Вировско: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Шаблон:МОО
м Добавен източник
Ред 12: Ред 12:


== География ==
== География ==
Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.
Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо [[Веслец (рид)|Веслец]], а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина [[Милин камък]] (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.


Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка – лозя, 1905 дка – ливади и 2812 дка – пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема – населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.
Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка – лозя, 1905 дка – ливади и 2812 дка – пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема – населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.

Силно пресечената местност на района е богата на подпочвени води, много извори и потоци, които в низините образуват вирове и вирчета. От тях селото е получило името си. През Вѝровско тече рекичката Вѝровчица, която е десен приток на р. [[Скът]].<ref name=":02">{{Цитат книга|last=Николов|first=Богдан|title=От Искър до Огоста|url=https://chitanka.info/text/31912/23|year=1996|publisher=ИК „Алиса“|location=София|isbn=954-596-011-1|pages=}}</ref>


== История ==
== История ==
Близо до извора Вълкан се намират останките на [[Траки|тракийско]] селище и светилище. Тук е намерена голяма оброчна плоча с релефно изображение на източния бог [[Митра]], който е пренесен по нашите земи от римските войници. През 1979 г. археолози от музея във Враца откриват в местността Турска поляна сребърно монетно съкровище от 552 броя [[Римска империя|римски]] денари, които имат последни емисии от средата на [[3 век|III в.]] Тази монетна находка отразява първото [[Готи|готско]] нашествие в земите на траките през римска власт.<ref name=":02" />
⚫
В 1890 година е завършена църквата „[[Свети Георги (Вировско)|Свети Георги]]“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор [[Велко Илиев]].<ref name="Карта на времето">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kartanavremeto-vratsa.org/story/237/186 | заглавие=Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев |достъп_дата = 25 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век |цитат= |език= }}</ref>


Вѝровско е основано още преди XIV в. с днешното си име. Споменава се в османски регистър за [[войнуци]] с дата 1548 г. и 1715 г.<ref name=":02" />
⚫
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 2 души от Вировско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref>

⚫
Първото училище е открито през 1850 г., а през 1890 година е завършена църквата „[[Свети Георги (Вировско)|Свети Георги]]“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор [[Велко Илиев]].<ref name="Карта на времето">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://kartanavremeto-vratsa.org/story/237/186 | заглавие=Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев |достъп_дата = 25 август 2018 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век |цитат= |език= }}</ref>

⚫
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 2 души от Вировско са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|834}}</ref> Общо 150 души от Вировско участват в Балканската война, 10 от тях загиват. В Първата световна война са мобилизирани 180 човека и загиват 14.<ref name=":02" />


== Личности ==
== Личности ==
Ред 26: Ред 32:
* {{флагче|България}} Георги Коцов – 27-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на [[Кочо Хаджиманов]], носител на бронзов медал.<ref>{{МОО|381}}</ref>
* {{флагче|България}} Георги Коцов – 27-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на [[Кочо Хаджиманов]], носител на бронзов медал.<ref>{{МОО|381}}</ref>
* [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]] (р. 1961 г.) – български футболист
* [[Петър Петров (футболист, р.1961)|Петър Петров]] (р. 1961 г.) – български футболист

⚫
== Бележки ==
⚫
<references />


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://virovsko.net-bg.info/ Сайт за Вировско]
* [http://virovsko.net-bg.info/ Сайт за Вировско]

⚫
== Бележки ==
⚫
<references/>


{{Община Враца}}
{{Община Враца}}
{{мъниче|селище в България}}

[[Категория:Села в област Враца]]
[[Категория:Села в област Враца]]
[[Категория:Община Враца]]

Версия от 22:23, 2 ноември 2021

Вировско
България
43.2983° с. ш. 23.7941° и. д.
Вировско
Област Враца
43.2983° с. ш. 23.7941° и. д.
Вировско
Общи данни
Население315 души[1] (15 март 2024 г.)
13,4 души/km²
Землище23,476 km²
Надм. височина264 m
Пощ. код3057
Тел. код09110
МПС кодВР
ЕКАТТЕ11185
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   – кмет		Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ; 2015)

Вѝровско е село в Северозападна България. То се намира в община Враца, област Враца.

География

Вировско се намира в източната част на голямата Пещенска котловина, оградена на юг от бърдо Веслец, а на север – от високия рид Стръница и Борованската могила – последните възвишения от Предбалкана. На запад котловината се ограничава от самотната височина Милин камък (460 м), а на изток – от разклоненията на сливащите се Веслец и Стръница. Борованската могила е висока 424 м, а връхната точка в северозападната част на Стръница – Горелата могила е 425 м. В тектонско отношение Пещенската котловина влиза в обсега на Мраморенско-Каменополската част на Белоградчишкия антиклинорий. Тук основната структура е Мраморенската антиклинала, която може да се проследи на изток от р. Ботуня, северно от Милин камък, през Каменополското възвишение до долината на р. Искър южно от с. Реселец. Веслец, от една страна, и Борованската могила и Стръница, от друга – представляват южното и северното бедро на Мраморенската антиклинала.

Землището на селото обхваща 23 364 дка площ. От тях 13540 дка са ниви, 262 дка – лозя, 1905 дка – ливади и 2812 дка – пасища. Горите заемат 2943 дка. Останалата земя е необработваема – населено място, стопански двор, пътища, язовири, речни корита и други. Билото, Велчов връх, Брега и Припека, Могилата и Байнов брег, Дедова могила и Чуй петел придават вълнообразен характер на землището на селото. По-обширни равнинни места са Ливагето, Парцелите, Селския лъг, Мрътвинъта, Турска поляна и Чешменското равнище чак до Чутората. Там се намират ливадите и нивите на кооперативното стопанство.

Силно пресечената местност на района е богата на подпочвени води, много извори и потоци, които в низините образуват вирове и вирчета. От тях селото е получило името си. През Вѝровско тече рекичката Вѝровчица, която е десен приток на р. Скът.[2]

История

Близо до извора Вълкан се намират останките на тракийско селище и светилище. Тук е намерена голяма оброчна плоча с релефно изображение на източния бог Митра, който е пренесен по нашите земи от римските войници. През 1979 г. археолози от музея във Враца откриват в местността Турска поляна сребърно монетно съкровище от 552 броя римски денари, които имат последни емисии от средата на III в. Тази монетна находка отразява първото готско нашествие в земите на траките през римска власт.[2]

Вѝровско е основано още преди XIV в. с днешното си име. Споменава се в османски регистър за войнуци с дата 1548 г. и 1715 г.[2]

Първото училище е открито през 1850 г., а през 1890 година е завършена църквата „Свети Георги“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Вировско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] Общо 150 души от Вировско участват в Балканската война, 10 от тях загиват. В Първата световна война са мобилизирани 180 човека и загиват 14.[2]

Личности

Родени във Вировско
  • Георги К. Баджовски (Бажовски) – македоно-одрински опълченец в 15 щипска дружина.[5]
  • Георги Коцов – 27-годишен, македоно-одрински опълченец в четата на Кочо Хаджиманов, носител на бронзов медал.[6]
  • Петър Петров (р. 1961 г.) – български футболист

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б в г Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 381.

Външни препратки

Населени места в община Враца
Град
Враца (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вировско&oldid=11170301“.