Батошевски надпис

Батòшевски нàдпис представляват 17 реда от старобългарски надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в Батошевския манастир. Надписът е бил поставен вероятно на входа на църквата. Съобщават се имената на цар Михаил II Асен „син на великия цар Асен и внук на стария Асен", на патриарх Йоаникий и на 3 села – Батошево, Витен и Рибаре.

Батошевският надпис е твърде консервативен във фонетично-правописно отношение. По стилно-езикови особености се свързва с документи, издавани от царската канцелария при дарения на църкви и манастири. Пази се в Националния археологически музей в София.

Литература

• Иванова, В. Два надписа от Асеновци – Батошовският и Врачанският. Известия на Българския археологически институт, кн. 15. София, 1946, стр. 135-137;
• Петров, П., В. Гюзелев, Христоматия по история на България. т.2, София, 1978, стр. 210;
• Христов, Хр. Батошевският надпис, сп. Археология, София, 1978, кн. 4, стр. 65-70.

Източници

• Енциклопедия „България“, том 1, стр. 225 – 226, Издателство на БАН, София, 1978 г.

Външни препратки

• Българските планини – Исторически забележителности – Бележити планински манастири – Предбалкан, Батошевски манастир „Успение Богородично“