Шарл III Анжуйски: Разлика между версии
м форматиране; форматиране: 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
|||
{{монарх |
|||
| име |
| име-оригинал = |
||
| категория = монарх |
|||
| наставка = |
|||
| описание |
| описание = [[крал]] на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]],<br> [[крал на Унгария]] |
||
| |
| портрет = II. Károly magyar király.jpg |
||
| описание |
| портрет-описание = |
||
| име-рождено = |
|||
| управление = в Неапол 1385 – 1386 </br> в Унгария 1385 – 1386 |
|||
| вложки = |
|||
⚫ | |||
{{Личност/Монарх |
|||
| пълно име = Шарл д'Анжу |
|||
| категория = монарх |
|||
⚫ | |||
| период = [[1382]] – [[1386]] (Неапол и Йерусалим)<br>[[1383]] – [[1386]] (Унгария) |
|||
| кръщене = |
|||
⚫ | |||
| място на раждане =[[Неапол]] |
|||
⚫ | |||
| място на смъртта =[[Вишеград (Унгария)|Вишеград]] |
|||
⚫ | |||
| погребан = Белград |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| религия = |
|||
| потомство= ''[[Джована II Анжуйска|Джована]], [[Ладислав Анжуйски|Ладислав]]'' |
|||
| герб = |
|||
⚫ | |||
| отличия = |
|||
| съпруга = [[Маргарита Драчка]] |
|||
}} |
|||
| втори брак = |
|||
| трети брак = |
|||
| династия = [[Анжу-Сицилиански дом]] |
|||
| баща = [[Луи (Дурацо)|Луи Дурацо]] |
|||
| майка = Маргарета Сан-Северинска |
|||
| герб = Armoiries André Hongrie.svg |
|||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | '''Карл III Анжуйски''', известен още и като '''Карл III Малкия''', и като '''Карл от Дурацо''', е [[херцог]] на [[Дурацо]] (Драч), крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (1382 – 1386), [[крал на Унгария]] като ''Карой II'' (1383 – 1386) и принц на [[Ахейско княжество|Ахея]] (1383 – 1386). |
||
== Произход == |
|||
Карл е роден през 1345. Син на [[Луи (Дурацо)|Луи Анжуйски]], херцог Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал [[Карл II Анжуйски]]. След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] – и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона. |
|||
== |
== Произход и ранни години == |
||
Карл е роден през 1345 г. в [[Кориляно Калабро]]. Син е на [[Луи (Дурацо)|Луи Анжуйски]], херцог Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал [[Карл II Анжуйски]]. |
|||
⚫ | |||
След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]]. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] – и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона. Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на Унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей Анжуйски, който е първият съпруг на неаполитанската кралица Джована I. |
|||
По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал [[Лайош I Велики|Лайош I]], поради което през 1365 г. 11-годишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария. |
|||
== В Унгария == |
|||
⚫ | През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка [[Маргарита Драчка|Маргарита от Дурацо]]. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на [[Хърватия]] и [[Далмация]]. Така между 1371 и 1378 Карл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. Карл е назначен за посланик във [[Венеция]] и води преговорите за слагане на край на Унгаро-венецианската война. |
||
== Конфликти и престоли == |
== Конфликти и престоли == |
||
=== |
=== Конфликт с Джована I === |
||
През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица |
През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица Джована I довежда до отлъчването на последната и обявяването на Карл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява брата на френския крал, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Карл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Карл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал [[Ото (Таранто)|Отон Брауншвайгски]] – новият съпруг на Джована I – в битката при Сан Жерман. Самата кралица е обсадена в [[Кастел дел Ово]]. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Карл и е затворена в замъка [[Сан Феле]]. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 Карл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол. |
||
=== Война с Луи === |
=== Война с Луи === |
||
⚫ | |||
С хитрост и късмет Карл III Дурацо успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу [[Луи I Валоа-Анжуйски]] и 40 |
С хитрост и късмет Карл III Дурацо успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу [[Луи I Валоа-Анжуйски]] и 40-хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол. |
||
Армията на Луи се ръководи от [[Амадей VI Савойски]], а финансова поддръжка, осъществява антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]] и [[Бернабо Висконти]] Милански. Карл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хоквуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в [[Молизе]] на 1 март 1383 година и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от [[Ангеран VII дьо Куси]]. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в [[Бишелие]] на 20 септември 1384 година.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 321</ref> |
Армията на Луи се ръководи от [[Амадей VI Савойски]], а финансова поддръжка, осъществява антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]] и [[Бернабо Висконти]] Милански. Карл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хоквуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в [[Молизе]] на 1 март 1383 година и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от [[Ангеран VII дьо Куси]]. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в [[Бишелие]] на 20 септември 1384 година.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 321</ref> |
||
=== Конфликт с папата === |
=== Конфликт с папата === |
||
Междувременно се обтягат и отношенията с папа [[Урбан VI]], който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Карл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Карл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на Римокатолическата църква е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски. |
Междувременно се обтягат и отношенията с папа [[Урбан VI]], който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Карл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Карл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на [[Римокатолическата църква]] е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски. |
||
=== Унгарски крал === |
=== Унгарски крал === |
||
⚫ | Докато папата търси спасение в [[Генуа]], Карл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира [[Лайош I]], Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си [[Мария Унгарска]] от него. Карл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – [[Елизабета Котроманич]], организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година. Погребан е в [[Белград]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | Докато папата търси спасение в [[Генуа]], Карл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира [[Лайош I]], Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си [[Мария Унгарска]] от него. Карл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – [[Елизабета Котроманич]], организира заговор за убийството на Карл. |
||
На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година. Погребан е в [[Белград]]. |
|||
== Наследници == |
== Наследници == |
||
Ред 54: | Ред 52: | ||
== Семейство == |
== Семейство == |
||
Втора съпруга на Карл е |
Втора съпруга на Карл е Маргарита Дурацо, родила му три деца: |
||
* Мария Дурацо ([[1369]] – [[1371]]) |
* Мария Дурацо ([[1369]] – [[1371]]) |
||
* [[Джована II Анжуйска]] ([[1373]] – [[1435]])-(кралица на Неапол) |
* [[Джована II Анжуйска]] ([[1373]] – [[1435]])-(кралица на Неапол) |
Версия от 07:31, 18 ноември 2021
Шарл III Анжуйски Carlo III | |
крал на Неапол и Йерусалим, крал на Унгария | |
Роден |
1345 г.
|
---|---|
Починал | 24 февруари 1386 г.
|
Погребан | Секешфехервар, Унгария |
Управление | |
Период | 1382 – 1386 (Неапол и Йерусалим) 1383 – 1386 (Унгария) |
Предшественик | Мария Унгарска |
Наследник | Ладислав Анжуйски |
Други титли | херцог на Дурацо принц на Ахея |
Герб | |
Семейство | |
Род | Анжу-Сицилиански дом |
Баща | Лудвиг (Дурацо) |
Съпруга | Маргарита Драчка (1369) |
Деца | Джована II Анжуйска Ладислав Анжуйски |
Шарл III Анжуйски в Общомедия |
Карл III Анжуйски, известен още и като Карл III Малкия, и като Карл от Дурацо, е херцог на Дурацо (Драч), крал на Неапол и Йерусалим (1382 – 1386), крал на Унгария като Карой II (1383 – 1386) и принц на Ахея (1383 – 1386).
Произход и ранни години
Карл е роден през 1345 г. в Кориляно Калабро. Син е на Луи Анжуйски, херцог Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал Карл II Анжуйски.
След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица Джована I – и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона. Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на Унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей Анжуйски, който е първият съпруг на неаполитанската кралица Джована I.
По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. 11-годишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария.
В Унгария
През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка Маргарита от Дурацо. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на Хърватия и Далмация. Така между 1371 и 1378 Карл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. Карл е назначен за посланик във Венеция и води преговорите за слагане на край на Унгаро-венецианската война.
Конфликти и престоли
Конфликт с Джована I
През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица Джована I довежда до отлъчването на последната и обявяването на Карл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява брата на френския крал, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Карл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Карл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал Отон Брауншвайгски – новият съпруг на Джована I – в битката при Сан Жерман. Самата кралица е обсадена в Кастел дел Ово. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Карл и е затворена в замъка Сан Феле. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 Карл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол.
Война с Луи
С хитрост и късмет Карл III Дурацо успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу Луи I Валоа-Анжуйски и 40-хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол.
Армията на Луи се ръководи от Амадей VI Савойски, а финансова поддръжка, осъществява антипапа Климент VII и Бернабо Висконти Милански. Карл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хоквуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в Молизе на 1 март 1383 година и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от Ангеран VII дьо Куси. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в Бишелие на 20 септември 1384 година.[1]
Конфликт с папата
Междувременно се обтягат и отношенията с папа Урбан VI, който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Карл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Карл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на Римокатолическата църква е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски.
Унгарски крал
Докато папата търси спасение в Генуа, Карл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира Лайош I, Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него. Карл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – Елизабета Котроманич, организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година. Погребан е в Белград.
Наследници
След смъртта на Карл III на престола в Неаполитанското кралство се възкачва малолетният му син Ласло Анжуйски, а короната на Унгария отново преминава в ръцете на Мария Анжуйска.
Семейство
Втора съпруга на Карл е Маргарита Дурацо, родила му три деца:
- Мария Дурацо (1369 – 1371)
- Джована II Анжуйска (1373 – 1435)-(кралица на Неапол)
- Ладислав Анжуйски (крал на Неапол) – (1377 – 1414)-(крал на Неапол)
Джована I | → | Крал на Неапол (1382 – 1386) | → | Ладислав (Ласло) Неаполитански |
Жак | → | Принц на Ахея (1383 – 1386) | → | — |
Мария Анжуйска | → | Крал на Унгария и Хърватия (1385 – 1386) | → | Мария Анжуйска |
Източници
- ↑ Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 321
|