Николаево (област Плевен): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mr Gosho (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Редакция без резюме
Ред 38: Ред 38:


[[Категория:Села в област Плевен]]
[[Категория:Села в област Плевен]]
[[Категория:Населени места в община Плевен]]

Версия от 13:48, 4 ноември 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.

Николаево
Общи данни
Население863 души[1] (15 март 2024 г.)
15,7 души/km²
Землище54,973 km²
Надм. височина265 m
Пощ. код5874
Тел. код06520
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ51620
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Плевен
Валентин Христов
(ГЕРБ; 2023)
Кметство
   кмет
Николаево
Ваня Орозова
(БСП)

Никола̀ево е село в Северна България. То се намира в община Плевен, област Плевен.

География

През селото минава река Чернялка. По поречието ѝ гнездят редки птици, които са посочени в Червената книга за природата.

История

Старото име на селото е Пърдилово. Това е посочено в речника на братя Данчови. „Пърдило“ се нарича кошарата, в която се отглеждат овце.


Културни и природни забележителности

Празникът на селото се отбелязва на 24 май. Това е традиция от далечното минало. На Никулден традиционно се прави водосвет в църквата Св. Николай Чудотворец.

Известни личности

-Поетът Тоно Лазаров Тонов на 7 февруари 1927 година. Завършил гимназия в град Ловеч. Следва Сoфийски университет, специално с българска филология. По късно става редактор в радио София кaто заместник главен редактор на детско младежкия отдел той създава различни рубрики с постоянни герои. Написал е много приказки и стихотворения за децата за младежта поеми. От 1962 е отговорен редактор на младежкия отдел в българска телевизия, където остава до края на живота си. Умира от рак 1970 година.

Спомнете си за него с много обич на 18 април. От неговата племенница Севдалина.

- Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката „Повторими неща“; на тетралогия исторически романи „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“; на трилогия за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, както и на други романи: „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, на трилогията „Вино“: „Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“; на повестта „Ирма, жената на бог Марс“; на пиесите „И слезе Господ на земята“, поставена в Театъра на армията, „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ – в телевизионния театър, „Асен, убиецът на Иванко“ (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд „Развитие“ и Националния център на книгата. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.

Външни препратки