Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Писател|име-оригинал=Mary Elizabeth Braddon}}
{{Писател|име-оригинал=Mary Elizabeth Braddon|място на раждане=[[Лондон]], [[Обединено кралство]]|място на смърт=[[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], [[Обединено кралство]]}}


'''Мери Елизабет Брадън''' ({{Lang|en|Mary Elizabeth Braddon}}; * [[4 октомври]] [[1835]], † [[4 февруари]] [[1915]]) е английска популярна писателка на романи от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=yEcuAAAAYAAJ&pg=PA201&redir_esc=y|заглавие=Who's who: An Annual Biographical Dictionary|дата=1907|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref> Тя е най-известна със своя [[сензационен роман]] „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти.
'''Мери Елизабет Брадън''' ({{Lang|en|Mary Elizabeth Braddon}}; * [[4 октомври]] [[1835]] в [[Лондон]], [[Обединено кралство]], † [[4 февруари]] [[1915]] в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]], пак там) е английска популярна писателка на романи от [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://books.google.it/books?id=yEcuAAAAYAAJ&pg=PA201&redir_esc=y|заглавие=Who's who: An Annual Biographical Dictionary|дата=1907|достъп_дата=1 декември 2021}}</ref> Тя е най-известна със своя [[сензационен роман]] „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти.


== Биография ==
== Биография ==
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато тя е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
Родена в [[Лондон]], Мери Елизабет Брадън получава частно образование. Майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ Хенри през 1840 г., когато Мери е на 5 години. Когато Мери е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава за Индия и по-късно за Австралия, където става премиер на [[Тасмания]]. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл. Те играят само второстепенни роли, но Брадън успява да издържа себе си и майка си. Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref>


На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса под псевдонима Мери Сийтън – професия, която ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл.
През 1860 г. Мери среща ирландския бизнесмен Джон Максуел (* 1824, † 1895) – издател на периодични издания и се мести при него през 1861 г. <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Ирландия]]. Мери е мащеха на децата му до 1874 г., когато съпругата му умира и те успяват да се оженят. Тя има шест деца от него.


Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание ''Sixpenny'' след банкрута на списанието.
⚫
Най-голямата ѝ дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref>


Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]]. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ''Aurora Floyd'') се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
Вторият най-голям син на Брадън е писателят [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939).


През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента: през 1866 г. умира третото ѝ дете, а две години по-късно сестра ѝ и майка ѝ. През същата година тя изживява тежък нервен срив, усложнен от родилна треска, която я поразява след раждането на син. Въпреки краткия период на депресия тя продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман. През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появява друг неин важен роман – ''The Lovels of Ardel''.
⚫
Мери Елизабет Брадън умира на 79 г. на 4 февруари 1915 г. в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref> Нейният дом е Лихфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>

През септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново предизвика скандал около любовната връзка на Брадън с Джон Максуел: за пускането ѝ всъщност роля играе девер ѝ Ричард Ноулс, който публикува новината в национални вестници с намерението да се оповести неморалността на отношенията между двамата.

⚫
След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г., двойката е принудена да напусне дома си в [[Ричмънд на Темза|Ричмънд]] (лондонски квартал) и да се премести в [[Челси (Лондон)|Челси]] за около година, надявайки се, че междувременно клюките ще утихнат. <ref name=":0" /> Мери живее със съпруга си до смъртта си. <ref name=":2">{{Harv|Beller}}, p. 5</ref> Те имат общо шест деца. Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за [[Естествознание|натуралиста]] [[Едмънд Селус]] на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до [[Уеймът]], [[Дорсет]], където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|заглавие=Fanny Margaret Maxwell|издател=Sensationpress.com|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20080512041438/http://www.sensationpress.com/fannymargaretmaxwell.htm|архив_дата=12 май 2008|достъп_дата=11 ян. 2013}}</ref> Вторият им най-голям син на е писателят [[Уилям Бабингтън Максуел]] (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.

През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (''Joshua Haggard's Daughter'') – романът, който [[Робърт Лий Улф]] в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. <ref>{{Cite book|title=Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon|url=https://archive.org/details/sensationalvicto0000wolf|year=1979|publisher=Garland Pub.|oclc=655566986}}</ref> За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския [[литературен реализъм]], особено този на [[Емил Зола|Зола]]. <ref>{{Cite book|editor-last=Pamela K. Gilbert|title=Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter|year=2011|publisher=Wiley-Blackwell|location=Chichester|pages=172-183}}</ref>

Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза.

Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" /> Мери е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>

⚫
Нейният дом е Лихфийлд Хаус (''Lichfield House'') в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. <ref>Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). ''The Streets of Richmond and Kew''. {{ISBN|978-1912-314010}}</ref>


== Творчество ==
== Творчество ==
Ред 19: Ред 31:
Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената фантастика, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (''Gerard or The World, the Flesh, and the Devil'') и разказите за призраци „Студената прегръдка“ (''"The Cold Embrace"''), „Посетителят на Евелин“ ("Eveline's Visitant") и „В абатство Крайтън“ (''"At Chrighton Abbey"''). <ref>E. F. Bleiler (1983), ''The Guide to Supernatural Fiction''. Kent, Ohio: Kent State UP. {{ISBN|0873382889}} pp. 77–78.</ref> От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (''The Supernatural Omnibus'') на [[Монтегю Съмърс]] от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (''Fifty Years of Ghost Stories'') от 1935 г. Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (''High Places'') изобразява младостта на [[Чарлз I]]. „Лондонска гордост“ (''London Pride'') се фокусира върху [[Чарлз II]]. Действието на „Мохауки“ (''Mohawks)'' се развива по време на управлението на кралица [[Анна (Великобритания)|Ан]] . <ref name="jn">Jonathan Nield (1925), ''A Guide to the Best Historical Novels and Tales.'' G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.</ref> Действието на „Исмаил“ (''Ismael'') се развива по времето на идването на власт на [[Наполеон III]]. <ref name="jn" />
Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената фантастика, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (''Gerard or The World, the Flesh, and the Devil'') и разказите за призраци „Студената прегръдка“ (''"The Cold Embrace"''), „Посетителят на Евелин“ ("Eveline's Visitant") и „В абатство Крайтън“ (''"At Chrighton Abbey"''). <ref>E. F. Bleiler (1983), ''The Guide to Supernatural Fiction''. Kent, Ohio: Kent State UP. {{ISBN|0873382889}} pp. 77–78.</ref> От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (''The Supernatural Omnibus'') на [[Монтегю Съмърс]] от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (''Fifty Years of Ghost Stories'') от 1935 г. Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (''High Places'') изобразява младостта на [[Чарлз I]]. „Лондонска гордост“ (''London Pride'') се фокусира върху [[Чарлз II]]. Действието на „Мохауки“ (''Mohawks)'' се развива по време на управлението на кралица [[Анна (Великобритания)|Ан]] . <ref name="jn">Jonathan Nield (1925), ''A Guide to the Best Historical Novels and Tales.'' G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.</ref> Действието на „Исмаил“ (''Ismael'') се развива по времето на идването на власт на [[Наполеон III]]. <ref name="jn" />


Брадън основава списание „Белгрейвия“ (''Belgravia)'' (1866 г.), което представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „темпъл Бар“ (''Temple Bar).''
Брадън основава списание „Белгрейвия“ (''Belgravia)'' (1866 г.), което представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „Темпъл Бар“ (''Temple Bar).''


В книгата на Майкъл Садлър ''Things Past'' от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. <ref name="ven" /> През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. <ref>Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). [http://fwsablog.org.uk/2013/11/15/mary-elizabeth-braddon-association/ Retrieved 7 August 2014.]</ref>
В книгата на Майкъл Садлър ''Things Past'' от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. <ref name="ven" /> През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. <ref>Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). [http://fwsablog.org.uk/2013/11/15/mary-elizabeth-braddon-association/ Retrieved 7 August 2014.]</ref>
Ред 28: Ред 40:
*''The Octoroon'' (1861)
*''The Octoroon'' (1861)
*''The Black Band'' (1861)
*''The Black Band'' (1861)
*''Lady Audley's Secret'' (1862). На френски: ''Le Secret de Lady Audley'' (1863)
*''Lady Audley's Secret'' (1862). На фр. ''Le Secret de Lady Audley'' (1863)
*''Ralph the Bailiff and Other Tales'' (1862)
*''Ralph the Bailiff and Other Tales'' (1862)
*''John Marchmont's Legacy'' (1862–1863)
*''John Marchmont's Legacy'' (1862–1863)
Ред 38: Ред 50:
*''Only a Clod'' (1865)
*''Only a Clod'' (1865)
*''Sir Jasper's Tenant'' (1865)
*''Sir Jasper's Tenant'' (1865)
*''The Lady's Mile'' (1866). French: ''L'Allée des Dames'' (1868)
*''The Lady's Mile'' (1866). На фр. ''L'Allée des Dames'' (1868)
*''Birds of Prey'' (1867). French: ''Oiseaux de proie'' (1874)
*''Birds of Prey'' (1867). На фр. ''Oiseaux de proie'' (1874)
*''Circe'' (1867)
*''Circe'' (1867)
*''Rupert Godwin'' (1867)
*''Rupert Godwin'' (1867)
*''Run to Earth'' (1868). French: ''La Chanteuse des rues'' (1873)
*''Run to Earth'' (1868). На фр. ''La Chanteuse des rues'' (1873)
*''Dead-Sea Fruit'' (1868). French: ''Un Fruit de la Mer Morte'' (1874)
*''Dead-Sea Fruit'' (1868). На фр. ''Un Fruit de la Mer Morte'' (1874)
*''Charlotte's Inheritance'' (1868). French: ''L'Héritage de Charlotte'' (1874)
*''Charlotte's Inheritance'' (1868). На фр. ''L'Héritage de Charlotte'' (1874)
*''Fenton's Quest'' (1871)
*''Fenton's Quest'' (1871)
*''To the Bitter End'' (1872)
*''To the Bitter End'' (1872)
*''Robert Ainsleigh'' (1872)
*''Robert Ainsleigh'' (1872)
*''Lucius Davoren; or, Publicans and Sinners'' (1873). French: ''Lucius Davoren'' (1878)
*''Lucius Davoren; or, Publicans and Sinners'' (1873). На фр. ''Lucius Davoren'' (1878)
*''Milly Darrell, and other tales'' (1873)
*''Milly Darrell, and other tales'' (1873)
*''Griselda'' (1873, drama)
*''Griselda'' (1873, drama)
Ред 108: Ред 120:
<references/>
<references/>


== Вижте също ==
⚫
[[Категория:Английски автори на исторически романи]]
{{колони|2|
⚫
[[Категория:Починали през 1915 година]]
* [[Мери Шели]]
* [[Томас Бетъртън]]
* [[Уилям Конгрив]]
* [[Ан Олдфийлд]]
* [[Ан Брейсгърдъл]]
* [[Елизабет Бари]]
* [[Коли Сивър]]
}}
{{Превод от|en|Mary Elizabeth Braddon|1055897511}}
{{Портал|Литература|Биографии}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Брадън, Мери Елизабет}}
[[Категория:Английски писателки]]
[[Категория:Писателки]]
[[Категория:Родени през 1835 година]]
[[Категория:Родени през 1835 година]]
⚫
[[Категория:Починали през 1915 година]]
[[Категория:Родени на 4 октомври]]
[[Категория:Починали на 4 февруари]]
⚫
[[Категория:Английски автори на исторически романи]]

Версия от 12:47, 1 декември 2021

Мери Елизабет Брадън
Mary Elizabeth Braddon
Родена4 октомври 1835 г.
Починала4 февруари 1915 г. (79 г.)
Уебсайт
Мери Елизабет Брадън в Общомедия

Мери Елизабет Брадън (на английски: Mary Elizabeth Braddon; * 4 октомври 1835 в Лондон, Обединено кралство, † 4 февруари 1915 в Ричмънд, пак там) е английска популярна писателка на романи от Викторианската епоха. [1] Тя е най-известна със своя сензационен роман „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти.

Биография

Родена в Сохо, Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от Корнуол. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в Съсекс, а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. [2] Когато тя е на 10 години, брат ѝ Едуард Брадън заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на Тасмания от 1894 до 1899 г. [3]

На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса под псевдонима Мери Сийтън – професия, която ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл.

Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. [4] Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). [5] През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret), продължила в списание Sixpenny след банкрута на списанието.

Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в психиатрична болница в Дъблин. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, [6] където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и Aurora Floyd) се занимава с темата за бигамията. [2]

През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента: през 1866 г. умира третото ѝ дете, а две години по-късно сестра ѝ и майка ѝ. През същата година тя изживява тежък нервен срив, усложнен от родилна треска, която я поразява след раждането на син. Въпреки краткия период на депресия тя продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман. През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появява друг неин важен роман – The Lovels of Ardel.

През септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново предизвика скандал около любовната връзка на Брадън с Джон Максуел: за пускането ѝ всъщност роля играе девер ѝ Ричард Ноулс, който публикува новината в национални вестници с намерението да се оповести неморалността на отношенията между двамата.

След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г., двойката е принудена да напусне дома си в Ричмънд (лондонски квартал) и да се премести в Челси за около година, надявайки се, че междувременно клюките ще утихнат. [2] Мери живее със съпруга си до смъртта си. [7] Те имат общо шест деца. Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за натуралиста Едмънд Селус на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до Уеймът, Дорсет, където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. [8] Вторият им най-голям син на е писателят Уилям Бабингтън Максуел (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.

През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (Joshua Haggard's Daughter) – романът, който Робърт Лий Улф в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. [9] За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския литературен реализъм, особено този на Зола. [10]

Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – Like and Unlike, и впоследствие преминава през период на пауза.

Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. [2] Мери е поразена от инсулт през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.[11] в Ричмънд (тогава в Съри) и е погребана в гробището на Ричмънд. [12]

Нейният дом е Лихфийлд Хаус (Lichfield House) в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. [13]

Творчество

Брадън е плодовита писателка, създала повече от 80 романа с изобретателни сюжети. Най-известният е „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret) от 1862 г., който ѝ печели признание и цяло състояние като бестселър. [6] Остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Анонимният сензационен роман на Ричард Блакмор „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.

Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената фантастика, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (Gerard or The World, the Flesh, and the Devil) и разказите за призраци „Студената прегръдка“ ("The Cold Embrace"), „Посетителят на Евелин“ ("Eveline's Visitant") и „В абатство Крайтън“ ("At Chrighton Abbey"). [14] От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (The Supernatural Omnibus) на Монтегю Съмърс от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (Fifty Years of Ghost Stories) от 1935 г. Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (High Places) изобразява младостта на Чарлз I. „Лондонска гордост“ (London Pride) се фокусира върху Чарлз II. Действието на „Мохауки“ (Mohawks) се развива по време на управлението на кралица Ан . [15] Действието на „Исмаил“ (Ismael) се развива по времето на идването на власт на Наполеон III. [15]

Брадън основава списание „Белгрейвия“ (Belgravia) (1866 г.), което представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „Темпъл Бар“ (Temple Bar).

В книгата на Майкъл Садлър Things Past от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. [6] През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. [16]

Частичен списък на художествените произведения на Брадън

  • The Trail of the Serpent (за пръв път публикуван като Three Times Dead, 1860)
  • The Octoroon (1861)
  • The Black Band (1861)
  • Lady Audley's Secret (1862). На фр. Le Secret de Lady Audley (1863)
  • Ralph the Bailiff and Other Tales (1862)
  • John Marchmont's Legacy (1862–1863)
  • The Captain of the Vulture (1863)
  • Aurora Floyd (1863)
  • Eleanor's Victory (1863)
  • Henry Dunbar: the story of an outcast (1864)
  • The Doctor's Wife (1864)
  • Only a Clod (1865)
  • Sir Jasper's Tenant (1865)
  • The Lady's Mile (1866). На фр. L'Allée des Dames (1868)
  • Birds of Prey (1867). На фр. Oiseaux de proie (1874)
  • Circe (1867)
  • Rupert Godwin (1867)
  • Run to Earth (1868). На фр. La Chanteuse des rues (1873)
  • Dead-Sea Fruit (1868). На фр. Un Fruit de la Mer Morte (1874)
  • Charlotte's Inheritance (1868). На фр. L'Héritage de Charlotte (1874)
  • Fenton's Quest (1871)
  • To the Bitter End (1872)
  • Robert Ainsleigh (1872)
  • Lucius Davoren; or, Publicans and Sinners (1873). На фр. Lucius Davoren (1878)
  • Milly Darrell, and other tales (1873)
  • Griselda (1873, drama)
  • Lost For Love (1874)
  • Taken at the Flood (1874)
  • A Strange World (1875)
  • Hostages to Fortune (1875)
  • Joshua Haggard's Daughter (1876).[17] French: Joshua Haggard (1879)
  • Weavers and Weft, or, In Love's Nest (1876)
  • Dead Men's Shoes (1876)
  • An Open Verdict (1878)
  • The Cloven Foot (1879)
  • Vixen (1879)
  • Just as I am (1880)
  • Asphodel (1881)
  • Mount Royal (1882)
  • Phantom Fortune (1883)
  • The Golden Calf (1883)
  • Ishmael. A novel (1884)
  • Flower and Weed and other tales (1884)
  • Wyllard's Weird (1885)
  • Mohawks (1886)
  • One Thing Needful (1886)
  • The Good Hermione: A Story for the Jubilee Year (1886, като Aunt Belinda)
  • Cut by the County (1887)
  • The Fatal Three (1888)
  • The Day Will Come (1889)
  • One Life, One Love (1890)
  • The World, the Flesh and the Devil (1891)
  • The Venetians (1892)
  • All Along the River (1893)
  • The Christmas Hirelings (1894)
  • Thou Art The Man (1894)
  • Sons of Fire (1895)
  • London Pride; or, When the World was Younger (1896)
  • Rough Justice (1898)
  • In High Places (1898)
  • His Darling Sin (1899)
  • The Infidel (1900)
  • A Lost Eden (1904)
  • The Rose of Life (1905)
  • The White House (1906)
  • Dead Love Has Chains (1907)
  • During Her Majesty's Pleasure (1908)
  • Our Adversary (1909)
  • Beyond These Voices (1910)

Някои библиографски материали в този непълен списък идват от каталога на книжарници Jarndyce „Женски писатели 1795–1927. Част I: A–F“ (лято 2017).

Драматизации

Няколко от творбите на Брадън са драматизирани, включително:

  • Aurora Floyd, от Колин Хенри Хейзълууд, за първи път на сцена в Театър „Британия“ в Лондон през 1863 г. [18]
  • "The Cold Embrace", в ролите Джонатан Фирт, Радио Би Би Си 4, 2009.
  • Lady Audley's Secret, от Колин Хенри Хейзълууд, за първи път на сцена в Театър „Виктория“ в Лондон през 1863 г. [18]
  • Lady Audley's Secret, в ролята Теда Бара, Fox Film Corp., 1915.
  • Lady Audley's Secret, в ролите Нив Макинтош, Кенет Кренам и Стивън Макинтош, PBS Mystery! 2000.

Източници

  1. ↑ Who's who: An Annual Biographical Dictionary // 1907. Посетен на 1 декември 2021.
  2. ↑ а б в г Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.
  3. ↑ M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.
  4. ↑ Kay Boardman, Shirley Jones. Popular Victorian Women Writers. Manchester University Press, 2004. ISBN 978-0-7190-6450-0. с. 189–190.
  5. ↑ Neuburg ., p. 36
  6. ↑ а б в Victor E. Neuburg, The Popular Press Companion to Popular Literature, Popular Press, 1983. ISBN 0879722339, pp. 36–37.
  7. ↑ Beller ., p. 5
  8. ↑ Fanny Margaret Maxwell // Sensationpress.com. Архивиран от оригинала на 12 май 2008. Посетен на 11 ян. 2013.
  9. ↑ Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon. Garland Pub., 1979. OCLC 655566986.
  10. ↑ Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter. Chichester, Wiley-Blackwell, 2011. с. 172-183.
  11. ↑ Mullin ..
  12. ↑ Meller, Hugh, Parsons, Brian. London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer. fifth. Stroud, Gloucestershire, The History Press, 2011. ISBN 9780752461830. с. 290–294.
  13. ↑ Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). The Streets of Richmond and Kew. ISBN 978-1912-314010
  14. ↑ E. F. Bleiler (1983), The Guide to Supernatural Fiction. Kent, Ohio: Kent State UP. ISBN 0873382889 pp. 77–78.
  15. ↑ а б Jonathan Nield (1925), A Guide to the Best Historical Novels and Tales. G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.
  16. ↑ Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). Retrieved 7 August 2014.
  17. ↑ Buckingham, James Silk и др. Review of Joshua Haggard's Daughter // The Athenæum (2558). 4 November 1876. с. 591.
  18. ↑ а б G. C. Boase, Megan A. Stephan, "Hazlewood, Colin Henry (1823–1875)", rev. Megan A. Stephan, (quoting The Britannia diaries, 1863–1875: selections from the diaries of Frederick C. Wilton, ed. J. Davis (1992)) Oxford Dictionary of National Biography, (accessed 3 December 2011).

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mary Elizabeth Braddon в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мери_Елизабет_Брадън&oldid=11205558“.