Зоран Тодоровски: Разлика между версии
| Ред 24: | Ред 24: | ||
Професор д-р Зоран Тодоровски е роден в Скопие на 3 март 1950 г<ref>{{МКЕ|1489}}</ref>. Завършва история и история на изкуството във [[Философски факултет (Скопски университет)|Философския факултет]] на [[Скопски университет|Университета]] в [[Скопие]] през 1972 г. През 1981 година магистрира във Философския факултет в Скопие на тема „Действието на автономистката ВМРО от 1918 - 1924 г.“. В същия факултет защитава докторантура през 1981 г. на тема „Вътрешната македонска революционна организация 1924-1934 г.“. В хода на своята работна кариера е работил в Републиканския комитет за култура (1975-1990) и в Института за национална история (1990 - 1999). От 1999 до 2002 година е директор на [[Държавен архив на Република Македония|Държавния архив на Р. Македония]], като от 2002 - 2006 отново е на работа в [[Институт за национална история|Института за национална история]]. От 2006 г. до смъртта си пак е директор на Държавния архив на Р. Македония. Научният интерес на професор Зоран Тодоровски е насочен към изучаването на новата македонска история, главно към първата половина на XX век и по-специално на събития и личности, които принадлежат на македонското националноосвободително и революционно движение. |
Професор д-р Зоран Тодоровски е роден в Скопие на 3 март 1950 г<ref>{{МКЕ|1489}}</ref>. Завършва история и история на изкуството във [[Философски факултет (Скопски университет)|Философския факултет]] на [[Скопски университет|Университета]] в [[Скопие]] през 1972 г. През 1981 година магистрира във Философския факултет в Скопие на тема „Действието на автономистката ВМРО от 1918 - 1924 г.“. В същия факултет защитава докторантура през 1981 г. на тема „Вътрешната македонска революционна организация 1924-1934 г.“. В хода на своята работна кариера е работил в Републиканския комитет за култура (1975-1990) и в Института за национална история (1990 - 1999). От 1999 до 2002 година е директор на [[Държавен архив на Република Македония|Държавния архив на Р. Македония]], като от 2002 - 2006 отново е на работа в [[Институт за национална история|Института за национална история]]. От 2006 г. до смъртта си пак е директор на Държавния архив на Р. Македония. Научният интерес на професор Зоран Тодоровски е насочен към изучаването на новата македонска история, главно към първата половина на XX век и по-специално на събития и личности, които принадлежат на македонското националноосвободително и революционно движение. |
||
Зоран Тодоровски е автор на над сто научни трудове, от които двадесет книги и сборници на документи, над 50 статии и приложения, 25 фейлетона и 33 историографски допълнения в периодиката. В тях се третират различни недостатъчно изследвани личности и събития, свързани със съществуването и дейността на много македонски революционни организации: [[ВМРО]], [[ВМРО (обединена)|ВМРО (об)]], [[Македонска федеративна организация|МЕФО]], [[Илинденска организация|Илинденската организация]], [[ММТРО]], [[МПО]], както и други въпроси от македонската историография. Всички негови изследвания се основават на нови документи, с богати исторически факти, анализи, които представляват важни приложения в македонската историография. Участва и в над 30 международни конференции. В сътрудничество с държавните архиви на [[България]] издава дневника на [[Кръсте Мисирков]], а също и сборник с документи на [[Тодор Александров]]. Застъпва се за реабилитация на Тодор Александров и [[Иван Михайлов]] от историографите на Република Македония. |
Зоран Тодоровски е автор на над сто научни трудове, от които двадесет книги и сборници на документи, над 50 статии и приложения, 25 фейлетона и 33 историографски допълнения в периодиката. В тях се третират различни недостатъчно изследвани личности и събития, свързани със съществуването и дейността на много македонски революционни организации: [[ВМРО]], [[ВМРО (обединена)|ВМРО (об)]], [[Македонска федеративна организация|МЕФО]], [[Илинденска организация|Илинденската организация]], [[ММТРО]], [[МПО]], както и други въпроси от македонската историография. Всички негови изследвания се основават на нови документи, с богати исторически факти, анализи, които представляват важни приложения в македонската историография. Участва и в над 30 международни конференции. В сътрудничество с държавните архиви на [[България]] издава дневника на [[Кръсте Мисирков]], а също и сборник с документи на [[Тодор Александров]]. Застъпва се за реабилитация на Тодор Александров и [[Иван Михайлов]] от [[Историография в Северна Македония|историографите на Република Македония]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 19:44, 22 ноември 2021
| Зоран Тодоровски Зоран Тодоровски | |
| историк от Република Македония | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Скопие, Република Македония |
| Учил в | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Доктор Зоран Тодоровски (на македонска литературна норма: Зоран Тодоровски) е историк от Република Македония.
Биография
Професор д-р Зоран Тодоровски е роден в Скопие на 3 март 1950 г[1]. Завършва история и история на изкуството във Философския факултет на Университета в Скопие през 1972 г. През 1981 година магистрира във Философския факултет в Скопие на тема „Действието на автономистката ВМРО от 1918 - 1924 г.“. В същия факултет защитава докторантура през 1981 г. на тема „Вътрешната македонска революционна организация 1924-1934 г.“. В хода на своята работна кариера е работил в Републиканския комитет за култура (1975-1990) и в Института за национална история (1990 - 1999). От 1999 до 2002 година е директор на Държавния архив на Р. Македония, като от 2002 - 2006 отново е на работа в Института за национална история. От 2006 г. до смъртта си пак е директор на Държавния архив на Р. Македония. Научният интерес на професор Зоран Тодоровски е насочен към изучаването на новата македонска история, главно към първата половина на XX век и по-специално на събития и личности, които принадлежат на македонското националноосвободително и революционно движение.
Зоран Тодоровски е автор на над сто научни трудове, от които двадесет книги и сборници на документи, над 50 статии и приложения, 25 фейлетона и 33 историографски допълнения в периодиката. В тях се третират различни недостатъчно изследвани личности и събития, свързани със съществуването и дейността на много македонски революционни организации: ВМРО, ВМРО (об), МЕФО, Илинденската организация, ММТРО, МПО, както и други въпроси от македонската историография. Всички негови изследвания се основават на нови документи, с богати исторически факти, анализи, които представляват важни приложения в македонската историография. Участва и в над 30 международни конференции. В сътрудничество с държавните архиви на България издава дневника на Кръсте Мисирков, а също и сборник с документи на Тодор Александров. Застъпва се за реабилитация на Тодор Александров и Иван Михайлов от историографите на Република Македония.
Източници
- Интервю: „Зоран Тодоровски: Аз съм от най-критично настроените македонски историци“
- Вечер, посветена на съвременния македонски автор и историк д-р Зоран Тодоровски, 22 февруари 2010, Агенция „Фокус“.
- "Уште робуваме на старите поделби", интервю за Tribune.eu.com, Скопие, 27 юни 2005 година
Бележки
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1489. (на македонска литературна норма)
