е полезно, то най-вероятно наистина пренасочването му е от полза. Ако на вас ви е ненужно, това не означава, че другият ви подвежда, а че вие двамата използвате Уикипедия по различен начин").

Разграничаването между ненужни и вредни, подозирам, може да изглежда изненадващо. Основна причина, по мое мнение, за такова разграничаване е стремежът да не се хабят ресурси. Не техническите (изтриването на страници, впрочем, не намалява разхода на сървърно пространство, даже напротив), защото ефектът там е минимален, а човешките. И не толкова редакторското време, прекарано в проверката и изтриването на една страница (то е минимално), а най-ценният ни иначе ресурс: ентусиазмът и доброжелателността на засегнатите потребители. Скорострелното изтриване на иначе безобидна страница може да се окаже последната капка преди създателят ѝ да прелее и прекипи, или просто повод той или тя да реши да напусне проекта.

Под "полза" от пренасочване разбирам преди всичко спомагане достъпа до статиите (особено при търсене), но също така – но с по-малко значение – улесняването на вътрешните линкове. "Вредата" може да взима различни форми (en), но най-често е свързана със предаване на погрешна/подвеждаща информация (Доналд Тръмп (интелектуалец) -> Доналд Тръмп), възпрепятстване на търсения (Панев -> Христо Панев, при положение че са налице статии за други хора с това име [1]), или създаване на впечатлението, че съществува статия на енциклопедично значима тема, когато такава все още не е написана.

Надявам се, че в написаното по-долу е ясно кое е обективно описване на практики и фактори, и кое е моето лично мнение за желателността на тези практики или важността на тези фактори. Въпреки това е редно да декларирам предварително моя подход, за да знаете какви са ми уклоните и пристрастията. Наричам го – ето отново етикет, закупен от Корекома – прагматичен минимализъм. "Създаване на колкото пренасочвания са необходими, за да може дадена тема да е достъпна – ни повече, ни по-малко." За около половината общи категории описани по-долу, аз не бих се хващал да правя пренасочващи страници (търсачката ще се справи така или иначе), но ако някой реши да ги създава – не смятам, че е редно да се изтриват само защото ползата в кой да е случай е под някакъв произволно избран праг.

Уикипедия:Преместване и пренасочване е страницата, съдържаща инструкции за това, как се създават и редактират пренасочващи страници. Представям си, че каквото измислим като правила и насоки ще бъде в крайна сметка описано или там, или в нова страница специално за пренасочванията.

Та така, съжалявам за многото текст :) Ще разпратя в някакъв момент покани за участие в тази дискусия към всички редактори, които са създавали или изтривали наскоро пренасочвания. Но преди това, нека насъберем още материал и да представим всички гледни точки. Не бързаме за никъде: консултация като тази би се очаквало да отнеме няколко седмици, може би дори повече от няколко. --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

По-долу бе изразена позицията, че не трябва да се създават пренасочвания за предотвратяване на читателско объркване. Може да има разногласия относно обхвата на ситуациите, в които това да се прави, но смятам, че би трябвало да сме единодушни за едно: енциклопедията трябва да може да се ползва от всички потенциални читатели, дори тези, които може да не са напълно наясно със всичко. Най-малкото защото никой не е винаги напълно наясно със всичко (Вземете например, таксономични групи организми Cynodon, Conodon и Cynodont: можете ли да си спомните кое от тези три обозначава известната индексна вкаменелост? Едва ли, защото става въпрос за четвърта група: Conodont).

Предотвратяването не объркване има значение и за редакторската работа. Наличието на пренасочваща страница към дадена статия, например, значително намалява вероятността да се създаде повторно статия на това заглавие. Това е една от причините (наред с улесняването на читателите) да се създават пренасочвания като Град Елин Пелин -> Елин Пелин (град) или Аман (континент) -> Аман (Средна земя) (във втория случай имаме именно повторно създадена страница [2] преди пренасочването, в първия случай пък пренасочваща е създадена като такава, но бива изтрита като "ненужна"). – Уанфала (беседа) 23:30, 11 септември 2021 (UTC)

Множествено число

Изненадващо, ние имаме вече правило по този въпрос: Според Уикипедия:Вътрешни препратки#Червени препратки, "множествените (или съответно единствени) числа на думите е уместно да бъдат пренасочващи." Но повдигам въпроса, защото от предходните беседи е ясно, че съществуват разногласия.

Какви са правилата в другите уикипедии? Безусловно се препоръчват в en, es, fr, pt и sv. Според правилата в de, само ако множественото число се употребява често или формата му е нетипична. Противоречиви са съветите в da (има текст, препоръчващ създаване само ако формите за мн.ч. ще сочат към различна статия от единственото число, но на друго място в същата страница са дадени примери, които нарушават това правило). Пренасочвания се препоръчват в ca, ако улесняват създаването на препратки. В ръководството в ru не се споменават, та очаквах, че ще се избягват, но се оказва, напротив, че са често срещани (проверих осем случайни думи в множествено число, и за всяка от тях имаше пренасочваща страница).

Такива пренасочвания са що-годе полезни, та по мое мнение те би трябвало поне да се толерират. Не бих ги насърчавал само защото търсачката би трябвало що-годе да се справя с тях (не съм тествал), пък и имаме по-важни неща за вършене.

Има обаче случаи, в които такива пренасочвания са по-полезни от обичайното:

• Когато формата за мн. ч. е нерегулярна и има вероятност да не бъде разпозната като такава от някои от владеещите българския като втори език (Пътища -> Път, Видове -> Вид).
• Когато формата за мн. ч. може да се сбърка с друга форма ("цигарета" не е съществително в единствено число женски род, а множественото число от "цигаре").
• Когато множественото число се среща особено често.
• Когато множественото число поне частично има смислоразличителна функция. Така, например, множественото число на "земя" не означава няколко екземпляра от планетата Земя; формата "земи" има други значения, които са изброени в Земя (пояснение). Друг пример е "Америки" – форма, недвусмислено обозначаваща съвкупността от Северна и Юзна Америка (за разлика от "Америка", дума, която често обозначава една конкретна държава).
• Когато заглавието на статията е вече в множествено число, понеже читателите може да очакват заглавието да е в единствено (Санкюлот -> Санкюлоти). --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

По-долу бе изразено мнението, че в българския не съществува "регулярна" форма за множествено число. Може би не съм подбрал добре думата тук: в българския има два суфикса (-и за мъжки и женски род, -та за среден), които са напълно продуктивни (сиреч, използват се при нови думи) и които отговарят за огромната част от лексиката. Под "нерегулярни" разбирам всички останали. Може би е редно да се отбележи, че статиите, за които е принипно възможно да се създават пренасочвания за множестевено число (регулярно или не), са сравително малко на брой. Огромната част от енциклопедията се състои от статии за лица, събития, творби и географски обекти: при тях множественото число е неприложимо. – Уанфала (беседа) 23:30, 11 септември 2021 (UTC)

Определителен член

Според Уикипедия:Вътрешни препратки#Червени препратки, "[в] общия случай различните словоформи на дадена дума не предполагат отделни пренасочващи." Това може да се тълкува като правило против пренасочвания за определени форми. Но, както и по-горе, съществуват разногласия.

Тук нямаме паралели в по-големите уикипроекти, защото в техните езици определителният член е отделна дума или изобщо липсва. Езици, в които определената форма а флективна, както в българския, са:

• шведския (определените форми изрично се препоръчват: sv, т.2)
• датски: не се споменава в da:Hjælp:Omdirigeringer; на практика изглежда да има пренасочвания за някои определени форми (котка), но за други не (куче).
• норвежки (букмол): не се споменава, но се срещат: изпробвах няколко случайни думи, и за около 1/3 има пренасочвания.
• румънски: ro:Wikipedia:Redirecționare не споменава нищо; но отново проверих няколко думи; впечатлението ми е, че няма пренасочвания за нарицателни форми (elementul, atomul, mineralul, cerul, marea, изключение: "парламента"), но има за поне някои собствени (Земята, Америките, Океанът).

Подход, който изглежда следва поне един от колегите, е следният: да се изтриват пренасочванията, ако не са необходими при създаване на линкове (Съюза -> Съюз, от тази гледна точка, е излишен, защото е възможно да се създава линк като [[съюз]]а) и да се създават когато този трик не е възможен (Съюза на българските писатели -> Съюз на българските писатели). Паралел намирам единствено с правилото в ca относно форми за множествено число.

Петър Петров спомена, че в миналото такива пренасочвания са били масово изтрити, след като промяна в софтуера ги е направила ненужни. Някой знае ли повече?

Търсачката може да е полезна, но далеч не винаги. Вижте например резултатите за "мангустата" (търсената страница е едва на 4-то място), "Парламента на Чехия" (6-то място), или за "ризотото" (там Ризото изобщо не фигурира).

Аз лично не съм сигурен дали в общия случай такива пренасочвания трябва да се толерират или избягват. Но има конкретни ситуации, в които те са особено полезни:

• при по-малко познати думи, където читателят може да не е сигурен за формата на думата: примерно дали в дума като "бин-сасара" или "бонанга" има неопределено име в женски род (в който случай то ще е заглавието на статията) или определено име в мъжки род (в който случай читателите ще трябва да модифицират думата преди да тръгнат да търсят)
• когато определената форма не е само определена форма, а има по-конкретно значение от неопределената и де факто се явява като по-специфичен синоним. "Земя", например, често обозначава обект на собственост (парцел) или почва/пръст, докато "Земята" с доста по-голяма вероятност се отнася за планетата Земя. --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Фамилни имена

Чесето срещани са пренасочвания от фамилно име към статия за личност с такова име (например Превин -> Андре Превин). Доколкото виждам, те са всеобщо приети из другите уикипедии и едва ли има съмнение, че те са полезни.

Моето мнение, което впрочем не очаквам да стане популярно, е че те са нежелателни, но по оперативни причини. Работата е там, че дадено фамилно име почти винаги носят повече от една енциклопедично значими личности. В момента, в който се създаде статия за втора такава личност, пренасочващата страница ще възпрепятства достъпа до нея. Освен – разбира се – ако не се създаде пояснителна страница или добави връхна бележка. Но това е голямо "ако": не знам какви са практиките тук, но моите впечатления са, че това се случва само понякога. А и преди да бъде създадена втората статия, пренасочката ще има ограничена полезност: понеже има само една статия за човек с това име, и това име в общия случай ще фигурира в заглавието ѝ, то статията ще е почти винаги начело на резултатите от търсачката. --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Чуждоезични

Първоначални или родни имена, когато са различни от българското. Касае:

• личности (José Serra -> Жузе Сера, Федор Достоевски -> Фьодор Достоевски)
• организации (Michelin -> Мишлен, Microsoft -> Майкрософт)
• творби и продукти (The Simpsons -> Семейство Симпсън, Linux -> Линукс)
• географски обекти (Paris -> Париж, Україна -> Украйна)

Тези случаи са подробно разработени в en, като общият принцип е, че те са уместни ако има връзка между езика на пренасочката и темата на статията. Споменати са и в de, където се препоръчват ако са на латиница (двата дадени примера, обаче, са за градове), а са само позволени ако са с други писмености. Във ru е описана ограничена употреба. Доста други уикипедии споменават накратко, че другоезични пренасочки са уместни, но не винаги е ясно какъв точно е обхватът. Може да добиете някаква представа от този шаблон, който се използва от десетината уикипедии, изрично категоризиращи такива пренасочвания.

Естествено, не става въпрос за произволни комбинации от езици. Пренасочваща страница като Hell -> Ад, всички ще се съгласим, е неуместна: няма връзка между английския език и концепцията за ад. В случаи като New York -> Ню Йорк или Halloween -> Хелоуин, обаче, имаме ясна връзка между езика и обекта на статията. Има и случаи, в които връзката не е особено тясна, но въпреки това английското название има някаква давност в България: Bitcoin -> Биткойн, CPU -> Централен процесор, GUI -> Графичен потребителски интерфейс.

Има ли значение дали е на кирилица, или на друга писменост? Уместни ли са пренасочвания като Васил Иљоски -> Васил Ильоски или Исторїѧ славѣноболгарскаѧ -> История славянобългарска? По-подходящо ли е едно чуждо име, ако е изписано на кирилица (Тесалоники -> Солун, Къркларели -> Лозенград)?

По-горе беше изразено мнението, че чуждоезичните пренасочвания не са от полза на читателите: ако те искат да въведат в полето за търсене "Family Guy", то трябва да го направят не тук, ами например в англоезичната уикипедия. Да, но някои читатели все пак решават именно тук да търсят, а не в енуики (94 са направили точно това от началото на годината за Family Guy [3]). Читателите ни ползват уикипедия по множество различни начини. Има хора, които знаят само как името на шоуто се изписва на латиница, но не владеят английски език, или пък владеят, но въпреки това предпочитат да получават информация на български. Има хора, които ползват езика и са гледали шоуто в оригинал, но които искат да разберат българския му контекст: кога и къде е излъчвано в страната, как е преведено заглавието и т.н.

Доколкото виждам, някакви правила има шанс да приемем само за някои подкатегории. Родни имена на личности, например, не ми изглеждат достатъчно полезни, че да си струва да създаваме и поддържаме пренасочвания за тях (но също така не виждам и вреда от вече създадените такива). --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Последвалата беседа е преместена от раздела по-долу. 23:30, 11 септември 2021 (UTC)

Моите 2 стотинки относно чуждоезичните. Мисля, че е правилно да има пренасочвания от всички форми, които са популярни (дори да не са най-популярни) в българоезични източници или които въобще имат достатъчна гражданственост. Това включва и „неправилни“ интерпретации като Уорън Бийти. Моето мнение изглежда е различно от това на Сале, защото аз не виждам добра причина да бихме искали да трием пренасочвания като Microsoft, Uber, New York Times и т.н. Нека повторя обаче, че за мен критерий е популярността в българоезични източници. Ако източници на български, изписващи Бийти (вместо Бейти) или New York Times (вместо Ню Йорк Таймс) с времето изчезнат, то за мен и съответните пренасочвания ще станат ненужни.
— Luchesar • Б/П 11:35, 28 август 2021 (UTC)

Luchesar, значи това с чуждоезичните трябва да го разделим на имена на хора и всички останали. Докато за фирми и организации има известна логика и наложена практика макар и да не ми харесват то за изписване на имената на хора на оригиналния им език няма такава и е неприемливо ние тук да я създаваме или насърчаваме. Уорън Бийти e напълно нормално да съществува доколкото е много често срещано, но няма да се съглася с пренасочваща страница Warren Beatty -- Сале (беседа) 09:18, 30 август 2021 (UTC)

Това за мен звучи много разумно.
— Luchesar • Б/П 09:51, 30 август 2021 (UTC)

Уанфала, не знам дали сте обърнали внимание че много от пренасочващите статии с имена на хора на оригиналния език всъщност са остатък от преместване на статии са създадени погрешно с името на чужд език. Такива са всички от цитираните от Вас José Serra, Domenico Lucano, Otello Profazio, Brunori Sas. Първата просто е много стара и никой не се е сетил да я изтрие. Няма нито една друга статия сочеща към която и да е от горните четири. -- Сале (беседа) 09:30, 30 август 2021 (UTC)

Привет, да споделя и аз кратко мнение за чуждоезичните прапратки, тъй като основно статиите ми са преводни и имам известни наблюдения при търсенето директно на български

- относно медиите мисля, че е целесъобразно и оправдано да останата препратките от английските имена напр. от The New York Times/Guardian/The Huffingron Post към Ню Йорк Таймс, Гардиън, Хъфингтън Поуст, тъй като често в списъка с източници стои оригиналното име на медията и е по-добре да има насочване към страницата на БГ, отколкото името на източника да свети в червено като несъществуваща статия; освен това понякога потребителят не знае дали статията ще е създадена като 'Вашингтон пост', 'Уошингтън поуст' или 'Дъ Уошингтън Пост' - по-лесно ще му е да я потърси с английското наименование, което да го пренасочи към българската статия;

- два от преводите ми бяха на глобални бази данни - World Register of Marine Species и Global Biodiversity Information Facility, за които също мисля, че е целесъобразно да има пренасочване от английското им име - от една страна поради изложените съображения, че са широко цитирани като източници с английското си наименование, но от друга страна, защото българското наименование не е утвърдено в професионалните среди, които го ползват, и за професионалист вероятно би било по-бързо и лесно да потърси английското наименование вместо да гадае как е преведено.

Надявам се да съм била от полза. Elizaiv22 (беседа)

В момента имаме около 30,000 пренасочваня на латиница, или почти 1/4 от всички. Най-голямата част, изглежда, са за научни названия на организмите. – Уанфала (беседа) 14:42, 29 септември 2021 (UTC)

Грешни изписвания

По-горе беше изразено мнението, че никога не трябва да има пренасочвания от погрешни изписвания. Това за мен е изненадващо, тъй като те могат да бъдат сред най-полезните.

Срещат се почти навсякъде. Във de, es, fa, fr, ja, no и sv се пренасочва само за често срещани грешки (в de е описано интересното правило 1:10 за употребата на грешната форма спрямо правилната). Най-рестриктивни са правилата в ru (само ако грешната форма е засвидетелствана в благонадеждни източници, иначе подлежи на бързо изтриване), и pt (където такива пренасочвания не са изобщо позволени). Enwiki има сравнително по-либерален подход: грешките трябва да са или често срещани, или просто да изглеждат вероятни (невероятни грешки подлежат на бързо триене само ако са наскоро създадени). Във hu има сравнително детайлно разработени напътствия, но автоматичният превод, уви, не е достатъчно надежден. В bɡ наскоро създадени такива пренасочвания са Антон Шулев -> Андон Шулев и Теодор Хрулев -> Тодор Хрулев.

Търсачката се справя с някои грешни изписвания, като търсената статия може да е повече или по-малко лесно достъпна. Но има случаи, в които не е достъпна изобщо. Погледнете резултатите от търсенето за често срещаното грешно изписване "трушия" – няма и помен дори от статията Туршия.

Моето лично мнение е, че подходът ни трябва да:

1) толерира пренасочвания от грешни изписвания, когато те са просто често срещани или вероятни;

2) да насърчава създаването им, когато те са 2а) вероятни и в същото време 2б) търсачката не се справя с тях и 2в) не всеки читател, направил грешката при търсене, би се досетил какво е правилното изписване (Уашборд -> Уошборд, Сезал -> Сизал);

3) да ги трие, когато са крайно невероятни или когато грешката би била очевидна за всеки читател; примерно когато става въпрос за пунктуация ("София [град]"), интервали ("Софияград") или очевидни печатни грешки ("Соифя град").

Така или иначе, ще е добра идея да имаме някакъв механизъм, по който да отчитаме такива пренасочвания (може да е шаблон, може да е категория). Така ще имаме възможността да следим за входящи връзки и да ги коригираме. --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Синоними

Има множество възможни пренасочвания за изрази, които са еквивалентни на заглавието на целевата страница, например:

• "чисти" синоними: Лингвистика -> Езикознание
• предишни имена: Ленинград -> Санкт Петербург
• съкращения ЕС -> Европейски съюз, Национално управление по аеронавтика и изследване на космическото пространство -> НАСА
• алтернативни транскрипции: Нандзин -> Нанкин, Дели -> Делхи
• разновидности на заглавието: Област София -> София (област)

Ще се съгласим, че всички тези са уместни, и дори препоръчителни. Списъкът не е изчерпателен, та ако има други категории, за които си струва да се каже нещо?

Тук включвам и научните названия на организмите (например Corvus corax -> Гарван). Не ги броя за "чуждоезични" тъй като се използват и на български. Такива пренасочвания са универсално разпространени (вкл. в бгуики), но поне един колега по-горе изрази колебание по отношение на тях, така че ще си струва да ги обсъдим. --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Тематични

Друг клас пренасочвания, за чиято приемливост навярно ще сме единодушни, касае сродни теми, разработени в една и съща статия, например Антикварк -> Кварк.

Неприемливи (т.е. такива, които трябва активно да трием) пренасочвания са тези, които отвеждат до статия без материал по темата. Например, нежелателно би било Теория на Галоа да се пренасочи към Абстрактна алгебра, дори предвид факта, че едното е подраздел на другото, тъй като статията Абстрактна алгебра не съдържа никаква информация за теорията на Галоа.

Разбира се, между тези две крайности се намира широка сива зона.

Тук-там из другите уикипедии има малко по-обширно споменаване (de, it). Принцип, който в enwiki е само загатнат в ръководствата, но се използва често на практика: ако пренасочването е за енциклопедично значима тема, която е желателно да има своя статия, то това пренасочване създава впечатлението, че такава статия вече е създадена. Такова възможно пренасочване е Езикова типология (en) -> Езикознание. Ако въпросната тема е спомената, без да е (задоволително) разработена, в рамките на вече съществуваща статия, то пренасочването би било полезно за читателите. В този случай се появява противовес (описан в ja) между двата фактора: улесняването на читатели и насърчаването на редакторите.

Каква позиция ще заемем ние? Занимава ли ни се да заемаме позиция? --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

От премествания

Това е обяснено тук-там: en, ja (не съм ровил другаде, погледнах във fr и ru, но не изглежда да се споменава).

Та, идеята е, че ако достатъчно дълго време е имало статия на определено заглавие, то е вероятно да има входящи връзки: от другаде в уикипедия, от други интернет сайтове, или от отметки на читатели. Най-важните видове вътрешни връзки можем да поправяме, но външните няма как. Читател, последвал такава външна връзка, няма как да разбере къде е преместена статията, няма как да разбере и че е имало някога статия (напомням, че записът от дневника на изтриванията се показва само на регистрирани потребители). Това е причината да се избягва изтриването на пренасочващи страници, останали от премествания или сливания.

Естествено, това не е значим фактор, ако статията е заемала въпросното заглавие или за кратък период от време, или далеч в миналото.

Не е нужно, надявам се, да уточнявам, че това не е някакво върховно правило, взимащо превес над всичко останало. Ако пренасочването е погрешно, подвеждащо или многозначно, тогава – разбира се – ще се изтрие. Но ако няма някаква конкретна вреда от това пренасочване, то изтриването му няма да донесе ползи, а има вероятност да причини вреди. Или с други думи: когато става въпрос за пренасочване от предишно заглавие на страницата, то е редно да го толерираме ако следва формат, който при други обстоятелства бихме избягвали.

За пълнота добавям и мнението, изразено по-горе, че този проблем може да се реши, ако читателите създават отметки не от самата бг статия, а от обекта в уикиданни. Това не е реалистично: не можем да очакваме, че ще може да имаме контрол над това, как читателите ползват браузърите си, не би си струвало да се опитваме да променяме навиците им, пък и използването на уикиданни не е оптимално решение така или иначе: обектите там не са перманентни идентификатори на български статии (бг статията винаги може да бъде разкачена от един обект и свързана с друг). --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Доколкото виждам, преместването на страници, последвано от изтриването на пренасочката от старото заглавие, е често срещана практика у една част от администраторите, и има поне трима редактори, които настояват тези пранасочвания да се изтриват на всяка цена. Ще е добре да вземем някакво колективно решение по този въпрос. Единствената причина, посочена ми досега, да се продължава да се изтриват такива страници е, че са се изтривали от 10 години и никой не е възразявал. Това не е причина: фактът, че са минали n години преди на някого да му хрумне да посочи някакъв проблем, не означава, че проблемът не съществува. – Уанфала (беседа) 23:30, 11 септември 2021 (UTC)

До други именни пространства

Повечето големи уикипроекти имат правила за това, кога са допустими пренасочвания от основното към други именни пространства (de, en, it, ru и др.). Но това зависи от местните практики, какви са те тук? Забелязвам, примерно, че пренасочвания към инкубатора подлежат на бързо изтриване, но не намирам критерий, в който нещо подобно да е упоменато. --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Може би е редно да се отбележи каква е причината пренасочвания от основното към други именни пространстава да са нежелателни. Основното именно пространство съдържа статиите и е насочено към читателите, докато много от другите именни пространства са предназначени изключително или предимно за редакторите и не са за читателско ползване. Та, това, което не искаме да се случва, е читателите да могат изневиделица да попадат (примерно чрез нормално търсене) в "работния отдел". Естествено, имаме съдържание и в другите именни пространства, което е насочено по принцип и към читателите: порталите, повечето категории, някои помощни страници (като Уикипедия:Първи стъпки или Уикипедия:Предупреждение), някои шаблони... – Уанфала (беседа) 23:23, 14 септември 2021 (UTC)

Използване в препратки

Повечето уикипедии също имат напътствия относно препратки/линкове към пренасочващи страници: de, en, fr, it, ja, nl, pt, ru.

Съдържанието на тези напътствия е горе-долу както следва:

• В общия случай е ОК препратки да сочат към пренасочваща страница вместо към нейната цел, напр. [[САЩ]] е допустима употреба и няма нужда да се поправя на [[Съединени американски щати|САЩ]]. "Изправяния" на препратката, така че да сочи диреткно към целевата страница, са ненужни, като принципът е изразен с максимата "Не го поправяй, ако не е счупено" ("Don't fix it if it ain't broken").
• Препратки могат да бъдат неуместни: ако пренасочващата е за погрешно име (например [[Сръбия]]) или задава погрешен контекст (Ердоган е бивш кмет на [[Цариград|Истанбул]].). Такива препратки е необходимо да бъдат поправяни.
• Когато значението на пренасочващата не съвпада напълно с това на целевата страница, има потенциал някой ден пренасочващата да сочи към друга страница или самата тя да бъде превърната в отделна статия. В такива случаи изправянето на препратките е не само ненужно, а вредно, тъй като в момента, в който пренасочващата бъде променена, препратките ще станат погрешни. Примери:
  • подтеми: [[антикварк]], а не [[кварк|антикварк]]
  • думи с историческа обагреност: съборът в [[Цариград]] от 1871 г., а не съборът в [[Истанбул|Цариград]] от 1871 г.
  • когато заглавието на целевата страница а многозначно, а пренасочващата е за по-недвусмислено обозначение, например Венера (митология) -> Венера, Земята -> Земя. – Уанфала (беседа) 13:04, 10 октомври 2021 (UTC)

Изтриване

Текущата практика, изглежда, е всички видове пренасочващи страници да могат да се изтриват по т.4 от бързата процедура. На пръв поглед, това изглежда като нова употреба на критерий, който е създаден за съвсем други цели (страници, които вече са ненужни). Каква е историята тук, има ли консенсус зад тази практика?

Смятам, че е добре да имаме някакви по-ясни правила за това, кога може да се ползва бързо изтриване за пренасочващи страници. Ако съдя само по текста в У:БИСФ, приложими критерии могат да бъдат т. 1 (създадена по погрешка), т. 4 (за пренасочвания към изтрити страници) и т. 6 (вандализъм). Ако сега се вземе решение някои категории пренасочвания да се трият по бързата процедура, то смятам, че ще е най-удачно да се приеме нов критерий (или група от критерии). --Уанфала (беседа) 23:06, 27 август 2021 (UTC)

Какви са критериите за бързо изтриване на пренасочвания в другите уикипедии? Ето списъка за три от тях:

en:

• R1 (слят с G8): пренасочване към несъществуваща страница
• R2: пренасочване от основното към кое да е друго именно пространство, с изключение на пренасочване към категории, портали, шаблони и помощни страници (Wikipedia: и Help:)
• R3: наскоро създадени пренасочвания от неправдоподобни погрешни изписвания или наименования
• R4: определени файлови пренасочвания

fr:

• R1: без връзка със целевата страница
• R2: от основното към други именни пространства
• R3: наскоро създадени пренасочвания от неправдоподобни погрешни изписвания

ru:

• П1: пренасочване към несъществуваща страница
• П2: между именни пространства (с набор от изключения)
• П3: погрешни названия
• П4: в друг падеж освен именителния
• П5: на теми, за които няма информация в целевата страница
• П6: пренасочване към беседа

Моето виждане е, че една от крайните цели на това обсъждане е приемането на критерии за бързо изтриване на пренасочвания (няколко нови точки, или просто един нов критерий с няколко подточки). Какви ще бъдат те? На този етап виждам належаща необходимост от един:

• пренасочвания от основното именно пространство към инкубатора (защото се случва често да се налага да се трият); тук биха могли да се добавят (вж. по-горе) и други именни пространства (Потребител:, всички беседи...).

Какви други критерии ще са нужни? – Уанфала (беседа) 23:23, 14 септември 2021 (UTC)

Статистики

По-горе са представени извадки от скорошни изтривания и от създавания на пренасочващи страници. В тази подтема върпосът е за общия брой на пренасочванията. Към началото на септември, те възлизат на 127,898. Такъв е резултатът от Xpath запитване base/page[redirect and ns=0] към файла bgwiki-20210901-stub-meta-current.xml от https://ftp.acc.umu.se/mirror/wikimedia.org/dumps/bgwiki/20210901/. – Уанфала (беседа) 14:42, 29 септември 2021 (UTC)

Разни

• По т 7.1.2 Множествено число. В българския език няма регулярна форма на множествено число което е може би най-голямата пречка за чужденците при изучаването му. Множествено число се образува по няколко начина. Мисля че са поне 7. За неспециалист е невъзможно да намери логика. Защо например куче -> кучета, но дете -> деца, слон -> слонове, но кон -> коне, модел -> модели, но петел -> петли и т.н. В тази връзка означава ли това да наслагаме пренасочвания за всички статии само защото някой би могъл да се обърка? Според мен категорично не.
• По 7.1.3 Определителен член. Да не забравяме че в българския език за мъжки род има два – пълен и непълен и това означава всеки път да създаваме по две пренасочвания. Съюзът и Съюза -> Съюз на ...; Университетът и Университета ...; Бургаският и Бургаския -> Бургаски ... и т.н. За мен това би било изключително дразнещо още повече че по никакъв начин не помага на търсещият читател а единствено стимулира мързел у редакторите.
• По 7.1.5 Чуждоезични. Тук също съм крайно против особено когато става въпрос за изписване конкретно на английски просто защото не съм съгласен да стимулираме търсенето на английски в Уикипедия на български. Да не говорим пък какво безумие ще е ако почнем да създаваме пренасочвания с оригиналните изписвания на корейски, хинди и всякакви други езици.

Има още доста. Може би е редно да спомена че моят радикален минимализъм до голяма степен е продиктуван от крайно негативното ми отношение към стремежа да се създават колкото се може повече отделни статии било то за да се вдигне самоцелно общия брой статии или в рамките на „заболяването“ . -- Сале (беседа) 07:31, 28 август 2021 (UTC)

Няма ли да е по-добре обсъждането на всяка категория да става в съответния подраздел? --Уанфала (беседа) 14:32, 28 август 2021 (UTC)

Последвалото обсъждане е преместено в съответния раздел по-горе. – Уанфала (беседа) 23:30, 11 септември 2021 (UTC)

Uanfala Ако ми позволиш да споделя едно лично свое виждане как може да е най-добре да се реши тоя въпрос: разбий темата на отделни части и ги пускай една по една, кратичко. Може и да са свързани една с друга, но тоя мастодонт не вярвам някой да има сили да го прочете целия, колкото и смислени, разумни и полезни неща да пише вътре. Патил съм си от това, затова. Истината е, че всичко по дълго от няколко изречения, ако не успее да увлече четящите, става на практика нечетимо. Дори и в Уикипедия – ако не за друго, щото има ужасно много неща за вършене и твърде малко свободно време. А пък ако е и нещо, дето потенциално да станат спорове, съвсем.

Повтарям обаче, това е просто лично мнение, което споделям – не настоявам за нищо и дори не съветвам.
— Luchesar • Б/П 13:24, 10 октомври 2021 (UTC)

Идеята ми е да имаме на едно място събран материал, който да служи като отправна точка и за в бъдеще. А конкретно засега, смятам в някакъв момент да разпратя покани към всички редактори, които са се занимавали наскоро с пренасочвания, и да го оставим за обсъждане още около месец. На базата на изразените мнения, очаквам да имаме списано ръководство към края на ноември, и поне аз да съм приключил с въпроса. Вярно, би било по-увлекателно, ако го сериализираме и го дъвчем на малки части през идните месеци, но наистина не искам да си удължавам толкова агонията. – Уанфала (беседа) 16:25, 10 октомври 2021 (UTC)

Струва ми се, че по този начин поемаш риск да не получиш достатъчно мнения, а съответно да липсва консенсус за желаното ръководство. Мълчанието по такъв обем обсъждана материя според мен не би било непременно съгласие.

Но – fair enough. Щом така си решил, действай, пък каквото сабя покаже.
— Luchesar • Б/П 16:44, 10 октомври 2021 (UTC)

Предложение за промяна на У:ПТВ II

В продължение на темата от Special:Permalink/11138761#Предложение за промяна на У:ПТВ, хрумна ми следното алтернативно предложение:

Редакторите не трябва да влизат в редакторски войни, а да търсят консенсус чрез дискусии със своите колеги.

(1) Когато администраторите забележат или им бъде съобщено за редакторска война, те заключват незабавно засегнатите статии за 24 часа, без значение коя е текущата версия в тях, и напомнят на участниците в редакторската война какви са принципите на Уикипедия, като ги приканват да намерят решение на споровете си чрез дискусия.

(2) Ако по същата редакторска война бъдат направени нови връщания на редакции след изтичане на защитата, администраторите предупреждават лично всеки от направилите тези връщания, че това поведение е неконструктивно и вредно за Уикипедия и поради това подлежи на ограничаване чрез блокиране, ако бъде продължено.

(3) Редактори, които са били предупредени по този начин, но са продължили с връщанията, следва да бъдат блокирани за 24 часа. Когато неконструктивните връщания са в не повече от 5 статии, блокирането следва да бъде наложено само за тези статии. Ако връщанията са в повече от 5 статии, блокирането е за цялата Уикипедия.

(4) Ако връщанията продължат и след изтичане на блокирането, те следва да бъдат ограничени с нови блокирания, при необходимост с все по-дълъг период, докато неконструктивното поведение бъде преустановено. Обхватът на блокиранията се определя според броя на статиите, както е указано в (3).

Пояснения:

• Под „връщане“ се разбира както използване на техническите средства за връщане и отмяна на редакции, така и всяка друга редакция, която на практика представлява замяна на версията на опоненти в спор със собствена. В това число влизат и „частични“ връщания от няколко редактори, когато е очевидно, че те действат съвместно.
• „По същата редакторска война“ означава еднакви или сходни по същността си връщания с тези на редакторска война, от последното връщане по която са изминали не повече от шест календарни месеца. Когато е изминал по-дълъг период от време от последното връщане по нея, правилото следва да се приложи като за нова редакторска война, започвайки от напомняне (1).
• Когато редактор с наложено частично блокиране по (3) или (4) продължи да прави връщания в други статии, за които не е блокиран, блокирането се променя на пълно за цялата Уикипедия.
• Правилото не се прилага в случаите на:
  • явен вандализъм, включително когато се въвежда безспорно противоречаща на принципите на Уикипедия информация;
  • антиконсенсусни редакции, при които един редактор или много малка група редактори връща редакции на значителен брой други опитни редактори (ориентировъчно съотношение >1:5); в този случай ограничени следва да бъдат единствено антиконсенсусните редакции, като се спазват същите принципи за напомняне (1), предупреждаване (2) и блокиране (3)(4).

Какъв са предимствата на това правило, според мен?

1. Градацията и добронамереността: Първо се напомня добронамерено, че Уикипедия работи на принципа на консенсус. Ако няма ефект, следва предупреждение, че по-нататъшно неконструктивно поведение ще бъде ограничено с блокиране. Ако и това не помогне, едва тогава вече се използва блокирането като средство за ограничаване на вредите за Уикипедия.
2. Равнопоставеността между редакторите: Вместо да бъде „наказан“ само най-глупавият, престъпил първи правилото, който явно не знае как добре да хитрува с него, на всички редактори се напомня, че редакторските войни са вредни. И вече тези от тях, които дори и след предупреждение продължат да упорстват, биват блокирани – всички, които биха го правили напук на принципите на Уикипедия.
3. Елиминират се възможностите за хитруване: В #Какво казва теорията на игрите вече описах какви са те. Оставянето на тези възможности според мен опорочава правилото и в крайна сметка обезсмисля принципите на енциклопедията, защото „наказвани“ биват просто тези, които не са достатъчно хитри, а не тези, които нарушават принципите.
4. Ограничават се троленето и бруталността: Има редактори, които открито заявяват, че по дадена редакторска война „ще правят всеки ден по точно три връщания“, така че правилото да не ги „хване“, докато тезата им не бъде приета без дискусия. Обикновено на другата страна рано или късно не ѝ издържат нервите (това пак е хитруване, но малко по-различно).
5. Улеснява се прилагането на правилото: Няма нужда да се броят точни редакции и да се смятат часове и минути. Щом има достатъчно индикации за редакторска война, налага се незабавно защита и се напомня на редакторите да не продължават войната. Щом някой я продължи след изтичане на защитата, предупреждава се. Щом продължи и след предупреждението, блокира се.

В допълнение, понеже за мен това правило изглежда много по-справедливо и като цяло разумно (е, дано не съм пропуснал нещо важно, което е напълно възможно), смятам, че е вероятно администраторите да имат по-голямо желание да го прилагат – а следователно и по-ефективно да бъдат ограничавани редакторските войни. Като администратор, както вече нееднократно писах, имам сериозни резерви към сегашното У:ПТВ и не помня дали въобще съм блокирал по него.

Да, сегашното правило (впрочем, то не е гласувано, така че е само препоръка) може би върши някаква работа, но за мен е от тоя тип закони, които „само глупаците спазват“ – защото всеки с малко повече ум може да го заобиколи. А дори и използва, за да вкара по-глупав опонент „в капана“. В най-добрия случай, бих казал, правилото е просто наказание за хора, които не умеят да се контролират. И би ги научило, повтарям, не да станат по-конструктивни – а по-хитри.
— Luchesar • Б/П 12:26, 3 октомври 2021 (UTC)

• Считам, че ще е добре това предложение да бъде обсъдено (вместо да се архивира само защото за две седмици никой не е коментирал). – Уанфала (беседа) 13:55, 19 октомври 2021 (UTC)

Моите две стотинки и два лева по темата:

• 2 стотинки: Струва ми се, че хората се преуморени от многото дискусии напоследък. Аз не си оставям магаретата в калта (поне ако ми пука за тях), и рано или късно бих се върнал към предложение, което смятам за важно. Но личното ми мнение е също, че не е особено продуктивно да се натяква за нещо, което в момента на хората не им е на сърце. Който върви с малки стъпки, стига далеч. Повтарям обаче, просто това е личното ми виждане.
• 2 лева: Когато се връщат редакции на Керб за архивиране, трябва да му се върне и редакцията в архива. Щото сега тая тема я имаме и тук, и в Уикипедия:Разговори/Архив/2021/октомври. Това вече не е лично мнение.
  — Luchesar • Б/П 16:23, 19 октомври 2021 (UTC)

А всъщност не само тая тема, ами няколко теми ги има и на двете места. И утре Керб като мине отново да архивира, и ще станат дублирани теми в архива.

Не бива да се прави така половинчато. Или изцяло му се връщат редакциите, или въобще не се връщат.
— Luchesar • Б/П 16:29, 19 октомври 2021 (UTC)

Авторски права върху публично достъпни изображения

Привет, прегледах https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Image_use_policy относно правилата за качване на изображения, но моля да ми потвърди опитен редактор - има ли казус с качването на обложки на албуми/корици на книги, които по принцип са публично достъпни, или трябва да се съобразява нещо при ползването им (напр. от кой сайт са взети може би)? Предварително благодаря за помощта! Elizaiv22 (беседа) 21:10, 21 септември 2021 (UTC)

В общи линии - обложки на практика не - 70 години от смъртта на автора им трябва да са минали - там са намесени художници, музиканти, често не е ясно чии са правата, а и почти всички са все още нови. Обложки на книги - там същото, но в общи линии 70 години от смъртта на писателя и при несъществуващо днес издателство - става. -- Мико (беседа) 08:20, 22 септември 2021 (UTC)

Хмм, интересно. Убягва ми логиката, но приемам, че е така. В такъв случай остава ли вариант издателството, което държи правата върху книгата, съответно продуцента за музикалните албуми да качва обложките в Wikimedia? Все някакъв ред трябва да има да се случва, в останалите уикипедии рядко подобни статии са без изображение... Elizaiv22 (беседа) 13:21, 22 септември 2021 (UTC)

Elizaiv22, този, който има право да се разпорежда с произведенията (това зависи от различни условия, като например дали произведението е създадено в рамките на трудово правоотношение с работодател или по договор между страни, който пък трябва да урежда подобни неща), може да качи произведенията в Общомедия, при което обаче ще трябва да се съгласи те да бъдат публикувани под свободен лиценз.

На практика, това означава, че всеки ще може свободно да ползва изображенията или медийните файлове, като единствено (в зависимост от избрания лиценз) може да дължи признание на авторството (т.е. длъжен е да укаже кой е автор), и има някои морални ограничения, когато на изображенията са възпроизведени живи хора. Обаче е напълно допустимо използването за комерсиални цели, като ползвателят не дължи никакво обезщетение на носителя на авторското право. Обикновено това е моментът, в който почти всички желаещи да качват в Уикипедия свои картини, илюстрации, пластики и прочие, се отказват.
— Luchesar • Б/П 14:03, 22 септември 2021 (UTC)

Luchesar, ясно, благодаря за отделеното време за разяснение! — Предният неподписан коментар е направен от Elizaiv22 (приноси • беседа) 13:09, 23 септември 2021 (UTC)

Elizaiv22, както е вече обяснено, в почти всички случаи обложки и постери не се качват в Общомедия, защото са обект на авторско право (не са изминали 70 години и т.н.) и собствениците на това право не са склонни да ги пускат под свободен лиценз. Това, че в някои уикипедии статиите за албуми показват обложките, е заради избора, направен в дадената уикипедия, да се ползват несвободни изображения под "fair use" (вж. например en:WP:NFC). Това например води до един по-различен режим на боравене с тези изображения: качени са не в Общомедия, а локално в съответната уикипедия; изображенията са с ниска разделителна способност; използват се се само на страници, за които "fair use" недвусмислено важи (примерно обложка на албум може да се показва само в статията за този албум). Не знам дали в българската уикипедия е взимано някакво решение относно несвободното съдържание, но изглежда презумпцията е, че такова не се допуска. Това, разбира се, не означава, че въпросът не може да бъде обсъждан и ситуацията променена. – Уанфала (беседа) 20:02, 26 септември 2021 (UTC)

Аз, като редактор от много години тук и който предимно се занимава с музика в Уикипедия, изпитвам дълбоко неразбиране на проблемът с обложките на музикалните албуми. Доколкото знам, е взето някакво решение от общността преди доста година, обложките да не се ползват поради някакви принципно безумни причини, сякаш на някой автор на обложка му пука дали му ползваме творбата тук или не, при условие, че в останалите Уикипедии това не е проблем. Изобщо, само като се сетя колко статии за албуми съм създал тук и как стоят без обложки, бяс ме хваща, а не съм само аз, доста хора работят по тези статии. В Гугъл може, тук обаче не, това е положението. --Станислав Николаев 14:25, 3 октомври 2021 (UTC)

Разбирам фрустрацията Ви, колега. Но това не са неща, които зависят просто от наше решение. Има законодателство, което трябва да бъде спазено. Ако някой намери добър юрист, специалист по интелектуална собственост, който да каже „ето, може така да се направи и няма да има проблем със законодателството“, би било страхотно. Иначе, боя се, просто разсъждаваме за неща, които наистина никой от нас не разбира достатъчно.
— Luchesar • Б/П 14:38, 3 октомври 2021 (UTC)

Само за мое изяснение, имате предвид, че даден автор може да ни съди за използването на обложка, изработена от него? Ще съди мен, Вас като администратор или самата енциклопедия? Станислав Николаев 14:55, 3 октомври 2021 (UTC)

Не съм юрист и затова не мога да отговоря компетентно какво точно би могло да се случи. Това, което знам със сигурност, е, че не е позволено използването на чужда интелектуална собственост, освен при определени условия, и че използване без да са изпълнени тези условия би могло да доведе до правни последствия, които биха могли да навредят на Уикипедия, най-малко репутационно, ако не финансово.
— Luchesar • Б/П 15:07, 3 октомври 2021 (UTC)

Не мисля, че би било проблем да изпратя официален имейл на случайно избран юрист, специалист по интелектуална собственост, от интернет, който евентуално би могъл да ни съдейства. Не виждам и проблем да заплатя съответната услуга. Ще пиша отново, когато (ако) поулча отговор по темата от такъв специалист. Поздрави! Станислав Николаев 18:18, 3 октомври 2021 (UTC)

Аз също ще разпитам по-подробно; на прима виста, това което ми каза познат адвокат - специалист в сферата на интелектуалната собственост, е че за образователни или чисто информационни нужди режимът би трябвало да е по-облекчен. Мисля си, че все трябва да има някакъв начин да се прави законно - след като всички други уикипедии, вкл. такива които не са по англосаксонското законодателство, имат опция за качване на обложки и корици, било то и с по-ниска резолюция на изображението; след като корици на всякакъв език, вкл. на български, има в Goodreads, който е сайт на Гугъл, а те едва ли ще допуснат да са в нарушение на закона; явно има как, просто трябва да разберем правилния начин. Ще потърся и в немската уикипедия дали има дебати по подобна тема - въобще всяка уикипедия с близко до нашето законодателство (т.е. европейско) би трябвало да ни помогне да се ориентираме в темата, защото уикипедия си е уникален казус без аналог и дори опитен специалист няма да може да отговори с лекота еднозначно. -- Elizaiv22 (беседа) 14:48, 4 октомври 2021 (UTC)

Stolz, Elizaiv22 Отправна точка може – и, всъщност, трябва – да ви бъде wmf:Resolution:Licensing policy. Както е записано в началото, тази политика не може да бъде заобикаляна, нарушавана или игнорирана от никоя локална политика за несвободно съдържание в който и да е от проектите на Фондацията. Друга полезна страница е m:Non-free content, където има примери за локални политики.
— Luchesar • Б/П 17:18, 4 октомври 2021 (UTC)

Днес изпратих имейл до трима подобни специалисти и само един от тях, до момента върна отговор, в който човекът иска да му преведа 200,00лв по определена банкова сметка и след това ще разгледа казуса. Станислав Николаев 17:52, 4 октомври 2021 (UTC)

Капитализъм. :-D Истината е, че това си е доста главоболие да се организира и дори да успеем, след това ще бъде отново главоболие да го поддържаме. И всичко за съмнителната според мен полза в някои статии да се появят картинки с размер на пощенска марка (щото по-големи е забранено, понеже нарушаваш търговските интереси на създателите им).
— Luchesar • Б/П 13:53, 5 октомври 2021 (UTC)

Привет отново. Днес получих официален отговор по имейл от г-н Ричард Еванс (www.rdevans.com), който е създал една от обложките на един албум на Скорпиънс - Crazy World. Съвсем учтиво го помолих чрез имейл написан на англисйки език дали може да даде разрешение неговата творба да бъде използвана тук. Човекът отговори, че може, но изрично да посочим името му като създадел на въпросната обложка. И сега, имам нужда от помощ - чрез така получен отговор, имаме ли опция да качим снимката, като препратя и въпрносният имейл до Уикимедия (вече съм правил подобни неща и работят).? Станислав Николаев 09:49, 6 октомври 2021 (UTC)

Stolz Общомедия има процедура, която трябва да бъде спазена: c:Commons:Volunteer Response Team. Съжалявам, че си загубил време, но поне сега вече знаеш как да действаш.
— Luchesar • Б/П 10:09, 6 октомври 2021 (UTC)

Стан, аз съм постъпвала по този начин за картини, изложени в галерии. Изпратих получения отговор за разрешение и това се прие в Commons. Защо да не може и за обложки, след като става за картини. --Молли (беседа) 10:14, 6 октомври 2021 (UTC)

Да, Молли е права. Пробвай, наистина, най-напред да препратиш получения отговор до въпросния VRT (който преди беше известен като OTRS). Може пък и да стане без нова кореспонденция.
— Luchesar • Б/П 10:19, 6 октомври 2021 (UTC)

Направих нужното, изпратих два имейла до permissions-commons@wikimedia.org, за две различни обложки, защото получих положителен отговор и от още един автор. Станислав Николаев 11:47, 6 октомври 2021 (UTC)

По този начин няма да станат нещата, от Commons отказват да приемат такъв тип заявки за лиценз на картиники. Правилата са такива, че държат авторът да им пише, което е в сферата на фантазиите, няма как аз да накарам, който и да е било автор на картинка или обложка да се занимава и да си губи времето с моите желания. Темата изглежда приключена. Станислав Николаев 13:01, 6 октомври 2021 (UTC)

Stolz Нас с теб няма особен смисъл някой да ни съди, но Фондацията разполага със значителни средства и някой може да се пробва (най-вероятно в САЩ, където съдилищата са склонни да присъждат големи обезщетения). Затова предпочитат да играят на сигурно и да не рискуват целия проект, заради неща, които не са жизнено важни. --Спас Колев (беседа) 18:40, 4 октомври 2021 (UTC)

Официални заглавия на филми

Привет! Имам въпрос към пишещите на филмова тематика – доколко може да се има доверие на IMDb, че посоченото там българско заглавие на чуждестранен филм е заглавието, с което филмът е официално разпространен у нас? Съответно, ако не може да се има доверие на IMDb (предвид, че и в нея всеки може да допринася, т.е. не се знае дали източникът е достоверен), къде другаде може да се намери официална информация за официалните заглавия на български на чуждестранните филми? Предварително благодаря на отзовалите се!Elizaiv22 (беседа) 16:29, 25 септември 2021 (UTC)

Ами по информация в програмите на кината, както и по плакати на български език на филмите е най-достоверно.--Ilikeliljon (беседа) 08:36, 26 септември 2021 (UTC)

Elizaiv22, на IMDb не може да се има доверие защото там няма изискване за цитиране на източници а не защото всеки може да допринася. В случая не съм съгласен с т.е. в горното. -- Сале (беседа) 02:42, 27 септември 2021 (UTC)

Сале за това, което съм писал ли говориш или нещо друго?--Ilikeliljon (беседа) 10:59, 28 септември 2021 (UTC)

Мисля, че Сале е имал предвид, че не е съгласен с „т.е.“ в думите на Elizaiv22 „не може да се има доверие на IMDb (предвид, че и в нея всеки може да допринася, т.е. не се знае дали източникът е достоверен)“. Иначе казано, не е съгласен със съждението, че понеже всеки може да допринася в IMDb, то затова не може да му се има доверие. И е обяснил, че причината да не може да се има доверие на IMDb е, че там няма изискване да се посочват източници. Защото то и в Уикипедия „всеки може да допринася“, но на нея (повече) може да се има доверие, защото изисква източници. Предполагам това с Уикипедия е бил мотивът му да направи тая забележка.
— Luchesar • Б/П 11:58, 28 септември 2021 (UTC)

Ако българското заглавие е добавено от мен, може да се има доверие. Иначе малко по-сериозно може да проверяваш заглавия в този сайт, а най-новите и предпремиерни филми тук и тук.--Rebelheartous (беседа) 09:01, 11 октомври 2021 (UTC)

@Rebelheartous, сега виждам отговора ви - мерси за мнението; въпросът ми касаеше по-скоро стари филми; тези, които са по кината, са в общи линии ясни. -- Elizaiv22 (беседа) 01:15, 21 октомври 2021 (UTC)

С филмите излъчвани по кината е лесно. Дори само една прожекция по време на фестивал. Името е това, с което е излъчван. С останалите понякога не е толкова просто. В Imdb са официалните имена.--Ģiverņ (беседа) 09:05, 11 октомври 2021 (UTC)

?

Здравейте! Аз съм Иван737 Освен да имам 400 редакции и да съм в Уикипедия от 75 дни трябва ли да отговарям на още някакви изисквания за да бъда повишен в администратор? Благодаря предварително! — Предният неподписан коментар е направен от Иван737 (приноси • беседа) 21:30, 5 октомври 2021‎ (UTC)

Нямам сили. --Станислав Николаев 18:57, 5 октомври 2021 (UTC)

За да станете администратор, трябва да имате значителни приноси към проекта и да докажете на останалите редактори, че сте достатъчно надежден, за да ви се поверят инструментите с които боравят администраторите. Става дума за грижа за проекта, обективна оценка, умение за справяне с конфликти, отлично познаване на принципите на проекта и т.н. --Стан (беседа) 19:18, 5 октомври 2021 (UTC)

Здравейте Потребител:Иван737,

Аз съм Сале, но понякога ме наричат Александър както е името ми по паспорт. Имам над десет хиляди редакции в Уикипедия на български. Не съм сигурен колко точно но там някъде. Това е в последните близо 15 (словом петнадесет) години. Не 15 дни, не месеци. Никога не съм се кандидатирал за администратор и нямам намерение да го правя. До голяма степен защото съм наясно какво точно означава администратор в Уикипедия както и убеждението ми че не ме бива за това. Няколко пъти са ми предлагали да се кандидатирам и всеки път съм отказвал. Пък дори и да се съглася едва ли има значение защото администратор се става с гласуване а за това е необходимо доверие в общността за което се иска много повече от прости числа от рода на X редакции за Y дни. Не вярвам че бих събрал положителен вот при подобно гласуване а дори и 2-3 аргументирани гласове против биха били достатъчни да си направя самоотвод дори и да има десеткратно повече гласове за. За щастие в българоезичната Уикипедия държим много повече на качеството отколкото на количеството. Та в тази връзка апелът ми е да се запознаете по-добре с ролята на администраторите тук и да помислите внимателно как да продължите. ---- Сале (беседа) 23:49, 5 октомври 2021 (UTC)

Само за протокола потребител Потребител:Иван737 има точно една редакция. Къде са другите 399? -- Сале (беседа) 23:52, 5 октомври 2021 (UTC)

Човекът просто пита какво е нужно, за да бъде назначен за шеф – да знае дали има смисъл да се а̀би – а Вие са 'зехте, че му скършѝхте хатъра с тез обяснения. :-D
— Luchesar • Б/П 09:21, 6 октомври 2021 (UTC)

Преводи

Имам ли право да превеждам английски страници от Уикипедия за българската Уикипедия и ако да как да добавя българския език към графата с езиците като съм готов с превода? Mario8811 (беседа) 13:57, 6 октомври 2021 (UTC)

• Да, няма проблем да се превеждат статии от версии на Уикипедия на други езици
• За добавяне на езици виж en:Help:Interlanguage_links#Wikidata

--Спас Колев (беседа) 14:49, 6 октомври 2021 (UTC)

Mario8811: качествените преводи са отличен начин за създаване на съдържание. Основните съображения са описани в Уикипедия:Превод. Важно е да се отбележи, че е кажи-речи законово изискване преводите да се упоменават като такива: на практика това най-често се прави като се отбележи фактът в резюмето на редакцията, която добавя преводен текст, и се добави попълнен {{Превод от}} в края на страницата. – Уанфала (беседа) 13:04, 7 октомври 2021 (UTC)

Смяна на МЕП

Може ли някой да смени връзката на статията Национални съкровища на Иран. Тя сега е свързана със статиите за хранилището на съкровищата, а трябва да бъде с Iranian National Jewels. Аз не успявам да го направя. --Mmm-jun (беседа) 17:39, 8 октомври 2021 (UTC)

Готово За да изтриеш българската статия в wikidata кликваш на кошчето пред заглавието ѝ. След това свързваш с правилния МЕП. Поздрави! --Молли (беседа) 17:50, 8 октомври 2021 (UTC)

Молли, много ти благодаря – и за обяснението.--Mmm-jun (беседа) 17:58, 8 октомври 2021 (UTC)

Недопустимост на предложения за изтриване

Във Уикипедия:Изтриване, има правило, според което е забранено да се предлагат за изтриване няколко категории статии. В момента тече обсъждане за премахването на това правило: Уикипедия беседа:Изтриване на страници и файлове#Забранено е предлагането за изтриване на страници за села, дати и години?. – Уанфала (беседа) 17:36, 9 октомври 2021 (UTC)

Благодаря за уведомлението! Съгласен съм, че има доста архаични неща по правила и помощни страници, но пък никога не е излишно да се проверява също дали има консенсус. Понякога хората може просто да си държат на някакви традиции. Понякога може пък сами да сме пропуснали нещо, което другите знаят. Ако всички са доволни – толкова по-добре. Ако пък някой не е – спестяваме си собствени главоболия. Така всички печелим. :)
— Luchesar • Б/П 17:45, 9 октомври 2021 (UTC)

Две предложения относно инкубатора

Вижте предложенията за уточнения в регламента на инкубатора:

• Уикипедия беседа:Инкубатор#Преместване на стари статии в инкубатора
• Уикипедия беседа:Инкубатор#Уведомления, автоматизиране. – Уанфала (беседа) 17:39, 9 октомври 2021 (UTC)

А, супер, тези дори не бях ги видял, мерси!
— Luchesar • Б/П 17:55, 9 октомври 2021 (UTC)

Основни значения и етимологичното правило

В момента тече обсъждане в Уикипедия беседа:Правила за наименуване#Етимологичното правило. – Уанфала (беседа) 17:41, 9 октомври 2021 (UTC)

И това е интересно. Супер е, че обръщаш внимание на разни такива проблеми!
— Luchesar • Б/П 18:03, 9 октомври 2021 (UTC)

Недобросъвестно редактиране в статиите за попфолк

Напоследък предполагаемият  кукловод Pepi89 се появява под различни IP-та из статиите за поп-фолк. Редакциите му изглеждат принципно добронамерени, но въпреки това недобросъвестни, заради постоянните премахвания на искания за източници, а днес го излових, че също посочва фалшиви източници, явно в опит да заблуди останалите редактори. За съжаление, опитите за комуникация на беседата на Pepi89 (беседа - приноси) бяха безрезултатни, така че единствената оставаща възможност, особено след фалшификациите, изглежда незабавно връщане и уведомяване на администраторите за блокиране.
— Luchesar • Б/П 11:24, 10 октомври 2021 (UTC)

За знайните футболисти – и въобще за значимостта на спортистите

Темата с футболистите наистина създава напрежение, като съдя по няколкото скорошни обсъждания в У:СИ. Макар да е изглеждало, че има някакъв консенсус – например, че играли в някакъв момент, дори за малко, в А и Б групи, е достатъчно условие – сякаш по-скоро консенсус няма. Или поне не достатъчно ясен. Може би има смисъл да обсъдим някакво по-ясно правило за спортистите или дори конкретно за футболистите?

Да напомня, че в края на Special:Permalink/11138545#За незнайните футболисти бях направил едно възможно (и все още твърде недодялано като начало) предложение. Припомням го тук, с поправки и допълнения:

Спортисти, треньори, спортни коментатори и други свързани със спорта лица, които са широкоразпознаваеми, със значими достижения поне на национално ниво – носители на медали, купи, награди и други подобни отличия, включително в отбори, заемащи или заемали челни места, индивидуално или отборно, в официални класации, първенства и други подобни, избирани за „спортисти на годината“ или получавали други подобни почетни звания, включително наградени за дългогодишен принос към спорта, заемащи или заемали особено отговорни спортни, спортно-технически или административни длъжности в значими спортни клубове и други свързани със спорта значими организации (президенти на клубове, капитани на отбори и т.н.), както и по друг начин изявили се над обичайното за средностатистическия професионалист в областта.

В колективните спортове индивидуалната значимост се допълва от колективната: членовете на елитни спортни отбори (т.е. значително над средното ниво за своята общност) мога да бъдат значими, дори ако отсъстват индивидуални характеристики, подкрепящи личната енциклопедична значимост, като условието е членството в отбора само по себе си да бъде достатъчно значимо. Сравнително малко вероятно, но възможно е това да изключва спортисти, които са участвали в елитни отбори единствено като резерви или са имали само символично активно участие, когато не притежават и достатъчна индивидуална значимост, базирана на останалите им спортни достижения.

В граничните случаи преценката за значимост трябва да бъде извършвана индивудално, като водещ и независим от всички останали критерий остава наличието на множество независими нетривиални публикации за обекта (например особено обещаващ млад спортист, който до този момент е имал незначителна кариера, може да бъде значим за Уикипедия, ако е обект на такива публикации).

Според мен особено важно е да се очертае какво е „средното ниво“ за спортисти (вероятно по определени спортове) и съответно кои спортисти са „достатъчно“ над това средно ниво, за да бъдат значими за Уикипедия.

Да подчертая обаче, че просто се опитвам да помогна. Не само е възможно, но дори е доста вероятно предложението ми да пропуска много важни неща – но смисълът тук е да има някакво начало, което да бъде поправяно и подобрявано.

Разчитам на активността на повече колеги, защото, честно казано, леко от немай къде се набутвам и аз между шамарите. Най-вероятно си казват думата мазохистичните наклонности, присъщи на всички, занимаващи се с Уикипедия. :-D
— Luchesar • Б/П 13:07, 10 октомври 2021 (UTC)

Първо да подчертая че имам предвид статии за живи хора. По-скоро първо трябва да наблегнем на по-добра дефиниция за това кои критерии са достатъчни и кои необходими. Цялата история с футболистите а и не само с тях е че някои редактори приемат а и настояват че изпълнението на един частен критерий е достатъчен и позволява пренебрегването на основно изискване – това за независимите източници. Ще дам един хипотетичен и донякъде драстичен пример. Еди кой си е бил депутат в 45-ото Народно събрание. Не се е изказвал от трибуната, не е участвал в комисии, дори не е ясно дали е влизал в Парламента, няма нищо съществено за него по медиите. Няма индикации да е бил значим в друга професионална област. Единствено на сайта на НС намираме информация че е бил депутат и толкоз. При това за по-малко от месец. Въпросът ми е без други източници това достатъчно ли е за да оправдае съществуването на самостоятелна статия? От една страна изглежда че да заради депутатското си място. От друга това се основава на една негласна презумпция а именно че ако някой е бил на дадена позиция която априори се смята за значима то рано или късно ще се появят източници. Е да ама за някои от депутатите в 45-ото пък и в предишни по-дълрогсрочни събрания силно се съмнявам че някога ще се появят такива. И тогава оставаме с мъниче или дори микромъниче за което не е изпълнен основният критерий за независимите източници, но сакън да не го изтриваме. Да ама в този пример все пак става въпрос за депутат участвал макар и за малко в най-висшия държавен орган, все пак избран от народа макар и като част от партийна листа та бих приел че подобни микромъничета без множество нетривиални независими източници биха могли да се толерират. Хайде сега да сравним хипотетичният незнаен депутат с младеж който е влязъл като смяна в два мача на футболен отбор. Да ама той е Футболист! С главна буква! Не може да се поставя под съмнение! И всичко това е базирано на една точка от критериите за значимост която нито е приета с гласуване нито дори е обсъждана навремето когато просто е преведена от английски, но която се приема за достатъчен и неоспорим критерий. -- Сале (беседа) 06:57, 11 октомври 2021 (UTC)

Значи наличието на независими (нетривиални) източници е само един от критериите. Да си играл в професионално първенство е друг такъв. Ако един от тези два критерия е покрит, не е нужно да търсим покриването и на другия. Т.е. за футболист от Първа лига не е нужно да се изпълняват други точки от правилата, камо ли да се предлага статията за изтриване, както е направил един конкретен потребител тези дни. А липсата на източници се маркира със съответния шаблон и ако не се появят, статията се изтрива. На микротата също се слага шаблон и те също подлежат на изтриване след някакво време. Мисля, че това поне е ясно на всички.--Rebelheartous (беседа) 09:46, 11 октомври 2021 (UTC)

Сигурно аз не го разбирам, но наличието на независими източници не е само един от критериите. Според правилата спортист се смята за значим, ако е играл в професионално първенство и е получило широко признание като играе в това първенство. Не е достатъчно само да е играл. --ikonact (беседа) 11:59, 11 октомври 2021 (UTC)

Проблемът според мен е в изпълнението на критериите, не толкова в самите критерии. Точка 6 от критериите за значимост на хора изисква за спортисти да има нетривиални публикации, които да демонстрират широко признание. Ако прилагаме буквално тези правила, много футболисти ще отпаднат, защото публикациите са главно клубни сайтове или спортни бази данни за картотекирани играчи. И като продължение на написаното от Сале, проблемът не е само със спортистите... депутати, озвучаващи артисти... примери има доста. --ikonact (беседа) 08:30, 11 октомври 2021 (UTC)

Не, това е точка 1 от критериите за значимост на хора и, както обясних в коментара към Сале, това е само един от критериите. Ако някой от другите е покрит, личността е значима.--Rebelheartous (беседа) 09:48, 11 октомври 2021 (UTC)

Правилата за спортисти си ги има. Аз чета 6. Спортисти/атлети/състезатели, играли в професионално първенство (или еквивалентен спортен турнир, когато не е налично първенство (например плуването), или на най-високото аматьорско равнище в своя спорт, както и в други състезателни дейности, считани сами по себе си за значими. Следва да се приложат потвърждения от трети страни за нетривиални публикации, различни от спонсорски публикации, които да демонстрират, че лицето е получило широко признание – по първия критерий – като играе в професионално първенство или на най-високото съответно ниво.. Аз го разбирам, че ако спортист покрива критериите в първото изречение трябва да се приложат потвърждения както се изисква във второто, които да докажат широкото признание. Ако няма такива потвърждения спортистът не се смята за значим. --ikonact (беседа) 11:55, 11 октомври 2021 (UTC)

Бъркането на точки от критериите за значимост още повече изтъква необходимостта от отделни правила за спортистите. Няма да открием топлата вода. Има ги в няколко Уикипедии, удачно е и ние да си ги отделим. Мога и аз да го направя, стига да ми остане малко повече време.--Rebelheartous (беседа) 09:52, 11 октомври 2021 (UTC)

Rebelheartous, няма никакво бъркане на точки. Наличието на независими (нетривиални) източници изобщо не е само един от критериите за значимост а е основно изискване за съществуването на която и да е статия. Без такива статиите подлежат дори на бързо триене по т.2. като „опит за създаване посредством Уикипедия на несъществуваща до този момент публичност за обекта на статията“ което всъщност се случва с въпросните футболисти ритали топката тук там. И хайде недей да обобщаваш за всички спортисти защото има много значими български спортисти за които няма и един ред. Дотук всичките ти аргументи са само за футболистите и се опират само на съществуването на въпросната т.6 която ти приемаш за достатъчен критерий дори при липса на независими източници. Аргументите пък за съществуването на тази точка ми изглеждат циклични от рода на трябва да я има защото я има. -- Сале (беседа) 05:08, 13 октомври 2021 (UTC)

Rebelheartous упорито защитава тезата, че за футболистите общото изискване за източници (независими, нетривиални и т.н.) не важи. И въобще нищо друго не се изисква, освен малко, дори и без постижения участие в професионална група. За мен е очевидно, че критерият „източници“ важи за всички и че не за всеки професионалист – футболист, артист, певец (да не говорим за други категории) трябва да има статия. Че Уикипедия не е място за реклама, нито е дубликат на картотеки и база данни. Мисля, че е време общността да преформулира критериите, изключвайки възможността от субективно тълкуване.

Освен това бих искала да разбера логиката в критериите на колегата Rebelheartous – пет минути в мач от А/Б група са значими, но световни награди на български артист не заслужават да се отбелязват и периодично ги изтрива. Визирам редакциите му по статията за Мария Бакалова. --Randona.bg (беседа) 11:47, 13 октомври 2021 (UTC)

Промени в {{Личност/Политик}}

За съжаление, политическото номадство в България си е просто национален спорт, а оригиналният шаблон, който е транспониран в нашето Уики, е правен в англоезичното Уики, от хора в друга политическа система, с друг политически морал. Затова предлагам да се редактира шаблона, като се въведат параметри „партия1“, „партия2“ и т.н., за да си ги знаем нашите хора. Също така са необходими „институция1“ ... „институция6“ и „длъжност1“ ... „длъжност6“ с възможност да се подреждат в инфокутията, под различни партии. Защото човекът е бил на една длъжност при партия 1 и после на друга, при партия 2. Като за начало, мисля че са ни необходими 6 партии, да кажем. Иван (беседа) 08:46, 11 октомври 2021 (UTC)

И сега има възможност за повече партии, виж например Петър Николов-Зиков. --Спас Колев (беседа) 10:41, 11 октомври 2021 (UTC)

Благодаря, Спасе, не редактирам често статии за политика и не се бях сетил за този синтаксис :) Иван (беседа) 12:11, 11 октомври 2021 (UTC)

Необходим е не нов шаблон, а нова матрица на пряка демокрация за да изкара бизнес елемента от партиите. Тогава няма да има политическо номадство. --Stanqo (беседа) 11:31, 11 октомври 2021 (UTC)

Уикипедия не е форум. Явно не го разбирате за пореден път, така че сте блокиран за три дни.
— Luchesar • Б/П 11:41, 11 октомври 2021 (UTC)

Нещо като малък конфликт на интереси

Тези дни получих мейл с молба да бъде възстановена статията от инкубатора Иван Шопов (химик). Писмото беше от самия професор Иван Шопов, с обяснение, че е пратено до мен, тъй като като администратор съм се представил с име, снимка и описание кой и какъв съм. Сетих се, че съм мяркал статията, но не бях ѝ обръщал по-голямо внимание. Сега обаче също се сетих, че името ми е познато. Макар да бях леко объркал с академик Димитър Шопов, който беше някогашен ръководител на баща ми, оказа се, че и с професор Иван Шопов се познават, макар да са работили в различни институти. Може би дори съм го виждал като дете, защото, както често се случва, по онова време често ходех в работата на баща ми. Ако това се води някакъв конфликт на интереси, моля да се има предвид. Професорът се изненада (приятно) като му споменах за баща ми, но потвърди, че ми е писал просто заради обявената от мен информация, без въобще да подозира останалото.

Иначе статията ми се видя задоволително добре написана, макар със сигурност да има и какво да се подобри. Значимостта също ми се струва безспорна, дори според нашите настоящи доста високи критерии за учени.

Естествено, ако сте на друго мнение, нека бъде обсъдено, като напълно бих разбрал и ако подобно обсъждане изцяло ме изключи мен.
— Luchesar • Б/П 15:10, 14 октомври 2021 (UTC)

Аз не виждам конфликт на интереси. И винаги съм "за" да има статии за български учени. Зайо (беседа) 15:52, 14 октомври 2021 (UTC)

Със сигурност покрива критериите за значимост. Винаги е добре да се споменават подобни връзки, понеже някои „биволици“ живеят от подобни „сензационни разкрития“. --Стан (беседа) 16:46, 14 октомври 2021 (UTC)

Възможността „конфликт на интереси“ не е основание дадена статия да бъде изтрита, а основание е нейната същност, нейната значимост. Всяка биография на ЖИВ човек би могла да се третира като „реклама“ само защото на някой дадената личност не му харесва, защото завижда, или защото по принцип е против дадена гилдия.

Всъщност проблемът е безхаберието, с което се трият статии от Инкубатора, а и в злоупотребата му там да бъдат прехвърляни статии, с цел да бъдат изтрити по неговите правила (а не дори със „съмнителното“ гласуване). И „вина“ за това имат редакторите с дадени административни права, особено тези, които сами не създават статии. --Rumensz (беседа) 06:53, 20 октомври 2021 (UTC)

„ И „вина“ за това имат редакторите с дадени административни права, особено тези, които сами не създават статии. “

Колега Rumensz, за да имаме продуктивна, творческа работна среда, важно е проблемите, които смятаме, че виждаме, да бъдат решавани. Това няма как да стане с размахвания на пръсти и декларации „тука има едни определени хора, които няма да назова по име, дето правят едни определени злоупотреби, които също няма да посоча конкретно, но те са причина за проблемите ни!!“

Моля Ви за следното, в духа на У:ПОВЕДЕНИЕ:

1. да посочите конкретни примери за злоупотреби с Инкубатора, които сте забелязали, за да може всички колеги заедно да решат дали действително е имало злоупотреби;
2. да дадете конкретно предложение как ситуацията да бъде подобрена – дори това да е просто принципна идея, която впоследствие да бъде детайлизирана.

— Luchesar • Б/П 08:19, 20 октомври 2021 (UTC)

Разбира се, но няма да се връщам назад във времето, когато и Вие сте ме обвинявали, че „вадя“ някоя статия от Инкубатора. ЩЕ започна от днес да следя за това и да си записвам на страницата.

А най-простото предложение е Вие да понаглеждате Инкубатора и да вадите от там поне една статия месечно. Все пак „административните права“ не са дадени да бъде рестриктиран някой редактор, а да се създават статии. --Rumensz (беседа) 08:33, 20 октомври 2021 (UTC)

„ ЩЕ започна от днес да следя за това и да си записвам на страницата. “ от Rumensz

Чудесно, но не просто да си водите някакъв Ваш си „черен списък“, а да оповестявате тук евентуалните проблемни – според Вас – премествания, за да може да бъдат обсъдени. Всъщност, ще помисля отново какво бих могъл да направя по предложението на Уикипедия беседа:Инкубатор за автоматизирано уведомяване при премествания. За жалост, напоследък наистина трудно ми стига времето дори за съществуващите проблеми – като онзи лудия със Сталин.

„ Все пак „административните права“ не са дадени да бъде рестриктиран някой редактор, а да се създават статии. “

Надявам се не сте забравили, че в Уикипедия всички сме доброволци. Ако на Вас някой Ви плаща за времето, което прекарвате в Уикипедия, хубаво. Но аз си изкарвам прехраната с други неща, макар понякога да злоупотребявам и с работното си време заради енциклопедията – и някой ден може и да остана без въпросната прехрана заради това (щастлив съм, всъщност, че имам невероятни колеги).

Та, ако сте забравили, че сме доброволци, припомнете си го. Аз не Ви държа сметка колко и каква работа вършите в Уикипедия. Не ми дръжте, ако обичате, и Вие.
— Luchesar • Б/П 09:06, 20 октомври 2021 (UTC)

„ Ако на Вас някой Ви плаща за времето, което прекарвате в Уикипедия “ от Iliev

Не само, че никой не ми плаща, а ходя и на работа, и отделям време за семейството. И това не ми пречи да пиша статии, да помагам на редакторите, да патрулирам. „Лозето не ще молитва, а мотика“. Но не да размахваме мотиката. --Rumensz (беседа) 09:14, 20 октомври 2021 (UTC)

Rumensz, радвам се, че успявате да намерите време за всичко, но отново Ви препоръчвам настоятелно да не гледате нито паничките, нито „мотиките“ на останалите редактори. И определено не си позволявайте да давате оценки дали този или онзи редактор „копаел“ с мотиката достатъчно усърдно и на „правилното“, според Вас, място. Последното не е нито молба, нито препоръка. Моля Ви да го запомните.
— Luchesar • Б/П 09:39, 20 октомври 2021 (UTC)

Уточнете се за последното (нито молба, нито препоръка), ако обичате, моля. Това заплаха ли е? --Rumensz (беседа) 09:44, 20 октомври 2021 (UTC)

Момчета, спрете се, правите от нищо - нещо. Не е лесно да се следи Инкубатора. Влизат много разнообразни теми и дори да иска човек, може да свърши съвсем малко работа там. Не мисля, че някой злонамерено изпраща статии в Инкубатора. Виждам обаче, че от време на време, някои колеги работят по тях. Кой колкото може. Ако доброволците станат повече, по-лесно ще се справим. --Молли (беседа) 09:53, 20 октомври 2021 (UTC)

Rumensz, според мен излишно драматизирате. На пътя има правила. Тези правила трябва да се спазват. Който не ги спазва и създава опасност за околните, понася последствия.

Затова всички трябва да се стремим да спазваме правилата и да не създава излишни проблеми за околните. Това е.

Конкретно по въпроса Ви: това означава, че подобно поведение – да търсите на един или друг редактор сметка колко и какво върши в Уикипедия – противоречи на духа и целите на Уикипедия като проект, създаван от доброволци. Ако го правите системно, Вие бихте вредили на Уикипедия. А поведение, което вреди на Уикипедия, бива ограничавано, ако се окаже невъзможно да бъде възпряно с други средства.

Ако ми позволите един добронамерен съвет: започнете да търсите мнението и на други редактори, когато имате съмнения, че едно или друго нещо в Уикипедия е нередно. Ако сте прав, със сигурност ще намерите достатъчно съмишленици. Ако пък не намерите, може би би било добре да се замислите, че поне понякога е възможно и да бъркате в преценките си. Всички бъркаме.

Молли вече също Ви е писала, така че аз нямам какво повече да добавя по тази тема.
— Luchesar • Б/П 10:02, 20 октомври 2021 (UTC)

Съжалявам, Молли! Но „да търсите на един или друг редактор сметка колко и какво върши в Уикипедия“ изисква реплика-отговор. Визирането на „някой редактор“ е нещо съвсем общо, да не говорим, че Тук/БгУ постоянно се коментират разни редактори, какво и как пишели, и пр. И не е нужно да има нови „черни списъци“ за тези коментари. Но, когато става дума за редактори с административни права, е нещо съвсем друго - Те са получили тези „права“, защото са вършели всичко споменато - статии, помощ и пр. Ако не го правят ... ? --Rumensz (беседа) 10:45, 20 октомври 2021 (UTC)

Спрете се поне за малко, моля Ви. Наистина най-човешки Ви се моля
— Luchesar • Б/П 10:55, 20 октомври 2021 (UTC)

Тъжна вест

Драги колеги, трудно ми е да намеря думи. Нашият прекрасен Спасимир ни е напуснал.

Един от най-невероятните хора, които съм познавал – не само като колега в Уикипедия, но въобще като Човек!

Срещнахме се за последно случайно пред магазина преди няколко месеца – той живееше наблизо – и сега осъзнавам какво огромно щастие е било да си поговорим още веднъж. Един от хората, които без колебание бих сложил сред заслужилите уважението и почитта на самата Уикипедия. Човек, комуто сам съм се възхищавал, и макар да бе много по-млад – невероятно е да говоря за него в минало време – чийто пример сам съм следвал. Трезвомислещ, прилежен в работата, с невероятен ентусиазъм и постоянство. Страхотен колега, с когото винаги е било истинско удоволствие да се работи. Изключително, изключително много ще ми липсва -- и със сигурност не само на мен...

Скърбя искрено за близките му, за които това е огромна и толкова ненавременна загуба -- съдбата е толкова жестока понякога! -- но се надявам да им бъде поне малка утеха това, че са възпитали и имали до себе си такъв невероятен човек. В своя дребничък ръст Спасимир имаше едно огромно сърце и още по-голям дух! На добър ти час, приятелю, и дано душата ти пътешества на воля по още по-широкия свят! И ти благодаря за всичко!

— Luchesar • Б/П 10:21, 20 октомври 2021 (UTC)

Може би бихме искали да направим отделна страничка, на която всеки, който би искал, да може да остави своите думи? Толкова съм потресен, че в момента дори не се сещам как е най-правилно да я именуваме. Но предполагам, че можете да пишете и тук и после да преместим.
— Luchesar • Б/П 10:32, 20 октомври 2021 (UTC)

Дано не е истина!--Luxferuer (беседа) 10:36, 20 октомври 2021 (UTC)

Боя се, че е. Ужасно, противно несправедливо
— Luchesar • Б/П 10:48, 20 октомври 2021 (UTC)

Трудно е да се повярва! Дано е някаква грешка. Много тъжно.--Mmm-jun (беседа) 11:03, 20 октомври 2021 (UTC)

Много, много съм натъжен. Спасимир ми беше един от най-близките уикипедианци, винаги сме се разбирали и правили много неща, определено в много отношения бяхме на еднакви позиции и по-важното е, че за същностните неща бяхме на една позиция. На срещите на Уикипедия винаги сме си говорили, а и на работните срещи сме обсъждали много неща. Говори ли сме много за архивите, което е един от най-големите му приноси за Уикипедия. Благодарение главно на неговата отдаденост имаме толкова много снимки. Там също си сътудничихме за известен период. Той ме беше поканил на инициативата - Ботевград да стане първия уикиград. Двамата заедно бяхме от името на нашата група в Македония и прекарахме много време заедно. Също и в Белград. Много е тежко, когато някой си отиде рано, неочаквано... Ще ми липсваш, ще ни липсваш, ще липсваш на Уикипедия! Почивай в мир, Спасимире!--Ilikeliljon (беседа) 11:42, 20 октомври 2021 (UTC)

Condolences from Azerbaijani Wikipedia. RIP — Toghrul R (беседа) 12:16, 20 октомври 2021 (UTC)

Толкова невероятно всеотдаен, толкова... Буквално тези дни беше писал отново в блога -- както винаги чудесно, вижте го! (и останалите негови публикации)
— Luchesar • Б/П 12:24, 20 октомври 2021 (UTC)

Бог да го прости! --Петър Петров 12:48, 20 октомври 2021 (UTC)

Не искам да повярвам... Не искам да чета това! Прекрасен млад човек, когото много уважавам... Много смърт... Почивай в мир, Спасимире! --Молли (беседа) 12:53, 20 октомври 2021 (UTC)

Един от най-съзидателните, смислени и благи хора, които са били сред нас в Уикипедия. Един от най-добрите ми приятели и в живота. До последно не губеше надежда, че ще се оправи и че пак ще пътешества. Много е тъжно и несправедливо... Спири ··· - - - ··· 13:22, 20 октомври 2021 (UTC)

Много, много ужасна тъжна новина. Бог да го прости, да почива в мир! Аз не съм имала с него контакт. Съболезнования на фамилията му! --Sim (беседа) 15:12, 20 октомври 2021 (UTC)

Боже, истина ли е това? Да почива в мир! Наистина един от най-всеотдайните редактори. А и фактът, че беше географ и фотограф, мен лично ме караше още повече да го харесвам. Не мога да повярвам... Svawt95 (беседа) 15:56, 20 октомври 2021 (UTC)

My heartfelt condolences to the relatives and friends of Spasimir by the Armenian Wikipedians.--Beko (беседа) 16:24, 20 октомври 2021 (UTC)

В негова памет: Това е неговата страница: Потребител:Спасимир С тъга:--Sim (беседа) 16:43, 20 октомври 2021 (UTC)

Много, много тъжно! Съболезнования на близките на Спасимир! Зайо (беседа) 17:48, 20 октомври 2021 (UTC)

Разбира се, запознахме се покрай Уикипедия. Но то израстна в голямо приятелство и съм благодарна, че Спасимир бе сред най-близкия ми кръг приятели. Във всеки момент, когато съм го питала нещо за Уикипедия, хрумвали са ми идеи - винаги е откликвал на мига, помагал, правехме много Уики неща заедно. А той отделно - тонове. Чисто, с любов, постоянство, трудолюбие и отдаденост - Уикипедия бе за него най-смисленото дело. Можем само да се учим и вдъхновяваме от Спасимир. И да сме благодарни, че беше сред нас. Мир на душата ти, Спасе. Justine.toms (беседа) 20:30, 20 октомври 2021 (UTC)

Лек път и мир на душата ти, Спасе! Ти направи много за Свободното знание и остави след себе си знания, и изображения, които ще се използват от десетки поколения след теб, през вековете. Сигурен съм, че вече си в един по-добър свят, откъдето ще можеш да прочетеш това. Поклон! Иван (беседа) 17:21, 20 октомври 2021 (UTC)

П.П. Предлагам да съберем по десетина лева и да занесем на погребението един венец, с логото на Уикипедия. Мисля, че Спас го заслужава. Ако не считате за уместно, да обсъждаме това в публичен чат, моля пишете ми на мейла, къде го обсъждаме. Иван (беседа) 17:21, 20 октомври 2021 (UTC)

Погребението е било днес. Жюстин е писала във Фейсбук, че на 30-и, събота, ще се съберат желаещи да отидат до Септември, за да почетат Спасимир на място. Аз самият също бих се включил. Разбира се, има и известни притеснения какво ще се случи с епидемичната обстановка, но ще видим. Както се получи. Най-добре, вероятно, желаещите да пишат на Жюстин за синхронизация: най-добре във Фейсбук (https://www.facebook.com/justine.toms).
— Luchesar • Б/П 17:47, 20 октомври 2021 (UTC)

Ще отидем без значение от обстановката. На 30-ти по обяд. Който желае - добре дошли сте. Ще носим цветя, разбира се. Justine.toms (беседа) 20:25, 20 октомври 2021 (UTC)

Много е тежко да се приеме такава новина. Приносите му към Уикипедия са неоценими. Не само огромен като обем труд, но и винаги с безкомпромисно високо качество. При това голяма част от този труд остава малко встрани и непозната за много от нас. Имам предвид огромният труд а и време които той посвети на съвместния проект с Държавния Архив. В много отношения той би трябвало да е модел за поведение. Не само заради редакциите му по статиите, но и с начина по който твърдо отстояваше позицията при това без да обиди когото и да е. Този същият крехък на вид, тих, скромен и винаги сдържан Спасимир. Ще го запомня с една лека усмивка която като че ли не слизаше от лицето му. -- Сале (беседа) 17:55, 20 октомври 2021 (UTC)

Току що научих тъжната новина от мой близък, който живее в Септември и ми каза, че Спасимир вчера е починал. Причина е коварният коронавирус. Бог да го прости. Jingiby (беседа) 18:06, 20 октомври 2021 (UTC)

Jingiby (беседа - приноси), това категорично не отговаря на истината. Причината беше много рядко и агресивно онкологично заболяване. Спасимир се ваксинира още през май при първата възможност, която му се отвори, и имаше пет отрицателни теста по време на последния си болничен престой преди няколко седмици. Беше в ковид отделение заради апаратурата за механична вентилация, но беше изолиран от ковид-пациентите и болен от ковид не е бил. Пневмонията му беше резултат от усложнения на тежкото заболяване и компрометирания от него имунитет. Но до последно призоваваше хората да се ваксинират и да се грижат за себе си и за близките си. Моля, нека не се спекулира с темата. Спири ··· - - - ··· 19:52, 20 октомври 2021 (UTC)

Не познавам никого от Уикипедия лично, но чувствам всеки близък, а и в този виртуален свят няма как да е иначе. Това е ужасно тъжна вест. Бог да го прости. БГ Уикипедия загуби много.--Ģiverņ (беседа) 19:08, 20 октомври 2021 (UTC)

Много тъжно ми е да науча, че Спасимир не е между нас. Жалко е млади хора да си отиват. Имахме много виртуални разговори с него относно картите, които правех. Следата му ще остане завинаги в Уикипедия. Мир на душата му --ikonact (беседа) 19:45, 20 октомври 2021 (UTC)

Спири сигурно си права. Но каквото и да е причина за смъртта на Спасимир, лошото е че безвъзвратно загубихме изключително ценен уикипедианец. Такъв трудно ще се намери скоро. Jingiby (беседа) 21:26, 20 октомври 2021 (UTC)

Така е, просто не е редно да се разпростравят неистини, той не би го искал. И, да, загубата му е огромна и немислима, думите не стигат за да я изкажат. Остава просто да се опитваме да бъдем толкова добри в приносите си тук и отношенията си с другите хора, колкото беше той. Спири ··· - - - ··· 08:53, 21 октомври 2021 (UTC)

„ Остава просто да се опитваме да бъдем толкова добри в приносите си тук и отношенията си с другите хора, колкото беше той. “

... — Luchesar • Б/П 09:10, 21 октомври 2021 (UTC)

Очень печально это слышать. Мои соболезнования. --A.Savin (беседа) 07:45, 21 октомври 2021 (UTC)

Многу жална вест, бог да го прости. Вистински Википедијанец, ќе недостига на конференции и на самата Википедија :( Сочувство до сите вас и особено неговото семејство. --Ehrlich91 (беседа) 07:55, 21 октомври 2021 (UTC)

Едва ли най-важното е от какво си е отишъл, по важното е, че вече го няма. Аз също не познавам никого лично тук, но това не ми пречи да чувствам много от вас близки, без значение, че понякога съм влизал в спорове за такива глупости. Мир на душата ти, Спасимир! --Станислав Николаев 08:04, 21 октомври 2021 (UTC)

Моите съболезнования! Мир на душата му! Винаги ще го помня с добро. --PowerBUL (беседа) 09:10, 21 октомври 2021 (UTC)

Той създаде за себе си паметник неръкотворен. И други неговото дело ще да продължат. Да поменем и Дарси, и Дарл-дарл, и други .. --Rumensz (беседа) 09:45, 21 октомври 2021 (UTC)

Искрени съболезнования на семейството и близките му. Виждах винаги конструктивни редакции от него. Помагал ми е, когато започнах да пиша тук, а преди няколко години ме вдъхнови да превеждам за Месец на Азия. Почивай в мир! --Arise13 (беседа) 14:30, 21 октомври 2021 (UTC)

Ако някой би искал да постави на подходящо място некролог на Спасимир, може да използва този. Също и в .odt, ако бихте искали да редактирате. Аз ще сложа на мястото, на което живееше в София наблизо.
— Luchesar • Б/П 15:02, 21 октомври 2021 (UTC)

Толкова е тъжно... Голяма загуба. Аз бих искала само да ви предам една думичка, създадена от Спасимир, да я имате. Преди броени дни започнахме чат една вечер и аз го питам: „Да не те разсънвам?“ А той: „Не, още се засънвам <усмивка> каква хубава дума“. Наистина е чудесна, нали? Хайде да я запазим. Светъл път, Спасимире! --Randona.bg (беседа) 17:38, 21 октомври 2021 (UTC)

Макар че не го познавах лично за мен ще си остане образ свързан с красотата на Теснолинейката. Поклон!--Izvora (беседа) 18:07, 21 октомври 2021 (UTC)