Габриела Мистрал: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
PrinceYuki (беседа | приноси) изглаждане, кавички, препратки, друг източник |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
}} |
}} |
||
{{Нобелов медал}} |
{{Нобелов медал}} |
||
'''Габриела Мистрал''' (на [[испански език|испански]] ''Gabriela Mistral'') е артистичният [[псевдоним]] на Лусия Годой Алкаяга (''Luisa Godoy Alcayaga''), чилийска [[поет]]еса |
'''Габриела Мистрал''' (на [[испански език|испански]] ''Gabriela Mistral'') е артистичният [[псевдоним]] на Лусия Годой Алкаяга (''Luisa Godoy Alcayaga''), чилийска [[поет]]еса, възпитател, [[дипломат]] и [[феминизъм|феминистка]]. Тя е първата латиноамериканска носителка на [[Нобелова награда за литература]] от [[1945]] година. Някои от по-важните теми в поемите ѝ вкючват [[природа]]та, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от [[индианци|индиански]] и европейски влияния. |
||
На български Габриела Мистрал е превеждана от [[Георги Мицков]]. |
На български Габриела Мистрал е превеждана от [[Георги Мицков]] и [[Атанас Далчев]].<ref>[http://litclub.com/library/prev/mistral/index.html]</ref> |
||
== Живот == |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16 |
||
| ⚫ | Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16-годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици. |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | До [[1922]] г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата [[Сантяго]]. По време на престоя си в Темуко тя среща 16 |
||
| ⚫ | До [[1922]] г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата [[Сантяго]]. По време на престоя си в Темуко тя среща 16-годишния [[Пабло Неруда]] и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател. |
||
През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност. |
През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност. |
||
Между [[1925]] и [[1934]] г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в [[Европа]] ([[Франция]] и [[Италия]]), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обединените нации. Това период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания. |
Между [[1925]] и [[1934]] г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в [[Европа]] ([[Франция]] и [[Италия]]), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обединените нации. Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания. |
||
През [[1930]]-[[1931]] г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]] и в университета на [[Пуерто Рико]]. |
През [[1930]]-[[1931]] г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]] и в университета на [[Пуерто Рико]]. |
||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
От [[1932]]-[[1945]] г. започва дипломатическата кариера на Мистрал - в Италия, [[Испания]], [[Бразилия]] и в [[Лос Анджелис]] ([[САЩ]]), а през [[1946]] г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в [[ООН]]. |
От [[1932]]-[[1945]] г. започва дипломатическата кариера на Мистрал - в Италия, [[Испания]], [[Бразилия]] и в [[Лос Анджелис]] ([[САЩ]]), а през [[1946]] г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в [[ООН]]. |
||
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: |
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ ([[1914]] г.), „Отчаяние“ ([[1922]] г.), „Тала“ ([[1938]] г.), „Давилня“ ([[1954]] г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“, която е публикувана посмъртно през [[1967]] г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература. |
||
Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира. Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в [[Ню Йорк]] на [[10 януари]] [[1957]] г. |
Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира. Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в [[Ню Йорк]] на [[10 януари]] [[1957]] г. |
||
| Ред 37: | Ред 39: | ||
След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през [[1979]] г. е учредена национална награда, която през [[2000]] г. тя става интер-американска. Носител на тази награда за [[2001]] г. е певецът [[Стинг]]. |
След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през [[1979]] г. е учредена национална награда, която през [[2000]] г. тя става интер-американска. Носител на тази награда за [[2001]] г. е певецът [[Стинг]]. |
||
===Източници=== |
=== Източници === |
||
{{бел1}} |
|||
* [http://www.kirjasto.sci.fi/gmistral.htm Gabriela Mistral (1889-1957)] |
|||
* [http://focus-news.net/?id=n462716 Агенция Фокус от 7 април 2006 г.] |
|||
* [http://www.loc.gov/rr/hispanic/guide/lit.html Източник на снимката: Library of Congress: Literature and Philiosophy)] |
|||
{{нобел литература}} |
{{нобел литература}} |
||
Версия от 16:10, 19 август 2007
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: проверка на източниците, смисъла, правописа + формат. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Габриела Мистрал | |
| чилийска поетеса и дипломат | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Паихуано, Чили |
| Религия | католицизъм |
| Работила в | Колумбийски университет |
| Псевдоним | Gabriela Mistral |
| Награди | Нобелова награда за литература (1945)[1][2] |
| Семейство | |
| Съпруг | няма |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.gabrielamistral.uchile.cl |
| Габриела Мистрал в Общомедия | |
Габриела Мистрал (на испански Gabriela Mistral) е артистичният псевдоним на Лусия Годой Алкаяга (Luisa Godoy Alcayaga), чилийска поетеса, възпитател, дипломат и феминистка. Тя е първата латиноамериканска носителка на Нобелова награда за литература от 1945 година. Някои от по-важните теми в поемите ѝ вкючват природата, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от индиански и европейски влияния.
На български Габриела Мистрал е превеждана от Георги Мицков и Атанас Далчев.[3]
Живот
Родена е на 7 април 1889 г. във високопланинското градче на Андите Викуня. И двамата й родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.
Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16-годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.
Първите си литературни текстове публикува във вестници през 1905 г. с псевдонима Габриела Мистрал, който е взаимстван от личното име на италианския писател Габриеле д'Анунцио и фамилията на френския поет Фредерик Мистрал.
До 1922 г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата Сантяго. По време на престоя си в Темуко тя среща 16-годишния Пабло Неруда и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.
През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност.
Между 1925 и 1934 г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в Европа (Франция и Италия), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обединените нации. Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.
През 1930-1931 г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в университета на Пуерто Рико.
От 1932-1945 г. започва дипломатическата кариера на Мистрал - в Италия, Испания, Бразилия и в Лос Анджелис (САЩ), а през 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН.
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: „Сонети и смърт“ (1914 г.), „Отчаяние“ (1922 г.), „Тала“ (1938 г.), „Давилня“ (1954 г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си „Поема за Чили“, която е публикувана посмъртно през 1967 г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира. Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в Ню Йорк на 10 януари 1957 г.
След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през 1979 г. е учредена национална награда, която през 2000 г. тя става интер-американска. Носител на тази награда за 2001 г. е певецът Стинг.
